Решение по дело №15/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.04.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

   ЧЛЕНОВЕ:       1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                               2. БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 15/2020 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

С решение № 297 от 02.12.2019 год. по гр. дело № 1466/2018 год. Ботевградският районен съд е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на К. И. И. от гр. Б. сумата 10 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с присъда № 43/06.12.2017 год. по нохд. № 127/2017 год. на СОС, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 635 лева разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, който го обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Решението е обжалвано и от Районна прокуратура – Ботевград в осъдителната част. Моли съда да го отмени и да отхвърли предявените искове или да намали размера на присъденото обезщетение.

Ответникът оспорва въззивната жалба на ищеца и моли съда да остави решението на районния съд в сила в отхвърлителната част.

Ищецът оспорва въззивната жалба на ответника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че срещу него било образувано следствено дело и повдигнато обвинение за това, че на 12.11.2015 год. в гр. Б. като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с непълнолетния Ц. М. от гр. Б. и непълнолетния М. М. от гр. Б. отнел чужди движими вещи – ученическа раница, портфейл и др. от владението на И. И. Х. от гр. Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила – нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и тялото и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби, довело до трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. Наложена му е мярка за неотклонение „домашен арест” с определение на СОС от 16.11.2015 год. по ч.н.д. № 656/2015 г., като преди това с постановление № 5272/13.11.2015 год. бил задържан за срок от 72 часа. С определение от 24.11.2015 год. по внчд. № 1100/2015 год. САС отменил определението на СОС от 16.11.2015 год. и взел по отношение на обвиняемия К. И. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярката за неотклонение била изменена в по-лека – надзор на инспектор при детска педагогическа стая с определение на СОС от 27.05.2016 год. С обвинителен акт от 02.03.2017 год. наблюдаващият прокурор от СОП внесъл делото в съда, като на И. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1 от НК.

С присъда № 43 от 06.12.2017 год. по нохд. № 127/2017 год. на СОС ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда била потвърдена с решение № 144/11.04.2018 год. по внохд. № 143/2018 год. на САС, влязло в сила като необжалвано на 09.05.2018 год.

Сочи, че в резултат на повдигнатото срещу него обвинение претърпял неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с действията на Прокуратурата на РБ: накърняване на честта и достойнството в резултат на повдигнатото обвинение; вреди от престоя му в продължение на около 7 месеца в следствения арест при нечовешки условия, като по време на задържането бил на 16 год. с неукрепнала психика и задържането оказало драстично въздействие върху личността му; незаконно ограничаване правото на придвижване в резултат на наложената му мярка за неотклонение, невъзможността да осъществява контакт с близки и роднини; грубо и унизително отношение на надзирателите; побоища и пълна изолация от света и прекъсване на образованието му. Сочи, че всичко това му причинило тежък емоционален стрес и страх от неяснотата как ще завърши процеса по повдигнатото обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години. След излизането от ареста ищецът станал затворен и неконтактен, спрял да излиза, срамувал се да върви по улиците; изпаднал в депресия и мислел за самоубийство. Веднага след задържането в местните сайтове се появили публикации за обвинението за извършения грабеж, които станали достояние на цялата общественост, в резултат на което роднините и приятелите се отдръпнали от него. 

Моли съда да осъди ответника за му заплати сумата 24 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Ответникът оспорва предявения иск в срока по чл. 131 от ГПК. Счита, че претендираното обезщетение е неоснователно завишено и не съответства на реално претърпените вреди.  Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск или да намали размера на обезщетението.

Изложената в исковата молба фактическа обстановка във връзка с воденото срещу ищеца наказателно преследване се потвърждава изцяло от приложените по делото писмени доказателства – постановление от 13.11.2015 год. на СОП, определение от 16.11.2015 год. на СОС, определение от 24.11.2015 год. по внчд № 1100/2015 год. на САС, определение на СОС от 27.05.2016 год., обвинителен акт от 02.03.2017 год., присъда от 06.12.2017 год. по нохд. № 127/2017 год. на СОС, протест и решение № 144/11.04.2018 год. по внохд № 143/2018 год. на САС. Подсъдимият – ищец в настоящото производство е признат за невиновен  и оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, тъй като не е установено участието му в извършването на инкриминираното деяние – грабеж с пострадал И. Х.

Според показанията на св. И. – баща на ищеца, последният бил задържан в продължение на повече от седем месеца в следствения арест във връзка с повдигнатите му обвинения в грабеж.  При свижданията на родителите с ищеца през този период всяка седмица същият бил много притеснен, изпитвал страх, а веднъж споделил, че е бит от служители в ареста. След отмяна на мярката задържане под стража ищецът се прибрал вкъщи, затворил се в стаята си и не искал да общува с никого, спрял да излиза навън, като това продължило около три месеца. Родителите му се страхували да не сложи край на живота си. Потърсили помощ от психиатър, като на ищеца били предписани медикаменти. Когато се завърнал в училище, ищецът бил избягван от съучениците си, които го възприемали като престъпник.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното :

            Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.             Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като исковете за обезщетение по този закон се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица. Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице и твърдяните вредоносни действия са причинени от негови органи и подчинени длъжностни лица в резултат на повдигнатото обвинение.

Установи се, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление и е бил привлечен като обвиняем през 2017 год. по досъдебно производство № 489/2015 год. по описа на РУ-Б., пр.пр. № 5272/15 год. на СОП. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, потвърдена с решение № 144/11.04.2018 год. по внохд. № 143/2018 год. на САС, влязло в сила като необжалвано на 09.05.2018 год. поради това, че деянието не е извършено от лицето. С оглед това съдът намира, че по делото е доказано основанието за ангажиране на обективната отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди от незаконното обвинение.

Съдът намира за установено от показанията на разпитания по делото свидетел И., че повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, е причинило на ищеца неимуществени вреди от психологическия стрес, изразяващи се в нервно напрежение, страх, отчужденост и срам от близки и приятели. Установи се и причинната връзка между тези неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение. Според показанията на свидетеля оплакванията и притесненията на ищеца започнали именно след привличането му като обвиняем и били резултат от образуваното наказателно производство. Съдът отчита и претърпените от ищеца  болки и страдания, свързани с ограничената лична свобода по време на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, наложена му като обвиняем по досъдебното производство в продължение на 7 месеца. Влязлата в сила оправдателна присъда квалифицира обвинението като незаконно и обуславя с обратна сила отпадане на презумптивната законосъобразност на извършените процесуални действия.

С оглед това съдът намира, че по делото са доказани всички елементи на фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за претърпените вреди от незаконното обвинение, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

            При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от 5 до 15 години; обстоятелството, че ищецът е преживял психическа травма в резултат на осъществената спрямо него наказателна репресия, като се е чувствал депресиран и злепоставен в обществото, претърпял е унижения, стрес и психически тормоз, страх от евентуално тежко наказание, изпитвани болки и притеснения от престоя му в ареста, както и крехката възраст по времето на наказателното преследване – 16 години; причинените страх и стрес за период от около 2 години и половина до приключване на наказателния процес с влязлата в сила оправдателна присъда. Съдът определя  обезщетението за тези неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в размер на 10 000 лева, въз основа на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 09.05.2018 год. до окончателното изплащане В такъв смисъл са разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3/2004 год. на ОСГК на ВКС, според което отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи възниква именно от момента, когато влиза в сила акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая – датата на влизане в сила на решение № 144/11.04.2018 год. по внохд. № 143/2018 год. на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда № 43 от 06.12.2017 год. по нохд. № 127/2017 год. на СОС. За разликата до пълния предявен размер от 24 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящата инстанция напълно споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата 750 лв., представляваща част от направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска.

 

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И    :

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 02.12.2019 год. по гр. дело № 1466/2018 год. на Ботевградския районен съд.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на К. И. И. от гр. Б. сумата 750 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.