№ 49006
гр. София, 02.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:*************************
като разгледа докладваното от ************************* Гражданско дело
№ 20241110151346 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Р. Д. П. искова
молба против ****************, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ с искане да се постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 12171,90 лева, представляваща дължимото
по закон обезщетение при пенсиониране, ведно със законната лихва върху сумата
считано от дата на подаване на исковата молба 29.08.2024 г. до окончателно
изплащане.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните е бил сключен трудов договор от 30.05.2011 г., по силата на който
изпълнявала длъжността „касиер“. Сочи, че трудовото правоотношение е прекратено
със заповед № 4/08.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Излага, че с молба от
10.03.2024 г. до ответника е помолила да й бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ. С покана за доброволно изпълнение от 03.08.2024 г. отново предоставила
възможност на ответника да изплати обезщетението, но плащане до момента твърди,
че не е постъпило. Сочи, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст на 13.03.2023 г., както и че е работила 10 години при ответника, поради което
счита, че има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срок от 6 месеца. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че е изплатил
претендираното обезщетение чрез 2 бр. банкови превода преди подаване на исковата
1
молба, на 02.08.2023 г. – 9 000 лв. и на 16.04.2024 г. – 2 600 лв. Излага, че ищцата е
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 13.03.2023 г., но до
08.03.2024 г. продължила да работи при ответното дружество. Твърди, че ищцата
претендира обезщетение на база получено брутно трудово възнаграждение за месец
Януари. Счита, че обезщетението следва да се изчисли спрямо месец Февруари 2024
г., т.к. това бил месецът предхождащ прекратяването на трудовия договор. Твърди, че е
надплатил сума от 2000 лв. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е бил сключен трудов договор от 30.05.2011 г.; че
трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 4/08.03.2024 г. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; че ищцата е работила при ответника през последните 10 години
от трудовия си стаж, както и че е придобила правно на пенсия.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти –
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че трудовото правоотношение е прекратено, на
посоченото основание, че е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, че е работила при един и същ работодател през последните 10 години от
трудовия си стаж /в частност при ответника/; размера на брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от вещо лице –
икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след като направи
справки, там където намери за необходимо, да отговори на следните задачи:
1/ Какъв е размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълен отработен месец преди прекратяването на трудовото
правоотношение ?
2/Какъв е размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3
КТ, изплатено ли е същото и ако има неизплатена част в какъв размер е същата?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 300.00лв.,
платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***************************************.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на гласни
доказателства, доколкото обстоятелството дали е изплатено процесното обезщетение
ще се установи с допуснатата ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
2
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 31.01.2025 г. от 10.40часа,
за които дата и част да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата
молба. като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3