Р Е Ш Е Н И Е № ......
гр.К., ………..2021 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря..................Христина Комитова..................................................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №3163 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ вр. с чл.373 от ТЗ вр. чл.17 от Конвенцията
за договори за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 17.05.2019г. между „Д.“ ООД като изпращач и ответното дружество „Н.“ ООД като превозвач, на основание Конвенцията за договори за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ била подписана международна товарителница. Съгласно условията на товарителницата „Н.“ ООД поело З.ължението да превози и достави на адрес в гр.М., Г. 66 палета с бисквити с тегло 20262 кг. Стоката била доставена на 21.05.2019г. което е отбелязано с печат в товарителницата и в писмено потвърждение от страна на получателя в Г., фирма „Г. В. ГмбХ“, гр.М., ул.“Щ.“ №16, с камион рег.№СТ****ВА и товарно ремарке с рег.№СТ****ЕМ. Камионът бил управляван от водач на фирмата-превозвач и ответник по делото – „Н.“ ООД. Стоката била приета от служители на германската фирма-получател, които при разтоварването установили, че 119 кашона от стоката – бисквити, които се намирали в дъното на товарното ремарке са смачкани и негодни за употреба. Затова обстоятелство, от страна на служителите на германската фирма-получател била направена и снимка, приложена към писмото-рекламация от 22.05.2019г. На 22.05.2019г. при изпращача „Д.“ ООД пристигнало протестно писмо, според което немският им партньор предявил претенция за смачкана и негодна стока от доставката, а именно 119 кашона на стойност ***евро. Изпращачът „Д.“ ООД имал дългогодишен абонаментен застрахователен договор №110116*** с З. „Б.В.И.г.“. Конкретната доставка на 66 палета с бисквити с тегло 20262 кг била застрахована, като на 17.05.2019г. е платена застрахователна премия в размер на ***евро, съгласно дебитна нота №********* от същата дата, а всички плащания на застрахователни премии за месец май 2019г. били обобщени в сметка №***/27.06.2019г., съгласно условията на застрахователния договор. При наличието на действащ застрахователен договор между застраховащия „Д.“ ООД и застрахователя З. „Б.В.И.г.“ и с оглед настъпилите при превоза повреди по товара, от страна на „Д.“ ООД постъпила претенция от 30.05.2019г. Във връзка с представените документи, отстрана на застрахователя бил изготвен доклад по щета №***** от 27.06.2019г., с който било определено застрахователно обезщетение в размер на ***лв. и същото било платено на застрахования изпращач на товара „Д.“ ООД с преводно нареждане от 04.07.2019г. При тези обстоятелства за З. „Б.В.И.г.“*** възникнало регресно вземане по чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането срещу причинителя на вредата – превозвача „Н.“ ООД, ***, който не изпълнил точно З.ълженията си във връзка с превоза. С цел доброволно уреждане на отношенията изпратили регресна покана изх.№Л04418/16.08.2019г., връчена на ответника с обратна разписка на 21.08.2019г. да плати сумата ***лв., но до настоящия момент нямало плащане . Гореизложените обстоятелства обуславяли правният интерес на З. „Б.В.И.г.“ да предяви регресен осъдителен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.17, т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ за заплащане на сумата ***лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице – „Д.“ ООД. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Н.“ ООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.Г.П., да заплати на „Б. В. И. Г.“ АД сумата от ***лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №***** за нанесени от ответника имуществени вреди на трето застраховано лице – „Д.“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва
претенцията по основание и размер. Осъщественият превоз се подчинявал на
разпоредбите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /СМR/.
Редът за рекламациите и исковете свързани с тях, били уредени в §30 от този
нормативен акт. От Международна товарителница /СМR/ превозвачът доставил стоката на
получателя й в добро състояние, без отразени забележки в графа №24. Рекламация
към превозвача от страна на получателя на стоката или от изпращача не била
предявена. При констатирането на повредата не бил поканен и не бил присъствал
представител на превозвача. До настоящия момент не било извършено надлежно
рекламационно производство, което да е основание за ангажиране отговорността му
на превозвач по предявения регресен иск. Моли съда да прекрати делото.
Претендира съдебни разноски.
На
основание чл.219 от ГПК по делото е конституирано „Д.“ ЕООД, като трето лице
помагач на ищеца, което не изпраща представил и не взема становище по
спора.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не е спорно, че по силата на договор за международен автомобилен превоз на стоки, обективиран в международна товарителница CMR от 17.05.2019г. /л.3/, превозвачът „Н.“ ООД поело З.ължението да извърши превоз на товар -66 палета с бисквити на „Д.“ ООД-изпращач, *** до гр.М., Г., с получател на стоката фирма „Г. В. ГмбХ“. Не е спорно, че ответникът е доставил на 21.05.2019 г. на фирма „Г. В. ГмбХ“ в гр.М. Г. стоката с камион рег.№СТ****ВА и товарно ремарке рег.№СТ****ЕМ.
От заверено копие на протестно писмо от 22.05.2019 г. е видно, че фирма „Г. В. ГмбХ“ е предявила претенция за смачкана и негодна стока- 119 кашона/1840 бр. на стойност ***евро, от извършената на 20.05.2019 г. доставка с транспорт CMR от 17.05.2019 г. с изпращач: „Д.“ ООД.
Представено е и заверено копие на фактура №KD19600032/22.05.2019 г. М., клиентски №110434, идент.№ на клиента: BG***, с адрес на получателя на фактурата: „Д.“ ЕООД на немски език с превод на български език, съгласно която стойността на повредената стока: количество опаковка- 119, бр.1844, е на стойност: нетно сума ***евро.
От заверени копия на абонаментен застрахователен договор №110116*** и сметка №***/05/20019 г. по абонаменетна полица „карго“: 110117*** за застрахователна премия за м.май.2019 г. е видно, че между „Д.“ ЕООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление *** 33А и З. „Б.В.И.г.“, с ЕИК:*****е сключен застрахователен договор, с обект на застраховката: шоколадови и захарни изделия, бисквити, крекери, солети; видове транспорт: автомобилен; с регламентирани: дестинации на превозите, застрахователното покритие, тарифи, както и: документите за деклариране на товарите за превоз, сроковете и начина на плащане на застрахователната премия, взаимоотношенията при настъпване на застрахователно събитие и начина на прекратяване на договора, по който застрахования е заплащал застрахователните премии съгласно договореното.
С дебитна нота №110117***136/17.05.2019 г. /л.11/ ищецът застраховател е определил на „Д.“ ЕООД застрахователна премия, за застрахована стока: бисквити 66, палета 20262 кг., която се превозва с МПС СТ****ВА/СТ****ЕМ/ 17.05.2019 г., заплатена от застрахования.
Представени са заверени копия на Претенция от 30.05.2019 г., за ***евро по полица №110117***136, застрахован товар-бисквити, за повреда на 119 кашона х 16 бр., разкъсване-119 кашона на „Д.“ ЕООД; доклад по щета №***** по застрахователна полица №110117***136 на „Б. В. И. Г.“ АД; снимков материал и преводно нареждане от 04.07.2019 г. за преведа от застрахователя сума ***лв.
С регресна покана изх.№04418/16.08.2019 г., връчена на 21.08.2019 г., З. „Б.В.И.г.“ поканило „Н.“ ООД в десет дневен срок да представи застраховка „Отговорност на превозвача“ или да възстанови по посочена сметка сумата ***лв., за изплатено застрахователно обезщетение на повреден товар по застраховка „карго“ по международна товарителница CMR от 17.05.2019 г. , превоз от България до Г. с товарна композиция СТ****БА/СТ****ЕВ, пратка от 66 палета с бисквити.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението пазарната стойност на повредените 115 кашона/1840 бр. х 0.645 евро +5% за навло към 21.05.2019 г. е общо ****евро с левова равностойност ***лв. Увредената стока не е върната. Съгласно експертизата единичните опаковки са от нетвърд опаковъчен материал, без микровелпапе или картонена подложка, което при смачкване на кашоните не би спомогнало за запазването на стоката в първоначалния й вид със съответните потребителски качества. Стойността на превоза от Г. до България е висока.
Съгласно показанията на св.И.А.Т. през 2019 г.
работил в „Н.“ ООД като шофьор на ТИР. През м.05.2019 г. бил на изпратен
на курс, с маршрут гр.С.- гр.М., Г. със стока – бисквити, с камион „В.“ с
брезентово ремарке. Присъствал при товаренето на стоката. Тя била стречована с
фолио. Работниците на товародателя в гр.С., я превозили с ръчна количка и я
подредили в товарната част на ТИР-а. Пътувал няколко дни до Г., където в гр.М.
работници на логистична фирма разтоварили стоката. По време на пътуването
нямало ситуации, налагащи рязкото използване на спирачки. Присъствал при
разтоварването. Преди да разтоварят стоката , работниците на логистичната фирма
направили снимки на вътрешността на камиона. При транспортирането на товара от
България до Г., палетите се разместили и стоката била наклонена на дясната
страна на камиона. При самото разтоварване, един от палетите, в предната част
на камиона се обърнал, паднал и пакетите се пръснали на земята. Направена била
и снимка на дъното на камиона, където били най-фрапиращите поражения на
стоката. След разтоварването му предали само международната товарителница, без
забележки в нея. Снимките били направени преди връчване на CMR. Сочи, че не е връщал стока в България. Съдът
приема показанията на св.И.А.Т. за достоверни, тъй като са преки,
непосредствени, необорени и ги кредитира.
По делото е назначена съдебно-автотехническата експертиза, неоспорена от
страните, която съдът възприема. Съгласно заключението товарът е бил разположен
върху палети стречовани с фолио.Обвивката на палета е пластична. Силите, които
въздействат върху товара са: ускоряване и забавяне на превозното средство при
неговото движение по крива, както и при комбинация при движение в крива със
забавяне или ускорение на превозното средство, а в някои случаи превозното
средство изпитва силово въздействие от страна на товара, свободно преместващ се
в границите на отделеното за него пространство- т.нар. „жив товар“. В случая е
настъпило напречно преразпределение на теглото на превозвания товар. Основната
причина за накланяне на товара е високо разположения му масов център, както и
появата на ефекта „жив товар“ поради еластичната обвивка на палета. За да бъде
предотвратена възможността за поява на ефекта „жив товар“ и разместването на
товара под въздействието на резултатните сили при движение на автокомпозицията
е било необходимо същият да бъде обезопасен допълнително с обтягащи колани, с
които е оборудвано полуремаркето. Разпиляването на товара при разтоварната
операция е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия механизъм-
разместването на вертикалната ос, минаваща през масовия център на товара спрямо
центъра на основата на палета. В с.з вещото лице пояснява, че основната причина за разместването на товара, е недоброто
укрепване на палетите и височината на палета. За да не се получи разместване,
основата на палета следва да е по-голяма, а височината му по-малка. В случая се
е получило разместване на палет в зоната на завой и той се наклонил, защото не
е бил неукрепен.
От така
установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно З.ължение. Регресното право на застрахователят по имуществената застраховка, възниква при наличие на следните предпоставки: наличие валиден на договор за застраховка, в случай на товари по време на превоз или „карго“ между ищеца и увреденото лице, възникнало право на застрахования за обезщетение при настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховката и извършено валидно плащане от застрахователя на обезщетение на настъпилите вреди. Тежестта на доказване на иска по основание и размер е на ищецът, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице горепосочените предпоставки.
Предмет на предявения иск е регресна претенция на застрахователя за възстановяване на платено застрахователно обезщетение за вреди, настъпили по време на международен автомобилен превоз на стоки. Правото на ищеца като застраховател не произтича нито от договора за международен автомобилен превоз, по който не е страна, нито от застрахователното правоотношение между него и възложителя на превоза, а от факта на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования „Д.“ ООД по абонаментен застрахователен договор №110116*** за вредите, нанесени при превоза на стока поради което предявеният иск е допустим.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът намира за доказано наличието на формалните предпоставки за пораждане отговорността на ответника-превозвач като причинител на вредата за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, което безспорно е изплатено от ищеца на увреденото и застраховано лице „Д.“ ООД- трето лице помагач по делото. Отговорността на ответника произтича от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, която е приложима при уреждане на процесните отношения по превоз на товара по силата на чл.1, т.1 от същата. Съгласно чл.4, изр.първо от Конвенцията /CMR/ договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно чл.3 -при приложението на конвенцията превозвачът отговаря като за свои действия и пропуски, за действията и пропуските на своите служители и на всички други лица, до чиито услуги е прибягнал за извършването на превоза, когато тези негови служители или лица действуват в изпълнение на техните функции. В случая товарителницата /CMR/ от 17.05.2019 г. е подписана от изпращача, превозвача и получателя на товара и съдържа данните по чл.6 Конвенцията /CMR/. В т.16 на CMR /специални споразумения между изпращача и превозвача/ е отразено: без колани /No BELTS!/.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с това дали са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на превозвача.
Съгласно разпоредбата на чл.17, т.1 от Конвенцията /CMR/, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз, до момента на доставянето й, като хипотезите, при които се изключва отговорността на превозвача, са уредени в следващите текстове на чл.17. Според чл.17, т.2 от Конвенцията /CMR/, на която се позовава ответникът, превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвача не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В чл.17, т.4, б.“в“ от Конвенцията /CMR/ са предвидени особените рискове, дължащи се на пакетирането, натоварването, подреждането или разтоварването на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя.
Съгласно чл.9, т.1 от Конвенцията /CMR/ товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В случая стоката е натоварена от товародателя-„Д.“ ООД, в присъствието на ответника-превозвач, обстоятелство не оспорено и не оборено. В чл.8, ал.1, б.“б“ от Конвенцията CMR, а и в чл.58 от ЗАП е регламентирано задължението на превозвача да впише в товарителницата възраженията си относно видимото състояние на товара и опаковката му. В случая в т.8 на товарителницата /CMR/ от 17.05.2019 г. не са отразени резерви и бележки на ответника- превозвач, от което следва , че товарът е бил в добро състояние при приемането за превоз- арг. чл.9, т.2 от Конвенцията CMR. Макар в товарителницата да няма отразени и забележки от получателя на товара при предаването му от ответника, то от показанията на св.И.А.Т., кореспондиращи с приложените по делото снимков материал /фотокопия на товара/, заключението на САТЕ и на ССЕ следва извода, че повредите на част от стоката са причинени от недоброто укрепване и окомплектоване на палетите, който под въздействието на резултатните сили при транспортирането е настъпило напречно преразпределение на теглото на превозвания товар, което от своя страна е причинило смачкване на процесните кашони, а нетвърдият опаковъчен материал /без микровелпапе или картонена подложка/ на единичните опаковки не е могло да запази стоката в необходимия търговски и потребителски вид.
Отговорността на превозвача произтича от разпоредбата на чл.3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Той има задължението да достави предадения му товар на посочения от товародателя получател т.е. задължението му е към товародателя- в случая „Д.“ ООД. Неосъществяването на целения от превоза резултат, а именно товарът да се предаде на получателя в количеството и състоянието, в което е бил при приемането му, е основание за ангажиране отговорността на превозвача за липси и повреди на превозвания товар. В случая отговорността на ответника се обосновава и от обстоятелството, че той е присъствал при товаренето на стоката, приел е товара в състоянието и опаковката на товародателя, по които не е направил възражения относно товаренето, опаковката и укрепването на палетите в МПС-то, а е следвало с оглед вида на стоката /бисквити/, височината и подреждането на палетите във вътрешността на ремаркето, тяхното позициониране и необходимост от допълнително укрепване предвид условията на изпращача по т.16 на товарителницата, пътя и маршрута - обстоятелства, които е следвало да бъдат съобразени именно от превозвача, който носи отговорността при транспортирането на стоката, тъй като дължи грижата на добър търговец, извършвайки превози по занятие.
Съгласно чл.30, т.2 от Конвенцията /CMR/, когато състоянието на стоката е установено съвместно от получателя и превозвача, резултатът от тази констатация може да бъде оспорван само, ако се касае за скрити липси или повреди и ако получателят е направил писмени възражения пред превозвача в срок от седем дни, без да се броят празничните и неделни дни, считано от деня на констатацията. В случая повредите са скрити, за което получателят -фирма „Г. В. ГмбХ“ /е уведомил изпращача „Д.“ ООД, а последният е приел възраженията и изплатил разликата между стойностите на доставената стоката и увредената й част. Плащането на застрахователно обезщетение в размер на ***лв. от ищеца на застрахования „Д.“ ООД се явява платена на правно основание, тъй като уреждането на вътрешните отношения между търговците /продавач-купувач/ след получаването стоката е неотносимо за спора. Ирелевантни за спора са и доводите на ответника, че към него не е била предявена рекламация от получателя или от изпращача на товара. Рекламационното производство е задължително само в случаите, посочени в чл.30, т.3 от Конвенцията / при забава при доставянето на стоката/ и хипотезата на чл.27, т.1 от Конвенцията /CMR/, а в случая липсата на доказателства за проведено такова производство, което не е основание за изключване на отговорността на ответника и не е част от фактическия състав на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ на предявения от застрахователя суброгационен иск. С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен поради което следва да бъде уважен в претендирания размер. На основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и законната лихва върху изплатеното застрахователно обезщетение ***лв., считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, направените по делото разноски в общ размер на*** лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗАД “Б.В.И.Г.“, с ЕИК:***** , със седалище и адрес на управление ***, сумата от ***лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета №***** на застрахования „Д.“ ООД по абонаментен застрахователен договор №110116***, за причинените имуществени вреди по време на превоз на товар от гр.С. до гр.М. Г., от превозвача с международна товарителница /CMR/ от 17.05.2019г., ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “Н.“ ООД, с ЕИК:****** със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗАД “Б.В.И.Г.“, с ЕИК:***** , със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на*** лв.
На основание чл.236, ал.1, т.7 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от „Н.“ ООД по посочената в исковата молба банкова сметка ***: ***, в „Ю. Б.“ АД /П. б./ с титуляр ЗАД “Б.В.И.Г.“.
Решението е постановено при участието на „Д.“ ООД, с ЕИК:*** със седалище и адрес на управление ***-14 като третото лице- помагач на страната на ищеца ЗАД “Б.В.И.Г.“, с ЕИК:***** .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: