МОТИВИ по НОХД № 30
075/09 г. по описа на РС - М.
Подсъдимия А. С. А. e обвинен в това, че за
времето от 06.06.2007 г. до 31.10.2007 г. в гр. М. чрез използване на документи
с невярно съдържание - образец УП – 2 изх. № 1/06.06.2007 г. издаден от ЕТ “И. Д.
– З. А. ”xxx, трудова книжка № 14/01.01.2006 г. и ведомости за заплати за
периода 01.06.2006 г. – 01.06.2007 г., които представил пред НОИ – РУСО М. на
06.06.2007 г. за отпускане на социална пенсия получил без правно основание от
НОИ РУСО М. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 386.07
лева за периода 06.06.2007 г. до 31.10.2007 г. с намерение да я присвои –
престъпление по чл.212, ал.1 от НК.
Подсъдимият Й. И. Й. е обвинен в това, че през
месец юни 2007 г. в гр. М. чрез съставяне на документи с невярно съдържание -
образец УП – 2 изх. № 1/06.06.2007 г. издаден от ЕТ “И. Д. – З. А. ”xxx, трудова
книжка № 14/01.01.2006 г. и ведомости за заплати за периода 01.06.2006 г. – 01.06.2007
г. съзнателно дал възможност на А. С. А. xxx да получи без правно основание от
НОИ РУСО М. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 386.07
лева за периода 06.06.2007 г. до 31.10.2007 г. – престъпление по чл.212, ал.2
вр. с ал.1 от НК.
Прокурора поддържа обвинението. Излага доводи за
нормите, които следва да се вземат предвид при определяне на наказанието, имайки
предвид чл.373, ал.2 НПК, пледирайки за налагане на наказание „пробация”.
Представителя на гражданския ищец НОИ, Районно управление
/РУ/ ”С. осигуряване” /СО/ М. моли съда да уважи предявения и приет иск, като
се прави искане и за присъждане на законна лихва.
Подсъдимите Й. И. Й. и А. С. А. се признават за
виновни и дават съгласие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК отнасящо се до всички
свидетели и вещи лица. При условията на чл.371, т.2 НПК подс. Й. и подс. А. признаха
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадоха
съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника на двамата подсъдими, изрази съгласие по
смисъла на чл.372, т.1 НПК. Бяха изложени доводи за приложение на чл.55 НК при
определяне на наказанието, считайки, че следва да се приложи чл.316 вр. с чл.309
от НК.
Производството се разви при условията и реда на Глава
ХХ VІІ НПК по чл.370, ал.1 и сл. НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните, инициирано от подсъдимите и защитника
им.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. А. С. А. е не осъждан, живее с родителите си в
гр. Л., страда от пълна загуба на зрението на ляво око, не работи и не получава
доходи.
Подс. Й. И. Й. също е не осъждан, няма сключен
граждански брак, но живее с жена, с която имат две малки деца, едно от които
страда от порок на сърцето. Понастоящем работи като строител в гр. С..
Двамата подсъдими са съседи в гр. Л.. Подс. А. бил
освидетелстван от ТЕЛК Очни болести при МБАЛ АД Плевен вследствие на което било
издадено Експертно решение № 3239/21.10.2003 г. с определена на подс. А.54
процента нетрудоспособност заради пълна загуба на зрението на лявото му око. В
началото на 2007 г. подс. А. подал заявление в НОИ, РУ ”СО” – М. за отпускане
на лична пенсия. Тъй като подс. А. нямал необходимия трудов стаж от 1 година
било издадено Разпореждане № 280/23.02.2007 г., с което било отказано на подс. А.
отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Подс. А. се срещнал
с подс. Й. и му разказал за проблема си, а именно, че за да му се отпусне
пенсия за инвалидност му трябвал документ който да удостоверява наличието на 1
година трудов стаж. За да помогне на подс. А., подс. Й. му обещал, че ще го
снабди с необходимите му документи. През 2004 г. подс. Й. продал фирмата си –
ЕТ ”И. Д. ” гр. Л. на свой познат съгражданин – св. З. А..Въпреки продажбата
подс. Й. разполагал с пълномощно от името на св. А. по силата на което имал
право да представлява фирмата, именно и затова обещал на подс. А., че ще го снабди
с необходимите му документи за едногодишен трудов стаж. За целта подс. Й. потърсил
св. И. И., като й казал, че му е необходима помощта й за изготвяне на документи
относно негов работник – удостоверение УП – 2, трудова книжка и ведомост за
заплата. Св. И. попълнила съответните формуляри и ги предала на подс. Й.. В
тези документи било удостоверено, че подс. А. е работил на длъжност “шофьор” в
периода 01.06.2006 г. – 01.06.2007 г.. при ЕТ ”И. Д. – З. А. ”xxx. Изготвените
документи били дадени от подс. Й. на подс. А. и последния на 06.06.2007 г. ведно
със заявление ги представил в РУ ”СО” М. за отпускане на пенсия. Служителя при
РУ ”СО” – М., който приел заявлението, ведно с изготвените - образец УП – 2 изх.
№ 1/06.06.2007 г. издаден от ЕТ “И. Д. – З. А. ”xxx, трудова книжка № 14/01.01.2006
г. и ведомости за заплати за периода 01.06.2006 г. – 01.06.2007 г., била св. Е.
И..Въз основа на представените от подс. А. документи било издадено Разпореждане
№15/02.07.2007 г. на РУ ”СО” М. по силата на което на подс. А. била отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 79.48 лева
месечно, считано от 06.06.2007 г..До края на м.10.2007 г. подс. А. получил общо
сумата 386.07 лева, превеждана в гр. Л.. По повод на отпусната пенсия на подс. А.
на св. О. А. – финансов ревизор при РУ ”СО” – М. било възложено извършване на
проверка на ЕТ ”И. Д. – З. А. ”xxx. В хода на проверката на св. А. не били
представени изисканите счетоводни документи, които да удостоверяват изплащане
на посочената месечна заплата в представената пред РУ ”СО” М. ведомост. Също
така било установено, че трудовия договор на подс. А. бил регистриран на 21.06.2007
г., считано от 01.01.2006 г. и то едва след като РУ ”СО” М. било изпратило
писмо до ЕТ относно представеното УП – 2.Било установено и, че във връзка със
сключения трудов договор не са били внасяни дължимите осигурителни вноски, заради
което била уведомена и ТД на НАП М.. След като било констатирано, че
представените от подс. А. документи - образец УП – 2 изх. № 1/06.06.2007 г. издаден
от ЕТ “И. Д. – З. А. ”xxx, трудова книжка № 14/01.01.2006 г. и ведомости за
заплати за периода 01.06.2006 г. – 01.06.2007 г. са с невярно съдържание и на
практика подс. А. не е имал необходимия едногодишен трудов стаж, било издадено
Разпореждане № 1558/30.10.2007 г. от РУ ”СО” М., с което било отменено
Разпореждането по силата на което била отпусната пенсията на подс. А..В хода на
досъдебното производство е установено, че подс. А. не се води на отчет при Сектор
“ПП” при ОД на МВР М. като водач на МПС и няма издадено СУМПС / в този смисъл е
писмо № 24621/17.07.2008 г. /.
Съгласно заключение по назначена и извършена в хода на
досъдебното производство съдебно – почеркова експертиза: 1.ръкописния, буквен и
писмен текст във ведомости за заплати от м.01.2006 г. до м.05.2007 г. издадени
от ЕТ ”И. Д. З. А. ”xxx за получени трудови възнаграждения от подс. А. са
написани от св. И. И..2.Подписите за “получател” във ведомостите за заплати от
м.01.2006 г. до м.05.2007 г. не са положени от подс. А..3.ръкописният буквен и
цифров текст с който са попълнени клаузите в трудовата книжка на подс. А. е
написан от св. И. И..4.подписите от трудовата книжка за “работодател” на подс. А.
като работник на ЕТ ”И. Д. З. А. ”xxx е допуснато от вещото лице, че са
положени от подс. Й..5.ръкописният буквен и цифров текст с който е попълнено
Удостоверение образец УП – 2, издадено от ЕТ ”И. Д. З. А. ”xxx е написан от св.
И. И..6.Експерта е заключил, че подс. Й. е положил подпис за “ръководител” в
издаденото УП – 2.7.подписите за получател на пенсии за месеците август, септември
и октомври 2007 г. в изплащателен картон на РУ ”СО” М. на подс. А. са положени
от последния.8.в четвърта графа на изплащателния картон е положен подпис от
лицето В. М..
Видно от заключението по назначената и изготвена
съдебно – оценъчна експертиза общия размер на отпуснатата и получена без правно
основание пенсия от подс. А. възлиза на 386.07 лева.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от двамата подсъдими и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин спрямо и двамата подсъдими.
Деянието на двамата подсъдими представлява „документна
измама„ по смисъла на чл.212, ал.1 от НК за подс. А. и по смисъла на чл.212, ал.2
вр. с ал.1 от НК спрямо подс. Й.. Подс. А. е получил без правно основание
сумата 386.07 лева от РУ ”СО” М. чрез използване на неистински официални
документи, които са и с невярно съдържание. Подс. Й. съзнателно е дал
възможност на подс. А. да получи без правно основание сумата 386.07 лева чрез
съставяне на неистински официални документи с невярно съдържание. Правилно РП М.
е квалифицирала деянията на двамата подсъдими като документа измама, а не като
деяние цитирано от защитата, защото в случая съставянето и използването на
неистинските официални документи с невярно съдържание са имали за цел имотна
облага, която е получена без правно основание от подс. А.. Съдът само прецезира
обвинението спрямо и двамата подсъдими изключвайки като място на извършване на
процесните деяния – посочено е, че това е гр. М. и като уточни, че използваните
документи и съставени преди това съзнателно и по разпореждане на подс. Й. са
освен с невярно съдържание, също и неистински официални документи по смисъла на
чл.93, т.5 и т.6 от НК. За да приеме, че документите имат качество на такива
съдът има предвид цитираните правни норми в контекста на посочените по – горе
писмени и гласни доказателства. Макар и инкриминираните документи да са били
представени в РУ ”СО” М. същите преди това са били инкриминирани в гр. Л., а
след това сумата от 386.07 лева не е получена от подс. А. xxx. Установено е по
безспорен начин, че процесните документи са и такива с невярно съдържание –
подс. А. не е работил като “шофьор” в период на една година – 01.06.2006 г. –
01.06.2007 г. при ЕТ” И. Д. З. А. ”. Размера на получената сума, поведението на
двамата подсъдими, липсата на възстановяване на получената без основание сума и
засегнатите като тип обществени отношения, не обосновават приложение на чл.212,
ал.6 от НК и съда не може да приеме, че е налице маловажен случай на документна
измама.
Имайки предвид изложената фактическа обстановка и при
това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подсъдимият А. С. А. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.212, ал.1 от НК:
- за времето от 06.06.2007 г. до 31.10.2007 г. чрез
използване на неистински официални документи с невярно съдържание – образец УП
– 2 изх. № 1/06.06.2007 г. издаден от ЕТ “И. Д. – З. А. ”xxx, трудова книжка №
14/01.01.2006 г. и ведомости за заплати за периода 01.06.2006 г. – 01.06.2007 г.,
представени на 06.06.2007 г. пред НОИ, Районно управление ”С. осигуряване” - М.
с цел отпускане на социална пенсия, получил без правно основание от НОИ, Районно
управление ”С. осигуряване” – М. чуждо движимо имущество - лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 386.07 лева за периода от 06.06.2007
г. до 31.10.2007 г. с намерение да я присвои.
Подсъдимият Й. И. Й. е осъществил от обективна
и субективна страна престъпления състав на чл.212, ал.2 вр. с ал.1 от НК:
- през месец юни 2007 г. чрез съставяне на неистински
официални документи с невярно съдържание - образец УП – 2 изх. № 1/06.06.2007 г.
издаден от ЕТ “И. Д. – З. А. ”xxx, трудова книжка № 14/01.01.2006 г. и ведомости
за заплати за периода 01.06.2006 г. – 01.06.2007 г. съзнателно дал възможност
на А. С. А. xxx да получи без правно основание от НОИ, Районно управление “С. осигуряване”
– М. чуждо движимо имущество - лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
в размер на 386.07 лева за периода от 06.06.2007 г. до 31.10.2007 г..
От субективна страна е налице пряк умисъл и при
двамата подсъдими - съзнавали са обществено опасния характер на деянията си, предвиждали
са настъпването на обществено опасните последици и са искали тяхното настъпване.
За извършените от подс. А. и подс. Й. престъпления, посочени
по – горе, съдът ги призна за виновни и им определи съответни наказания
– ПРОБАЦИЯ, чрез налагане на ПРОБАЦИОННИТЕ МЕРКИ:
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящия адрес на подсъдимите Й. и А. за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на настоящата присъда и
привеждането й в изпълнение.
Съдът замени наказанието лишаване от свобода с
пробация спрямо и двамата подсъдими, защото нормата на чл.373, ал.2 от НПК е
задължителна и без да са налице условията на чл.55 НК, а при липсата на минимум
наказанието лишаване от свобода се заменя, а не се определя под минимума.
При индивидуализиране вида и размера на
наказанията спрямо подсъдимите, съдът счита, че е съобразил всички
обстоятелства със значение за тяхната индивидуализация, като ги определи при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” вр. с чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1 и т.2 вр. с
чл.42а, ал.3, т.1 вр. с ал.4 вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, съобразявайки
нормата на чл.373, ал.2 НПК. Съдът не приложи нормата на чл.212, ал.7 НК – по
делото липсват данни за имущество на подс. А., което да може да се конфискува, съдът
не определи и наказания по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.
При определяне вида и размера на наложените наказания,
съдът намира, че са съобразени с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се
изискванията на чл.373, ал.2 НПК и степента обществена опасност на извършените
деяния и на двамата подсъдими. Вида и срока на пробационните мерки са
определени при съобразяване на тежестта на деянията и личността на двамата
подсъдими. Съдът намери, че за постигане целите на чл.36 от НК и в контекста на
изискванията на чл.35, ал.3 от НК задължителните пробационни мерки са
достатъчни, без да е необходимо да се определят и други пробационни мерки. И
двамата подсъдими имат тежко и семейно положение, и двамата са с чисто съдебно
минало и не на последно място съдействаха за разкриване на обективната истина.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящето производство бе приет писмен граждански
иск спрямо подс. А. xxx за сумата в размер на 386.07 лева обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законните последици.
Съдът намери иска за допустим и изцяло основателен.
Съдът прие, че процесуално право да предяви иск за
вреди има именно НОИ, РУ ”СО” - М., имайки предвид че настъпилата щета е за
последното и че до настоящия момент няма данни то да е упражнило правото си на
иск по реда на ГПК.
Доказано е по делото, че подс. А. е получил от НОИ, РУ
”СО” – М. сумата общо в размер на 386.07 лева като отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване за периода 06.06.2007 г. – 31.10.2007 г..
Посочената обща сума като обект на престъпление
присвоена престъпно и без основание следва да бъде възстановена на НОИ, РУ ”СО”
- М., а това има за последица осъждане на подс. А. да я заплати съгласно чл.45
от ЗЗД. В горния аспект съдът осъди подс. А. да заплати на НОИ, Районно
управление ”С. осигуряване” - М. сумата 386.07 /триста осемдесет и шест лева и 0.07
ст. / лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 31.10.2007 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и при условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. А. да заплати по сметка на
ВСС сумите – 47.50 / четиридесет и седем лева и 0.50 ст. / лева деловодни
разноски – изплатени възнаграждения на вещи лица, 15.50 / петнадесет лева и 0.50
ст. / лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск и 5 / пет /
лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
подсъдимия Й. И. Й. да заплати по сметка на ВСС сумите – 47.50 /
четиридесет и седем лева и 0.50 ст. / лева деловодни разноски – изплатени
възнаграждения на вещи лица и 5 / пет / лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: