МОТИВИ
към присъда №
9/05.06.2019г. по НЧХ дело № 42/2019г. по описа на РС гр.Раднево
Производството
е образувано по тъжба на Д.К.Н., ЕГН **********,
който в качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу Е.Д.Ф., негова дъщеря, родена на ***г.,
български гражданин, с висше образование, омъжена, неосъждана, ЕГН **********,
за това, че за периода от м.октомври 2015г. до 18.01.2019г, противозаконно е
присвоила чужда движима вещ – сумата от 2100лв., която владеела от Д.К.Н.,
престъпление обсебване чл. 206 ал.1 от НК.
По
делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния
тъжител Д.К.Н. срещу подсъдимата Е.Д.Ф. за сумата от 2100 лева, съставляващи имуществени вреди в резултат на
извършеното престъпление, описано в частната тъжба, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на тъжбата -18.01.2019г.
Частният
тъжител Д.К.Н., чрез своя повереник адвокат Д.
поддържа повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се доказва по несъмнен и категоричен начин, че за
периода на инкриминираното деяние, а именно от м.октомври 2015г. до 18.01.2019г.
подсъдимата Ф. е осъществила от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението, за
което същата е предадена на съд, а именно такова по чл. 206, ал. 1 от НК.
Защитникът
на подсъдимата Ф. – адвокат Р. поддържа, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, съгласно разпоредбата на чл.303 от НПК, както и изрично
предвиденото, че осъдителната присъда не може да се основава на предположения,
като по смисъла на чл. 4, ал. 1 от НПК
тежестта да докаже обвинението по делата, образувани по тъжба, пада върху
частния тъжител. Предлага подсъдимата да бъде призната за невиновна, както и
сочи, че функцията по гражданския иск е акцесорна и трябва да следва съдбата на обвинението, поради
което същият бъде отхвърлен.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Е.Д.Ф. е дъщеря на Д.К.Н.
и е разполагала с дебитната му карта от октомври 2015г. до края на 2017г.
Страните не спорят, че помежду им е имало уговорка подсъдимата да тегли цялата
постъпила по сметката на баща й сума, като му предава на ръка сумата от 800 лева всеки месец. Майката на
подсъдимата и съпруга на частния тъжител е починала на 07.09.2015г. и месец
октомври тъжителя останал само на грижите на дъщеря си и на жената, на която
заплащали- Е.К..
Относно факта за
заплащането на консумативите- ток, вода, кабелна телевизия – се събраха противоречиви
доказателства. Частният тъжител твърди, че той си бил плащал сметките, като не
конкретизира как е ставало това, при положение, че не е можел да напуска
апартамента без чужда помощ, тъй като е бил в инвалидна количка. Подсъдимата и
свидетелката Е.К. категорично установяват, че Ф. е плащала всички сметки на
тъжителя. Това са твърденията и на Ф. – съпруг на подсъдимата, както и на
свидетелката П.. Тази група свидетели
установяват категорично, че за период от
месец октомври 2015 година до края на 2017г. за тъжителя се е грижила
единствено и само дъщеря му - подсъдима по делото с помощта на свидетелката Е.К..
Синът на тъжителя Н.К. също установява,
че в този период е имал ограничен достъп до имота на баща си и не е могъл да
полага грижи за него, което отхвърля напълно тезата на частния тъжител той сам
от предоставената му сума от 800 лева да си е плащал сметките. Съдът приема за
безспорно доказан факта, че подсъдимата е покривала всички разходи на тъжителя, извън
храната с оставащата сума от пенсията на тъжителя- всеки месец до края на 2017г.,
считано от октомври 2015г.
Размерът на заплащаните суми за ток, вода и
кабелна телевизия се установи безспорно от предоставените по делото писмени
доказателства за изплатените суми от съответните доставчици на услуги : EVN
, от ВиК и от „Булсатком”.
Съдът приема за
безспорно установен факта, че тъжителя е искал
многократно суми от дъщеря си извън тези суми, тъй като не са му стигали 800
лева за месеца. Той дори е молил свидетелката К. да го прави. Установи по
безспорен начин, че същия е употребявал ежедневно алкохол в големи дози и
неведнъж я е карал с такси да му носи алкохол в апартамента дори и през нощта.
В този смисъл съдът дава вяра на показанията на К., тъй като тя е единствения
свидетел, който има най-продължителни и преки впечатления от отношенията между
страните и се е грижила за тъжителя около 5 години, всеки ден.
През процесния
период само и единствено дъщеря му е
полагала грижи за него, включително чрез предоставянето на храна. Само три пъти
според свидетелката К. се е наложило подсъдимата да отсъства и помолила К. да
заплаща разноските на тъжителя, като след това как са си оправили отношенията
не се изясни по делото.
Съдът не може да
третира сумите, платени за паметник на съпругата на частния тъжител, нито
останалите суми – посочени в приложение две на счетоводната експертиза, тъй
като не е ясно какъв е бил произхода на средствата за заплащането им, нито
могат в детайли да се изяснят отношенията между бащата и дъщерята за толкова
дълъг период, както и какви са били намеренията на страните към момента на
осъществяване на разходите. Не може да се установи точно колко пъти и по колко
лева дъщерята е давала на баща си извън тези 800 лева и извън неговите сметки,
които е плащала с неговите пари. Не може също така да се установи по
категоричен начин и точно каква е била уговорката помежду им при предоставянето
на дебитната карта на тъжителя на дъщеря му. Възможно е към момента на
предоставянето той да е демонстрирал дарствени намерения, или пък да е искал да
я възнагради за полаганите грижи, имайки предвид и факта, че е живеел в нейното
жилище. В последствие след влошаването на отношенията им започнало
неразбирателството за пари, което водело началото си от прехвърлянето на
собствеността на някакъв имот.
Всички останали
наведени възражения и обстоятелства са ирелевантни за спора и по никакъв
начин не установяват повдигнатото
обвинение, още по-малко обсебването на посочената сума от 2100 лева от подсъдимата.
Единственото, което се установи по категоричен начин по време на съдебното
следствие е, че страните са в конфликтни отношения от години, породени най-вече
от злоупотребата с алкохол на бащата, които в последствие се влошават още
повече.
Единствените гласни
доказателства, които съдът цени напълно като безпристрастни са на свидетелката К.,
която няма роднински отношения със страните. Същата установи, че се е грижила
за тъжителя през последните 5 години, още преди да почине съпругата му. Докато
е била съпругата му жива тя е обгрижвала и нея. К. установи категорично, че
тъжителя е злоупотребявал с алкохол ежедневно и почти ежемесечно е искал
допълнително пари от дъщеря си.
Свид.Е.Д.К.
твърди:” - Не му стигаха и даже викаше „наборе, искай от дъщерята пари, но
кажи, че са за тебе, а пък ги дай на мене”. Аз му казах да не ме меси в тези
работи. Много пъти като ида там казва „дъщерята ми даде пари” и аз го питах
„тези 800лв. какво ги правиш”. Такси съм хващала вечер в 22,30ч. да му нося
алкохол. И Е. научила и ме награби. Е. ми вика „защо” . Той викаше „Аз ти
плащам. Нея няма да я слушаш”. Много често той е искал пари от Е.. Въобще не му
стигаха парите. Отида, напазаря му от аптеката лекарствата и всяка сутрин две
бутилки патрончета уиски. Има коч на
бутилката, но как се казва уискито не
знам.”
Относно сумите
предавани между страните по повод продавани имоти – съдът не може да ги
обсъжда, тъй като не е ясен мотива с който са били предавани. Възможно е той да
е дарствен или друг, но така или иначе излиза извън процесния период и не
подлежи на обсъждане от съда. Периода за извършването на твърдяното от тъжителя
престъпление е месец октомври 2015 г. до подаването на частната тъжба, но в процеса на
съдебното следствие, съгласно обясненията на частния тъжител се установи, че
крайния срок е месец декември 2017 включително. От този момент нататък
дебитната карта на частния тъжител му е била върната и единствените пъти в които
е предоставяна на подсъдимата са били, за да изтегли единствено и само сумата
от 800лв. и да му я предаде. Не се наведоха твърдения тя да е злоупотребявала с
парите от картата след месец декември 2017г. Това обстоятелство се установи по
безспорен начин, както от обясненията на тъжителя, така и от показанията на
свидетеля К.. Това се твърди и от Ф. и Ф..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната
фактическа обстановка съдът счита за безспорно установено въз основа
показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да бъдат преценени
като последователни, логични и непротиворечиви, поради което и прие същите за
истинни.
Съдът
съобрази и обясненията на подсъдимата Е.Д.Ф., които се изразяват в отричане на
осъществяване инкриминираното деяние и конкретизация на фактите, доколкото
могат да бъдат установени при отношения между баща и дъщеря. Нейните обяснения
бяха подкрепени със събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
със свидетелките показания на Ф., К., П. и отчасти с тези на К. и обясненията
на частния тъжител. Подкрепят се изцяло и от приетата по делото икономическа
експертиза, в частта в която съдът я приема.
Съдът съобрази, макар и отчасти
приетото по делото заключение на изготвена съдебно икономическата експертиза от която е
видно, че на месец на тъжителя са му предоставени 800лв. от размера на неговата
пенсия. Установено, че ежемесечните разходи на тъжителя, заплащани с размера на
неговата пенсия са в размер на 1771,99лв. за периода от м.10.2015г. до
м.декември 2017г. Към 28.05.2019г.- датата на изготвяне на заключението
крайното салдо по разплащателната сметка на тъжителя към 31.12.2017г. е на
минус 473,89 лв., т.е. подсъдимата Е.Д.Ф. е надплатила тази сума на тъжителя Д.К.Н..
На последната част от заключението съдът не дава вяра с оглед абсолютната
невъзможност да се установи точно какви суми и колко пъти са предоставяни на
частния тъжител
от подсъдимата, извън тези 800лева , ведно с
разноските за съответния месец. Не могат да се третира еднозначно и сумите
платени за паметник на починалата съпруга на частния тъжител, както и платените
суми за погасяване на овърдрафт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Предвид
горното съдът намери, че по делото не се установиха достатъчно данни за налични
белези на посоченото в тъжбата деяние, както от обективна, така и от субективна
страна, поради следното:
При така очертаната фактическа
обстановка и съвкупния анализ на доказателствената маса съдът намира от правна
страна, че подсъдимата нито от обективна, нито от субективна страна е
осъществила съставомерните признаци на вмененото й във вина деяние. Липсват
преки доказателства, както и не се очертава система от косвени такива, които по
категоричен и несъмнен начин, така както изисква нормата на чл. 303, ал.2
от НПК, да обосноват обвинителната теза спрямо нея, особено в насока тя да
е противозаконно присвоила чуждата движима вещ- сумата от 2100лв., която
владеела от тъжителя Д.К.Н.. Изводът на съда в горния смисъл е съобразен
поотделно и в съвкупност с показанията на свидетелите, а също и с приложените
по делото и кредитирани писмени доказателства. Логически се налага изводът, че
не може по категоричен и безспорен начин причинените на частния тъжител
имуществени вреди да се свържат с неправомерно и целенасочено поведение от
страна на подсъдимата в насока обсебване-присвояване на чужда движима вещ на
стойност 2100лв., поради което и съдът призна подсъдимата Ф. за невиновна, като
на основание чл. 304 от НПК я оправда по повдигнатото й
с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал.1, НК.
Така
подсъдимата Ф. нито е съзнавала общественоопасния характер на деянието, нито е
предвиждала неговите общественоопасни последици, нито е искала или допускала
тяхното настъпване. От друга страна, освен, че подсъдимата не се е стремяла към
настъпването на вредоносния резултат, то и същата не е предвиждала настъпването
му, нито е била длъжна и е могла да го предвиди и в този смисъл деянието на Ф.
не следва да се преценява и като
непредпазливо.
Изхождайки от анализа да събраните
доказателства заедно и поотделно, съдът счита че деянието не е доказано от
обективна и субективна страна поради неразрешимото основно противоречие в твърденията
в тъжбата и събраните писмени и гласни
доказателства.
Предвид горното, съдът намери, че
подсъдимата Е.Д.Ф., родена на ***г.
в гр.Нова Загора, живуща ***, бълг.гражданка, омъжена, със средно образование,
неосъждана, ЕГН **********, следва да бъде призната
за НЕВИНОВНА в това, че за периода от месец октомври 2015 година до
18.01.2019 г. (датата на подаване на тъжбата) противозаконно е присвоила чужда
движима вещ – сумата от 2100 лева, която владеела от Д.К. ***, ЕГН ********** - престъпление обсебване по чл.206 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 304 НПК я ОПРАВДА по така повдигнатото
й обвинение.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
След като намери
подсъдимата Е.Д.Ф. за невиновна по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.206,
ал.1 от НК, то съдът счете, че следва да отхвърли приетия за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от гражданския ищец Д.К.Н. спрямо
подсъдимата Ф. в размер на 2100 лева, за причинени имуществени вреди в резултат
на извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на тъжбата 18.01.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
В този смисъл безспорно съдът е длъжен да
изследва въпрос причинени ли са на гражданския ищец Н. вреди по смисъла на
чл.45 от ЗЗД, от подсъдимата Ф. независимо дали стореното от последния
съставлява престъпление по НК.
В случая и след
проведеното съдебно следствие, съгласно вече описаната като възприета по делото
фактическа обстановка, не се установи подсъдимата Е.Д.Ф. да е обсебила сума от гражданския ищец Н. и същия да
е претърпял някакви имуществени вреди от действията на подсъдимата Ф.. Ето защо
така предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен като НЕДОКАЗАН като
основания и размер.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като намери
подсъдимата Е.Д.Ф. за невиновна по така повдигнатото й частно обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, съдът
намери, че на основание 190, ал. 1 от НПК следва да осъди частният тъжител да
заплати на подсъдимата Ф. сторените от същата разноски по делото в общ размер
на сумата от 800
/осемстотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено от
подсъдимата за защита в настоящото
производство по повдигнато обвинение. Осъществяването
на същите разноски от страна на подсъдимия се установи по несъмнен начин от приложения
по делото договор за правна защита и съдействие процесуално представителство от
31.01.2019г. В хода на съдебното следствие и по време
на пренията не бяха направени никакви възражения за прекомерност на извършените
разноски и техния размер, поради което и съдът няма никакво основание да ги
намаля.
Съдът осъди тъжителя Д.К. ***,
ЕГН ********** да заплати сумата от 300 /триста/ лева в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС гр.Раднево за възнаграждение на вещо лице.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: