РЕШЕНИЕ
№
………, 1 март 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година, в публичното
заседание при закрити врата в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 3434 по описа за 2017г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 от ТЗ и е
образувано по молба на „М.“ ООД за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството и за обявяването му
в несъстоятелност. Длъжникът твърди, че е формирал задължения в общ размер 703
081,03лв. към Националната агенция за приходите и към частни кредитори на
основание търговски сделки. Твърди също, че след 30.11.2017г. е спряло
плащанията на всички свои задължения и не е в състояние да изпълни изискууми свои задължения по
търговски сделки , както и публичноправни задължения.
Софийски градски съд намира за
установени следните факти, относими към подадената молба по чл.625 от ТЗ:
Съгласно представения от
дружеството-молител списък на кредиторите към 30.11.2017г. дружеството дължи
общо 663 317,03лв. на частноправни кредитори и 39 764 лв. към НАП. За
събиране на някои от вземанията по сметката са образувани две изпълнителни дела
през 2011г. и едно през 2015г.
Дружеството не притежава недвижими
имоти. В негово притежание е пътно превозно средство специализиран автомобил
модел „Фаун РТП“ с първоначална регистрация през 1985г. Годишните финансови
отчети на дружеството за времето от 2007 до 2016г. включително са публикувани в
търговския регистър.
Според заключението на съдебно
финансово-икономическата експертиза за периода да 2015г. основен дял в
структурата на активите на дружеството заемат дълготрайните материални активи,
но от 2016г. е налице промяна и краткотрайните вземания стават 88,89% от всички
активи. Дружеството има задължения по търговски сделки в размер 663 317,03лв.,
а задълженията към НАП са 35 594,16лв. За събиране на последните е образувано
изпълнително дело през 2015г. Коефициентът за обща ликвидност на дружеството
както и тези за бърза и незабавна ликвидност за
финансовите години от 2012 до 2017 включително варират между 0,04 и 0,07
с тенденция да намаляват. Коефициентът
на абсолютна ликвидност за посочения период е неизменно 0,00. За същия
период коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост са отрицателни
величини. Последното плащане от дружеството е извършено на каса на 24.08.2017г.
Експертизата установява, че към 30.11.2017г. дружеството не притежава парични
средства, а освен това не притежава бързоликвидни материални активи.
Дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си с краткотрайните си
активи. Стойността на дълготрайните материални активи на дружеството е 4
099,25лв. През периода 2012 – 2017г. дружеството е отчитало загуби от своята
дейност. В резултат на това дружеството е декапитализирано и напълно зависимо
от своите кредитори. Дружеството има вземане за възстановяване на ДДС в размер
21 575,04лв., но поради непогасени публични задължения това вземане, което
съставлява 61,11% от всички активи на дружеството, вероятно ще бъде прихванато
за погасяване на публичните вземания.
При тези обстоятелства съдът намира от
правна страна следното:
Откриването на производството по
несъстоятелност предполага да са налице всички предпоставки на чл.608 от ТЗ: да е налице търговец по смисъла на
същия закон, който търговец да не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, произтичащо от
търговска сделка, публичноправно задължение или задължение по частно държавно
вземане. Необходимо е още да е налице неплатежоспособност на търговеца и
затрудненията му да нямат временен характер. Освен това молбата за откриване на
такова производство следва да бъде подадена от надлежно легитимирано лице,
съгласно чл.625 от ТЗ.
В случая искането за откриване
производство по несъстоятелност е основателно,
защото всички посочени предпоставки са изпълнени. Молбата за откриване
на производството изхожда от самия длъжник, който е търговско дружество и който
има правото, а и задължението да сезира съда с такова искане, съгласно чл.625 и
чл.626 от ТЗ. Установява се наличие на парични задължения на търговското
дружество, произтичащи от търговски сделки, както и на публичноправни
задължения на дружеството, които то не е в състояние да изпълни. Не е оборена
презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал.3 от ТЗ, напротив, законовото
предположение се подкрепя и от доказателствата по делото, които установяват, че
длъжникът действително е спрял плащанията си и не е в състояние да изпълнява
тези свои задължения. За времето от 2012г. насетне дружеството отчита финансови
загуби, което изключва възможността финансовите му затруднения да имат временен
характер.
Още през 2012г. финансовите показатели
на дружеството са били такива, че явно са сочели на недобро икономическо
състояние. Дружеството разполага с минимални активи, които биха му позволили и
евентуално биха доведи само до частично погасяване на публичните му задължения.
Всички показатели за ликвидност от 2012г. насетне показват трайна и пълна
невъзможност да се изпълняват натрупаните задължения.
Независимо от заявеното от дружеството
спиране на плащанията на 30.11.2017г. и от установеното последно плащане през м.август
2017г. съдът намира, че неплатежоспособността е съществувала по-рано. Съгласно
указанията, дадени в задължителната практика на ВКС (решение № 90 от 20.07.2012
г. по т. д. № 1152/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС), началната дата на
неплатежоспособността следва да се определя според това доколко спирането на
плащания представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника.
Съобразявайки тези указания и предвид установените по делото обстоятелства, че
икономическото състояние на длъжника не показва някакви съществени промени през
изследвания период, съдът намира, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност най-късно в края 2015г. Основание за такъв извод дават
обстоятелствата, че през посочената година срещу дружеството са образувани две
изпълнителни дела за събиране на негови частноправни и публичноправни
задължения, както и установеното от съдебно финансово икономическата
експертиза, че коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, които през
2013г. са били по 0,07, а през 2014 и 2015г. са били по 0,06, от 2016г. насетне
са спаднали на по 0,04, което, макар и при посочените минимални стойности,
представлява сериозен спад с 1/3. Съдът приема, че посочените обстоятелства са
индиция, че най-късно към края на 2015г. дружеството вече е било спряло
плащанията на своите задължения и това е принудило някои от кредиторите му, в
това число и НАП, да предприемат мерки по принудително събиране на вземанията
си. По тези съображения съдът приема за начална дата на несъстоятелността 31.12.2015г.
При това положение съдът приема, че
следва да се обяви неплатежоспособността на „М.“ ООД, като се установи за
начална дата 31.12.2015г. Следва да се открие производство по несъстоятелност
на дружеството и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, предвид обстоятелството, че
дружеството няма никакви активи и никаква дейност, поради което не могат да
бъдат покрити началните разноски за производството по несъстоятелност, а такива
не са внесени авансово в определения от съда срок, който е изтекъл на
26.02.2018г., следва да се прекрати дейността на предприятието, да се обяви „М.“
ООД в несъстоятелност и производството да бъде спряно. На основание
чл.632, ал.1 от ТЗ следва да се постанови допускане на
обезпечение чрез обща възбрана и запор върху цялото имущество.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „М.“
ООД, *** с начална дата 31.12.2015г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
по отношение на „М.“ ООД, ***.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „М.“ ООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на
предприятието на „М.“ ООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху
имуществото на „М.“ ООД, ***
.
СПИРА производството по настоящото дело
на основание чл.632, ал.2 от ТЗ.
Решението подлежи на вписване в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията и може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен от вписването му в регистъра.
Препис от решението да се изпрати на
Агенцията по вписванията.
Съдия: