Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260030 20.07.2020 година град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На пети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ДРАГАНОВ
Секретар Стела Йорданова
като разгледа докладваното от председателя
НАХД № 285 по
описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Постъпила
е жалба от Б.К.Т. против Електронен фиш серия Г № 0009942 на ОД на МВР -
Търговище. В съдебно заседание жалбоподателката се
представлява се представлява от редовно упълномощен защитник адв. Н. В. от АК –
В. Т. .
Ответника
по жалбата ОД на МВР - Търговище не се представлява. Постъпило е
писмено становище, с което се поддържа тезата за неоснователност на жалбата и се
моли съда да остави в сила санкционния акт като законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като взе в предвид събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.2019 г. ОДМВР –
Търговище е издала електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г, №
0009942. Посредством същия е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева
за нарушение на чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ, установено на
12.11.2019 г. в 10.04 ч. на ПП І - 4 в
участъка на км.244 + 100 в посока гр. Варна.
В ел. фиш е посочено, че
„юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на
Р. България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка ГО
на автомобилистите“. Описано е, че нарушението на КЗ е извършено с товарен автомобил
”Опел Комбо“ с
рег. ** ** ** **, собственост на „Боби Ауто 2015“ ООД със седалище и адрес на
управление гр. В. Т. , ул. „К. П. “ № *, вх. *,
със законен представител Б.К.Т. ***. Нарушението е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство система (АТСС) – стационарно преносим уред
за осъществяване на контрол на скоростта (СПУКС) тип "ARN CAM S1" с
фабричен № 11743с4.
Описаната фактическа обстановка се доказва от приложения към делото доказателствен
материал.
По допустимостта на жалбата: Съгласно чл. 638,
ал. 4 от КЗ „Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата
или имуществената санкция по ал. 1“. Видно е, че в цитираната разпоредба са предвидени два вида
наказания в зависимост от вида на
наказания субект. Ако се касае за
физическо лице, наказанието следва да е глоба
от 250лв. (чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ),
а ако е юридическо лице или
едноличен търговец - имуществена санкция
от 2000 лв. (чл.638, ал.1, т.2 от КЗ). Съдът намира за основателно възражението,
че в случая от съдържанието на ел. фиш не може да се направи безспорен извод кой е наказания субект - дали
това е „Боби Ауто 2015“ ООД или неговия управител – Б.К.Т.. Наложеното с ел. фиш
административно наказание е имуществена санкция (каквато се налага на
юридическите лица), но не може да се
заключи с категоричност, че тя е наложена на юридическото лице, собственик на
автомобила. Напротив, съдържанието на ел.фиш разколебава този извод, имайки
предвид, че в него е записано следното: „Уважаема/и госпожо/господине, за извършеното нарушение … Ви се налага имуществена санкция в размер на
2000 лв.“ При тези данни не може да се
изключи извода за незаконосъобразно санкциониране на физическото лице с
имуществена санкция.
Предвид изложеното съдът прие жалбата за процесуално допустима, тъй като от съдържанието на ел. фиш не
може се направи категоричен извод за действителната воля на наказващия орган относно
субекта на нарушението. От своя страна изложеното дотук представлява съществено
нарушение на процесуалните правила като самостоятелно основание за отмяна на
атакувания санкционен акт.
От друга страна приложимостта на чл. 638, ал. 4 от КЗ се
определя от установяването с АТСС на управление на МПС, за което няма сключен и
действащ договор "Гражданска
отговорност". Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, който гласи: „Когато с АТСС е
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП…“
Следователно законосъобразното санкциониране по този ред – с ел. фиш,
изисква констатация за управление на
МПС, за което няма сключен договор за застраховка, каквато констатация в
обжалвания ел. фиш липсва. Следователно в описанието на нарушението
липсва елемент от фактическия му състав, което също е ограничило правото на
защита на наказания субект, доколкото не позволява да се установи защо е
приложен реда по чл. 647, ал. 3 от КЗ.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваният ел. фиш е незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменен.
От процесуалния представител на
жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, което с оглед
изхода на делото и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е основателно. От
материалите по делото е видно, че направените от жалбоподателя
разноски са в размер на 370 лв. за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63,
ал. 4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ
съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая от ответната по
жалбата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за защита по дела с интерес от 1000 до 5000 лв. – 200 лв. + 6 %
за горницата над 1000 лв. В конкретния
случай предмет на обжалване е електронен
фиш, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Делото не
представлява фактическа и правна сложност. По същото е проведено едно съдебно
заседание, без разпит на свидетели, на което процесуалният представител на
жалбоподателя е присъствал. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед
оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Затова следва да бъде намален в близък до предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата, а именно до размера от
280 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е ОДМВР -
Търговище, същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.
Водим от
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш Серия Г № 0009942 на ОД на МВР – Търговище.
ОСЪЖДА ОДМВР - Търговище да
заплати на Б.К.Т. от с. Кесарево с ЕГН **********
сумата от 280 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :