РЕШЕНИЕ
№ 1076
гр. Перник, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.а-Здравкова
при участието на секретаря Ц. Ч. М.
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело
№ 20221720103386 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р. С. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. П., ул. „Ч.“ 2/15, чрез адв. Д., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 1117,70 лв. –
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. –
30.04.2009 г., сумата 334,80 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 01.01.2007 г. – 10.12.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1117,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 113,58 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7176/2009 г. по
описа на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1748/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б.,
поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 7176/2009 г. на Районен съд – Перник в полза на „Топлофикация –
Перник“ АД, ЕИК *********, въз основа на който е образувано изп. д. № 1748/2017 г. по
описа на ЧСИ С. Б., район на действие Окръжен съд – Перник. Твърди се, че не дължи
принудително изпълнение на вземанията, тъй като от извършване на последното валидно
1
изпълнително действие по делото е изтекъл предвиденият в закона давностен срок. Моли за
уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк. С., е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че с
изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение и започва да тече нова 5-годишна давност. Твърди, че давността за вземанията е
прекъсната с образуването на изп. д. № 263/2010 г. по описа на ЧСИ А. В. и е спряла да тече
по време на висящността му, като новата давност е започнала да тече от отмяната на
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВКС, а след това многократно е прекъсвана
с извършваните изпълнителни действия по изп. д. № 1748/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б..
Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е без правно значение за давността.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От предоставените от Служба „Архив“ книжа, съхранявани по ч.гр.д. № 7176/2009 г.
по описа на Районен съд – Перник, се установява, че в полза на „Топлофикация-Перник“
ЕАД е издадена Заповед № 6223/11.12.2009 г. за изпълнение на парично задължение срещу
Р. С. П., ЕГН **********, за сумата 1117,70 лв. – главница за неплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2009 г. вкл., сумата 334,80 лв. – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода 01.01.2007 г. – 10.12.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1117,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2009
г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 113,58 лв. – разноски по
делото. Видно от приложената разписка, че заповедта е връчена на длъжника на 18.03.2010
г. Съгласно извършеното удостоверяване, на 09.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на „Топлофикация-Перник“ ЕАД за сумите по заповедта.
От извършените удостоверявания върху изпълнителен лист от 09.04.2010 г., издаден
въз основа на Заповед № 6223/11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 7176/2009 г. на РС-Перник, се
установява, че въз основа на същия на 14.05.2010 г. е било образувано изп.д. № 263/2010 г.
по описа на ЧСИ А.В., по последното валидно изпълнително действие е извършено на
08.07.2010 г.
С писмо, постъпило през ССЕВ с вх. № 17944/07.09.2022 г., ЧСИ А. В. уведомява, че
изп.д. № 263/2010 г. по описа й е внесено в архив на 05.04.2017 г. и унищожено.
От приложения по делото заверен препис от изп.д. № 1748/2017 г. на ЧСИ С. Б. се
установява, че е образувано по молба с вх. № 18686/15.11.2017 г. на „Топлофикация-
Перник“ АД срещу Р. С. П. за вземанията по изпълнителен лист от 09.04.2010 г., издаден
въз основа на Заповед № 6223/11.12.2009 г. по ч.гр.д. № 7176/2009 г. на РС-Перник. В
молбата е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и на
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
2
Видно от извършените от съдебния изпълнител справки за банкови сметки, действащи
трудови договори, осигурени лица и задължения, че касаят лицето Р. С. П., ЕГН **********.
На 30.11.2017 г. е изпратено запорно съобщение до длъжника /посочен като Р. С. П./,
до управителя на „Тенил“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и
до „Централна кооперативна банка“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на Р.
С. П., с ЕГН **********. С писмо от 05.01.2018 г. „Централна кооперативна банка“ АД
уведомява съдебния изпълнител, че при тях лице с този ЕГН фигурура като Р. С. П., чиито
сметки са блокирани до сумата, посочена в запорното съобщение.
На 11.01.2018 г. е изпратено съобщение до Р. С. П., че държавата е присъединена като
взискател в изпълнителното производство. На 30.11.2017 г. е изпратено запорно съобщение
до длъжника за наложения запор върху трудовото му възнаграждение в „Тенил“ ЕООД.
На 12.07.2022 г. са изпратени съобщения до страните за прекратяване на
изпълнителното производство, без данни за връчването им.
От служебно извършените справки в НБД „Население“ се установява, че ЕГН
********** е невалидно, а ЕГН ********** принадлежи на лицето Р. С. П..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Към момента на провеждане на откритото съдебно заседание по делото, в което е
приключено съдебното дирене, съобщенията за прекратяване на изпълнителното дело не са
връчени на страните, поради което следва извод, че изпълнителното дело не е прекратено с
влязъл в сила акт на съдебния изпълнител. С оглед изложеното, доколкото в исковата молба
се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията, за които в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу
наследодателя на ищците, съдът приема, че предявените отрицателни установителни искове
са с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради погасяването им по давност след
издаване на изпълнителния лист, поради което съдът приема, че за ищеца е налице правен
интерес от предявените искове.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
3
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./.
От приложената по ч.гр.д. № 7176/2009 г. на Районен съд – Перник разписка се
установява, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 18.03.2010 г., поради
което заповедта за изпълнение е влязла в сила на 02.04.2010 г. /с изтичане на двуседмичния
срок за възражение съгласно действащата към момента редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК/, от
който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 263/2010 г. по описа на
ЧСИ А. В. приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980
г., съгласно което погасителната давност за вземанията е прекъсната с образуване на
изпълнителното дело и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
От извършеното върху изпълнителния лист удостоверяване, неоспорено от страните,
се установява, че последното валидно изпълнително действие по изп.д. № 263/2010 г. по
описа на ЧСИ А. В. е извършено 08.07.2010 г. Предвид липсата на доказателства, че в
период от две години, считано от 08.07.2010 г., са поискани и извършвани изпълнителни
действия по изпълнителното дело, съдът приема, че същото е прекратено по силата на
закона на 09.07.2012 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, от който момент съобразно
постановките на ППВС № 3/1980 г. е започнала да тече нова давност.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 09.07.2012 г., поради което
следва, че петгодишният давностен срок е изтекъл на 09.07.2017 г., преди подаване на
4
молбата от 15.11.2017 г. за образуване на изп.д. № 1748/2017 г. на ЧСИ С. Б.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Предвид изхода на спора и отправеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените разноски. Съобразно представените доказателства
ищецът е сторил разноски за платена държавна такса с такса превод в размер на 64,70 лв.,
които следва да му бъдат присъдени.
Предвид отправеното от процесуалния представител на ищеца искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. Д. сумата 339,63 лв.,
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. /В т.см. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г./.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. С. П., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на сумата 1117,70 лв. –
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2007 г. –
30.04.2009 г., сумата 334,80 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода 01.01.2007 г. – 10.12.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 1117,70 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 11.12.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 113,58 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7176/2009 г. по
описа на Районен съд – Перник и образувано изп.д. № 1748/2017 г. по описа на ЧСИ С. Б.,
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. П., ЕГН
**********, сумата 64,70 лв. /шестдесет и четири лева и седемдесет стотинки/ - разноски
за производството по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Д., гр.
Перник, ул. „Черешово топче“ 2/15, сумата 339,63 лв. /триста тридесет и девет лева и
шестдесет и три стотинки/ - представляваща адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението книжата по ч. гр. дело № 7176/2009 г. на Районен
съд – Перник да се върнат в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6