Р Е Ш Е
Н И Е
260122/5.3.2021г.
гр.
Шумен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№621 по описа за 2020 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К., излага,
че по ч.гр.д.№3501/2019 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Т.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за неплатени задължения на ответника за ползвана
от него, през периода от 06.01.2019 г. до 04.04.2019 г., електрическа енергия,
равняващи се на сума от 262.86 лв., за която са издадени и посочени в исковата
молба фактури, както и за сума от 14, 70 лева, представляваща обезщетение за
забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по фактурата
до 17.10.2019 г./. В молбата се твърди, че по силата на сключен, при общи
условия, договор за продажба на ел. енергия, ответникът дължи така присъдените
суми, тъй като същият е клиент на ищцовото дружество, като процесните вземания
се отнасят за клиентски №**********, касателно обект с абонатен номер **********,
за обект на потребление, находящ се в ***. Поради обстоятелството, че ищецът не
е изпълнил в срок задълженията си за заплащане на консумираната от него ел.
енергия, същият му дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено,
че ответникът му дължи следните суми: 262,
86 лева, представляваща главно
задължение за консумирана от
ответника ел. енергия по фактури,
издадени в периода от 20.02.2019 г. до 19.04.2019 г., за обект на потребление,
заведен с абонатен номер **********, находящ се в ***; 14, 70 лева, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка
фактура, считано от нейния падеж до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа претенциите си.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, действащ чрез назначения му особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни,
сочейки аргументи. В хода на делото поддържа становището си за неоснователност
на исковете.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: По ч.гр.д. №3501/2019 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, за сумата от 285.86 лв. - главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури, издадени през периода от 20.02.2019 г. – 19.04.2019
г., касателно обект с абонатен номер **********, находящ се в ***, по клиентски
№**********; 14, 70 лв. - обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви,
изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 17.10.2019 г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019 г. до окончателното
заплащане, като са присъдени и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. От приложените по
делото писмени доказателства /частно заверени преписи от договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 01.02.2018 г., Заявление №4760758/02.02.2018 г./, става
ясно, че между страните е сключен, при общи условия, договор за доставка
/продажба/ на ел. енергия, касателно посочения по- горе обект на потребление. Видно
от представените от ищеца частно заверени преписи от фактури с №№ **********/
20.02.2019 г.; **********/ 20.03.2019 г.; **********/ 19.04.2019 г., се
установи, че от ищцовото дружество са съставени платежни документи за
консумирана и незаплатена ел. енергия, считано за периода от 06.01.2019 г. до
04.04.2019 г., равняваща се на стойност от 262.86 лв. Фактурите са за доставена
ел. енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в ***, по
клиентски №**********. Във всяка една фактура е посочен и падежът на
съответното задължение, като срокът на плащане на най-късно възникналото
задължение е до 10.05.2019 г. От заключението по извършената по делото ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността му, се установи, че за процесния период и имот и касателно
ответната страна в регистрите на ищцовото дружество съществуват незаплатени
задължения за консумирана ел. енергия в общ размер на 262, 86 лева.
От така
изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно § 1, т.2а от ЗЕ „Битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Подобен е и текстът на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД. Съобразно разпределението
на доказателствената тежест в процеса /чл.154 от ГПК/, надлежно указана на
страните, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения. В настоящия казус, предвид спецификата на спора и
характера на предявения главен иск, изцяло в тежест на ищеца е да установи, че
между него и ответника са налице валидни облигационни отношения в посочения от
него смисъл, а именно сключен при общи условия договор за продажба на
електрическа енергия за процесните период и имот. В тежест на ищеца е и да
установи, че ответникът, като титуляр на посочения клиентски номер е ползвал
през процесния период в конкретния имот електроенергия, която следва да бъде
заплатена по смисъла на договорната връзка между страните. В случая, предвид
събраните доказателства съдът приема за безспорно установено, че ответникът е
клиент на ищцовото дружество, като е заведен в регистрите на дружеството под
клиентски №**********, касателно недвижим имот с административен адрес: ***.
Ето защо и по силата на облигационната връзка между страните, счита, че следва
да се ангажира и отговорността на ответната страна да заплати стойността на
подавана през исковия период ел. енергия, тъй като безспорно се установи, че
такава е подавана и остойностена, съобразно общите условия на договорите.
Доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и съобразно
общите правила за забава изпълнение на парични задължения, ответникът носи
отговорност и за забавено изпълнение, като дължи съответното мораторно обезщетение.
Ето защо така предявените искове са основателни и доказани, и следва да се
уважат.
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени деловодните
разноски, направени от ищеца както в заповедното, така и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, равняващи се общо на сума от 650.00
лева /75.00 лв. - разноски, извършени в
заповедното производство и 575. 00 лв. – в исковото производство/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на Енерго - Про Продажби” АД,
с адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., следните суми: 262, 86 лева /двеста шестдесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща главно задължение за
консумирана от ответника електрическа енергия
по фактури, издадени в периода от 20.02.2019 г. до 19.04.2019 г., за
обект на потребление, заведен с абонатен номер **********, находящ се в ***; 14, 70 лева /четиринадесет лева и
седемдесет стотинки/, представляваща сбора от мораторната лихва по всяка
фактура, считано от нейния падеж до 17.10.2019 г., ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 30.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №3501/2019 г.
по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Т.В.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., направените по делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете, в общ размер на 650.00
лева /шестстотин и петдесет лева/ - 75.00 лв. - разноски, извършени в заповедното
производство и 575.00 лв. – в исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: