Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.05.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и осми март две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
Съдия:
Невена Чеуз
при секретаря Маргарита Димитрова и в присъствието на прокурора Кайнакчиева,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело 3 902/21 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 50 000
лв.
Ищцата С.И.С. твърди в
исковата си молба, че от 02.05.1997 г. е адвокат към САК като упражнява
професията си без прекъсване респ. работи преимуществено в сферата на семейното
и наследствено право. Твърди се, че никога не е била наказвана дисциплинарно, а
през 2014 г. е била номинирана в категорията „Жена – адвокат на годината“ на
Годишните награди за правосъдие „Темида – цената на истината“.
Изложени са твърдения, че с постановление от 22.05.2014
г. на прокурор от СпП е образувано ДП 45/2014 г. по описа на ДАНС срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 321 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Твърди
се, че ищцата била призована за разпит в ДАНС като обвиняем на 02.08.2014 г. като
същата се явила доброволно още предходния ден и била привлечена към наказателна
отговорност за престъпления по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК, чл. 159г
вр. 159а ал.3 вр. ал.1 вр.ал.2 т.6 пр.2 и 3 вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал.1 от НК. С постановлението за привличането й като обвиняем спрямо нея била взета
мярка за процесуална принуда „задържане под стража за срок от 72 часа“. Било
внесено искане от СпП в СпНС за вземане на мярка за неотклонение и на други две
обвиняеми „задържане под стража“. По повод искането било образувано нчд 935/14
по описа на СпНС, който на основание чл. 62 от НПК наложил спрямо ищцата мярка
за неотклонение „домашен арест“. По повод протест на СпП било образувано внчд
143/14 г. по описа на АСпНС, който не взел мярка за неотклонение спрямо ищцата.
Твърди се, че на 30.06.2015 г. ищцата отново била
привлечена като обвиняем, била разпитана и й били предявени материалите от ДП,
а на 06.08.2015 г. бил внесен обвинителен акт. С присъда от 01.08.2017 г.,
произнесена по нохд 1707/2015 г. СпНС признал ищцата за невиновна и я оправдал
по повдигнатите й обвинения по чл. 321 ал.2 от НК и по чл. 159г вр. чл. 159а
ал.3 вр. с ал.1 пр.1 вр. ал.2 т.6 пр.1 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Присъдата била протестирана, като с решение № 3/19.04.2019 г. на АСпС по внохд
97/2018 г. била потвърдена присъдата на първоинстанционния съд. Отново по повод
протест, било образувано наказателно дело 583/2019 г. по описа на ВКС, Първо
НО, който с решение 160/19.11.2019 г. изменил въззивното решение по отношение
на друга подсъдима и оставил в сила решението в останалата му част.
Твърди се, че воденото наказателно производство спрямо
ищцата е продължило 5 години, 3 месеца и 19 дни. Изложени са твърдения, че
същата е преживяла стрес, притеснения, унижение, негативен отзвук в личен,
социален и особено професионален план. Изложени са твърдения, че още през
лятото на 2014 г. обществото било информирано за „организираната престъпна
група“, съставена с цел трафик и продажба на бебета, което правило унижението и
злепоставянето на ищцата още по-тежки. Твърди се, че с оглед воденото срещу нея
наказателно производство част от приятелите, познатите и колегите й започнали
да я отбягват, а тя била принудена да смени кантората си, тъй като колегите й
недвусмислено показвали страха си да продължат да работят с нея. Изложени са
твърдения, че това обстоятелство било свързано с допълнителен стрес, финансови
разходи и обида за ищцата. Твърди се, че напуснала доброволно осиновителната
фондация „Слънце за децата ни“, на която била съучредител, за да не попречи на
работата й. Наведени са твърдения, че след медийното отразяване на случая
ищцата се чувствала засрамена пред клиентите си, а някои от тях се отказали от
услугите й. Многобройни били случаите, както в съда, така и извън него и
особено по дела за спор за родителски права й било подмятано на всеослушание,
че участва в организирана престъпна група за продажба на деца. Засегнато било
доброто й име в обществото, а безукорната й кариера на адвокат била очернена.
Твърди се, че след ареста й се влошило здравословното й състояние като получила
трайно безсъние и месеци наред не била в състояние да заспи без сънотворни или
успокоителни медикаменти. Твърди се, че стресът се отразил и на зъбния й статус
като развила силна пародонтоза, прокирала се поява на кариеси и грануломи,
които водели до екстракция на зъбите.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да й заплати сумата
от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва върху
сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът – Прокуратурата
на Р България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С постановление за привличане на обвиняем от 30.07.2014
г. по ДП 45/14 г. по описа на ДАНС, пр.пр. 184/2014 г. по описа на СпП, С.И.С. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК, затова, че от неустановена дата на месец 09.2013 г. до 30.07.2014 г. в гр.
София е участвала в ОПГ – структурирано трайно сдружение на три лица с
ръководител Ц.Г.С.и участник Т.М.Г.с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл. 159а ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от НК като групата е създадена с
користна цел, както и затова, че в периода м. януари 2014 г. – месец февруари
2014 г. в гр. София в съучастие като съизвършител с Т.М.Г.и Ц.Г.С.набрала
бременна жена –Х.М.Д., с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете В. Д.Д.,
независимо от съгласието й като убедилаХ.М.Д. да продаде и даде детето си за
отглеждане на С.и С.Б.и съдействала за започване на съдебна процедура по
осиновяване на детето от семейство Банкова, като е заведено гр.д. 7799/14 г.
ГО, 4-ти брачен състав като деянието е извършено чрез даване и получаване на
облага в размер на 500 лв. на месец до окончателното приключване на съдебна
процедура по осиновяване.
С постановление от 30.07.2014 г. по пр.пр. 184/2014 г. на
СпП С.И.С. е задържана под стража за срок до 72 часа.
С протоколно определение от 02.08.2014 г. по нчд 935/2014
г. на СпНС е взета на основание чл. 62 от НПК мярка за неотклонение „домашен
арест“ по отношение на С.И.С..
С определение от 07.08.2014 г. по внчд 143/2014 г. по
описа на АСпНС е отменено определението на СпНС от 02.08.2014 г. като по
отношение на С.И.С. не е взета мярка за неотклонение.
С постановление за привличане на обвиняем от 08.06.2015
г. по ДП 17/15 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. 184/2014 г. по описа на СпП, С.И.С.
е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 321 ал.2 от НК, затова, че
от неустановена дата на месец 09.2013 г. до 30.07.2014 г. в гр. София е
участвала в ОПГ – структурирано трайно сдружение на три лица с ръководител Ц.Г.С.и
участник Т.М.Г.с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а
ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от НК, както и затова, че в периода м. януари 2014 г. –
14.04.2014 г. в гр. София в съучастие като извършител с Т.М.Г.и Ц.Г.С.набрала
бременна жена –Х.М.Д., с цел продажба на роденото на *** г. от нея дете В. Д.Д.,
независимо от съгласието й като убедилаХ.М.Д. да продаде и даде детето си за
отглеждане на С.и С.Б.и съдействала за започване на съдебна процедура по
осиновяване на детето от семейство Банкова, като е заведено гр.д. 7799/14 г.
ГО, 4-ти брачен състав като деянието е извършено чрез даване и получаване на
облага в размер на 500 лв. на месец до окончателното приключване на съдебна
процедура по осиновяване и
престъплението е извършено в изпълнение на решение на ОПГ – престъпление по чл.
159г вр. чл. 159а ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр. ал.2 т.6 пр.2 и 3 вр. с чл. 20 ал.2
вр. ал.1 НК.
Представен по делото е и обвинителен акт на СпП по
отношение на С.И.С., Ц.Г.С.и Т.М.Г..
С присъда от 01.08.2017 г. по нохд 1707/15 г. на СпНС, 3
състав, С.И.С. е призната за невиновна за това, че от неустановена дата на
месец 09.2013 г. до 30.07.2014 г. в гр. София е участвала в ОПГ – структурирано
трайно сдружение на три лица с ръководител Ц.Г.С.и участник Т.М.Г.с цел да
вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от НК, както и затова, че в периода м. януари 2014 г. – 14.04.2014 г. в гр. София
в съучастие като извършител с Т.М.Г.и Ц.Г.С.набрала бременна жена –Х.М.Д., с
цел продажба на роденото на *** г. от нея дете В. Д.Д., независимо от
съгласието като деянието е извършено чрез обещаване на облага и в изпълнение на
решение на ОПГ – престъпление по чл. 159г вр. чл. 159а ал.3 вр. ал.1 пр.1 вр.
ал.2 т.6 пр.2 и 3 вр. с чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК и е оправдана по повдигнатите
обвинения.
Присъдата е потвърдена с решение 3/19.04.2019 г. по внохд
97/2018 г. по описа на АСпНС, Втори състав.
Решението на АСпНС по отношение на С.И.С. е оставено в
сила с решение 160/19.11.2019 г. по нак. дело 583/2019 г. на ВКС, Първо НО.
По делото са представени медицински документи – амбулаторни
листове.
Представени са статии от електронни медии.
По делото е изслушана СМЕ, изготвена от вещото лице А.Ч.,
лекар по дентална медицина. В заключението си вещото лице е посочило, че при
ищцата се касае за налично хронично пародонтално заболяване, което довежда до
ваденето в предходни години на пет кътни зъба. Посочено е, че задълбочаването
му е възможно да е вследствие на преживян стрес в комбинация с други фактори –
наличие на плака, вследствие занемарена устна хигиена, липса на поддръжка от
страна на лекуващия зъболекар, поради спорадични посещения по спешност.
Посочено е, че развитието на кариеси и техните усложнения не могат да се
развият вследствие на стрес, но той може да е причина за влошена хигиена и
съответно натрупаната плака да предразположи към тези заболявания.
В съдебно заседание от 08.11.2021 г. са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д.Б.М.и М.Б.М., а в съдебно заседание
на 28.03.2022 г. на свидетелката В.К.А..
При така ангажираните доказателства по делото съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от визираните по-горе органи е признато за невиновно като от
тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да
са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка,
увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което
принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се
независимо дали вредите са причинени виновно или не.
Ищцата релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на Прокуратурата на РБ, състоящо
се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпления. Видно от доказателствата по делото е, че ищцата е привлечена като обвиняема
по престъпления по чл. 321 ал.2 от НК и по чл. 159г вр. чл. 159а ал.3 вр. ал.1
пр.1 вр. ал.2 т.6 пр.2 и 3 вр. с чл. 20 ал.2 вр. ал.1 НК. По делото е представена присъда на СпНС, от
която е видно, че ищцата е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения. Представената
присъда е влязла в законна сила с оглед последващите решения на АСпНС и ВКС.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Ищцата претендира обезвреда на причинените й неимуществени
вреди вследствие на воденото срещу нея наказателно производство,.
В следствие на воденото
срещу ищцата наказателно производство тя е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания, стрес, срам, унижение и промяна в
ежедневния стереотип на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с нейното
душевно равновесие. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетели. Показанията са обективни, логически обосновани и
представляват преки впечатления на очевидци. Свидетелите установяват, че ищцата
е търпяла неблагоприятни в психологически, професионален, социален и
емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение и емоционално
напрежение.
Свидетелките М.и М. дават идентични показания, от които
може да се обоснове извод, че ищцата е търпяла неблагоприятни последици и в трудовата
си заетост и професионалното си поприще. Била е принудена да смени адреса на
адвокатската си практика поради нежелание на колегата й, с която споделяли общ
офис да работят заедно „проява на колега да се пази от нея все едно е заразена“
/показания на свидетелката М./. С оглед осъществяваната от нея дейност като адвокат
е загубила клиенти, като това е накърнило професионалната оценка към ищцата,
правото й на добро име на професионалист и силно е ограничило възможностите й
да издържа себе си и семейството си, довело до „абсолютна безперспективност как
ще си храни децата, с какво ще се издържа, тъй като е сама“ /показания на
свидетелката М./, „стигна се дотам да ми иска пари на заем“ /показания на
свидетелката М./. И двете свидетелки споделят за случаи на публични изявления в
присъствие на ищцата от страни в съдебни производства, по които е участвала
като процесуален представител относно това, че е съдена за „трафик на деца“
респ. че е „крадла на бебета“.
Неблагоприятни последици, касаещи професионалната оценка
и правото на добро име на професионалист на ищцата са били засегнати с оглед
факта на широкото публично разгласяване досежно хода на наказателното
производство срещу нея, които са оповестени от средствата за масова информация
–електронни медии и интернет форуми, което се установява от приложените по
делото и неоспорени от ответника печатни материали респ. са били предмет на
масови коментари от страна на потребители на интернет сайтовете. Липсват данни
по делото за медийно отразяване на постановената оправдателна присъда относно
ищцата.
Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а
следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера
на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищцата, периодът от време -
около 5години и 4 месеца, през което време тя е търпяла негативни преживявания,
предприетата срещу нея мярка на неотклонение – „задържане под стража за срок до
72 часа“, променена впоследствие на „домашен арест” за период от 5 дни респ.
липсата на наложена мярка за неотклонение в останалия период от време, през
което е траело наказателното производство, броя, вида и тежестта на повдигнатите
обвинения – за извършване на две престъпления, за което законът предвижда
наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години респ. от три до 15 години т.е. и
двете деяния притежават белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93
т.7 от НК, чистото й съдебно минало, все обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени от съда, с оглед съдебната практика – решение 673/15.11.2010 г. на
ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. При определяне на размера на дължимото
обезщетение следва да се отчете и факта, че двете обвинения за извършване на
тежки умишлени престъпления касаят сферата на професионална реализация на
ищцата, упражняваща адвокатска професия, задължаваща я да действа в съответствие
със закона, посочено в чл.2 ал.2 от ЗА и в чл. 3 ал.2 от Етичния кодекс на
адвоката /в този смисъл решение 267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на
ВКС, Четвърто ГО /.
На следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл е и съдебната практика – решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО
на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
На следващо място, константната съдебна практика приема,
че когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. В настоящия случай ищцата е изложила твърдения за нарушения в здравния си статус – физически и
психически, получаване на трайно безсъние с употреба на сънотворни и развитие
на силна пародонтоза, довела до екстракция на множество зъби. Тези
обстоятелства подлежат при условията на пълно и главно доказване от страна на
ищеца като доказателства в подкрепа на същите са ангажирани писмени
/амбулаторни листи/ и гласни доказателства /свидетелски показания и заключение
на СМЕ, изготвена от дентален медик/. Вещото лице обосновава извод за
екстракция на 5 зъба в периода 2014 -2021 г. и задълбочаващ се пародонтит.
Идентични показания дава и свидетелката Арабаджиева. И двете заявяват, че
задълбочаването на хроничното пародонтално заболяване при ищцата може да
възникне вследствие на преживян стрес в комбинация от други фактори като според
вещото лице стресът може да е причина за влошена устна хигиена, но
съществуващите инфекциозни заболявания при ищцата /пулпити, грануломи и т.н./
по естеството си са инфекциозни заболявания с причинител бактерии, които не
могат да се развият вследствие на стрес. При тези данни по делото, настоящият
съдебен състав не може да обоснове извод в насока, че преживяният стрес от
воденото наказателно производство спрямо ищцата е основната причина за
катализириране и задълбочаване на наличното при нея инфекциозно заболяване.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 20 000
лв., която би репарирала претърпените от ищцата неимуществени вреди на ищцата
от воденото срещу нея наказателно производство като за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на съдебния акт, с който ищцата е призната за невиновна т.е. 19.11.2019
г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв респ. други сторени
разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ респ. сума от 2 330
лв. – други разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК и включващи
адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ. Приложената фактура за изготвена
рентгенова снимка няма характер на съдебни разноски, поради което не следва да
бъде възлагана в тежест на ответника. Предвид което и с оглед изхода на спора Прокуратурата
на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 942 лв. – възнаграждение за
един адвокат, депозит за експертиза и ДТ. Съдът не възприема възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заявено при
условията на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед цената на заявения иск и съобразно
нормата на чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същият възлиза като аритметично изражение на минималния
размер по цитираната наредба, което е и адекватно с оглед фактическата и правна
сложност на делото респ. извършените от пълномощника процесуални действия.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.– с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да
заплати на С.И.С., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – адв. К.Д. сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу нея наказателно производство по нохд 1707/15
г. по описа на СпНС, 3 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 19.11.2019 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен и
недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 942 /деветстотин четиридесет и два /
лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС,
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :