Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.11.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15572 по описа на ВРС за 2015 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Прoизводството
е образувано по искова молба на М.Д.С. с ЕГН **********, В.Д.И. с ЕГН **********
и Д.В.И. с ЕГН **********,*** срещу С.А.С. с ЕГН ********** и Й.Н.С. с ЕГН **********,***, с която е предявен иск за осъждане на ответниците да
предадат владението върху реална част с площ 268 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор № ****** по КК И КР на СГКК гр. Варна,
целият с площ от 760 кв.м., находящ се в с. ****, общ. Варна, обл. Варна с граници: имоти №№ ******, заключена между
кадастралната граница между имоти с идентификатор № ****** и № ******, кадастралната граница между имоти с
идентификатор № *** и № ****** и линиите с червен цвят на скицата на л.19 от
делото, цялата защрихована в червено. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молбата са изложени твърдения, че ищците на
основание покупко-продажба и наследяване са съсобственици на дворно място,
находящо се в с. ****, общ. Варна, обл. Варна, с площ от 1025 кв.м., съставляващо УПИ № ****** в кв. 17 по плана на селото съгласно нот. акт № 131,
том 18 от 1991г. Съгласно заповед № 10 от 15.01.1990г. и заповед № Г-142 от
10.08.2009г. притежаваното от ищците дворно място съответствало на УПИ № ****** в кв.17 с площ от 1025 кв.м. По влезлия в сила
ПУП-ПЗР ищците ангажирали лицензирана геодезическа фирма
да трасира имота им, като се установило, че по южната граница оградата не е на
мястото си. Твърдят, че ответниците са преместили оградата си навътре в имота
им. При снабдяване със скица от действащата кадастрална карта ищците
установили, че собственият им имот е отразен с идентификатор ****** с площ от
757 кв.м., като разликата между притежавания от тях имот бил включен в ПИ с
идентификатор ******, собственост на ответниците.
В законоустановения срок ответниците са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск като
неоснователен. Твърдят, че са собственици на ****** с номер по предходен план –
358, вк.17, парцел ****** с. ****** по силата на нот. акт № 9, том XIX, дело № 6558/2014г. за покупко-продажба на недвижим
имот и нотариален акт № 22, том III, дело №
1194/1997г. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация. Твърдят, че
сметките по регулацията са уредени въз основа на протокол № 06-11 от
24.09.1996г. на Комисия, назначена от Кмета на Община Варна, като определените
с протокола суми били изплатени от ответниците на ****** – наследодателя на
ищците. От закупуването на имота до настоящия момент ответниците владеели и
ползвали имота във вида, в който е отразен в кадастралната карта при трайно
установени граници. Оспорва се представения от ищците ПУП-ПРЗ, одобрен със
Заповед № Г-142 от 10.08.2009г., като твърдят, че не са уведомявани за него. В
случай, че се установи, че има одобрен такъв план, твърдят, че заповедта за
одобряването му е нищожна поради противоречие с чл.15 от ЗУТ.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответниците поддържа
депозирания отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане № 131, том XVIII, дело № 5817/1991г. на нотариус при ВРС Ил. Маджунова се установява, че на 29.08.1991г. ****** И. със
съгласието на съпруга си ****** И., е прехвърлила на сина си ****** следния
свой недвижим имот: дворно място с пространство от 1025 кв.м., находящо се в с.
****, Варненско и съставляващо парцел ****,
кв.17 по плана на селото, заедно с построените в
същото дворно място къща и стопански постройки, при съседи: улица, парцел ******, парцел ****** и парцел ****
срещу задължението на ****** да поеме гледане и издръжката на майка си – ******
И. и баща си – ****** И., докато са живи, при запазено пожизнено право на
ползване за прехвърлителката.
Видно от удостоверение за наследници № АУ006659АС от
17.01.2013г., ****** е починал на 31.08.2011г. и е оставил за наследници: Д.В.Н.
(съпруга), М.Д.С. (дъщеря) и В.Д.И. (син).
Представена от ищеца по делото е скица, издадена от
Община Варна, кметство с. ****, от 04.03.2013г. на ****, кв.17 по плана на с. ****,
одобрен със Заповед № 10 от 15.01.1990г. и ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-142 от
10.08.2009г., съгласно която имотът е записан на наследници на ****** – съсобствен, като площта на имота е 1025 кв.м. по нот.акт №
131. В скицата е попълнена забележка, че описаният в нот.акт № 131, том XVIII, дело № 5817/1991г. УПИ- ****, кв.17 по плана на с. ****, одобрен със Заповед № 10
от 15.01.1990г. е идентичен с ****, кв.17, съгласно ПЗР, одобрен със Заповед №
Г-142 от 10.08.2009г.
Представена е още извадка от план за регулация и
застрояване (ПРЗ) на с. ****, одобрен със Заповед № 10 от 15.01.1990г. и план
за застрояване (ПЗ) относно ****, кв.17 по плана на с. **** и ПУП-ПРЗ за ****,
кв.17 по плана на с. ****, одобрен със Заповед № Г-142 от 10.08.2009г. Като
възложител е вписан ******.
Представена е и скица от 17.09.2015г., издадена от
СГКК-гр. Варна, на поземлен имот с идентификатор ****** по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот:
с. ****, п.к.9027, ул. „**** с площ от 757 кв.м. сномер
по предходен план: 350, кв.17, парцел ****, със
собственици: ****** по нот.акт № 131, том XVIII, дело № 5817/1991г.
Видно от нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 9, том XIX, дело № 6558/94г. на нотариус при ВРС Орл. Стефанов С.А.С. в качеството си на ЕТ „СТАМИЛДА-3-С.С.”
е придобил по силата на договор за покупко-продажба от 26.04.1994г.
собствеността върху дворно място от 349 кв.м., находящо се в с. ****, обл. Варненска, включени в парцел ****** в кв.17 по плана на с. **** при граници: улица и
парцели № X****, **** и XIII-357.
Съгласно протокол № 06-11 от 24.09.1996г. комисия,
назначена със Заповед 49/18.01.1996г. на Кмета на Община Варна на осн. чл.97, ал.2 от ЗТСУ, чл.265, ал.2 от ППЗТСУ е
извършила оценка на недвижим имот и е взела решение С.А.С., собственик на
парцел ******
в кв.17 по плана на с. **** да заплати на
******, собственик на парцел ****, за дворно
място от 250 кв.м., за насаждения и подобрения общо сумата от 128697,95 лева.
Съгласно 3 броя разписки от пощата, сумата от 28698
лева и сумата от 50000 лева са изпратени от Ст. С. на Д. Николов на
20.11.1996г., а сумата от 50000 лева е изпратена на 17.17.1996г.
Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по регулация № 22, том III, дело
№ 1194/97г. на нотариус при ВРС Ал. Ганчев на 28.01.1997г. С.А.С. е признат за
собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения по
парцел ****** в кв.17 по плана на с. ****, Варненско,а именно: 1. дворно място, с намиращите се в
него подобрения, с пространство от 250 кв.м., представляващо имот пл. № 350, собственост на ******; 2. дворно
място, с намиращите се в него подобрения, с пространство от 45 кв.м.,
представляващо имот пл. № 357, собственост на ****.
Приложена по делото е преписка по жалба с вх. №
РД16011924ВН/19.05.2009г. от Й.Н.С. против Заповед № Г-142/10.08.2009г. на Зам.-Кмета на общ.
Варна, с която одобрява ПУП-ПРЗ за УПИ XIX-350, кв.17 по плана на с. ****, подадена чрез Община
Варна до Административния съд-Варна. В жалбата се сочи, че жалбоподателката
случайно е узнала за заповедта, с която е одобрен ПУП-ПРЗ, с която се засягат
интересите й на собственик на имот парцел ******, и се настоява за отмяна на заповедта. В рамките на
преписката по жалбата е приложено Решение от 02.05.1997г. по адм.д. № 11/1997г. по описа на ВОС, което по жалба на ****** е изменена
определената оценка по протокол № 06-11/24.09.1996г. на комисията, назначена със Заповед №
49/18.01.1996г. на кмета на Община Варна, като е увеличена от 128698 лева на
380860 лева. Приложена в преписката е и обжалваната Заповед №
Г-142/10.08.2009г. на Зам.-Кмета на общ. Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ
XIX-350,
кв.17 по плана на с.****, съгласно
приетата графична част на документацията, представляваща неразделна част от
заповедта.
Прието за безспорно между страните е обстоятелството,
че ответниците владеят процесната реална част от
имота.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответниците – ****. Съгласно
показанията на св. **** С.С. е закупил имота 94-
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява че действалите през годините планове за процесния имот
са: КРП/1963г., одобрен със Заповед № 634 от 21.10.1963г.; КРП/1984г., одобрен
със Заповед № 44 от 08.05.1984г.; КРП/1990г., одобрен със Заповед № 10 от
15.01.1990г.; ККР/2015г., одобрена със Заповед № РД-18-17/06.03.2015г. на ИД на
АГКК. Между имота на ищците, описан в титула им за собственост като „дворно
място” с измерена от скицата площ от 1025 кв.м. и имота им ПИ-501.350 с площ от
757 кв.м., отразен в действащата КККР/2015г. е налице частична идентичност,
изразяваща се в това, че преобладаващата площ от 754 кв.м. на втория имот
попада в границите на първия. Между имота на ищците, описан в титула им за
собственост като „УПИ ****”, отговарящ
по граници на УПИ **** по действащия КРП/1990г., с
измерена от скицата площ от 749 кв.м. и имота им ПИ-501.350 с площ от 757
кв.м., отразен в действащата КККР/2015г. също е налице частична идентичност,
изразяваща се в това, че преобладаващата площ от 740 кв.м. на втория имот
попада в границите на първия. От комбинирана скица № 1 към Заключението се
установява, че процесния ПИ 501.358 по КККР/2015г. отговаря по местоположение,
конфигурация и приблизително по площ на парцел ****,*** по регулационната съставка на КРП/1963г., неговата
площ, измерена от скицата, е от 753 кв.м., при граници/съседи: на запад –
парцел XV-178,179;
на север – парцел VI-*** и VII-181; на
изток – парцел XIII-182 и на юг – улица.
Различията между границите на имота и парцела са изписани с черен цвят на
комбинираната скица, а най-голямото отстояние между
тях от 1,19м е от югоизточните им ъгли. От комбинирана скица № 2 към
Заключението се установява, че процесния ПИ 501.358 по КККР/2015г. отговаря по
местоположение, конфигурация и приблизително по площ на парцел XIV- 358,350 по регулационната съставка на КРП/1984г., неговата
площ, измерена от скицата, е от 719 кв.м., при граници/съседи: на запад –
парцел X****;
на север – парцел **** и ******; на изток
– парцел XIII-358 и на юг – улица. Различията между границите на имота и
парцела са изписани с черен цвят на комбинираната скица, а най-голямото отстояние между тях от 0,97м е при североизточните им ъгли.
От комбинирана скица № 3 към Заключението се установява, че процесния ПИ
501.358 по КККР/2015г. отговаря по местоположение, конфигурация и приблизително
по площ на парцел ****** по регулационната съставка
на КРП/1990г., неговата площ, измерена от скицата, е от 734 кв.м., при
граници/съседи: на запад – парцел X****; на
север – парцел **** и ******; на изток – парцел XIII-357 и на юг – улица. Различията между
границите на имота и парцела са изписани с черен цвят на комбинираната скица, а
най-голямото отстояние между тях от 0,69м е при
северозападните им ъгли. От комбинирана скица № 4 към Заключението се
установява, че процесния ПИ 501.358 по КККР/2015г. е с площ по плана и по
измерване от скицата от 760 кв.м., при граници/съседи: на запад – имот 501.359,
на север – имот 501.350 и 501.351, на изток – имот 501.357 и на юг – улица.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже твърдението си, че е собственик на процесната
реална част от имота по силата на заявените от него основания, както и че
ответникът владее реалната част от имота, a ответникът следва да докаже, че владее/държи имота на правно
основание.
Безспорно между страните е обстоятелството, че
ответниците владеят процесната реална част.
Спорът между страните е досежно
кой е собственик на реалната част от имота, като и ищците и ответниците
заявяват права на собственост върху нея.
Установи се по делото, че наследодателят на ищците
през 1991г. е придобил по силата на договор за издръжка и гледане собствеността
върху парцел ****, кв.17 по плана на селото.
Към момента на прехвърлянето действащият план на селото съобразно изложеното в
заключението на СТЕ е бил КРП от 1990г. Предходните планове на селото са били
КРП от 1963г. и КРП от 1984г. От заключението става ясно също, че всички
действали планове са отразявали и регулацията в селото, включително по
отношение на процесните имоти, като регулацията е
била налична още по плана от 1963г. Видно от
комбинираните скици към СТЕ по отношение на двата имота е отразявана регулация,
като имотът на ищците отговаря приблизително на УПИ-*** с площ от 742 кв.м. по
КРП от 1963г., на УПИ **** с площ от
749 кв.м. по КРП от 1984г. и на **** с площ от
749 кв.м. по КРП от 1990г. Става ясно, че в рамките на три последователни плана
е налице регулация, като няма съществени изменения в плановете по отношение на
имота като УПИ. На комбинираните скици е показан и ПИ 350 по кадастралната
съставка на плановете с площ от 1025 кв.м., част от който се явяват посочените
УПИ по различните планове, а в преобладаващата си част остатъкът от ПИ 350 е
разположен в съседното УПИ, а именно ****,*** с площ от 753 кв.м. по КРП от 1963г., ******,350 с площ от 719 кв.м. по КРП от 1984г. и ****** с площ от 734 кв.м по КРП от 1990г. С оглед на
изложеното съдът намира, че по отношение на посочените два съседни имота е
налице дворищно-регулационен план, който е приложен предвид липсата на
съществена промяна в рамките на три последователни плана. Към изготвянето на
КРП от 1963г. е действал Закона за плановото изграждане на населените места, по
силата на който дворищно-регулационния план е имал непосредствено отчуждително
действие. Съгласно чл.110 от Закона за териториалното и селищно устройство,
действал към изготвянето на КРП от 1984г. и от 1991г., имотите, които по силата
на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни парцели, се
считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план. Съгласно
ЗТСУ отчуждаването отпада при изготвяне на следващ дворищно-регулационен план,
ако се установи, че предходният не е приложен. В настоящия случаи, съдът
намира, че дворищно-регулационният план е приложен, доколкото както бе посочено
регулацията е нанесена в три последователни КРП, почти без промени.
По гореизложените съображения съдът намира, че
наследодателят на ищците ****** с нотариален акт за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане № 131, том XVIII, дело № 5817/1991г. е придобил собствеността върху
парцел ****, кв.17 по плана на селото (КРП от 1990г.), е придобил
именно урегулирания поземлен имота по КРП от 1991г. с площ от 749 кв.м.,
независимо, че в нотариалния акт е записано, че имотът е с площ от 1025 кв.м.
Площта, описана в нотариалния акт, не е определящ белег на имота, който се
придобива. Определящо в настоящия случай е, че е записано че се прехвърля
собствеността върху парцел ****, кв.17 по
плана на селото. Възможно е прехвърлителката по
договора за издръжка и гледане да е била собственик на ПИ 350 в цялата му площ
от 1025 кв.м. преди да бъде приложена регулацията, но след регулацията обект на
прехвърлителната сделка е вече само УПИ ****. В този смисъл и предвид че ищците са навели
твърдения и са представили доказателства, че са собственици на имота само на
основание наследствено правоприемство от ******, а
той го е придобил с посочения договор за издръжка и гледане, съдът намира, че
те са доказали единствено че са собственици на УПИ ****, който съгласно СТЕ е почти изцяло идентичен с имот
501.350 по действащата ККР/2015г. По отношение на процесната
реална част от 268 кв.м., включени в имот 501.358 по КККР/2015г. ищците не са
доказали придобивно основание, с оглед на което съдът
намира, че те не са собственици на същата реална част.
Предвид, че не се доказа правото на собственост върху процесната реална част от имот, съдът намира, че предявения
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника С.А.С. направените по делото разноски в размер на 300
лева за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.С. с ЕГН **********, В.Д.И.
с ЕГН ********** и Д.В.И. с ЕГН **********,*** срещу С.А.С. с ЕГН ********** и Й.Н.С.
с ЕГН **********,*** иск за осъждане на ответниците да
предадат владението върху собствената на ищците на основание договор за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 29.08.1991г., обективиран в № 131, том XVIII, дело № 5817/1991г. на нотариус при ВРС Ил. Маджунова, и наследствено правоприемство
от наследодателя ****** с ЕГН **********, починал на 31.08.2011г., реална част
с площ 268 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ****** по КК и КР на гр. Варна, целият с площ от 760 кв.м.,
находящ се в с. ****, общ. Варна, обл. Варна с
граници: имоти №№ ******, заключена между кадастралната граница между имоти с
идентификатор № ****** и № ******,
кадастралната граница между имоти с идентификатор № *** и № ****** и
линиите с червен цвят на скицата на л.19 от делото, цялата защрихована в
червено, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Д.С. с ЕГН **********,
В.Д.И. с ЕГН ********** и Д.В.И. с ЕГН **********,*** да заплатят на С.А.С. с
ЕГН ********** *** сумата от 300 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: