РЕШЕНИЕ

 

Номер  2858                          Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 08.07                                                                                        Година 2019

 

В публично заседание на 14.06.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  4751  по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 147, 19 лева - обезщетение за забавено плащане на сумата 841, 81 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2015 г. - 30.04.2018 г. по партидата на ответника за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в гр. ***, в размер на законната лихва за периода 05.01.2016 г. - 08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.01.2019 г., до заплащането й, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 786/24.01.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 361/2019 г. по описа на  ПРС - ІІІ бр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Ответникът Д.П.К. *** оспорва иска като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 786/24.01.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 361/2019 г. по описа на  ПРС - ІІІ бр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 841, 81 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2015 г. - 30.04.2018 г. по партидата на ответника за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в гр. ***; сумата 147, 19 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 05.01.2016 г. - 08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 09.01.2019 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 25  лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.

Както се установява от събраните по делото и по посоченото частно гражданско дело писмени доказателства, след издаването на Заповедта за изпълнение – на 18.02.2019 г., ответникът е изплатил изцяло дължимата по Заповедта главница в размер общо на 841, 81 лева, а след подаване на 27.03.2019 г. от ищеца на исковата молба, ответникът на 10.06.2019 г. е заплатил на ищцовото дружество и дължимото върху главницата обезщетение за забава в размер на 147, 19 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото към момента на приключване на устните състезания по делото ответникът е изплатил изцяло на ищеца главницата и обезщетението за забава, съдът намира, че искът се явява доказан по основание по отношение за претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на Заявлението – 09.01.2019 г. до датата на заплащане от ответника на главницата – 18.02.2019 г., а по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава искът се явява неоснователен и недоказан, предвид извършеното плащане, и следва да се отхвърли по отношение на тази претенция.

С оглед на изхода от спора и предвид обстоятелството, че ответникът е изплатил дължимата главница след издаването на Заповедта, а обезщетението за забава върху главницата – след образуването на настоящето дело, независимо от частичното отхвърляне на иска, ответникът следва да заплати изцяло на ищеца разноските за производството по настоящето и по частното гражданско дело в размер общо на 100 лева – платена ДТ за двете дела, а предвид направеното в съдебното заседание по делото на 14.06.2019 г. изявление на пълномощника на ищеца и представения списък на разноските – и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.К., ЕГН **********,***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, ЗАКОННАТА ЛИХВА за периода от 09.01.2019 г. до 18.02.2019 г. ВЪРХУ СУМАТА 841, 81 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2015 г. - 30.04.2018 г. по партидата на ответника за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в гр. ***, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 786/24.01.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 361/2019 г. по описа на  ПРС - ІІІ бр. състав, КАТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА претенцията за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 147, 19 лева - обезщетение за забавено плащане на сумата 841, 81 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2015 г. - 30.04.2018 г. по партидата на ответника за обект на потребление с ИТН: ***, находящ се в гр. ***, в размер на законната лихва за периода 05.01.2016 г. - 08.01.2019 г., която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 786/24.01.2019 г., издадена по ч. гр. дело № 361/2019 г. по описа на  ПРС - ІІІ бр. състав, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д.П.К., с посочените ЕГН и адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 361/2019 г. по описа на ПРС – ІІІ бр. състав, В РАЗМЕР НА 100 лева, КАКТО И 50 лева юрисконсултско възнаграждение за производството по частното гражданско дело.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІІ бр. състав ч. гр. дело № 361/2019 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

Вярно с оригинала!

ДГ