МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №26 ОТ 25.05.2016 Г. ПО НЧХД №156/2016 Г. ПО ОПИСА
НА НПРС
Тъжителят М.С.М.
*** е депозирал тъжба против подсъдимия С.М.С. *** за това, че на ** ** *** г.
в гр. П., обл. Ш., в сградата на ** “**” подсъдимият е казал думи и извършил
действие, унизителни за честта и достойнството на тъжителя, като обидата е
нанесена публично и спрямо длъжностно лице при и по повод изпълнение на
службата му – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК във вр. с чл.146,
ал.1 от НК.
Ведно с
тъжбата е предявен за разглеждане и граждански иск, с цена на иска от 500 лв.,
съставляващи обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, като сумата
се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на
иска до окончателното плащане, който граждански иск съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
Тъжителят,
чрез процесуалния си представител адв. Г. К. от АК – Ш. поддържа тъжбата си,
счита, че обвинението спрямо подсъдимия по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 от НК е доказано. Моли подсъдимият за бъде признат за виновен и да му бъде
наложено наказание на основание чл. 78а от НК. Моли гражданският иск да бъде
уважен. Не поддържа обвинението по чл.148, ал.1, т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
По предявеното
му обвинение подсъдимият не се счита за виновен. Той не отрича, че в посочения
в тъжбата ден е произнесъл посочените от тъжителя думи, но твърди, че не го е
сторил в присъствието на тъжителя.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Г. К. счита, че обвинението не е доказано. Заявява, че
деянията на подсъдимия - произнесените думи и жест не са били извършени в
присъствието на тъжителя, поради което деянието е несъставомерно. Моли подсъдимият да бъде оправдан по
предявеното му обвинение, а гражданският иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Като съобрази всички събрани по делото
доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.М.С. е син на тъжителя М.С.М..*** и е председател на ** „**“ –
гр. П.. Подсъдимият живее в гр. Н. и е работил в кооперацията в П. по трудов
договор от 2009 г. до 25.03.2016 г., като в този период изпълнявал длъжностите ***. Между бащата и сина
имало конфликт, двамата не били в добри отношения, почти не си говорели, а при
разговор се карали.
На ** ** ***
г. сутринта, около 08, 30 часа тъжителят бил в сградата на кооперацията, в
кабинета си. По това време също в сградата били и свидетелите М.И.И. и С.И.П.,
които работели в кооперацията, първата на длъжност **, а втората на длъжност **. Кабинетът на тъжителя и
стаята на свидетелката С.П. били с едно и също изложение и двете помещения
гледали към една и съща посока и от прозорците им се виждал път и тротоар. В
този час на деня вратите на стаите в сградата на кооперацията били отворени,
както и прозорците също били отворени. Тъжителят се намирал в кабинета си, а
двете свидетели И. и Д. били в стаята на последната. Тогава всички те
забелязали, че навън пристига подсъдимият, който говорел по телефона. Тъжителят
и свидетелите по това време очаквали в кооперацията да пристигнат служители на Районната
инспекция по околната среда, които следвало да извършат проверка в кооперацията
относно наличието и съхраняването на пестициди. Не след дълго въпросните
служители пристигнали, като на мястото дошли още и полицейски служители, както
и зам. областния управител на гр. Ш., началника на пожарната служба и служители
от техническата служба при община – К.. Предишния ден в базата на кооперацията
били поставени няколко камери за видеонаблюдение, които още през същия ден били
счупени. Тъжителят обвинил за това сина си и по тази причина подсъдимият му бил
ядосан. Подсъдимият бил гневен и поради това, че преди няколко месеца тъжителят
го нарекъл крадец в присъствието на други лица. Така в деня на ** ** *** г.,
след като подсъдимият приключил разговора си по телефона, той се приближил до
отворения прозорец на стаята на свидетелката П. и казал ядосано: „***!“ Тези
думи подсъдимият повторил няколко пъти, като те били чути както от двете
свидетелки, така и от самия тъжител. Подсъдимият добре знаел, че в този момент
тъжителят се намира в стаята си и чува думите. След това подсъдимият влязъл в
коридора на сградата, където били вратите към стаите на двете свидетели и
тъжителя, които врати в този момент били отворени и там отново произнесъл
същите думи, които отново били чути от тъжителя и свидетелите. После няколко
пъти през деня като минавал покрай прозореца на кабинета на тъжителя
подсъдимият показвал неприличен жест със среден пръст към сградата. Тези жестове
били забелязани от двете свидетели, от тъжителя, а и от работници на
кооперацията, намиращи се в базата в този момент. От деянието на подсъдимия
тъжителят бил притеснен, разстроен, огорчен и много обиден.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М.И.И. и С.И.П.;
от писмените доказателства – заверено копие на удостоверение за родствени връзки
№*/16.03.2016 г., изд.
от Община – К., заверено копие на трудов договор №*/01.06.2009 г. и заверено копие на
допълнително споразумение към трудов договор от *.*.** г.;
от материалите от служебно изисканата и приложена по делото преписка №287/2016
г. по описа на РП- Н., както и отчасти от обясненията на подсъдимия. Анализът
на доказателствения материал налага категоричния извод, че подсъдимият с
деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Видно е, че
той е казал унизителни думи за честта и достойнството на тъжителя
/горепосочените/ в негово присъствие, а и в присъствието на други хора
/свидетелите И. и Д./, при което произнесената от негова страна обида е
нанесена публично. Употребеният от подсъдимият израз „***“ е обиден и именно
като обиден се приема в обществото поначало, без значение към кое лице е
отправен. Дори и отнесен към лице с * *, изразът пак би бил обиден. В настоящия случай той е употребен
именно като обида и чрез него подсъдимият е целял да изрази и е дал своята
негативна личностна оценка спрямо тъжителя, а и изразът като такъв е бил
възприет от тъжителя, защото този израз по съдържанието си е от естество да
засегне честта и достойнството, а и в случая очевидно е изречен с такава цел.
Такъв е бил и показаният от подсъдимия жест със среден пръст. Освен от тъжителя
изразът и жестът са били възприети като обидни и от присъстващите на инцидента
лица – горепосочените свидетели. Съдът счете, че следва да даде вяра на
свидетелите. Техните показания са подробно и логично изложени и без
противоречия, като свидетелите са били очевидци на инцидента и лично са
възприели фактите по случая. Подсъдимият възразява на свидетелските показания,
като счита, че свидетелите са пристрастни, тъй като са служители на
кооперацията, на която тъжителят е председател и поради това биха потвърдили
всички, факти, които им заяви тъжителя. Действително двете свидетели са работещи
в кооперацията и като подчинени на председателя биха могли да се считат
заинтересовани, но е видно, че в показанията им няма никакво противоречие.
Данните, които свидетелите излагат се подкрепят от всички други доказателства,
включително данните от прокурорската преписка, а и данните от обясненията на
подсъдимия. В обясненията си подсъдимият не отрича фактите че на ** ** *** г. в
двора и после в коридора на сградата на кооперацията е произнесъл
горепосочените думи /твърди, че вместо „***“ употребил израза „***“, което е без значение за
обидния характер на израза и за съставомерността на деянието/. Това което
отрича подсъдимият е, че е произнесъл думите и показал жеста в присъствието на
тъжителя и заявява, че те не са могли да бъдат възприети от него. Съдът счита,
че по делото са налице безспорни доказателства за това, че обидните изрази и
жест са били възприети от тъжителя. Независимо от факта, че те не са били
извършени непосредствено пред М., то той е присъствал в сградата, чул е думите
на подсъдимия и е видял жеста му. Този факт се доказва не само от преценката на
свидетелите – дали те считат, че тъжителят е чул и видял, а от данните за
обстановката, при която са извършени – в близост до мястото, където се е
намирал тъжителя, при наличието на отворени врати и прозорци.
Предвид
гореизложеното съдът счете, че по делото с категоричност се установява, че
подсъдимият С.С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. От субективна
страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на
общественоопасните му последици. Поради това и приемайки, че обвинението е
доказано напълно и по безспорен начин, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Обвинението
спрямо подсъдимия е предявено и по т.3 на чл.148, ал.1 във вр. с чл.146, ал.1
от НК, т.е. като извършено спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение
на службата му. Независимо от обстоятелството, че тъжителят изпълнява
длъжността председател на ** „**“ – гр. П., то в конкретния случай нанесената
му обида от подсъдимия не е по повод службата му, нито при изпълнение на
служебна работа, а е в лично качество, по скоро във връзка с пряката родниска
близост между страните. Поради това съдът призна подсъдимият за невиновен и го
оправда по обвинението по чл.148, ал.1, т.3 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че за осъщественото от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание глоба от три до десет хиляди
лева и обществено порицание. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия
е видно, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел ІV, глава осма от общата част на Наказателния кодекс. Също така
е безспорно и, че от деянието на подсъдимия не са налице причинени имуществени
вреди. Ето защо, съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът съобрази, че в
случая са налице основанията по чл.78а от НК и след като призна подсъдимия за
виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146,
ал.1 от НК, го освободи от наказателна отговорност и му наложи АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
Размерът на
административното наказание съдът съобрази с установения по случая превес на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства – направените признания на
голяма част от съществените за случая факти от страна на подсъдимия и
съдействието му за разкриване на обективната истина по случая. Очевидно същият
не се откроява като негативна и агресивна личност и случилото се е инцидентна
проява в живота му. Поради това, съдът счете, че следва да наложи на подсъдимия
наказание в предвидения законов минимум.
По отношение
на предявения граждански иск съдът счете, че деянието на подсъдимия е безспорно
доказано и от него за гражданския ищец несъмнено са настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпяни морални страдания от засягането на честта и
достойнството му. Съдът счете, че за възмездяването на пострадалия е
справедливо подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 500 /петстотин/
лева, съставляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на иска ** г. до окончателното плащане. Поради
това именно в този размер гражданският иск, като основателен и доказан, бе
уважен.
Подсъдимият бе
осъден също така да заплати да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск от 50 /петдесет/ лева, както и да заплати на тъжителя
направените по делото разноски в размер на 412 /четиристотин и дванадесет/
лева.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
09.06.2016
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: