Р Е Ш Е Н И Е
Номер 70/20.07.
Година 2020 Град Варна
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На осми юни Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Ангелина
Лазарова
Десислава Сапунджиева
Съдебен секретар Соня Дичева
Прокурор Вилен Мичев
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 41 по описа на
съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 74/11.12.2019
г. по НОХД № 1204/19 г. на окръжния съд в град Варна, с която Н.К.Ч. е бил признат
за виновен и осъден по чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.20, ал.3 и 4 и чл.55, ал.1 от НК на лишаване от свобода за четири години и шест месеца, което наказание, с
позоваване на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, е било намалено на три
години, а изпълнението му – отложено с изпитателен срок пет години. За да вземе
това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с внесеното
обвинение, че на 05.01.2015 г. в гр.Вълчи дол, област Варна, в качеството
на подбудител и помагач, подсъдимият е склонил и улеснил извършителите С. Т., В.Й.
и С.С.да отнемат от владението на Я.И.
парична сума в големи размери - 15 300 евро, чрез употреба на сила и
заплашване и с намерение противозаконно да я присвоят.
Първоинстанционният
съд е приел за съвместно разглеждане два граждански иска, от които единият е
бил уважен изцяло, а другият частично, като подсъдимият е бил осъден да заплати
на пострадалия Я.И. две обезщетения, съответно - 28 945.84 лева имуществени вреди
и 6 000 лева неимуществени вреди /за разликата до предявения размер
20 000 лева вторият е бил отхвърлен/.
Въззивната проверка се инициира с жалба от адвокат Т.Я.,
повереник на конституирания като частен обвинител пострадал, с която се отправя
искане за изменение на присъдата чрез налагане на ефективни наказания. В
съдебно заседание частният обвинител не се явява, не се представлява. Представителят
на въззивната прокуратура заявява, че жалбата е неоснователна, но изразява
несъгласие с възприето от съда ново смекчаващо отговорността обстоятелство, отчетено при определяне на наказанието –
продължителността на периода от извършване на деянието до реализиране на
наказателната отговорност. Адвокат В., защитник на подсъдимия, счита че
присъдата следва да бъде потвърдена. В последната си дума Ч. изразява съжаление
за стореното и желание да поправи грешките си.
Относимите към предмета на обвинението, респективно
отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от
него по реда на чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:
В края на 2014 г. свидетелите Я. и А.И. се завърнали в дома
си в гр.Вълчи дол от Полша, където от години работели. Свидетелят И. носел в
брой около 16 000 евро, които държал в чантичка през рамо. В следващите дни те
се срещнали с множество близки и познати, сред които подсъдимият Ч., и пред
всички тях свидетелят демонстрирал материалното си благополучие. Подсъдимият
решил да открадне парите на И. и за целта се свързал със свидетелите с. Т. и В.Й..
Тримата уточнили кога и как да осъществят замисленото, като привлекли и
свидетеля С..
На
05.01.2015 г. Т., С. и Й. пристигнали в гр.Вълчи дол, оборудвани с ръкавици,
маски и тиксо. По това време свидетелите И. били на гости, където присъствал и подсъдимият.
Той отишъл за кратко при съучастниците си, за да им покаже къщата на И., и пак се
върнал в компанията, за да може да ги предупреди допълнително
кога ще си тръгнат.
Към
19:30 часа тримата, вече предупредени, очаквали скрити в двора завръщането на Я.
и А.И., и след влизането на пострадалите в къщата нахлули при тях. Свидетелят Й.
заплашил с пистолет свидетеля И., принудил го да легне на земята и го ударил с
дръжката по главата. Свидетелят С. хванал А.И.и й запушил устата. Свидетелят Й.
и свидетелят Т. нанесли и други удари по тялото на свидетеля И., претърсили го
и взели чантичката му с намиращи се в нея 15 000 евро, както и отделно 300 евро
от портфейла му, с които избягали, а в последствие ги поделили с подсъдимия Ч.
Така изложените факти се установяват без никакво
противоречие от събрания на досъдебно производство доказателствен материал,
което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си
въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.
Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното
извличане на признаците на престъпен състав по чл.199, ал.1, т.1, вр.чл.20, ал.ал.3
и 4 от НК, с оглед размера на отнетото имущество и конкретното участие на
четиримата съучастници в него, при което по делото не се оспорва приложението
на материалния закон.
Основание на жалбата е становището за несправедливост на наложеното
условно наказание лишаване от свобода, определено от повереника като силно
занижено и не отговарящо на целите на генералната и индивидуалната превенция, с
позоваване на възприетите едновременно две форми на съучастническата дейност и
конкретните им характеристики, както и поведението на подсъдимия след
извършване на деянието, когато за дълго се е укрил от наказателното преследване.
Независимо от основанията и исканията, посочени от страните
във въззивното производство, чл.314, ал.1 от НПК задължава настоящата инстанция
да провери изцяло правилността на присъдата. Проверката на присъдата в частта
по чл.301, ал.1, т.3, пр.2 от НК, отделно от оплакванията на жалбоподателя в
същата част, сочи на неправилно приложение на относимите материални и процесуални
норми и на допуснато съществено процесуално нарушение с пряко отражение върху
правата на страните, което не може да бъде отстранено в тази инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, в случаите
по чл.372, ал.4 /какъвто е настоящият/, ако съдът постанови
осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а от НК. От
последния по делото са относими две алинеи – първа и четвърта. Съгласно чл.58а,
ал.1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373,
ал.2 НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи
от разпоредбите на общата част и намалява така определеното наказание с една
трета, а съгласно чл.58а, ал.4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице
условията по ал.1 и условията на чл.55, съдът прилага само чл.55, ако
е по-благоприятен за дееца. Не може и не съществува спор, че се касае за конкуренция
на правни норми, респ. за алтернативност на двете правни възможности, с която
окръжният съд не се е съобразил, а ги е приложил едновременно.
Последното е видно от диспозитива на присъдата, с който
първоначално, при изричното позоваване на чл.55, ал.1, т.1 от НК, очевидно е наложено
наказание под предвидения в специалната норма минимум от пет години лишаване от
свобода, а именно четири години и шест месеца, което наказание след това, вече
с позоваване на чл.58а, ал.1 от НК, е било намалено с една трета и е определено
крайно наказание в размер на три години.
Този подход на съда, наред с неправилното приложение на
съответните материални и процесуални норми, е обусловил едно противоречие,
което в последствие не е преодоляно с мотивите, от които също не може да се
установи в коя хипотеза е индивидуализирано наказанието. В съответната част на мотивите,
макар декларативно да е отбелязано „съдът отчете смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства“, всъщност не е посочено кои са те, респ. липсва
обобщеният им анализ и оценка на тяхното съотношение. След отбелязване факта на
предходно наложено наказание на подсъдимия за същото деяние с присъда, отменена
по реда на възобновяването /което е било пет години/, съдът единствено е
посочил, че констатира ново смекчаващо отговорността обстоятелство, свързано с
продължителния период от извършване на деянието до реализиране на наказателната
отговорност, и че това го е мотивирало да наложи наказание по-леко от
определеното при предходното разглеждане на делото, а именно четири години и
шест месеца лишаване от свобода, както и че на основание чл.58а, ал.1 от НК го редуцира
с 1/3 и налага лишаване от свобода за
срок от три години.
В мотивите липсва констатация за наличие на многобройни, или
изключителни по своя карактер смекчаващи отговорността обстоятелства, съответно
обвързан с тях извод, че дори и минималното предвидено в закона наказание би се
оказало несъразмерно тежко и несъответно на извършеното, съответно не е и
цитирана разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Липсва анализ, респ. отговор
на съществения въпрос, ако съдът счита, че са налице и двете основания – и по
чл.58а, ал.1 от НК, и за приложение на чл.55 от НК, кое би било по-благоприятно
за подсъдимия, респ. кое би било справедливото наказание за извършеното от
него, определено при правилата на НК и НПК.
Така по делото е налице невъзможност да бъде установена
действителната воля на решаващия първоинстанционен съд в процеса на определяне
на наказанието, и независимо от наведените други оплаквания на жалбоподателя в
тази част, препятства извършването на въззивната проверка, респ. евентуалното
отстраняване на допуснатите нарушения в настоящата инстанция, поради което и на
основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, съставът на Апелативен съд Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 74/11.12.2019 г. по НОХД № 1204/19 г. на Окръжен
съд Варна
и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ в
първата инстанция от друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: