ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./...... 02.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.02.2019г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.
Томова
частно
търговско дело № 169 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.
№83864/18.12.2018г. по описа на ВРС на „ГРИНОПА” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез законен представител, срещу
определение №14252/05.12.2018г., постановено по гр.д. №10074/2018г. на
Районен съд - Варна, 18-ти състав, с което производството по делото е прекратено
в хипотезата на чл.129, ал.3 от ГПК.
Изложените
в жалбата оплаквания срещу обжалваното определение следва да се квалифицират
като твърдения за незаконосъобразност и неправилност на същото. Жалбоподателят
моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по надлежно предявения иск.
В
подадения отговор насрещната страна – ответникът „Изток
Инвест 96” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, обосновава становище за неоснователност на
частната жалба и иска обжалваното с нея определение на първоинстанционния съд
да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.3
от ГПК, и е процесуално допустима. Внесена е и следващата се за обжалването
държавна такса.
За да се произнесе по същество,
съставът на въззивния съд съобрази следното:
Прекратеното
производство е било образувано по иск на жалбоподателя „ГРИНОПА” ООД за
осъждане на ответника „Изток
Инвест 96” ЕООД
да освободи и да му предаде ползваните въз основа на прекратен договор за наем
помещения в гр. София, ул. „202” №7
(бул. „История
славянобългарска”) с обща площ 5 375 кв.м.
С обжалваното определение сезираният исков съд
е прекратил производството по делото на
основание чл.129, ал.3 от ГПК като е приел, че допустимостта на предявения иск
по чл.233 ал.1 от ЗЗД изисква от наведените от ищеца твърдения да се
установява, че същият е наемодател за всички помещения, връщането на които се
претендира, като в случай, че ищецът няма качеството наемодател, искът се явява
недопустим. И тъй като, въпреки предоставената му възможност, ищецът не е навел
твърдения, че е наемодател за разликата над 3500 кв.м. от помещенията до
претендираните 5 375 кв.м., съответно не е уточнил кои именно от изброените помещения
са отдадени въз основа на
твърдения договор за наем на 3500кв.м., целият иск се явява нередовен
(неуточнен).
Като
съобрази развилите се в хода на първоинстанционното производство действия съдът
намира обжалваното определение за неправилно.
Изисканите
от ищеца уточнения относно активната му материалноправна легитимация и вещите,
връщане на държането на които се претендира в хипотезата на прекратен договор
за наем, са били надлежно дадени с подадените в хипотезата на чл.129, ал.2 от ГПК молби от 06.07.2018г. и от
22.11.2018г.
Както
с първата уточняваща молба, така и с последващите такива ищецът е изложил
достатъчно твърдения за фактите и обстоятелствата, въз основа на които счита,
че е встъпил в наемното правоотношение, учредено със сключения на 20.06.2012г.
между „Завод за автоматика и механика” ЕАД, ЕИК *********, и ответното дружество договор за
наем, изменян впоследствие със сключени анекси, съответно за това, че с
изявлението си от 06.06.2018г. надлежно е прекратил същото в хипотезата на
чл.16 от договора, поради което има право да получи държането на вещите,
предмет на прекратения наем договор. Последните са индивидуализирани по вид,
местонахождение и площ с уточняващата молба от 22.11.2018г.
Сред
положителните процесуални предпоставки за допустимото упражняване на правото на
иск е съобразяването на исковата молба с изискванията на закона за нейната
редовност (чл.127-128 ГПК), но не и безусловното установяване още на тази фаза
от процеса на твърденията на ищеца, обосновани в обстоятелствената част на
исковата молба, в т.ч. за качеството му на кредитор на ответника, съответно за
наличието на всички основни елементи на договора, на основата на който се
заявява претенцията. Тези твърдения, ведно с насрещното становище на ответника,
очертават спорния предмет на делото (чл.6, ал.2 от ГПК) и подлежат на
установяване в хода на следващите фази от процеса. С оглед на това дали
действително ищцовото дружество се легитимира като наемодател, дали като такъв е
упражнил валидно потестативното си право да прекрати договорната връзка,
съответно дали всички, конкретизирани в молбата от 22.11.2018г.
недвижими вещи се държат от ответника на основание наемния договор или част от
тях се държат на някакво друго основание и/или без основание, са въпроси, на
които съдът дължи да даде отговор при произнасянето си по същество на
претенцията.
По тези съображения въззивният съдебен
състав намира, че обжалваното определение от 16.11.2018г. на Варненски районен съд за прекратяване на
производството по делото е незаконосъобразно и неправилно. Ето защо същото
следва да бъде отменено като делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявения иск по чл.233 ал.1 от ЗЗД.
По
изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №14252/05.12.2018г. на Районен съд - Варна,
18-ти състав, постановено
по гр.д. №10074/2018г. по описа на ВРС, с което е
прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд,
18-ти състав, за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.