Решение по дело №2006/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 857
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Атанас Шкодров
Дело: 20243110202006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 857
гр. Варна, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А. Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Д.а
като разгледа докладваното от А. Шкодров Административно наказателно
дело № 20243110202006 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на М. Т. Е.- В. срещу електронен фиш
серия К № 7230078, с който й е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се счита, че издадения ЕФ е необоснован и неправилен. Сочи се, че в
ЕФ не е посочено точно мястото на нарушението. Не е отчетен толеранс при определяне на
наказуемата скорост. Счита се още, че не е спазено изискването за условията и реда за
използване на АТСС. Липсва снимка на техническото средство от която да е видно точното
му местоположение.
В с. з. въззивницата поддържа жалбата си члрез процесуален представител.
По същество поддържа основанията за отмяна на ЕФ , изложени с жалбата. В
допълнение сочи, че не се установява повторност, тъй като едното от нарушенията е в
населено място, а другото – извън.
Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да
потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 21.11.2022 г. около 09,26 часа, в гр. Варна, в района на южен пътен възел
„Аспарухов мост“ в посока към бул. „Хр. Ботев“, бил управляван л.а. „Мини Купър“ с рег.
№ СВ9152ТК. При управлението на автомобила в района на ЮПВ, при валидното
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, автомобила се движел със скорост
на движение над максимално допустимата.
В този район била монтирана и функционирала система за видеоконтрол на
нарушенията № 120 сс8е, с насоченост към приближаващите автомобили.
Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство
отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 75 км/ч, като
осъществило и заснемане на автомобила.
1
Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара
скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 75 км/ч, лицето,
управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика на автомобила – въззивницата Е.- В., бил
издаден електронен фиш серия К № 7230078, в обстоятелствената част на който било
описано извършеното нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на
повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3348296. Посочена била
правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като
бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му –
чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство –
снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният
електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189
ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни
за лицето, управлявало автомобила от страна на собственика на автомобила не са наведени
възражения и не е конкретизирано трето лице, което да го е управлявало, съдът приема, че
безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивницата.
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства
досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата
установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания.
Видно от приложеното по делото копие от ЕФ К/3348296, същия е издаден за
деяние по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, извършено на 01.12.2019г. , като на въззивницата е
било наложено наказание на осн. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП.
От приложената справка от АИС АНД е видно, че ЕФ е съставен на 29.01.2020г.,
връчен на 01.07.2021г. и влязъл в сила на 28.07.2022г.
Събраните по делото доказателства се непротиворечиви и по несъмнен начин
установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация
на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се
споделят от съда предвид на следното:
Въззивницата счита, че в ЕФ не е посочено точно мястото на нарушението.
Доколкото мястото на нарушението е било правилно посочено и същото е в гр.
Варна, а е налице и допълнителна конкретика – в района на южен пътен възел „Аспарухов
мост“ в посока към бул. „Хр. Ботев“, съдът намери, че същото е било правилно и прецизно
определено.
Следва да се посочи, че движението на управляван автомобил представлява
динамично развиваща се ситуация, като при движението си автомобилът преминава през
различни местоположения върху пътния участък, поради което по- голяма от посочената
конкретизация като населено място и район е ненужна.
2
На следващо място се счита , че не е отчетен толеранс при определяне на
наказуемата скорост.
Съдът, изхождайки от материалите по делото констатира, че подобно възражение
не почива върху доказателствения материал – отчетената скорост е възлязла на 78 км/ч , а
наказуемата е била определена като такава от 75 км/ч.
Счита се, че не е спазено изискването за условията и реда за използване на АТСС.
Липсва снимка на техническото средство от която да е видно точното му местоположение.
Съдът не споделя изразената позиция, доколкото е налице снимка на техническото
средство по преписката.
Поставянето на техническото средство на конкретно място е обективирано в
съставения протокол за използване на АТСС, с което местоположението му е
конкретизирано с достатъчна степен.
На последно място се счита, че не се установява повторност, тъй като едното от
нарушенията е в населено място, а другото – извън.
Съдът намери, че деянието припокрива хипотезата на „повторно“ по смисъла на І6
т.33 от ДРЗДП, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ, с
който на въззивницата е било наложено наказание за същото по вид нарушение.
Конкретно – с ЕФ К/3348296 въззивницата е била санкционирана за нарушаване на
разпоредбите на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП, а с ЕФ К /7230078 – за нарушаване на чл.21 ал.1
от ЗДП.
И двете нарушения са от един и същи вид – „превишаване на разрешена
максимална скорост“, като е без значение за квалифицирането на деянието като „повторно“
дали това е извършено в населено място или извън него.
След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивницата, съдът
намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение
на юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 7230078, издаден от ОДМВР-
Варна, с който на М. Т. Е.- В. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
200 лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА М. Т. Е.- В. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3