Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24/13.02. Година
2020
Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На двадесет и четвърти януари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Димитрова
ЧЛЕНОВЕ:
Ангелина Лазарова
Росица Тончева
Секретар Соня Дичева
Прокурор Дияна Иванова
като разгледа докладваното от съдия Лазарова
НДВ № 421 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е
по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по
искане на адв. Ст. Н. като защитник на осъденото лице Н.Е.С., подписано и лично
от осъдения, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
200/2019г. на ОС гр. Разград на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК във връзка
с чл. 348 ал. 1 т. 1-3 от НПК. Иска се възобновяване на производството и отмяна
на решението с връщане на делото за ново разглеждане пред първоинстанционния
съд, алтернативно - изменение на решението с прилагане на чл. 55 от НК и
намаляване на наказанието на три месеца.
Осъденият С.,
лично и чрез процесуалния си представител адв. Н. моли искането му да бъде
уважено. Защитникът аргументира нарушение на материалния закон при
квалифициране на деянието по чл. 212 от НК, тъй като инстанционните съдилища не
са съобразили указанията на ППВС № 8/1978г. и заболяванията на осъдения са му
давали фактическо и правно основание да получава изплатените му суми.
Несъбирайки доказателства за здравословното състояние на осъдения и
неназначавайки СМЕ, окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, нарушавайки
принципа по чл. 13 от НПК. Такава оценка защитникът прави и на допуснатото
противоречие между мотиви и диспозитив на решението в частта на наказанието,
което следва да бъде наложено на осъдения след изменение на присъдата. Иска се
отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от РОС.
Представителят
на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Изразява
позиция, че установяването на здравословното състояние на подсъдимия към
момента на изготвяне на инкриминирания документ не е в предмета на доказване,
като е без значение дали е имал действително възможност да се възползва от
привилегиите на наредбата за намалена трудоспособност. Назначаването на СМЕ за
такъв минал период от време не би дала обективно заключение, поради това и като
недоказано преценява становището, че осъденият е имал фактическо основание да
получава инкриминираните суми. Преценява, че противоречието между мотиви и
диспозитив не изключва възможността да бъде разбрана волята на съда, поради
което не се явява съществено процесуално нарушение. По отношение на искането за
прилагане на чл. 55 от НК, прокурорът сочи че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Варненският
апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си
по чл. 425 от НПК и за да се
произнесе, съобрази следното:
С Присъда №
131/14.03.2019 г., постановена по НОХД № 542 /2017 г., РС-Разград признал
подсъдимия Н.Е.С. ***, за виновен в това, че в периода от 28.01.2009 г. до
31.05.2015 г. включително, в гр. Разград и с. Дянково, обл. Разград, в
условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален
документ-Експертно решение № 0045/08.01.2009 г., на който е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за
общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски“ АД-гр. Разград, а не на лицето,
което действително го е съставило, приложен към Заявление вх. № МП-
1345/28.01.2009 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и Заявление вх.№ МП-1346/28.01.2009 г. за отпускане на лична
социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление “Социално
осигуряване“- гр. Разград /сега ТП на НОИ-гр. Разград/, както и към
Молба-декларация № 305/24.03.2009г. за отпускане на месечна добавка за социална
интеграция и молби-декларации за отпускане на безплатни винетни стикери №
952/06.02.2009 г., № 1069/11.02.2010 г. и Заявления-декларации № 969/14.02.2011
г., № 654/23.12.2011 г., № 1187/10.01.2014 г. и № 1368/16.01.2015 г.,
представени пред служители на Дирекция “Социално подпомагане“- гр. Разград, до
Директора на Дирекция “СП“ - гр. Разград, е получил без правно основание чуждо
движимо имущество - парични средства, представляващи изплатени лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност на
обща стойност 15 252.77 лева, собственост на Национален осигурителен институт -
гр. София, парични средства, представляващи изплатени месечни добавки за
социална интеграция за транспортни услуги, хранителни и лекарствени продукти и
билети за пътуване на лица с увреждания на обща стойност 1269.50 лева, собственост
на Агенция “Социално подпомагане“ - гр. София и винетни стикери за ползване на
републиканските пътища през 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2014 г. и 2015
г. на обща стойност 402.00 лева, собственост на Агенция “Пътна инфраструктура“
- гр. София, всичко на обща стойност в размер на 16924.27 лева, с намерение да
го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание три
години лишаване от свобода, което, на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС, да
изтърпи при общ първоначален режим. С присъдата били уважени изцяло предявените
от ощетените юридически лица граждански искове, като подсъдимият бил осъден да
заплати обезщетения за причинените от деянието му имуществени вреди, ведно с
дължимата законна лихва, съответно на: Национален осигурителен институт гр.
София сумата 15252.77 лева, Агенция за социално подпомагане гр. София сумата
1269.50 лева, Агенция пътна инфраструктура гр. София сумата 402.00 лева. Съдът
се разпоредил с писмените и веществени доказателства, възложил на подсъдимия да
заплати разноските по делото и таксите по уважените граждански искове.
По въззивни
жалби от защитниците на подсъдимия присъдата била обжалвана като
незаконосъобразна както в наказателноосъдителната й част, така и в
гражданскоосъдителната й част. След проведеното производство състав на РОС с
Решение № 67/29.07.2019г. изменил присъдата като намалил наказанието на подс. С.
от три на две години, потвърждавайки я в останалите части.
Варненският
апелативен съд намира, че искането е подадено от осъден, имащ съответното право
и в законния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу решение,
непроверено по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е
частично основателно по следните съображения:
1.
Съществуващата взаимна обусловеност на претенциите за
наличие на основания за възобновяване по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1
т. 1 и 2 от НПК, предполага съвместното им разглеждане.
Оплакванията за
особено съществени нарушения на материалния закон с постановяване на осъдителна
присъда по чл. 212 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК са аргументирани от защитника с
наличието на фактически основания осъдения С. да получи инкриминираните суми.
Счита се, че с оглед здравословното му състояние от години, той е имал право на
такива социални вземания, което от друга страна е обвързано с указанията по т.
5 на ППВС № 8/1978г. и изключва наличието на пряк умисъл от субективна страна и
настъпването на щета за бюджета на съответните учреждения – необходим елемент
от обективна страна.
Невъзможността
да докаже твърдението си за съществуване на фактическо основание, изключващо
съставомерността на деянието, защитникът оценява като особено съществено
нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, допуснато от
въззивния съд с отказа да бъде назначена СМЕ, която да установи
нетрудоспособността на осъдения към инкриминирания период.
Действително
решаващите съдилища са отказали назначаването на исканата от защитата на
осъдения СМЕ, но това не е довело до нарушение в процеса на събиране и проверка
на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение, тъй като по делото от
досъдебната фаза е налице значителен обем писмени източници, установяващи
безспорно отсъствието на фактическо основание за получаване на инкриминираните
суми.
Видно от
материалите, Н.С. е бил освидетелстван за първи път от ТЕЛК през 2002г. След
проведено лечение от 27 до 28.05.2002г. в Неврологично отделение на МБАЛ „Св.
Иван Рилски“ (л. 37 ДП), изготвен Протокол на медицинска комисия №
295/28.05.2002г. (л. 38 ДП) за изпращане към ТЕЛК за пенсиониране поради
заболяване – „Деформираща лумбална спондилоза. Вертебрален синдром“. С ЕР №
1830/17.07.2002г. (л. 29 ДП) работоспособността на С. била оценена на 30 % за
срок от 2 години, до 17.07.2004г.
В периода
16-20.09.2002г. С. постъпил на лечение отново в същото отделение (л.27 ДП)
поради пристъпен световъртеж, загуба на равновесие, шум в ушите, гадене, като с
Протокол на медицинска комисия № 531/23.09.2002г. отново бил насочен към ТЕЛК с
диагноза Х.Б. І-ІІ ст. От ПДББ. Шийна спондилоза (л. 28 ДП). С ЕР №
0797/17.03.2003г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. И. Рилски“ Разград (л.22 ДП) на С. бил
определена трудоспособност 50, 72 % за срок от две години – до 01.03.2015г.
Извършено е било ревизиране на посоченото ЕР, като с ЕР на Националната
експертна лекарска комисия № 1740/16.10.2003г., на основание чл. 29 ал. 1 вр.
чл. 19 т. 3 от Наредбата за експертиза на работоспособността /2000г./ (редовно
уведомен С. не се е явил на преглед) е била отменена оценката на ТЕЛК и е
определена работоспособност 44 % за срок от две години до 01.03.2005г.
С оглед
правилото по чл. 72 от Кодекса за социално осигуряване, в ред. ДВ, бр. 110 от
1999 г., пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто
загубена работоспособност. С оглед правилата на чл. 75 ал. 2 т. 3 от Кодекса за
социално осигуряване, в редакцията и към ДВ, бр. 67 от 2003 г., пенсията за
инвалидност поради общо заболяване би била отпусната на лице с намалена
трудоспособност от 50 до 70,99% в коефициент 0, 5 умножен по осигурителния
стаж.
На следващо
място, по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, в редакция
от 29.04.2003 г., месечни помощи по чл. 10 ал. 3 т. 2 и месечна целева помощ за
транспортно обслужване по чл. 21 ал. 1, се е полагала на лица с над 50%
намалена трудоспособност.
Легалната
дефиниция в Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите
(отменен 01.01.2005 г. със Закона за интеграция на хората с увреждания, отменен
01.01.2019 г. със Закона за хората с увреждания) в пар. 1 т. 4 за "Инвалид
с трайно увреждане" е отнесена към лице с установена степен на намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто.
Следователно,
към момента на преразглеждането от НЕЛК на здравословното състояние на С. и
определяне на работоспособност от 44 % - 16.10.2003г., той не е попадал в
категорията на лицата, имащи право на пенсия за инвалидност, месечни помощи,
транспортни помощи.
Извън
документите с невярно и неистинско съдържание, приложени към инкриминираното ЕР
№ 0045/08.01.2009г., доказателства за лечение на осъдения след 20.09.2002г. и
процедури по преосвидетелстване след 16.10.2003г. няма. Осъденият не е имал
оплаквания, не е инициирал явяване пред ТЕЛК след изтичане на срока –
01.03.2005г. Продължил е да работи, не е имал право и не е получавал никакви
финансови средства във връзка с увреждане на здравословното му състояние.
С оглед на
изложеното и съставът прие, че безспорно е доказано отсъствието на фактическо
основание осъденият да получава установените по делото различни икономически
облаги, предоставени от засегнатите учреждения. Нито към 16.10.2003г., нито
след това осъденият е бил правоимащ, тъй като степента на работоспособността му
– 44 % в срок до 2005г., напълно е изключвала ползването на такива. Все пак, от
2003г. до момента на приключване на въззивното следствие, 08.07.2019г.
подсъдимият не е имал необходимост и желание да се яви за ново освидетелстване
от ТЕЛК. Документът, с който се е снабдил и умишлено последователно ползвал -
ЕР № 0045/08.01.2009г., му е осигурил предоставянето до 31.05.2015г. на облаги,
свързани с нетрудоспособност от 72 %, без каквото и да е фактическо и правно
основание. Обективно и след този момент осъденият се е въздържал от явяване на
други прегледи на работоспособността му.
Макар и с други
аргументи, имащи своето правно значение, съставът на РОС е отказал
назначаването на СМЕ, която да съпоставя актуалното към 10.12.2018г.
неврологично изследване (последният документ за преглед на осъдения) със
здравословното състояние на С. от м.01.2009г. до м.01.2015г.
По изложените
съображения, отчитайки и Решение № 73/16.05.2018г. на ВКС, ІІІ н.о., съставът
отхвърли основателността на оплакванията от тази група.
2.
Претенциите за наличие на основание за възобновяване по
чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, с оглед наличието на
противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение, и по чл. 422 ал.
1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК подлежат на съвместното разглеждане и са
основателни.
Защитникът
намира, че е налице съществено процесуално нарушение, изразяващо в
противоречията между мотивите и диспозитива на Решение № 67/29.07.2019г. на
РОС.
Действително, в
мотивите на решението, л. 75 от ВНОХД № 200/19г. на РОС се откриват следните
изводи:
„…въззивната
инстанция намери, че така определения размер на наказанието лишаване от свобода
следва да бъде намален със шест месеца до размера на две години и шест
месеца.“;
„…на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
като наказанието лишаване от свобода бъде намалено от три години на две години
лишаване от свобода.“.
В диспозитива на
решението, л. 76, разглежданата присъда е изменена като размерът на наказанието
намален от три на две години.
С оглед
утвърждаващата се съдебна практика, напр. Решение № 264/20.01.20г. на ВКС, І
н.о., подобни противоречия се отразяват върху цялостния прочит на решението –
единство от мотиви и диспозитив, всяват съмнение във волята на въззивния съд,
не могат да бъдат отстранени чрез тълкуване, поради което съществено засягат
правата на осъденото лице. На това самостоятелно основание въззивното решение
би могло да бъде отменено и производството по ВНОХД № 200/19г. възобновено.
Доколкото обаче,
съставът констатира основателност на оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание (макар и непрецизно формулирано, тъй като искането е
относимо към основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК), и
възможност за прилагане на материалната норма на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
счете, че се постига ефективно отстраняване на допуснатото съществено
процесуално нарушение и удовлетворяването на интересите на правосъдието.
За да намали
наказанието, РОС е взел предвид възрастта на осъдения С.. Не е отчел обаче
данните за влошено от 2002г. здравословно състояние. В представеното на съда
неврологично изследване от 10.12.2018г. (л. 45 от ВНОХД) се съдържа насочваща
диагноза захарен диабет тип 2 и диабетна полиневропатия, като е обобщена
констатация за „средно тежка степен на сензо-моторна ДПНП (диабетно
полиневропатия)“. Обвързани с напредналата възраст, подобни заболявания
категорично следва да повлияят върху обема на ангажираната наказателна
отговорност, като относителният им дял налага извод, че и най-лекото предвидено
от закона наказание се явява несъразмерно тежко. (сходно в Решение №
2/10.02.2020г. на ВКС, ІІ н.о.). В този смисъл съставът констатира изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, при отчитане на което се налага
индивидуализация с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК и намаляване на
наложеното наказание лишаване от свобода до размер от една година и осем
месеца, без да са налице основания за промяна в начина и режима на изтърпяване. Така определеното наказание в
пълна степен съответства както на потребностите на личността на осъдения С.,
така и на интересите на обществото. При изследване постижимостта на целите по
чл. 36 от НК съставът отчете и правните последици на определението на РС гр.
Разград от 24.10.2019г., с което на основание чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК и чл.
68 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода по НОХД №
204/12г. на РС Разград за срок от пет месеца, изтърпяно към 12.12.2019г.,
влияещо косвено върху изпълнението на наказанието по настоящото производство и
началото на процеса по поправяне и превъзпитаване на осъденото лице.
Доколкото
конкретното основание е в полза на осъдения, в правомощията на съда е да измени
въззивното решение като намали наложеното с него наказание.
Поради
изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 4 от НПК, Варненският
апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 200/2019 г. на Окръжен съд
гр. Разград и ИЗМЕНЯ решение № 67 от
29.07.2019 г., като НАМАЛЯВА размера
на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Н.Е.С. на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
председател : членове :