Присъда по дело №655/2024 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №655 по описа за 2024г. на ШРС, по
общия ред

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №37/2024г. по описа на ШРП , ДП № 1013/2023г. по
описа на РУ гр. Шумен, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу В.П.К. - ЕГН **********, роден на ************** в гр.
Велинград, с постоянно местоживеене в гр. Велинград, български гражданин,
с виеше образование, неженен, работещ, неосъждан, за извършено от него
престъпление от общ характер наказуемо чл.343в, ал.2 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият
на 21.07.2023г., в гр. Шумен, управлявал моторно превозно средство - л.а.
„Опел Корса“ с peг. № РА 91 54 АХ, без съответно свидетелство за управление
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото
деяние, с наказателно постановление № 22-0367-000770/30.06.2022г. на
Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ - Велинград, влязло в законна
сила на 09.09.2022г. за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание по общия ред представителят на ШРП поддържа
така възведеното обвинение и предлага на съда да наложи наказание на
подсъдимия около минималния законов размер, с приложение но чл. 66 от
НК.
Подсъдимият не се признава за виновен и заявява, че деянието, описано
в обвинителния акт, е несъставомерно. Подробно излага тезата си в
пледоарията. Подсъдимият пледира за оправдателна присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият В.П.К. живее в гр. Велинград. Притежавал СУМПС с №
*********, издадено на 28.05.2011г. от МВР - Пазарджик, срокът на
валидност на което бил изтекъл на 28.05.2021г.
Свидетелите Х.С.Х. и Р.М.С. - служители на РУ на МВР Шумен, били
назначени в наряд като автопатрул за времето от 20:00ч. на 20.07.2023г. до
08:00ч. на 21.07.2023г.
Около 03:36ч. на 21.07.2023г., на ул. „Герила“ в гр. Шумен, спрели за
проверка л.а. „Опел Корса“ с peг. № РА 91 54 АХ. Установили, че автомобила
се управлявал от подс. В.К. Поискали да им представи СУМПС и документите
за автомобила. Подсъдимият представил на полицейските служители СУМПС
с № *********, издадено на 28.05.2011г. от МВР - Пазарджик, което било с
изтекъл срок на валидност.
На подс. В.П.К. бил съставен АУАН серия GA № 973703/21.07.2023г., за
това, че е управлявал МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, както и
за две други нарушения на ЗДвП, допуснати от него. Била извършена
проверка в информационната система на МВР и се установило, че спрямо
подс. В.П.К. е издадено Наказателно постановление № 22-0367-
000770/30.06.2022г. на Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ на МВР
- Велинград, с което му е било наложено наказание по административен ред -
1

„Глоба“ за допуснато от него нарушение на чл.150а, ал.1 от НК, а именно, че е
управлявал МПС със СУМПС, с изтекъл срок на валидност. Наказателното
постановление е било връчено лично на подс. Ковачев на 25.08.2022г. и влязло
в сила на 09.09.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз
основа на показанията на разпитаните в с.з. свидетели, приложените по ДП
писмени доказателства.
Съдът намира, че събраните доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично
единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно
чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното
деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, поради
следното:
* обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за движение и управление на моторни
превозни средства по пътищата.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице,
което е било наказано по административен ред с влязло в сила Наказателно
постановление № 22-0367-000770/30.06.2022г. на Началник група в ОД на
МВР - Пазарджик, РУ на МВР – Велинград за управление на МПС със
СУМПС с изтекъл срок на валидност , т.е.без съответно свидетелство за
правоуправление.
* от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление
на МПС без съответно свидетелство за правоуправление в едногодишния срок
от наказването му по административен ред за същото деяние.
*от субективна страна престъплението е извършено с вина под формата
на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че СУМПС е с изтекъл срок на
валидност , че е наказан по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС с изтекъл срок на валидност - без
съответно СУМПС, и въпреки това е управлявал МПС без съответно
СУМПС, съзнавал е и обществено опасния характер на деянието, като е
предвиждал и искал настъпването на обществено опасните му последици.
В съдебно заседание подсъдимият заяви, че е получил лично
Наказателно постановление № 22-0367-000770/30.06.2022г. на Началник група
в ОД на МВР - Пазарджик, РУ на МВР – Велинград, знае, че същото влязло в
законна сила на 09.09.2022г., но въпреки това е управлявал МПС на
процесната дата без съответно свидетелство за правоуправление на МПС,
поради което съдът намира, че е налице по категоричен начин субективната
страна на деянието по чл. чл.343в, ал.2 от НК.
Правното значение на свидетелството за управление на моторно
превозно средство е изяснено в чл. 3, ал. 3 от Закона за българските лични
документи , като има силата и на документ за самоличност. Основното
предназначение на СУМПС е удостоверяване на правоспособността на лицето
да управлява моторно превозно средство от дадена категория. Като страна-
членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство
изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с
Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС
2

на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД
(преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДВП (ДВ. бр.
54/2010 г.).
ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване и съхранение на
българските лични документ“‘, включително СУМПС. Същевременно ЗДВП
„урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове“, като целта е „да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се
опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и
околната среда от замърсяването от МПС“.
Едно лице може придобие правоспособност за управление на МПС по
правилата на ЗДВП, за което има правото да получи, а държавата е следва да
го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да удостовери
„правоспособността за управление на МПС". Съгласно този закон, СУМПС,
като български личен документ, е собственост на държавата (чл. 2) и се
предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност, т. е.
той е „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС" от „категорията/ите, за които е валидно“ (чл. 50, ал. 1 и
чл. 53, ал. 1, т. 10 ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата
цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и
Комисията на ЕС.
СУМПС не е официален удостоверителен документ, който до края на
живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност.
Законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот настъпват
обективни и субективни обстоятелства, които имат въздействие върху
признатата от правото способност на съответния правен субект да управлява
МПС, поради което и разглежданото право е със срочен характер. Такова
право/ със срочен характер/ е отразено в официалния удостоверяващ правото
документ - свидетелството за управление на МПС.
Поради това, законодателят в § 1, т. 2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД изрично е
посочил, че личен документ „с изтекъл срок на валидност“ е нередовен. С
изтичане на срока, за който държавата е признала за съответното лице правото
да управлява МПС, правото се прекратява и то повече не съществува .
В § 1, т. 2, б. „ж“ от ДР на ЗБЛД е дефинирано понятието „нередовен
български личен документ“ - „е с изтекъл срок на валидност“, а съгласно чл.
81, ал. 2, т. 6 от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по
административен ред, ако „използва нередовни български лични документи“.
Т.е. ЗБЛД урежда документооборотът и ползването на българските лични
документи, същевременно предвижда санкции при нарушаване на свързаните
с това правила.
ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни
актове предписват правила, свързани с управлението на МПС.
СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява
такава дейност, а придобиването и запазване във времето на придобитата от
лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и
постигане на умения от него на основата на определени минимални стандарти
за физическа и умствена годност за управление на съответните пътни
превозни средства, което намира своето отражение при първоначалното
издаване или при периодичното подновяване на СУМПС, което, според
3

посочената Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще
даде възможност за „редовен контрол ... за съответствие“ с тези минимални
стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради което те
„следва да съвпадат с подновяването и да се определят от срока на
валидност на СУМПС“.
По този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки
установените за общността срокове за административна валидност на
СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на
водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед
специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме,
че изискването за „съответно свидетелство за управление на МПС“ значи да
е валидно както с оглед на срока на неговата „административна валидност“,
така и за „категорията МПС“, което се управлява от водача.
В случаите в които деецът е наказан по административен ред за
управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност и в
едногодишния срок от влизане в сила на съответното наказателно
постановление, какъвто е настоящия, отново извърши същото деяние, то
върши престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.
В решение №44/19.02.2013 по дело №2161/2012 на ВКС, НК, I н.о., се
посочва, че не е съответно СУМПС с изтекъл срок на валидност. При
просрочие на валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок
водачът първоначално носи административно-наказателна отговорност
(уредена в чл.171, ал.1, т.2 вр.чл.150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок
от наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без
„подновено” СУМПС, той осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК. (в този
смисъл е и Решение № 560 от 6.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 1789/2013 г., II н.
о.; Решение № 25 от 14.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1181/2017 г., I н. о., НК ) .
С оглед изложените съображения съдът намира, че доводите от страна на
подсъдимия за несъставомерност на деянието, като престъпление по чл.343в,
ал.2 от НК за неоснователни.
*Не се споделят и възраженията на подсъдимия, че тъй като в
процесното Наказателно постановление № 22-0367-000770/30.06.2022г. на
Началник група в ОД на МВР – Пазарджик, неправилно е посочена от
административно наказващият орган квалификацията на санкцията, то той не
е осъществил състава на чл. 343в, ал.2 от НК.
В тази връзка съдът съобрази посоченото в Решение № 209 от
19.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1087/2017 г., III н. о., НК ,съобразно което „не
съществува спор както в доктрината, така и в съдебната практика, че
когато едно лице изобщо не е провело съответното обучение за придобиване
на необходимите знания и умения за управление на МПС и не е положило
изискуемия от закона изпит за това, то последното е неправоспособен
водач. Законът приравнява към липсата на правоспособност и отнемането
на всички контролни точки на водача на моторно превозно средство /виж чл.
157, ал. 4 от ЗДВП/. В разпоредбата на чл. 171, т. 1 и т. 4 от ЗДвП са
очертани отделни хипотези, при реализирането на които като
принудителна административна мярка е предвидено временното отнемане
или изземване на свидетелството за управление на МПС. Ако въпреки
наличието на което и да било от горепосочените положения, едно лице
управлява МПС, то последното върши нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Цитираните разпоредби обаче не дават отговор на въпроса дали с
притежаването на свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на
4

валидност водачът нарушава нормата на чл. 150 от ЗДвП /респ. тази на чл.
150а от ЗДвП/ и съответно подлежи на санкциониране по административен
ред по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а когато в едногодишен срок от това му
наказание с влязло в сила наказателно постановление отново седне зад
волана, то тогава той осъществява престъпния състав на чл. 343в, ал. 2 от
НК. Разглежданият проблем подлежи на решаване само след едно
задълбочено тълкуване на действащата правна уредба, като от значение е
не само вътрешното ни законодателство, но и нормите от общностното
право на ЕС.
За да придобие "правоспособност за управление на МПС" дадено лице
следва да е провело обучение и да е издържало изпит за придобиване на
такава правоспособност, което се удостоверява със СУМПС, издадено по
установения в Закона за българските лични документи ред. Съгласно чл. 3,
ал. 3 и чл. 50, ал. 1 от същия закон свидетелството за управление на моторно
превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за
правоспособност за управление на моторно превозно средство. Този, издаден
от компетентния държавен орган официален документ, има
удостоверителна функция към адресата му с призната способност да
управлява моторно превозно средство, която е основана на съвкупност от
правно регламентирани факти - възраст, образование, физическа годност и
издържан изпит, съгласно чл. 150 - 164 ЗДвП. Освен това, в чл. 3, ал. 3 и чл.
50, ал. 2 от ЗБЛД изрично е посочено, че СУМПС служи и като
идентификационен документ за самоличност на български граждани на
територията на Република България. Следователно свидетелството за
управление на моторно превозно средство има две удостоверителни
функции. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в
националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО
на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от
25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г.,
съответно съгласно § 2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009
г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И така, докато ЗБЛД
урежда условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските
лични документи /към които спада и СУМПС/, то в ЗДвП са разписани
изискванията за правоспособност на водачите на превозните средства,
принудителните мерки и наказанията, които се налагат за нарушаване на
правилата за движение по пътищата, с цел опазване живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, на имуществото на физическите
и юридическите лица и на околната среда от замърсяване. Когато дадено
лице придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на
ЗДвП, то за последното възниква правото да получи /респ. за държавата
възниква задължението да му издаде/ съответно свидетелство, с което да
удостовери така притежаваната правоспособност. Съгласно чл. 2 от ЗБЛД,
СУМПС като български личен документ е собственост на държавата, а
предвид нормата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от същия закон, то се предава на
органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност. Съответно,
СУМПС не е официален удостоверителен документ, който до края на
живота на съответното лице удостоверява притежавана правоспособност.
Напротив, законодателят е приел, че в рамките на човешкия живот
настъпват обективни и субективни обстоятелства, които имат
въздействие върху признатата от правото способност на съответния
правен субект да управлява МПС, поради което и разглежданото право е
5

такова със срочен характер. Последното е отразено в официалния
удостоверяващ правото документ - свидетелството за управление на МПС.
Поради това законодателят в § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД изрично е
посочил, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен.
Следователно, с изтичане на срока, за който държавата е признала за
съответното лице правото да управлява МПС, правото се прекратява и то
повече не съществува.
В българската законодателна уредба съществуват редица примери
за това, как не само при първоначалното придобиване на дадено право за
упражняването на определена дейност, но и с оглед неговото запазване във
времето, носителите му следва след изтичането на определена, предвидена в
съответния нормативен акт продължителност, отново да доказват
годността си за неговото упражняване - така например правото на лов; на
придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси; за риболов и т. н., уредени в съответните закони. Така,
законодателят освен че урежда изискванията, свързани с учредяването и
контрола на определената правоспособност, той обвързва наличието на
последната и с даден срок, след изтичането на който тя или се прекратява,
или се подновява след надлежното удостоверяване от съответното лице, че
то продължава да отговаря на изискванията, необходими за нейното
притежаване.
И така, докато СУМПС удостоверява правоспособността на
лицето да осъществява тази дейност, то придобиването и запазването й
във времето е поставено в зависимост от кумулативното наличие на две
групи изисквания, разписани в ЗДвП и подзаконовите нормативна актове по
приложението му. Първата група включва съвкупността от знания, умения и
поведение, които позволяват управлението на МПС, а към втората група се
отнасят физическата и психическата годност за управление на МПС.
Последните намират своето отражение както при първоначалното
издаване, така и при периодичното подновяване на СУМПС, което, според
цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни,
ще даде възможност за "редовен контрол ... за съответствие" с тези
минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради
което те "следва да съвпадат с подновяването ..... и да се определят от
срока на валидност на СУМПС". По този начин всяка държава-членка на ЕС,
съобразявайки установените за общността срокове за административна
валидност на СУМПС, може да ги и намали за по-ефективен контрол върху
годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория
МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това
следва да се приеме, че изискването за "съответно свидетелство за
управление на МПС" значи да е валидно както с оглед на срока на неговата
"административна валидност", така и за "категорията МПС", което се
управлява от водача /в този смисъл Решение № 44/19.02.2013 г., I НО, ВКС/.“
При това положение съобразявайки цитираните законови положения
в спецификата на настоящия казус, за настоящата инстанция се налага
несъмнен извод, че сядайки зад волана на автомобила си със свидетелство за
управление с изтекъл срок на валидност, подсъдимия в действителност е
управлявал МПС без съответно СУМПС, тъй като не е покрил и обезпечил
минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на
МПС от съответната категория чрез представянето на нужните доказателства
пред оторизираните контролни органи.
6

Това поведение е субект на административно-наказателна
отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 2, вр. чл. 150 от ЗДвП, а когато в едногодишен
срок от наказанието му по административен ред продължава да управлява
МПС, без да е подновил СУМПС, той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2
от НК.
Обстоятелството, че в наказателно постановление № 22-0367-
000770/30.06.2022г. на Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ на МВР
– Велинград, административно наказващият орган текстово е описал
„управлява МПС с изтекъл срок на валидност „ и е посочил чл. 150 а от
ЗДВП , а като санкционна норма е посочил чл. 185 от ЗДВП, не променя
фактите по казуса.
В тази връзка съдът споделя заявеното от представителя на ШРП в
пледоарията, че съобразно Решение № 25 от 14.03.2018 г. на ВКС по н. д. №
1181/2017 г., I н. о., НК „правото се въздава на основа на съществуващите
факти, и не може да зависи от правната оценка на тези факти,
достатъчното условие за наказването на дееца по административен ред
така или иначе е изпълнено“. Безспорно е, че с наказателно постановление №
22-0367-000770/30.06.2022г. на Началник група в ОД на МВР - Пазарджик, РУ
на МВР – Велинград подсъдимия е наказан по административен ред за
управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност и това НП е
влязло в законна сила към датата 21.07.2023г., когато е установено, че в
едногодишния срок, той управлява МПС без съответно СУМПС. Де факто
подсъдимият е управлявал МПС на 11.06.2022 г./ датата на нарушението за
което е съставено наказателно постановление № 22-0367-000770/30.06.2022г. /
и на 21.07.2023г. – все без съответно свидетелство за управление, тъй като
валидността на неговото СУМПС е изтекла на 28.05.2021г. Наличието на
наказателно постановление № 22-0367-000770/30.06.2022г., удовлетворява
изискването на чл. 343в, ал.2 от НК деецът да е бил вече наказан по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление.

*Не се споделя становището на представителя на държавното
обвинение, че в случая не следва да се приложи чл. 78 а от НК с мотив за
наличие на множество престъпления, поради образувано друго
неприключило ДП, поради следното:
Към датата на настоящото деяние подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, за деянието е предвидено
наказание „лишаване от свобода „ от 1 до 3 г и глоба от 500 до 1200лв. Съдът
намира, че не е налице забраната на чл. 78а ал.7 от НК, т.е. не е налице пречка
приложение на чл. 78 а от НК .
Не сме изправени пред хипотезата на множество престъпления,
въпреки твърдението на ШРП за наличие на образувано друго ДП, което не е
приключило / за каквото ДП всъщност няма и представени доказателства
по настоящото дело / .
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2010 г., ОСНК, съобразно тълкуването, дадено от правната наука,
"множество престъпления" е особена форма на осъществяване престъпна
дейност, която е налице, когато деецът извърши едновременно или
последователно не едно, а две или повече престъпления, при които, с оглед
реализираните или не осъждания за отделните посегателства, са възможни две
хипотези: или между отделните престъпления да няма влязла в сила присъда
7

за нито едно от тях, или новото престъпление да е извършено след като деецът
е вече осъден с влязла в сила присъда за друго предходно престъпление.
Поради гореизложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 78 а, ал.1
от НК е приложима в настоящия казус и следва подс. да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи
несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за
движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на
подсъдимия.
При определяне на наказанието, съдът прецени, че в случая са
налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Към датата на
деянието - 21.07.2023г г., подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието
по чл. 343в, ал.2 от НК, като съдът преценява като висока - касае се за
управление на МПС без съответното, изискуемо от ЗДВП свидетелство за
правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за такова деяние. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът
преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат,
че същият, към датата на деянието, е неосъждан. Същевременно съдът
съобрази приложената по делото справка за нарушител, сочеща значителен
брой нарушения по ЗДВП, както и факта, че подсъдимият е адвокат.
Съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК, в сила към момента на
извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в
размер от 1 000 /хиляда/ лв. до 5 000 /пет хиляди/ лв., когато: за
престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от
свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени.
В настоящия случай за престъплението, извършено от подсъдимия, се
предвижда наказание „лишаване от свобода “ от 1 до 3 години и с „глоба от
500 лв. до 1 000 /хиляда/ лв. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице
предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 78а,
ал. 1 от НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му
наложи административно наказание “глоба”.
С оглед на вмененото си от закона задължение, съдът счита, че
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира
за справедливо да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 /хиляда /лв. Така определеното наказание и така определеният
размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това, съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
8

целите на генералната и специалната превенция, визирани в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Съдия:
9

Номер на акта:	40
Дата:	10 септември 2024 г.
Съдия:	Валентина Любенова Тонева

Дело:	20243630200655
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2024 г.

Присъда по дело №655/2024 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите