Определение по дело №401/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Срещу Решение №3821/11.07.2011г., постановено по гр.д. №1030/2009г. по описа на РС Разлог, е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от Адвокатско сдружение “С., Дановска и партрьори”, в качеството му на пълномощник на “. Е. Б. , регистрирано в ТР към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със С. адрес на призоваване: Г. С. бУ. “В. Л.” № 7. . 2, А. 8, Ч. пълномощника А. Р. Д..

Недоволен от първоинстанционното решение, жалбоподателят моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно и като постановено в нарушение на процесуалните правила. Наведени са оплаквания в жалбата срещу изводите на първоинстанционния съд, доколкото се твърди, че решението на съда не е съобразено със събраните доказателства в тяхната съвкупност, като първоинстанционният съд не е стигнал до верни правни изводи. С въззивната жалба са наведени съображения, че от събраните доказателства при разглеждането на делото от първоинстанционния съд, безспорно се установява че между “. Е. Б. и Б. А. Ц., са съществували облигационни отношения, в изпълнение на което на абоната е била доставяна електрическа енергия до обект, за който има открита партида на името на въззиваемия. Това е изрично посочено и в заключението на вещото лице по делото, като на тази партида има издадени фактури за претендираната сума, които са осчетоводени в счетоводството на дружеството, но същите са посочени като неразплатени. Твърди се също във въззивната жалба, че вземането е установено по основание и размер, като абоната е индивидуализиран с уникален ИТН, която е достатъчно индивидуализиращ белег за потребителя на ел. енергия. Ето защо жалбоподателят счита за необоснован от доказателствената съвкупност извода на първостепенния съд, че няма достатъчно доказателства че “. Е. Б. е доставяло ел. енергия на въззиваемия – Б. А. Ц.. Акцентира се във въззивната жалба, че въззиваемия като ответник по предявения срещу него иск, не е възразил че между него и дружеството доставчик на ел. енергия не съществува облигационно отношение, като дори е признал че е изразходвал претендираното с искова молба количество ел. енергия, както и че същото не е заплатено, поради което спор по делото между страните по тези въпроси не съществува. В крайна сметка основното оплакване във въззивната жалба е за това, че въпреки липсата на оспорване от страна на ответника, въпреки че твърденията на ищеца в исковата молба са подкрепени от доказателствата и правно релевантните по делото факти доказани в хода на делото, първоинстанционният съд е основал своите изводи на неизясненото основание, на което е открита партидата на въззиваемия, въпреки че това обстоятелство е ирелевантно по делото. Жалбоподателят Ч. своя пълномощник моли съда да отмени обжалваното решение на РС Разлог, като постанови ново, с което да уважи предявеният иск като доказан и основателен.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, пред въззивната инстанция, такъв по делото не е депозиран.

Пред въззивната инстанция е депозирано писмено възражение от въззиваемия – Б. А. Ц., от село Ч., Община Б., О. Б., с която той възразява че партидата записана на негово име в ЧЕЗ за този имот е всъщност партида на РПК Б., а понастоящем имота се ползва като кръчма, на която той не съдържател от 1999г. Въззиваемият съобщава на съда, че не е подавал молба за прехвърляне на партидата в ЧЕЗ и поради тя все още се води на негово име, но електрическата енергия е използвана от други хора и те са длъжници на ЧЕЗ, а не въззиваемия.

В рамките на правомощията си на въззивна инстанция въз основа на депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, настоящият състав на ОС Б., съобрази следното:

Производството е образувано по иск, предявен от “. Е. Б. , седалище и адрес на управление в гр. С. У.“Г.С.Раковски” № 140, БУЛСТАТ *********, представлявано от членовете на Управителния съвет - Ростислав Дижа и Кремена Стоянова, представлявани от А. Н. Божанов Н., ЕГН *, преупълномощени от Адвокатско дружество “П”, срещу Б. А. Ц., ЕГН *, с адрес в с. Ч., Община Б.. Предявен е иск за сумата от 276.38 лв.,от която 265.44лв.– главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена от ответника електрическа енергия за периода от 10.10.2008г. до 10.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане, сумата- 10.94лв.– законна лихва за забава за периода от 24.02.2009г. до 18.06.2009г., сумата- 83.00лв.- направени от ищеца разноски в заповедното производство, както и направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, въззиваемия – Б. Ц., редовно уведомен, не представя писмен отговор с който да изрази становище по предявения иск. Оспорва иска като представя пред първоинстанционния съд писмено възражение в което твърди, че партидата, на която е начислена ползваната и незаплатена електрическа енергия не се води на негово име и през процесния период той не е ползвал имота, където е електромера, тъй като от 1999г. не е арендатор на ресторанта, който се намира в този имот. Ответникът моли за поставянето на допълнителна задача на съдено – счетоводната експертиза.

На основание чл. 107 от Закона за енергетиката, пред РС Разлог, на 06.07.2009г. е било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е счел че са налице изискуемите от закона предпоставки за уважаване на подаденото заявление и е разпоредил издаването на заповед за изпълнение срещу Б. А. Ц., в полза на “. Е. Б. , която е била връчена на лично на длъжника на 27.07.2009г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от Ц., с което същият оспорва вземането на “. Е. Б. срещу него.

В срока по чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 422 от ГПК, пред Районен съд Б. е предявен установителния иск предмет на настоящото въззивно производство.

С обжалваното Решение № 3821/11.07.2011г., постановено по гр.д.№1030/2009г. по описа на РС Разлог, предявения иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, който “. Е. Б. , е предявил срещу Б. А. Ц. е бил отхвърлен изцяло като неоснователен. В мотивите си първоинстанционният съд, след като е отчел че ответника оспорва факта на съществуваването на договорно отношение между него и електрическата компания, е счел че доказателствената тежест за доказването на оспорения факт е в процесуална тежест на дружеството ищец, а същият е останал недоказан, поради което е счел за неустановено от събраните доказателства съществуването на облигационни отношения между страните по делото.

Въз основа на доказателствата събрани от първоинстанционния съд, настоящият състав на ОС Б., счита за установено от фактическа страна следното:

Установено е по делото въз основа на събраните писмени доказателства, че в обект № *, представляващ заведение, находящо се в с. Черешево, Община Б., за периода от 10.10.2008г. до 10.01.2009г. е изразходвана електрическа енергия на стойност 265,44лв., като този факт не се оспорва от въззиваемия Ц., като не се оспорва от него и количеството на изразходваната ел. енергия и това че същата не е заплатена. Ц. е изложил съображения в писменото си възражения, че през този период не е бил арендатор на ресторанта, а същият е ползван от трето лице, като той не е бил ползувател на доставената електрическа енергия и не дължи нейното заплащане.

За доказване на твърденията в исковата молба и на количеството на доставената и изразходвана електрическа енергия, пред РС Разлог е представена и приета като писмено доказателство фактура №* от 20.01.2009г., издадена от “. Е. Б. – С. от която е видно че партида/ИТН *, с адрес село Ч., Община Б., е записана на клиент - Б. А. Ц., с ЕГН *, като за периода от 10.10.2008г. до 10.01.2009г., на адреса е доставена ел.енергия на стойност 265.44лв., с начислен ДДС, която е осчетоводена в счетоводството на дружеството доставчик. Не се представят по делото доказателства фактурата да е връчвана на въззиваемия Ц. и същият да я е подписвал.

От основното заключение на съдебно – счетоводната експертиза пред първоинстанционния съд се установява, че факкурата като счетоводен документ е осчетоводена в счетоводството на “. Е. Б. - С. като “взимания от клиенти”, а задължението за плащане е на въззиваемия Б. Ц., но към момент на изготвянето на експертното заключение, няма данни да са постъпили плащания по същата. В първоначалното заключение също така е посочено, че общия размер на задължението съобразно отбелязването в счетоводните книги на дружеството доставчик е 265.44лв. главница по фактура №* от 20.01.2009г., мораторната лихва за забава върху тази главница, за периода от 23.02.2009г. до 18.06.2009г. е 11.13лв., разноските в заповедното производство са в размер на 83.00лв., а в исковото производството в размер общо на 237.00лв. Вещото лице установява въз основа на данни от „Центъра за обслужване на клиенти” на “. Е. Б. –С. в гр. Разлог, че партидата за обект № * – „Заведение” в с. Ч. е открита на името на ответника Б. Ц. на основание № 449751L. Няма данни за постъпили искания от титуляра на партидата по посоченото ИТН *. Вещото лице посочва, че за предходни процесния по делото период, няма ел. енергия която да е консумирана и да не е платена от въззиваемия Ц.. В следващи порцесния периоди обаче има и други случаи на консумирана, но незаплатена енергия.

В допълнителното си заключение експерта Ч. сочи, че в компютърната система на „Центъра за обслужване на клиенти” на “. Е. Б. –С. в гр. Разлог, е регистрирано снабдяването с ел. енергия на въззиваемия Ц., съгласно Договор № 14497512L/01.09.2003г. и партида № *. Документите на хартиен носител, на основание на които е открита партидата на името на въззиваемия - Б. А. Ц., не се съхраняват в „Центъра за обслужване на клиенти” на “. Е. Б. –С. в гр. Разлог, в счетоводството в Г. Б. и в централата на дружеството в Г. Плевен, като на експерта е отговорено, че срока за съхранение на тези документи е изтекъл и същите са унищожени.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни доводи:

При извършената служебна проверка на въззивната жалба съдът е намерил същата за процесуално допустима. Жалбата е внесена за разглеждане Ч. съда постановил първоинстанционното решение, в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и от правно легитимираната страна имаща интерес от въззивно обжалване. Препратена е на окръжният съд компетентен да я разглежда по същество.

Иска с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, по своята правна природа съставлява винаги един установителен иск за съществуването на вземането, който включва доказването на неговото основание, период и размер. Воденето на установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК е процесуално допустимо, тъй като с предявяването на този иск издадената заповед за изпълнение, независимо от депозираното срещу нея възражение от длъжника, не е обезсилена. Така след приключванено на производството по установяване на вземането по основание и размер и успешното му провеждане по С. ред, в случай на позитивно решение на съда, заповедта за изпълнение ще бъде активирана поради отпадането на силата на възражението и въз основа на нея ще бъде издаден изпълнителен лист срещу длъжника за започване на принудително изпълнение. За ищеца поради тези съображения съществува правен интерес от завеждането на специален установителен иск, поради което същият е процесуално допустим.

Съобразно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, общите условия за договора между крайният снабдител и потребителят на електрическа енергия се публикува в един местен и в един централен всекидневник, като в срок от 30 дни от побликуването, всеки потребител който не е съгласен с условията на общия договор, следва да депозира писмено заявление, с което да предложи специални условия за сключване на договор, който е конкретен между страните в този случай и съдържа изрични разпоредби относно постигнатите договоренности. В съответствие с цитираната законова норма, разпоредбата на чл. 53 от Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия от “. Е. Б. влизат в сила след публикуването им, като стават задължителни за страните и без да е необходимо изрично и писмено приемане от титуляра на сметките на битовите потребители. Така безспорно е налице и основанието на чл. 8 ал.1 от приложените с исковата молба и цитирани от настоящата съдебна инстанция- Общи условия на договора възникнал между страните, тъй като в цитираната законова разпоредба е предвидено, че продажбата на електрическа енергия започва с поставяне под напрежение на електрическите съоражения до границата на имота, собственост на абоната, като не се оспорва по делото от въззиваемия, че той е ползвал електрическа енергия на този обект и преди описания в исковата молба период. Според въззивната инстанция – оспорването от въззиваемия на съществуването на облигационно отношение между него и “. Е. Б. е неуспешно и същото следва да бъде оставено без уважение.

Всички представени по делото писмени доказателства сочат на извода, че между Б. А. Ц. и “. Е. Б. съществуват облигационни отношения, доколкото като абонат на дружеството доставчик е посочен именно въззиваемия- Ц., който в период предхождащ процесния е получавал доставка на ел. енергия на този адрес и е заплащал същата. Вещото лице сочи категорично в заключението си, че преди процесния период няма данни за консумирана, но незаплатена от абоната ел. енергия. Такива данни има само за последващи периоди. Писмените доказателства сочат, че и към момента на предявяването на иска и изготвянето на заключението в компютърната система на „Центъра за обслужване на клиенти” на “. Е. Б. –С. в гр. Разлог, е регистрирано снабдяването с ел. енергия на въззиваемия Ц., съгласно Договор № 14497512L/01.09.2003г. и партида № *. Б. Ц. е посочен в системата като титуляр на партидата по ИТН * – уникален номер, което е достатъчно индивидуализиращ белег на потребителя на ел. енергия. Да се възразява че облигационното отношение не съществува само поради това че документацията за неговото възникване е унищожена поради изтичане на срока за съхранението и, е недопустимо и необосновано от писмените доказателства събрани пред първоинстационния съд в тяхната съвкупност.

Възраженията на въззиваемия като ответник пред първостепенния съд са по– скоро не за липсата на валидно облигационно отношение между него и “. Е. Б. –С. а за това че през процесния период доставената на този абонат ел. енергия е била използвана от друго лице, което е наемател и ползувател на намиращия се там ресторант. Това ясно личи от писменото възражение на въззиваемия Ц. пред настоящата съдебна инстанция, където той сочи – “…партидата която е записана на мое име е партида на РПК Б., а аз не съм подавал молба за прехвърляне на партидата”. Така на практика въззиваемия Ц. признава че на негово име има открита партида и между него и дружеството доставчик на ел. енергия за югозападна България е възникнало валидно облигационно отношение. Това че откритата партида е на името на Б. А. Ц., а всъщност е ползвана от друго лице е без правно значение. Същото има значение само за уреждане на отношенията на абоната на ел. енергия и действителния ползувател на същата. Съобразно чл. 13 от Общите условия на договора за продажба на електрическа енергия на “. Е. Б. –С. потребителите на ел. енергия са задължени да уведомят продавача в 30 дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността или другите основания, на които продавача доставя ел. енергия на обекта. След като Ц. е титуляр на ИТН на обекта и абонат на дружеството доставчик и след като е получавал и ползвал ел. енергия от дружеството доставчик на този адрес, въззиваемият не е изпълнил задължението си да уведоми в писмена форма „ЧЕЗ Е. Б. –С. че ползувателя на обекта е променен и че друго ФЛ или ЮЛ е нов ползувател на ел. енергия на този адрес или да депозира молба за прекратяването на партидата на негово име и записването и на друго лице. Поради изложеното Ц. не може да противопоставя на дружеството доставчик възражение, че между него и дружеството не е възникнало и не съществува към процесния период, определен с исковата молба по делото, валидно правно облигационно отношение по повод на доставената и ползвана от абоната ел. енергия. Определящо за продажбата на ел. енергия е доказването че определено количество ел. енергия е била доставена от дружеството доставчик и ползвана от абоната и че тази сума не е била заплатена в установения от закона срок. Обектът до който е доставяна ел. енергия е посочен във фактурата и в другите счетоводни документи по делото, които не са били оспорени от ответника по установения от закона ред. Енергията е била реално доставена до този обект и се отчита по ИТН, който е индивидуален за всеки абонат, като нито пред първата нито пред въззивната инстанция количеството на доставената енергия и претендираната цена за нейното заплащане, не е оспорен от въззиваемия Ц.. Достатъчно е да се докаже по делото, че по съответната партида с конкретен ИТН е доставена електрическа енергия и че цената и не е заплатена, за да се направи извод за основателност на исковата претенция. Ирелевантно е по делото дали абоната е бил за процесния период реален потребител на доставената ел. енергия или същата е била ползване от трето лице. Задължението за плащането на цената на доставената ел. енергия е на абоната, а не в тежест на нейния реален потребител, след като данни за промяна на потребителя не са били надлежно заявени пред дружеството доставчик.

Предявения иск е доказан и следва да бъде уважен от съда като основателен. По делото е приета като писмено доказателство фактура №* от 20.01.2009г., която макар и да няма данни да е била връчвана на въззиваемия за подпис, не е оспорена от него по предвидения в ГПК процесуален ред. Установява се че определено количество електрическа енергия е била доставено до абоната, а цената и не е заплатена, като същата е изискуема и дължима. Вещото лице в заключението си потвърждава фактите установени въз основа на събраните по делото писмени доказатлества. За периода от 10.10.2008г. до 10.01.2009г., на адреса на абоната със съответна партида и с конкретен ИТН номер, е доставена ел.енергия на стойност 265.44лв., с начислен ДДС, която е осчетоводена в счетоводството на дружеството доставчик, но не е заплатена. Като не е платена на падежа, когато е станала изискуема и дължима, абоната е изпаднал в забава, като съобразно заключението на експерта, мораторната лихва за забава за периода от 24.02.2009г. до 18.06.2009г. е в размер на е 11.13лв., но паради липса на искане за изменение на иска, предявения иск за мораторни лихви за забава следва да бъде уважен за сумата претендирана в исковата молба – 10.94лв.

Въззиваемият дължи заплащане на разноските направени в заповедното производство, така както същите са посочени в издадената заповед за изпълнение - в размер на 83.00лв., а съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, дължи на въззивното дружество и разноските в исковото производството в размер общо на 237.00лв., както и сумата 25.00лв. съставляваща държавна такса за жалба пред въззивната инстанция.

Поради изложените съображения и доколкото изводите на въззивния съд не съвпадат с изводите на първоинстанционния съд и не се споделят от настоящия състав на ОС Б., парвоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК следва да бъде уважен като доказан и основателен, така както е предявен от ищеца.

Следва въззиваемията да бъде осъден да заплати разноските по делото направени в заповедното производство и за двете съдебни инстанции по исковото производство.

Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №3821/11.07.2011г., постановено по гр.д. №1030/2009г. по описа на РС Разлог, като вместо него постановява:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на кредитора - “. Е. Б. , регистрирано в ТР към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със С. адрес на призоваване: Г. С. бУ. “В. Л.” № 7. . 2, А. 8, Ч. пълномощника А. Р. Д., че длъжника-Б. А. Ц., ЕГН *, с адрес с. Ч., Община Б., дължи сумите за които е осъден със Заповед № 2262/08.07.2009г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 603/3009г. по описа на РС Разлог, както следва: сумата 265.44лв./двеста шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, съставляваща главница за ползвана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 10.10.2008г. до 10.01.2009г., съобразно фактура №* от 20.01.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК/06.07.2009г./ до окончателното й изплащане, сумата- 10.94лв./десет лева и деветдесет и четири стотинки/– мораторна лихва за забава, за периода от 24.02.2009г. до 18.06.2009г., сумата- 83.00лв./осемдесет и три лева/ за направени от ищеца разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Б. А. Ц., ЕГН *, с адрес с. Ч., Община Б., да заплати на “. Е. Б. , регистрирано в ТР към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със С. адрес на призоваване: Г. С. бУ. “В. Л.” № 7. . 2, А. 8, Ч. пълномощника А. Р. Д., сумата – 237.00лв./двеста тридесет и седем лева/, за разноските в исковото производството пред първонистанционния съд, както и сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/ съставляваща държавна такса за депозираната жалба пред въззивната инстанция.

Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: