Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………31.05.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………трети
май…………………..………………….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова……………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 913…по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът твърди, че на 16.02.2018г. около
13:50 часа в гр.Стара Загора на бул. „Славянски“ до строителна борса „Кемпес“ в
посока запад, П.Д.е управлявал товарен автомобил „АУДИ“ с peг. № ***, собственост
на „Райфайзен лизинг“ ООД. При извършване на ляв завой не е пропуснал насрещно
движещия се направо лек автомобил „НИСАН с рег.№ ****, управляван от ищеца
поради, което настъпва ПТП /удар в предните части на автомобилите/ с материални
щети по двете МПС-та. Пристигнали полицаи от сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-Стара Загора и съставили Протокол за ПТП №1672364 от 16.02.2018г. от
14:30 часа, в който било посочено, че е имало челен сблъсък на двата автомобила
поради противоправното виновно поведение на ответника. Съставен бил АУАН на
ответника № 513570/16.02.2018г. за това, че виновно е нарушил чл.37, ал.1 от ЗДвП, като не е пропуснал насрещно движещото се ППС при завиване на ляво за
навлизане в друг път. Издадено било и Наказателно постановление № 18-1228-000767/01.03.2018г.,
което било влязло в сила като необжалвано на 21.03.2018г.
Вследствие на настъпилото ПТП на ищеца била оказана
спешна медицинска помощ в СПО на УМБАЛ - Стара Загора, където били установени
следните увреждания: Контузия на гръдния кош. Наличие на охлузвания по дясна
предмишница. На 22.02.2018 г. ищецът посетил съдебен лекар, който да установи
множеството му травми и контузии вследствие на преживяното на 16.02.2018г. ПТП,
поради силни болки в областта на гърдите и крайниците, както и в устата.
Съдебният лекар д-р Тодор Пасев извършил медицински преглед на ищеца и издал
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 66/22.02.2018г., в което били
описани констатираните травми - болезненост на долните резци с частично
счупване режещия ръб на първи долен десен зъб; кръвонасядане и ранички по
долната устна на устата; косо кръвонасядане по лявата горна трета на гръдния
кош; оток по гръдния кош; кръвонасядания по двата горни крайника, кръвонасядане
по лява лумбална област на тялото; кръвонасядане и охлузване по дясното коляно.
Прегледаният е съобщил за силна болка във вътрешния край на дясната ключица към
залавното й място и в тази област е видян лек оток на кожата. Пострадалият е
съобщил за силна болка при движение на дясната ръка в дясна ключична област.
Съдебният лекар заключил, че описаните и установени травматични увреждания
добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения, а
именно при станало ПТП от удари в изпъкналите части и уредите за управление в
купето на катастрофирал автомобил. Ударите в лицето вероятно са от въздушна
възглавница, а косото увреждане по лявата повърхност на гръдния кош и от
действието на предпазен колан.
Описаните увреждания причинили физически болки и
страдания на ищеца. Затруднени били движенията му и придвижването му около 3
месеца след деня на увреждането в резултат на ПТП от 16.02.2018г. Ищецът се
обърнал към лекар - специалист по дентална медицина - хирург поради големите
болки, които е изпитвал на първи и втори долни десни зъби и първи долен ляв
зъб, които от удара при ПТП са се клатели, както и болките поради частичното
счупване на режещия ръб на първи долен десен зъб. Нарушена била дъвкателната
способност на ищеца поради травматичните увреждания на зъбите му. Едновременно
с това поради видимите травми по лицето и по зъбите, същият е страдал не само
физически, но и душевно поради причиненото му от ПТП външно загрозяване. Ищецът
бил млад мъж на 23 години, атлетичен, с красива външност, която е пострадала
поради травмите по лицето и тялото му. Ищецът загубил самочувствието си и бил
изпаднал в емоционален срив. В същото време станал обект на многозначителни
подмятания и забележки от страна на негови състуденти, познати и др. след като
са видели външния му вид и разбрали за случилото му се ПТП на 16.02.2018 г.
Ищецът бил подложен на негативно външно влияние и коментари, породени от
злополучния инцидент, представляващи допълнителен психически стрес и напрежение
в ежедневието му. Поради процесното ПТП и причинените му от него травми ищецът
преживял за няколко месеца много битови неудобства за обслужването му /измиване
и къпане/ и такива, свързани с придвижването му в ежедневния живот. Физическите
и психическите болки и страдания, причинени от травматичните увреждания от
процесното ПТП са били трайни и продължителни – около три месеца било
възстановяването. Въпреки това вследствие от процесното ПТП на пострадалото
лице са му останали и до настоящия момент психични травми - силна уплаха, страх
от шофиране, чести кошмари, отрицателни потискащи спомени, тревожни мисли и
чувства, напрежение и стрес при пътуване в автомобил и др.
Ищецът твърди още, че за управлявания от П.Д.автомобил
„Ауди“ с рег.№ *** към датата на ПТП - 16.02.2018г., е била налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника по
застрахователна полица BG /05/117001458403 от 18.05.2017г., издадена със срок
на валидност за периода от 01.06.2017г. до 31.05.2018г.
Ищецът бил отправил към ответника писмена
застрахователна претенция с вх. № 86/11.07.2018 г. за сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от причинените от
горепосоченото ПТП травматични увреждания, довели до временното разстройство на
здравето му, ведно със законната лихва за забава върху застрахователното
обезщетение от датата, определена съгласно чл. 497 КЗ до окончателното
изплащане на сумата, както и адвокатско възнаграждение за изготвянето на
писмената претенция и представителство от един адвокат. Процедурата по
доброволно уреждане на отношенията между ищеца и ответника по задължителна
застраховка „ГО на автомобилистите” приключила в тримесечния срок от
предявяването на претенцията пред застрахователя. Ищецът признава, че в тази
връзка ответникът му е заплатил доброволно сумата от 3 000,00 лв.
В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 000 лв. - главница,
представляваща остатък от незаплатено от застрахователя обезщетение /разлика
между сумата по застрахователната претенция от 5000 лв. и платената от
застрахователя сума от 3000 лв./ за причинените неимуществени вреди претърпени
физически и психически болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на процесното ПТП от 16.02.2018г., около 13:50 часа в гр.Стара Загора,
ведно със законната лихва за забава върху сумата от 2000 лв. от 11.10.2018г. -
датата на изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът е подал отговор на исковата молба извън
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, констатирано в определението по
чл. 140 ГПК от 01.04.2019 г. В съдебно заседание оспорва иска и моли за
неговото отхвърляне.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки /юридически факта/: 1/
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че на 16.02.2018 г. между
лек автомобил управляван от ищеца и товарен автомобил управляван от П.Д.е
настъпило ПТП по вина на водача на товарния автомобил, като същият е бил
административно наказан с влязло в сила наказателно постановление. Също е
безспорно, че към датата на настъпване на ПТП между П.Д.и ответника е била
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и доброволното
изплащане на сума от 3000,00 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ответника на ищеца във връзка с предявена от последния претенция пред
застрахователя.
Тъй като застрахователят по договор за “Гражданска
отговорност” е заплатил застрахователно обезщетение на увредения от процесното
ПТП в размер на сумата от 3000,00 лв. по процесната застрахователна преписка,
настоящата съдебна инстанция приема, че ответникът е признал настъпването на
всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното главно
притезателно право, а именно - 1. наличието на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, който е обезпечил неговата деликтна отговорност към
момента на настъпване на ПТП и 2. Застрахованият /П.И.Д./ чиято деликтна отговорност през процесния период е
била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” при ответното дружество, виновно е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени и неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования. Това се
установява и от доказателствата по делото – протокол за ПТП от 16.02.2018 г. и
представените медицински документи.
По делото бе установено по несъмнен начин настъпването
на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка
“Гражданска отговорност” – 16.02.2018 г. /факт обявен за безспорен между
страните/ и поради това съдът приема, че застрахователното покритие обхваща
отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички материални предпоставки
за възникване на спорното материално право по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Единственото спорно по делото обстоятелство е дали с
изплащане на застрахователното обезщетение от 3000,00 лв. са напълно репарирани
действително причинените неимуществени вреди при настъпване на процесното
застрахователно събитие.
В тази връзка се установи по делото, че след
настъпването на ПТП ищецът е получил спешна медицинска помощ /така фиш за
спешна медицинска помощ – л. 22 от делото/, а впоследствие е бил освидетелстван
от съдебен лекар /така /съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 66/2018
г. – л. 20 от делото/. Посетил е и хирург в дентален център /така медицинско
свидетелство – л. 24 от делото/. От приложените медицински документи се
установява, че ищецът е получил вследствие на настъпилото ПТП следните увреждания
- болезненост на долните резци с частично счупване режещия ръб на първи долен
десен зъб; кръвонасядане и ранички по долната устна на устата; косо
кръвонасядане по лявата горна трета на гръдния кош; оток по гръдния кош;
кръвонасядания по двата горни крайника, кръвонасядане по лява лумбална област
на тялото; кръвонасядане и охлузване по дясното коляно, силна болка във
вътрешния край на дясната ключица към залавното й място и лек оток на кожата.
Не са били установени счупвания, като единствената фрактура е била на първи
десен долен зъб, но денталният специалист е посочил, че не е необходимо
лечение, а е било достатъчно заглаждане на наранения зъб, като временно и
обратимо е била нарушена дъвкателната функция на отхапването.
От показанията на св. Стоянка Петрова се установява,
че след посещенията на лекари се е установило, че няма счупвания, а ищецът се е
оплаквал от силни болки в наранените части от тялото си. Поради това били
предписани болкоуспокояващи на ищеца, които той е приемал в продължение на две
седмици, а други лекарства не е приемал. Свидетелката сочи, че ищецът не е бил
в болнично заведение на лечение след инцидента. Свидетелката като пряк очевидец
изяснява, че възстановителният период на ищеца е бил около два месеца, през
които ищецът е имал нужда от грижи – помощ при обличане, трудно се е движел и
ставал от леглото. През това време въпреки, че ищецът живеел в гр. София
останал при своите родители в гр. Стара Загора, за да може да бъде подпомаган,
вкл. и в своето придвижване. Два месеца след инцидента ищецът вече можел да се
движи сам без чужда помощ и заминал за гр. София където живеел и учел, поради
което се налага фактическият извод, че физически той е бил напълно възстановен
два месеца след ПТП и е можел да извършва всички ежедневни дейности сам. По
отношение на психическото състояние на ищеца от показанията на св. Петрова се
установи, че страха и стреса от инцидента е отшумял също за два месеца /колкото
е било необходимо и за физическото възстановяване/, тъй като след изтичането на
два месеца родителите закупили на ищеца същата марка лек автомобил, като
предходния и той започнал да го управлява. В тази връзка съдът намира, че
неявяването на ищеца на държавен изпит през м. юни 2018 г. не се намира в
причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като всички последици от инцидента
/физически и психически/ са отшумели към средата на м. април 2018 г. /два
месеца след 16.02.2018 г./. освен това изнесеното от св. Петрова „не се яви,
защото не успя да се подготви, вероятно заради размислите от инцидента“ се
явява предположение на свидетелката. Освен това съдът взе под внимание и
обстоятелството, че и до датата на разглеждане на делото през м. май 2019 г.
ищецът все още не се е явил на този изпит.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено в тази своя част и с Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г., ОСНГТК/ понятието
“справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца е причинена лека телесна
повреда, изразяваща се в множество различни контузии по цялото тяло.
Възстановяването, вкл. и психическото е продължило в срок от два месеца.
Свидетелката установява правнорелевантния факт, че
пострадалият не е могъл да се придвижва сам, трудно е ставал от леглото и е
имал нужда от чужда помощ при обличането. През тези два месеца е било
необходимо да остане в дома на родителите с в гр. Стара Загора, което явно му е
попречило на изпълнението на неговите ангажименти в гр. София свързани с
неговото обучение. Болките са били особено сили в първите две седмици когато се
е налагало ищецът да приема обезболяващи. При определяне размера на
обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на
противоправното деяние, залежаването на ищеца П. и затрудненията му невъзможността
му да се грижи сам за своето ежедневие, затруднението в работоспособността на
пострадалия П., т.е. негативната промяна в начина му на живот за около два
месеца, причиненият му от инцидента стрес и уплах, установени от показанията на
свидетелката, както и нормативно определения лимит на обезщетението за
причинени имуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 420 000 лв. Отделно от това неминуемо ищецът е преживял стрес при
настъпване на процесното ПТП, като сблъсъкът с движещ се товарен автомобил
създава непосредствена опасност за живота на лицето, намиращо се на пътното
платно. Обобщено – при определяне
размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на
противоправното деяние, затруднението в работоспособността на пострадалия,
неудобствата в нормалната му деятелност водеща до негативна промяна в начина му
на живот, както и нормативно определения лимит на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
“Гражданска отговорност” – до 10 420 000 лв. при едно пострадало лице,
какъвто е настоящият случай /така чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ in fine/. Лимитът на застрахователното покритие е релевантно
обстоятелство, тъй като икономическата конюнктюра е в основата и на
непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент /така решение №
1/26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение №
83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г., II т. о., решение №
121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012 г., II т.о./. При наличие на
законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователната сума по нея следва
да се има предвид като един от критериите за решението на съда по приложението
на чл. 52 ЗЗД – така решение № 189/04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 634/2010 г.,
II т.о.
Всички анализирани дотук обстоятелства и конкретното
им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника на
ищеца обезщетение.
От друга страна обстоятелствата, които обосновават
по-нисък размер на обезщетението са, че ищецът въпреки силните натъртвания и
травми е нямал счупвания на кости, налагащи имобилизация, дори фрактурата на
зъба не е изисквала лечение, а само изглаждане на ръба /така медицинско
свидетелство, л. 24 от делото/, не са били приемани от ищеца други медикаменти
освен предписаните болкоуспокояващи чиито прием е бил в продължение на две
седмици, в нито един момент не е било провеждано болнично лечение /дори в деня
на ПТП ищецът не е бил заведен в ЦСМП/, по-краткия период на пълно физическо и
психическо възстановяване от посочения в исковата молба тримесечен период, а
именно два месеца – след изтичането на два месеца от една страна ищецът е
започнал да шофира отново лек автомобил /психическо възстановяване/ и от друга
страна е отишъл отново да живее в гр. София, т.е. вече е нямал необходимост от
помощ от своите родители в бита си и своите ежедневни дейности /физическо
възстановяване/.
При анализа на всички обективни обстоятелства в
конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в телесни
травми; причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по
време на инцидента, както и след това, съобразявайки възрастта на пострадалия,
продължителността и степента на претърпените болки и страдания около два месеца,
причинените неудобства, свързани с ежедневното обслужване, нарушен житейски
ритъм, невъзможност да бъде полаган труд/обучение, продължилия страх и при
съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент,
които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, както и посочените по-горе обстоятелства
обуславящи по-нисък размер на обезщетението – липса на счупвания по тялото
на ищеца, липса на болнично лечение, липса на необходимост от прием на
медикаменти извън болкоуспокояващите, по-краткия период на физическо и
психическо възстановяване на ищеца /два месеца/, съдът приема, справедливият
размер на заместващото обезщетение на ищеца при
подобни травматични увреждания на пострадал при младежка възраст, но при
възстановяване на получената травма за причинените му от противоправното
поведение на делинквента П.Д.неимуществени вреди е 4000,00 лв. Законодателят е
определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за
причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на над десет
милиона лева. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение
да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Процесната сума е и
към минимума, определен в тази разпоредба. Заместващото обезщетение
представлява парично благо, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни
последици от причинените му болки и страдания. От друга страна обаче са налице и обстоятелства анализирани
по-горе, които обуславят по-нисък размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, което води до извода, че претенцията не следва да бъде
уважена изцяло.
Доколкото по делото е обявено за безспорно, че
ответникът е заплатил на ищеца доброволно сумата от 3000,00 лв. за претърпени
от него неимуществени вреди от настъпилото на 16.02.2018 г. ПТП, то предявеният
иск следва да бъде уважен за сумата от 1000,00 лв., като за горницата до
предявения размер от 2000,00 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
По претенцията за лихва:
Процесният договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ е сключен на 01.06.2017 г. и по силата на пар. 22 ПЗРКЗ, в сила от
01.01.2016 г., спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за
застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата върху
застрахователните обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца
от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
От представеното по делото заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение, вх. № 86/11.07.2018 г. /л. 28 от делото/ се
установява, че ищецът е предявил искане за заплащане на обезщетение за
претърпените от процесното ПТП вреди на 11.07.2018 г., т. е. срокът за
произнасяне на ответника е 11.10.2018 г., от която дата същият е в забава и от
която дата на ищеца се дължи законната лихва върху определеното му обезщетение.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 390,00 лв. – частично заплатеното в брой адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 07.03.2019 г. в размер на 350,00 лв. съобразно уважената част от иска /л. 48 от настоящото дело/ - с отбелязването в договора е изпълнено изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК и половината от заплатената държавна такса за исковата молба в размер на 40,00 лв., а на ответника на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв. съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Застрахователна компания Уника“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на Т.В.П., ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /освен доброволно платените от
ответника 3000,00 лв./, в резултат ПТП настъпило на 16.02.2018 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач – П.И.Д., ЕГН: **********, на т. а. „Ауди“ с рег. № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2018 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ до пълния
предявен размер от 2000,00 лв. /две
хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователна
компания Уника“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18 да заплати на Т.В.П., ЕГН: **********
и адрес: ***, сума от общо 390,00 лв.
/триста и деветдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК Т.В.П., ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на „Застрахователна компания
Уника“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане“, бул. „Тодор Александров“ № 18, сума от 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: