РЕШЕНИЕ
№ 30
16.02.2021г., гр.Хасково
в ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Василка Желева Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №1048 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63
, ал.1, изр. второ от ЗАНН
Образувано е по касационна жалба от Д.М.Н. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260014/30.09.2020г., постановено по АНД № 22/2020г. по описа на Районен съд - Харманли.
В касационната жалба се твърди, че
решението е неправилно и необосновано.
Счита се, че съдът изцяло в разрез с
процесуалния закон приел, че наказателното постановление било издадено при
спазване на всички процесуални норми. Сочи се, че в закона липсвала легална
дефиниция на понятието "нерегламентирано състезание. По недопустим начин
съдът извлякъл субективните и обективните признаци на деянието. Приел за
извършено нарушението само на база събраните в съдебния процес доказателства и
собствената преценка на същите. Изводите на съда били без връзка с тези на
наказващия орган. Твърди се, че в АУ АН и НП липсвало каквато и да е описание
на нерегламентираното състезание, а всички изводи за това, че поведението на
наказаното лице представлявало участие в състезание съдът направил сам, като по
този начин всъщност иззел правораздавашите функции на наказващ орган. Ясно
личало от мотивите на обжалваното решение, че съдът за пръв път в
административнонаказателното производство описал какво представлява
нерегламентирано състезание. Процесуалните правила обаче не позволявали за пръв
път в производството пред съда жалбоподателят да бил разбрал кои били фактите,
които го уличавали в извършване на нарушението и какви били конкретните
обстоятелства, които правили поведението му укоримо. Събраните в хода на
съдебното производство доказателства и изложените от съда съображения не
променяли липсата на съществени реквизити на наказателното постановление. Тази
липса на реквизити била достатъчна за отмяна на санкционния акт. От текста на
НП не можело да се формира извод, че наказаното лице участвало в
нерегламентирано състезание. Така, неспазени били изискванията на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, което представлявало съществен порок, водещ до нарушаване правото на
защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Приемайки НП за формално редовен акт, съдът бил постановил незаконосъобразен
акт. На следвало място се излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, поради противоречие с материалния закон. Изводите на съда не кореспондирали
с установените по делото факти. Неправилно
съдът приел, че
именно наказаното лице извършило описаното в НП нарушение - че участвал в
нерегламентирано състезание. Данни за съревнователна дейност с друго лице
липсвали както в обясненията на наказаното лице, така и показанията на
свидетеля Т., а също и в тези на няколко на брой разпитани по почин на съда и
наказващия орган свидетели. Съдът необосновано и нелогично не приел показанията
на свидетеля Танер Осман, които не противоречали на останалите гласни
доказателства и убедително изяснявали липсата на какъвто и да е умисъл от
страна на касационния жалбоподател за участие в състезателна дейност.
Показанията на свидетелите полицаи, не съдържали категорични изводи за това,
че двата автомобила може би се състезавали, тъй като преминали с висока скорост
и единият изпреварвал другия. Останалите свидетели - С., Д., И., били откровени
в обяснението пред съда, че забелязали колите, но не знаели и не могли да кажат
дали били заедно и дали се състезавали. Правило впечатление, че само
съдията-докладчик, коментирайки принципно, а не конкретно и в детайли,
отделните свидетелски показания, смятал, че имало състезателна дейност.
Показанията на свидетелите по делото показвали, че не била налице връзка и
взаимодействие между касатора и друг водач на мпс, която да била със
съревнователен характер и да представлявала нерегламентирано състезание.
Осъществяването на такова било нелогично, с оглед видимия за водачите спрян
полицейски автомобил и това, че наказаното лице имало причина да се движи с
автомобил в конкретния участък на пътя - изпробване на отремонтирана част,
както и предвид, това, че касаторът и другото лице не се познавали. Това били
неща, които изключвали умисъла и правили нелогична версията на наказващия орган
и съда.
Моли се за
отмяна на атакуваното решение и на потвърденото от съда наказателно
постановление.
В молба по хода
на делото се изразява претенция за присъждане на разноски,
направени пред районния съд и пред
настоящата инстанция.
Ответникът - ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага решението да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените
в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
С обжалваното
решение Районен съд - Харманли е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0271-001933 от
10.12.2019г., издадено от ВПД Началник РУ Харманли към на ОД на МВР - Хасково,
с което за извършено на 30.11.2019г. нарушение по чл.l04б, Т.l от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175а, ал.l, пр.2 от ЗДвП, на Д.М.Н.
било наложено административно наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв."
За да постанови
решението си, районният съд приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление били издадени от компетентни органи,
при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУ АН бил издаден при в
съответствие с изискванията на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създавал неяснота
относно нарушението. НП съдържало реквизитите по ЧЛ.57 от ЗАНН, като описаните
в него обективни признаци на нарушението напълно съответствали на посочената за
нарушена правна норма и на приложимата санкционна разпоредба. В него били
отразени достатъчно факти относно дата, място и начин на извършване на
нарушението. Съдът приел за неоснователно направеното в жалбата възражение за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не
констатирал
пороци в административнонаказателното производство, които да накърнявали правото на защита на жалбоподателя. Съдът е възприел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало по категоричен начин, че на 30.11.2019г. в гр. Харманли жалбоподателят управлявал лек автомобил "БМВ 320 Д" с peг. № Х...КК, собственост на Б. Д. Б.-Д., като показанията на свидетелите М. Д., С. Б. С., В. Х. Д. и С. К. И. недвусмислено сочили, че наказаното лице участвало е нерегламентирано състезание, доколкото в гр. Харманли, по път, отворен за обществено ползване, управлявало посочения автомобил с опасно висока скорост, през продължително време и пространство, успоредно спрямо друг автомобил. Движението на автомобили, в това число посоката, скоростта и местоположението на пътното платно според РС-Харманли били показателни, че не ставало въпрос за изпреварване на един автомобил от друг, а за провеждане на нерегламентирано състезание. В тази насока било и обстоятелството, че и двата автомобила се придвижвали в обратна посока по едно и също време, един след друг, когато били спрени от полицейските служители. Съдът, след като възприел за извършено от обективна страна нарушението по чл.l04б, ал.l от ЗДвП, от субективна страна посочил, че деянието било извършено умишлено от Н.. Жалбоподателят съзнавал общественоопасния характер на стореното, предвиждал искал настъпването на общественоопасните последици от него, имал ясното съзнание, че участва в нерегламентирано състезание. Предвид изложеното, въззивният съд стигнал до извода, че административнонаказателната отговорност на Д.Н. била правилно и законосъобразно ангажирана. В случая не били налице основания за определяне на случая като маловажен по смисъла на ЧЛ.28 от ЗАНН.
При касационната проверка настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
При правилна и пълно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила Изцяло обосновани и законосъобразни са изводите на районният съд, че в хода на административно - наказателното производство не са допуснати нарушения, от категорията на съществените такива, вкл. относно описанието на нарушението дадено в А У АН и НП, даващи основание за отмяната на обжалвания санкционен акт, само на това основание. Доколкото същите изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, то не е необходимо същите да бъдат преповтаряни. В допълнение единствено следва да се посочи, следното: Действително в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието"нерегламентирано състезание". Понятието "състезание" смислово означава надпревара, съревнование, което само себе си предполага наличие на повече от един субект. Както в АУАН, така и в НП е посочен и друго М.п.С., С което е участвано в съответната надпревара. Предвид това и съобразявайки факта, че в санкционният акт са описани, дата място на осъществяване на твърдяното нарушение, формата на изпълнителното деяние, пътят отворен за обществено ползване, по който са се движели автомобилите, както и моторните превозни средства взели участие в нерегламентираното състезание, настоящият съдебен състав намира, че нарушението е описано от АНО в достатъчна пълнота, даваща възможност на наказаното лице да разбере всички съставомерни признаци на деянието и осъществи адекватно правото си на защита в производството.
При така установената от въззивният съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема за правилни изводите на същия за доказаност на вмененото на касационният жалбоподател административно нарушение.
Нормата на чл. 104б, Т.1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
Това поведение на водачите на м.п.с. е обявено за наказуемо с нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според която на водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
Както обосновано е приел въззивният съд, вмененото на Д.М.Н. административно нарушение се явява доказано по несъмнен начин. Установява се от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели М. Д., С. С., В. Д. и С. К., които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУЛН, че двата автомобила посочени в АУЛИ и ИП, единият от който управляван от жалбоподателя, са се движили по бул. "България" в гр.Х., с много висока скорост, която са поддържали, движейки се успоредно един на друг. Св. М. Д. заявява, че несъмнено водачите на двата автомобила се състезавали помежду си, което било видно от високата им скорост. Безспорно се установява, че двата автомобила са се върнали непосредствено един след друг по обратният път, когато са били спрени. Именно непосредствените впечатления на св.М. Д. са довели до спирането й осъществяването на проверка на водачите на двата автомобила, като същият е изготвил и докладна записка по случая, която е прието като писмено доказателство по делото. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на наказаното лице и на водачът на другия автомобил, който е участвал в нерегламентираното състезание, съобразявайки и процесуалната позиция на касатора и респ. факта че последният е заинтересован от изхода на настоящото производство, а св. Осман е бил наказан за осъществяване на същото деяние.
Всичко това обосновава извода, че в конкретния случай наказаното лице съзнавайки действията си, в качеството си на водач на МПС - БМВ 320Д с рег. № Х …КК е предприел действия по участие в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване, а именно на бул. "България", гр.Х. Установените от въззивния съд факти относно начина на разположение на двата леки автомобила на пътното платно, движението им успоредно един на друг, последователността на действията им по управление на превозните средство, обосновават извода за участие на касатора в нерегламентирано състезание по смисъла на разпоредбата на чл. 104б, т. 1 ОТ ЗДвП.
Следователно,
като е достигнал до извода, че касаторът е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му с процесното наказателно постановление административно
нарушение и е потвърдил санкционният акт, районният съд е приложил правилно
закона. Размерът на наложеното наказание е точно определен, в съответствие с
посоченото в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП
С оглед горното, настоящата инстанция счита, че проверяваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 260014 от 30.09.2020г постановено по а.н.д. №
22 по описа на Районен съд, гр. Харманли за 2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
|
|
Членове: 1.
2.