МОТИВИ
към Присъда № 69 от 09.11.2018 г.
по НОХД № 1469/18 г.
Производството е по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 371, т. 1 от НПК.
Обвиненията срещу подс. Т.С.В. са следните:
1) по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК за това, че на 13.04.2016 г. в апартамент в гр. К., обл. С.
на адрес ул. „Х.Б.“ № *, вх.-* ет.* ап. *, без надлежно разрешително е държал
високо рискови наркотични вещества: обект № 1 - марихуана (коноп, канабис) с
нетно тегло 1,0072 г и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 10,2 %
(тегловни), на стойност 6,04 лв.; обект № 2 - марихуана (коноп, канабис) с
нетно тегло 169,7504 г и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 3,9 % (тегловни), на стойност 1018,50 лв.; обект № 3 - марихуана
(коноп, канабис) с нетно тегло 37,1702 г и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 4,1% (тегловни), на стойност
223,02 лв.; обект № 4 - марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 18,2004 г и
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 6,1 %
(тегловни), на стойност 109,20 лв.; обект № 5 - хашишово масло с нетно тегло
38,1321 г и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 7,3 % (тегловни), на
стойност 953,30 лв.; обект № 7 - марихуана
(коноп, канабис) с нетно тегло 11,5003 г и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5,7 % (тегловни), на стойност 69 лв.; обект №
8 - хашиш с нетно тегло 9,8060 г и съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент тетрахидроканабинол 1,0 % (тегловни), на стойност 88,25 лв., всичко на
обща стойност 2467,31 лева;
2) по чл. 354в, ал. 1 от НК за това,
че в периода 04-13.04.2016 г. в апартамент в гр. К., обл. С. на адрес ул.
"Х. Б." № *, вх *, ет. *, ап. *, без надлежно разрешително е засял и
отглеждал растения от рода на конопа - 13 бр. растения - обект № 10 -марихуана
(коноп, канабис) с нетно тегло 0,1935 г и съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 0,4 % (тегловни), на стойност 1,16 лв. в
нарушение на установените в чл. 127, ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите правила : „Забранява се засяването и отглеждането на
територията на Република България на растения – опиев мак, кокаинов храст,
както и растения от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1
от ЗКНВП; и
3) по чл. 325 ал.2 , във вр. с
чл.325, ал.1 от НК за това, че на
13.04.2016 г.. в апартамент в гр. К., обл. С., ул. „Х.Б.“ № *, ет. *,
ап. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
обиждал полицейски служители мл. инспектор Д. Г. И. - старши полицай в група
" Охрана на обществения ред" в Районно управление *** с думите:
„Боклук ще ви съсипя!“, като деянието е съпроводено със съпротива на органи на
властта, изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред и
по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Подсъдимият в с.з. не се признава за
виновен.
Защитникът му – адв. К.А. в с.з. пледира за оправдаването
му с прилагане на чл. 13 от НК, алтернативно за прилагане на разпоредби за
маловажни случаи.
Представителят на РП К. в с.з. поддържа обвиненията.
Граждански иск не е предявен.
От събраните по делото доказателства, установени с
доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Подс. В. страдал от множествена склероза (МС),
цереброспинална форма, с дългогодишна давност (1999 г.). Първоначално приемал
поддържащо лечение с кортикостероиди, но през 2002 г. спрял лечението, тъй като
не се чувствал добре след приема им. През същата година прочел, че в Канада се
провеждало лечение с марихуана и след като започнал да употребява такава
установил, че е налице облекчаване на симптомите. Оттогава започнал да
употребява активно марихуана. Въпреки това през 2009 и 2010 г. отново получил
пристъп и започнал лечение с интереферона Авонекс, но след като в началото 2011
г. аптеките отказали да му го доставят, той започнал да си прави извлеци от
марихуаната, което също облекчавало състоянието му. През 2013 г. на подс. В. му
била поставена диагноза асептична идиопатична остеонекроза на главата на
бедрената кост след като имал 6-годишни болки в дясната тазобедрена става.
Тогава подсъдимият субективно бил уверен, че това е негативен страничен ефект
от употребата на кортикостероиди и това затвърдило убеждението му за ползата от
употребата на марихуана. През м. август 2018 г. проведеното изследване с ЯМР
установило добър ход на заболяването МС, потвърдено от лекуващия невролог д-р Г.А.
– свидетел по делото.
Подсъдимият бил женен за св. Гергана К., към 13.04.2016
г. с фамилия Ванкова, от която имал дете Стефан. Свидетелката страдала от
биполярно афективно разстройство с дебют през 2004 г., усложнено от алкохолна
злоупотреба и злоупотреба с психоактивни вещества, но към 13.04.2016 г.
заболяването ѝ не ѝ пречило правилно да възприема фактите и да дава
достоверни показания за тях.
На 13.04.2016 г. около 00.20 часа свидетелите Г. Н. и Д. И.,
двамата полицейски служители към РУМВР К., били изпратени по сигнал за
възникнал семеен скандал на адрес гр. К.,
ул. „Х.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *. На място полицейските служители били
посрещнати от св. Г. К. Тя им заявила, че съпругът ѝ Т.В. след употреба
на алкохол и наркотични вещества ѝ нанесъл побой и не може да влезе в
апартамента. Свидетелката видимо имала наранявания по носа, следи от отоци и
кръв по лицето. Тримата се качили до апартамента. След многократно позвъняване
отворил подс. В., който силно лъхал на алкохол. Бил му поискан документ за
самоличност и подсъдимият влязъл в една от стаите. Св. К. поканила полицейските
служители в апартамента за да разговарят. В този момент излязъл подс. В. и
блъснал свидетелката, при което тя паднала на етажа пред апартамента и си ударила
главата. Полицейските служители го предупредили да преустанови действията си,
но подс. В. отново се насочил към св. К., при което св. Д. И. му поставил
помощни средства. Тогава подс. В. започнал да го обижда като го нарекъл
„Боклук! Нещастник!“ и заплашвал полицейските служители, че ще ги съсипе и
уволни. Св. К. поканила полицаите да влязат в една от стаите на апартамента, за
да им покаже къде съпругът ѝ държи наркотични вещества. Св. К. им
показала трилитров буркан, съдържащ суха, зелена тревиста маса и два буркана с масло от канабис. На място
пристигнала дежурна група при РУМВР К. и било проведено претърсване и
изземване, при което били намерени и иззети вещества, реагирали на
първоначалния тест като наркотични (обекти №№ 1, 2, 3 , 4, 7 и 8), както и 13
бр. растения (обект № 10) – разсади на марихуана засети на 04.04.2016 г. Изготвената
последствие по ДП физикохимическа експертиза, установила, че теглото, цената и
съдържанието на активния наркотичнодействащ компонент във всеки един открит
обект били следните: обект № 1 -
марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 1,0072 г и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 10,2 % (тегловни), на стойност 6,04 лв.; обект № 2 -
марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 169,7504 г и съдържание на активен
наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 3,9 % (тегловни), на стойност
1018,50 лв.; обект № 3 - марихуана (коноп, канабис) с нетно тегло 37,1702 г и
съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 4,1%
(тегловни), на стойност 223,02 лв.; обект № 4 - марихуана (коноп, канабис) с
нетно тегло 18,2004 г и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 6,1 % (тегловни), на стойност 109,20 лв.; обект № 5 - хашишово
масло с нетно тегло 38,1321 г и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 7,3 % (тегловни), на стойност 953,30 лв.; обект № 7 - марихуана (коноп, канабис) с
нетно тегло 11,5003 г и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент
тетрахидроканабинол 5,7 % (тегловни), на
стойност 69 лв.; обект № 8 - хашиш с нетно тегло 9,8060 г и съдържание на
активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 1,0 % (тегловни),
всички дотук на обща стойност 2467,31 лв. и обект № 10 -марихуана (коноп,
канабис) с нетно тегло 0,1935 г и съдържание
на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 0,4 % (тегловни), на стойност 1,16 лв.
По случая подс. В. ***, където му
съставили АУАН за неизпълнение на полицейското предупреждение да преустанови
действията си на психически и физически тормоз спрямо св. К. и последствие било
издадено НП № 284а-1405 от 26.04.2016 г. на РУМВР К., в сила на 04.08.2016 г.
при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
След случая подс. В. се развел със
св. К. по споразумение, като родителските права по отношение на детето им били
възложени на подсъдимия. Към настоящия момент подсъдимият съжителствал с друга
жена, от която имал дете Т., родено в хода на съдебното производство.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Г. К., И. И., Т. М., П. К., Д. И., Г.
Н., П. Т., Д. С., Х. Т., К.К. и Г.А., експертните заключения на
физикохимическата, агрономическата, съдебнопсихиатричната и тройната
съдебномедицинска експертиза, удостоверение, заповед за задържане на лице, два
протокола за претърсване и изземване и две разпореждания за одобряването им, 11
епикризи, три амбулаторни листа, образно изследване, МРТ изследване 2 бр.,
ежедневна ведомост, справка на ИАЛ, НП № 284а-1405 от 26.04.2016 г.,
удостоверение за раждане, рентгенографско изследване на таз, АУАН, които
отчасти кореспондират на обясненията на подсъдимия.
В с.з. фактическата обстановка,
приета в обвинителния акт, се оспорва частично само относно дали към момента на
полицейската проверка подсъдимият е бил под въздействието на алкохол и относно
агресивните му действия спрямо полицейските служители.
От обясненията на подс. В. (с.з. от
23.10.18 г.) се установява, че 4-5 часа преди случката е бил употребил две бири.
Обстоятелството дали към момента на
посещението подсъдимият е употребил алкохол поначало не е съществено към
предмета на доказване, но от показанията на св. Д. И. (л. 67) се установява, че
по думите на св. К. подсъдимият е бил употребил алкохол и наркотици.
От показанията на св. Нанчев (л. 69
гръб) се установява, че подсъдимият силно е миришел на алкохол. Свидетелят
установява преки впечатления.
От показанията на св. К. се
установява, че подсъдимият всяка вечер пиел около осем бири. От експертното
заключение на съдебномедицинската експертиза на д-р Д. се установява, че макар
свидетелката да е страдала от психично заболяване към момента на деянието не е
била лишена от способността правилно да възприема фактите и да дава достоверни
показания за тях.
В хода на съдебното производство не
се потвърдиха обясненията на подсъдимия, че към момента на полицейската
проверка св. К. е била в запой и под въздействието на лекарственото средство
Ривотрил като психоактивно вещество. Напротив свидетелите И. и Н. не
установяват впечатления, че свидетелката е била употребила алкохол.
Следователно съдът приема, че
нейните показания са достоверни, кореспондират с тези на св. Н., т.е.
подсъдимият е бил под въздействието на алкохол. Това обстоятелство обаче, по
отношение на държането на наркотични вещества и отглеждане на коноп като
продължени деяния, няма съществено значение, както бе посочено по-горе и дори
не се отразяват на евентуалните наказания като отегчаващо вината обстоятелство.
В обвинителния акт е било прието, че
подсъдимият при задържането му е оказал съпротива – блъскал полицейските
служители, дърпал се за да се отскубне от тях. Това обстоятелството обаче не се
потвърждава от показанията на свидетелите И и Нанчев. Те установяват, че
подсъдимият е бил агресивен, но към съпругата си. Те му разпоредили да
преустанови действията си спрямо нея, което последствие било отразено в АУАН №
284а-1405 от 13.04.2016 г. Безспорно подсъдимия е използвал заплахи за
уволнение към полицейските служители и обиди, в частност към св. Иванов, което
се установява от техните показания. Подсъдимият в с.з. признава само, че е
викал и крещял по полицаите, тъй като бил по бельо и се чувствал унизен, т.е.
отрича обидното им съдържание. Дали тези действия деяние представляват
хулиганство по см. на чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, съдът ще изложи
съображения при коментара на правната квалификация.
Съдът намира за уместно да изложи
тук съображения защо не следва да се счита, че с издаването на НП е било нарушено
правилото на ne bis in idem съгласно принципните положения на ТР 3-15 ВКС
относно повдигнатото обвинение за хулиганство и наказанието по чл. 64, ал. 4
вр. ал. 2 от ЗМВР. Макар и да не е правено искане за прекратяване на
наказателното производство от адв. А., в с.з. на вниманието на съда бе насочено
относно евентуалното приложение на ТР.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.
1, т. 6 и т. 8а от НПК наказателното производство се прекратява ако за същото
престъпление има незавършено наказателно производство или извършеното деяние
съставлява административно нарушение.
Безспорно е, че със съставянето на
АУАН на 13.04.2016 г. започва административнонаказателно производство (чл. 36,
ал. 1 от ЗАНН) срещу подс. В., а с извършване на първото действие по
разследването на 13.04.2016 г. е започнало и наказателно производство от общ
характер срещу него, като от доказателствата не може да се прецени с
категоричност, кое е започнало първо по време в часово отношение.
За да се прекрати едно дублиращо
наказателно производство обаче, е необходимо да има пълна идентичност с предмета
на първоначалното наказателно производство. Предметът
на доказване по чл. 102 НПК във всяко едно наказателно производство, независимо
от характера му, се определя от обстоятелствена част на обвинението, а не от
предложената правна квалификация (вж. Р 1094-07-І), още повече, че материалноправните
основания за започване на административнонаказателното производство и тези на наказателното
производство са били коренно различни.
Главният предмет на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК е
извършеното деяние и участието на обвиняемия в неговото извършване. Деянието от
своя страна се индивидуализира по време, място и начин на извършване. Очевидно
е, че предметът на обвиненията по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 354в,
ал. 1 от НК, и предметът на НП № 284а-1405 от 26.04.2016 г. на РУМВР К. не са
идентични, а между обвинението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и предмета на
НП № 284а-1405 от 26.04.2016 г. на РУМВР К. сходството е само привидно.
Безспорно по време и място на извършване на деянието е налице идентичност, но е
налице разлика в изпълнителнителните деяния на наказателния и на
административния състав като част от начина на извършване на деянията. В
престъплението по чл. 325 от НК изпълнителното деяние е извършването на
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред като неписани морални правила, а
изпълнителното деяние на нарушението по чл. 64, ал. 4 вр. ал. 2 от ЗМВР се
изразява в неизпълнение на полицейско разпореждане, което има своето правно основание
в посочената норма и, което по
съдържание е било подсъдимият да преустанови действията си на психически и
физически тормоз върху св. К.. Двете изпълнителни деяния са различни по
съдържание, поради което съдът не приема, че е налице идентичност между двете
наказателни обвинения. И най-сетне с ТР 3-15 е извършена частична промяна в
тълкуването на ТР 51-78 ОСНК. Според новото разбиране ако с едно деяние са нарушени наказателна и
административна норма, деецът не следва да носи едновременно наказателна и
административна отговорност, а в настоящият случай се касае за две различни деяния.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. В. от обективна и субективна страна е
осъществил съставите на чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 354в, ал. 1 от НК, но не е
осъществил състава на чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В с.з. не се спори, че към
13.04.2016 г. подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държи“ от състава
на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК като е
държал описаните във фактическата обстановка наркотични вещества – обекти №№ 1,
2, 3, 4, 5, 7 и 8 без надлежно разрешение.
В с.з. не се спори и, че в периода
04-13.04.2016 г. подсъдимият е осъществил изпълнителните деяния „засява“ и
„отглежда“ от състава на чл. 354в, ал. 1 от НК като е засял и отглеждал 13
растения от рода на конопа в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП забранява се засяването и отглеждането на територията
на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на
растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1 от Закона.
Експертното заключение на физикохимическата експертиза
установява, че иззетите от дома на подсъдимия вещества и растения са наркотични,
представляват марихуана (коноп, канабис) поради съдържанието на тетрахидроканабинол.
Съгласно Приложение № 1 вр. чл. 3, т. 1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. чл. 3,
ал. 2 от ЗКНВП тетрахидроканабинола е високорисково наркотично вещество.
Високата стойност на наркотичните вещества 2467,31 лв.,
сравнително голямото им количество като брой и грамаж, както и съществения брой
отглеждани растения от коноп, не дават възможност на съда да приеме, че случаят
е маловажен по смисъла на чл. 354а, ал. 5 и чл. 354в, ал. 3 във вр. чл. 97, т.
9 от ДР на НК. Действително заболяването на подс. В. от МС е смекчаващо вината
обстоятелство, което съдът ще вземе предвид при индивидуализацията на
наказанието, но съдът счита, че не са налице други смекчаващи обстоятелства от
медицински характер, водещи до извод за маловажни случаи по см. на чл. 97, т. 9
от ДР на НК по изложените по-долу съображения.
Видно от експертното заключение на тройната
съдебномедицинска експертиза, МС е нелечимо автоимунно заболяване с ремитентен
ход (с периоди на застой, подобрение или влошаване), причинено от увреждане на
миелиновите обвивки на нервните структури. От същото експертно заключение и
разпита на вещите лица в с.з. се установява, че марихуаната няма лечебен ефект
върху МС, тъй като не повлиява на хода на болестта, примерно не възстановява
миелиновите обвивки, а само има упойващ ефект, който облекчава симптомите.
Подобно становище е изложено на стр. 59 от приложената книжка „Медицинска
марихуана“, представена от подсъдимия и неговия защитник в хода на ДП, където
се сочи, че като цяло канабиноидите не превъзхождат съществуващите лечебни
методи на МС, като в края на обяснението как те влияят върху симтоматиката на
МС на стр. 60 се посочва само, че те имат по-слабо изразени странични ефекти в
сравнение с други лекарства, лекуващи
болка и спазми. Т.е. употребата на канабиноиди касае облекчаване на болката
и спазмите при МС като симптоми от нея, но не лекуват причината за МС. В
експертното заключение се сочи, че дори в лекарствата Сативекс и Маринол,
съдържащи канабиноиди, разрешени за употреба в др. държави, касаят използването
им като антиеметици при химиотерапия, имат ограничено приложение при МС за
повлияване на мускулна еластичност, невропатни и фантомни болки, т.е. отново се
отнасят до болките като симптоми, а не до причините за МС. Обстоятелството, че
подс. В. е бил уверен, че употребата на канабисови продукти му помага, се дължи
на субективни причини, а не на обективни причини. Няма медицинско обяснение
защо към момента болестта на подсъдимия е било в застой, но от разпита на вещите
лица проф. д-р Я.И. и д-р А. се установява, че протичането ѝ е строго
индивидуално при всеки пациент, като се сочи за пример застояване хода на МС за
срок от 15 години с диета.
Не е налице и доказана връзка като страничен ефект между
употребата на кортикостероиди като конвенционално лечение на МС и страданието
на подс. В. от асептична идиопатична остеонекроза на главата на бедрената кост.
В приложение № 1 от заключението се сочи, че произхода на заболяването не е изяснен
като са налице травматична и инфекциозна теория. Вещите лица сочат на стр. 9 от
експертното заключение, че употребявания от подсъдимия кортикостероид
метилпреднизолон не причинява некроза на главата на бедрената кост. В
листовката на лекарството, приложена по делото също не се посочва като нежелана
лекарствена реакция причиняване на некроза на костите, нито на остеопороза
предвид мнението на св. А., че продължителната употреба на кортикостероид може
да доведе до остеопороза при жените.
Поначало остеопорозата засяга скелетната плътност на костите,
т.е. засяга целият организъм, а не само негови части, както в случая на
подсъдимия. Ето защо отказът му от лечение с кортикостероиди е негово право във
връзка с информираното му съгласие за лечение по см. на Закона за здравето.
Това обстоятелство също не може да мотивира съда да го приеме за смекчаващо
такова, защото ако подсъдимият не се доверява на утвърдените методи за лечение,
то това е негово признато от ЗЗ право.
От обективираните действия на подсъдимия се установява,
че при извършване на престъпленията по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 354в,
ал. 1 от НК, е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Формалното извършване на престъпленията по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 354в, ал. 1 от НК не изключва тяхната обществена опасност,
защото поначало нарушаването на правовия ред, защитен от наказателна норма
обективира този признак на общото понятие за престъпление на чл. 9, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е знаел, че държи наркотични вещества и отглежда забранени растения
без разрешение макар и воден от благородни за него причини, но те не изключват
умисъла му като съзнание за фактите, принадлежащи към състава на престъплението
(чл. 14, ал. 1 от НК (арг. противното)). Мотивите му не изключват умисъла, а се
отнасят само до размера на наказателната му отговорност, което съдът ще вземе
предвид при индивидуализация на наказанията.
Съдът не споделя възражението на
адв. А., че подс. В. е действал в условията на крайна необходимост по см. на
чл. 13 , ал. 1 от НК.
Съгласно тази разпоредба не е общественоопасно деянието, което е извършено от
някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените.
Безспорно МС е нелечимо заболяване, завършващо обичайно с
парализа и смърт на болния, но тази смъртна опасност е съществувала за
подсъдимия още с дебюта на заболяването му, т.е. тя е била факт и има
продължителен характер, а не внезапен и непосредствен характер. Няма медицински
доказателства по делото, че смъртта на подсъдимия е била предстоящата и
държането на наркотични вещества и отглеждането на наркотични растения са
последно решение за неговото състояние. По-горе бе установено, че канабиноидите
нямат лечебен ефект, а влияят върху болката и спазмите, т.е. не са
животоспасяващи. Освен това вредата по см. на чл. 13, ал. 1 от НК е последица от
резултатните престъпления, а не от формалните. Установи се по-горе също, че
тази субективна увереност на подсъдимия, че марихуаната лекува МС, не подлежи
на обективни научни медицински доказателства.
По-горе в мотивите съдът установи, че подс. В. е
извършвал действия на физическа агресия спрямо св. К.. С категоричност
свидетелските показания на полицейските служители не установяват акт на съпротива
срещу тях при задържането на подсъдимия. По съдържание тези действия са по-скоро
акт на домашно насилие, но не и на хулигански действия. Хулиганските действия
поначало са безмотивни. Те пряко или косвено са насочени срещу обществения ред
като неписани морални правила и не засягат конкретни правни норми. Съдът
отбелязва, че действията на подсъдимия при задържането му и срещу св. К. са
извършени в предверието на дома му и на блоковата площадка и няма данни да са
станали обект на обществено достояние. Употребата на обиди срещу св. И. е обида
на длъжностно лице по см. на чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК, която се преследва по
тъжба на пострадалия и има за мотив поставянето на помощни средства, а не
извършването на хулиганска проява.
Следователно по обвинението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1
от НК подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Имайки предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че
подс. В. следва да бъде признат за виновен и наказан за извършените от него
престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 354в, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства необремененото съдебно минало, добрите характеристични данни,
неговото семейно положение, здравословното му състояние и мотивите за държането
на наркотични вещества, а именно, че те „лекуват“. Като отегчаващо вината
обстоятелство, но без съществено значение в случая е високата стойност на
наркотичните вещества.
На подс. В. следва да се наложи
наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода при многобройни
смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК,
като съдът счита, че наказание в този размер постига напълно целите на чл. 36
от НК.
С оглед имотното състояние на
подсъдимия и неговото семейно и социално положение съдът счита, че целите на
чл. 36 от НК ще бъдат постигнати и без налагане на кумулативното наказание
глоба съгласно дадената на съда възможност да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.
3 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието по чл. 354в, ал. 1 от НК съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства необремененото съдебно минало, добрите характеристични данни,
неговото семейно положение, здравословното му състояние и мотивите за
отглеждането на марихуана (коноп, канабис), а именно, че тя „лекува“. Като
отегчаващо вината обстоятелство, но без съществено значение в случая е
значителния брой на растенията.
На подс. В. следва да се наложи
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода при
многобройни смекчаващи вината обстоятелства при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК, като съдът счита, че наказание в този размер постига напълно целите на
чл. 36 от НК.
С оглед имотното състояние на
подсъдимия и неговото семейно и социално положение съдът счита, че целите на
чл. 36 от НК ще бъдат постигнати и без налагане на кумулативното наказание
глоба съгласно дадената на съда възможност да приложи разпоредбата на чл. 55,
ал. 3 от НК.
Престъпленията са били извършени в
условията на реална съвкупност, поради което съгл. чл. 23, ал. 1 от НК следва
да се определи едно общо наказание в размер на една година и шест месеца
лишаване от свобода.
Предвид необремененото съдебно
минало на подсъдимия и мотивите му за извършване на престъпленията съдът счита,
че общото наказание не следва да се изтърпява ефективно, а изтърпяването му да
се отложи за срок от три години съгл. чл. 66, ал. 1 от НК.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по ДП разноски за експертизи и фотоалбум в размер на 534,27 лв. и
такива в хода на съдебното производство в размер на 1135,27 лв. следва да се заплатят от
подсъдимия съответно на ОДМВР С. и РС К..
Веществените доказателства,
представляващи наркотични вещества – обекти №№ 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8 и 10
предадени на Агенция Митници, тъй като притежаването им е забранено, следва да
се унищожат.
Веществените доказателства –
3-литров буркан, пластмасова епруветка, 2 буркана по 680 мл; буркан съдържащ
16,80 мл зеленикава течност и 0,3565 г кафеникавокристално вещество, на
съхранение в РУМВР К. следва да се унищожат като малоценни.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,