Присъда по дело №200/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 47
Дата: 18 февруари 2010 г. (в сила от 6 март 2010 г.)
Съдия: Георги Христов Иванов
Дело: 20102120200200
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2010 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

                                                                                18.02.2010 година                                гр. Бургас

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,                                                                                 ХІ наказателен състав,   

на осемнадесети февруари                                                                              две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Иванов

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.М.Р.

                                                          2. Н.П.

СЕКРЕТАР: Зорница Александрова

ПРОКУРОР: Д.П.

като разгледа докладваното от съдията Георги Иванов, наказателно  дело ОХ № 200 по описа за 2010 г. на БРС

                                             

 ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият  В.И.А.- роден на *** ***, настоящ адрес *** №20, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, понастоящем в Затвора Бургас, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.05.2005г. в гр. Бургас, от студио «Калифорния», намиращо се на ул. «Софроний» №23, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ-мобилен телефон «Нокиа 7610» на стойност 378 лева, от владението на Т.Ц.Ш., без нейно съгласие с намерени противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК вр. с чл.55,ал.1,т.2 б.”б” от НК го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки:

1.Задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от една година с периодични срещи с пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;

3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа за срок от една календарна година.

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия В.И.А. /със снета по делото самоличност/да заплати в полза на държавата по сметка ***.00 /седемдесет и пет/лв., представляващи разноски по делото за експертизи.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:                       

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                                                                                         

2.         

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №     от 18.02.2010г. по НОХД №200/2010г. по описа на БРС:

 

Съдебното производство по настоящото дело  се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия  В.И.А. с обвинение за престъпление по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК, за това че на 09.05.2005г. в гр. Бургас, от студио «Калифорния», намиращо се на ул. «Софроний» №23, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ-мобилен телефон «Нокиа 7610» на стойност 378 лева, от владението на Т.Ц.Ш., без нейно съгласие с намерени противозаконно да я присвои. Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Аргументира доказаността му от обективна и от субективна страна.Пледира за налагане на наказание на подсъдимия при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.”б” НК като предлага да му се наложи наказание “обществено порицание”.

Подсъдимият А. признава вината си. Изразява съжаление за извършеното и пред съда призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия адв.Ц. не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието и считат, че самопризнанията на подсъдимия се потвърждават от доказателствата, събрани на досъдебното производство. По отношение на наказанието защитника на подс.А. моли да бъде приложен чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и да му бъде наложено наказание “обществено порицание”.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373,АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият В.И.А. е роден на *** ***, настоящ адрес *** №20, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование, понастоящем в Затвора Бургас, ЕГН: **********.*** свидетелите Т.Ш. и Мими Карагьозова работели като фризьорки в студио „Калифорния", находящо се на ул."Софроний Врачански" №23. На 09.05.2005г., около 10,30 часа св.Ш. отишла в студиото, за да отвори за работа.Оставила мобилния си телефон „Нокиа 7610" на бюрото и влязла в тоалетната, за да вземе стирка за почистване. В същото време подс.В.А. *** и забелязал отворената врата на студиото.Той влязъл вътре, взел мобилния телефон на св.Ш. и тръгнал да излиза от помещението.На входната врата се разминал със св.К., която в този момент влизала в студиото, след което бързо се отдалечил в неизвестна посока. Когато св.Ш. излязла от сервизното помещение, установила, че мобилния й телефон „Нокиа" липсва от мястото, където го била оставила и споделила това със св.Карагьозова. Последната я уведомила, че на влизане в салона се е разминала с лице от ромски произход, висок около 1, 75 см, с къса изрусена коса, което видимо бързало. Веднага след това двете излезли и обиколили улиците около студиото, но не успели да открият подс.А.. След няколко дни, пред кафене в кв."Победа", подс. В.А.
предложил     за    продажба    отнетия    от    св.Ш." мобилен телефон.  Св.В.С. харесал предложената вещ и срещу сумата от 30 лева я закупил от А.. След около една седмица, св.С. продал мобилния телефон, срещу сумата от 90 лева, на неустановен по делото таксиметров шофьор. От заключението на извършената оценъчна експертиза се установява, че към датата на деянието стойността на отнетата вещ — мобилен телефон"Нокиа 7610" , е била 378 лева.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия А., подкрепени от показанията на свидетелите Т.Ш.,***,К.К., дадени на досъдебното производство, заключението на съдебно-оценъчната експертиза,протокола за разпознаване и справката за съдимост на подсъдимия А. и от останалите събрани в хода на досъдебното производство писменни доказателства. При постановяване на присъдата си съдът на основание чл.373,ал.3 НПК ползва самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които ги подкрепят, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.      

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед на така изложената обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна подс. В.И.А. е осъществил престъпния състав на по чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК. Това е така, защото на 09.05.2005г. в гр. Бургас, от студио «Калифорния», намиращо се на ул. «Софроний» №23, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на повторност, в немаловажен случай, отнел чужда движима вещ-мобилен телефон «Нокиа 7610» на стойност 378 лева, от владението на Т.Ц.Ш., без нейно съгласие с намерени противозаконно да я присвои.При извършване на престъплението А. е действал в условията на повторност, защото вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - с присъда по НОХД №2450/2003г. по описа на Районен съд-Бургас, влязла в сила на 27.05.2004г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.З от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ месеца, изпълнението на което на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 2/две/ години.От изтърпяване на наказанието по цитираното дело не е изтекъл срок повече от пет години, от което следва, че настоящото деяние е извършено в условията на „повторност" по смисъла на чл.28,ал.1 от НК по аргумент от чл.30 от НК. Съдът намира, че към момента на извършване на деянието  стойността на отнетото имущество е била сравнително висока, а обремененото съдебно минало на подс.А. говори за завишена обществена опасност на неговата личност, поради което случая не може да се приеме като маловажен..

От субективна страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на вина - “пряк умисъл”, съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на наказанието на подсъдимия А. съдът взе предвид, че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Неговите самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, поради което на основание чл.373,ал.4 НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 НК. Към момента на извършване на деянието подс.А. е бил непълнолетен, което налага приложението на чл.63,ал.1,т.3 НК спрямо него и предвиденото в чл.195,ал.1 от НК наказание “лишаване от свобода от една до дест години” следва да се замени с “лишаване от свобода до три години.” Следователно съгласно разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, която препраща към чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК, следва да му се определи наказание “пробация”, при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, състояща се в явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за срок от една календарна година. Съдът намира,че видът и размерът на посочените пробационни мерки ще съдействат най-добре за превъзпитаването му и въздържането му от извършването на други противозаконни прояви.

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът постанови подсъдимият А. да заплати в полза на държавата по сметка ***.00 /седемдесет и пет/ лева, представляващи разноски по делото.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала:З.А.