СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
27.11.17г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 26.10.17г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 16677/12г.
и констатира следното:
Предявен
е иск от „Л.“ ЕООД против Ц. С. с правно основание чл.
108 от ЗС за: ревандикация на: жилище /тризонет/ с РЗП от 220, 7 кв. м., с
идентификатор № 68134.1895.290.4.2, находящо се в град София, р-н ********, в поземлен
имот с идентификатор 68134.1895.290, УПИ VІІ-224, 290, кв. 34 по плана на м.
Карпузица, град София, с площ от 1 348 кв. м.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Искът
е неоснователен:
С
влязъл в сила съдебен акт /Решение на ВКС от 28.03.16г. по г.д. № 1600 от 15г./
е прието за установено, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот
/косвено в мотивите на този съдебен акт е прието, макар това да не е отразено в
дизпозитива на решението/, че титуляр на процесното право е ответницата Ц. С./.
Посоченото решение удостоверява със СПН /с обвързваща за настоящия съдебен
състав сила/ - в хипотезата на чл. 298, ал. 1 от ГПК правата на „П.И.Б.“ АД върху процесния имот /конкретно
правото на банката да осребри надлежно имота – терен и сгради в своя полза по
договор за ипотека с Ц. С., обективиран в нотариален акт № 06 от
05.02.08г. на нотариус Д. Ж../. Действително – събраният по делото
доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност/
удостоверява, че върху процесния, върху спорния имот /сграда/ е било извършвано
преустройство във времето /с оглед това - в различните документи за собственост
този имот фигурира с различно описание, идентификационни белези/. Идентичността
на имота обаче /с индивидуализиращи белези – описани по-горе/ се явява надлежно
установена по делото със целият събран доказателствен материал /преценен в
съвкупност и в контекста на твърденията и възраженията на самите страни по
делото/. Тази идентичност следва пряко /е установена пряко/ и от съдържанието
на посоченото по-горе решение на ВКС. От друга страна:
В процесното
решение на ВКС е прието /косвено – в мотивите на съдебния акт/, че ответницата
се легитимира спрямо ищеца /по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 147 от 29.12.02г. на нотариус М. Воденичарски/
като собственик не само на терена, но и на всички сгради в имота /на практика
независимо от тяхната конкретна идентификация – към момента на продажбата и
след това/.
Действително –
последното решение е постановено без участие на Ц. С.. Правните последици по чл.
298, ал. 1 от ГПК на този съдебен акт обаче - следва да бъдат зачетени и по
отношение на ответницата – с оглед факта, че съдебното решение е с позитивен за
Ц. С. правен резултат /в мотивите на същото изрично е прието, че тя е била
титуляр на правото на собственост върху процесната сграда/. Обратна би била
хипотезата, ако правата на собственост на „Л.“ ЕООД върху имота
бяха приети за установени с горното решение на ВКС без участието на Ц. С. /в такава
хипотеза съдебният акт не би обвързал последната страна – поради пряката
забрана по чл. 298, ал. 1 от ГПК, именно доколкото Ц. С. не е била страна по
посоченото дело; в такава хипотеза дружеството би имало тежестта наново – в
настоящото производство да установи правата си конкретно и срещу Ц. С./.
С оглед
изложеното – в случая следва да се приеме, че правата на ищеца не са установени
по делото, което съставлява основание за отхвърляне на иска /и в установителната,
и в осъдителната му част/.
Извън
изложеното – процесният имот вече е бил осребрен в рамките на изпълнително
производство /във връзка с посочената по горе ипотека/ и е бил възложен на „П.И.Б.“
АД с влязло в сила постановление на ЧСИ, съответно предаден във владение на
банката – при условията на чл. 496 и чл. 498 от ГПК.
На
третото лице – помагач не се следват съдебни разноски /с оглед правилото на чл.
78, ал. 10 от ГПК/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 108 от ЗС на „Л.“ ЕООД против Ц.Б.С. ЕГН ********** за
установяване, че ищецът е собственик на, съответно за предаване на владението
върху: жилище /тризонет/ с РЗП от 220, 7 кв. м., с идентификатор №
68134.1895.290.4.2, находящо се в град София, р-н ********, в поземлен имот с
идентификатор 68134.1895.290, УПИ VІІ-224, 290, кв. 34 по плана на м.
Карпузица, град София, с площ от 1 348 кв. м.
ОСЪЖДА
„Л.“ ЕООД да плати на Ц.Б.С. – 550 лева съдебни разноски.
Решението
е постановено при участие на „П.И.Б.“ АД – трето лице, помагач на ответницата.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: