Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Петър Петров,
като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д.
№555 по описа за 2019г. на Окръжен съд-П., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №184 от 16.05.2019г.,
постановено по гр.дело №310/2016г. по описа на Районен съд – Ч.Б., съдът е отхвърлил изцяло като неоснователен и
недоказан предявения иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД от ЕТ „***“, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр. Ч.Б., общ. Ч.Б., обл. П., ж.к.
„***“, бл. 10, вх. „В“, ет. 3, ап. 40, представлявано от М.Г.М. – управител и
собственик против „***“ ЕООД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул. „***“,
бл. 2, ет. 4, ап. 26 представлявано от Н.Т.Ц.
за сумата от 20 000.00 (двадесет
хиляди) лв. като част от общата сума от 90 000 лв., произтичащи от неточно
изпълнение на договорно задължение по договор за доставка на течно гориво от
02.01.2013г.
Със същото решение осъдил ЕТ „***“, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление - гр. Ч.Б., общ. Ч.Б., обл. П., ж.к. „***“, бл. 10, вх. „В“, ет. 3,
ап. 40, представлявано от М.Г.М. – управител и собственик да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. 2, ет. 4, ап. 26
представлявано от Н.Т.Ц. направените по
делото разноски за един адвокат в размер на 2250 (две хиляди двеста и петдесет)
лева.
Срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ЕТ „***“, с ЕИК ***, чрез адвокат И.В. ***. Излагат се
доводи, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Посочва
се, че доставчик на гориво в бензиностанцията на
дружеството-въззивник е дружеството-въззиваем. Излагат се доводи, че
доставеното гориво не е съответствало на техническите и качествените изисквания
към течните горива, като на дружеството-въззивник били съставени наказателни
постановления от ДАМТН-РО-П.. Твърди се, че дружеството-въззивник не е
въздействало по никакъв начин върху качеството на горивата и няма вина за
показаните отклонения. Отправя се искане
към ОС-П. решението да бъде отменено.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор
от въззиваемата страна.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 16.10.2019г. дружеството-въззивник ЕТ „***“ се
представлява от адвокат И.В. ***. Въззивната жалба се поддържа по изложените в
нея съображения. Излагат се доводи, че резервоарите са обезопасени, и през
процесния период няма добавяне или
източване на гориво, което да не е документирано и физическо
въздействие, чрез добавяне на примеси, е невъзможно. Претендират се имуществени
вреди, вследствие на некачествено изпълнение на договор и доставка на горива с лошо качество. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната
страна. Отправя се искане към ОС-П.
решението да бъде отменено.
В проведеното пред
въззивния съд заседание на 16.10.2019г. дружеството-въззиваем „***“ ЕООД, ЕИК ***
се представлява от адвокат С.К. от САК. Развиват
се доводи, че първоинстанционното решение е правилно и зкаоносъобразно. Излагат
се аргументи, че задължение на всяко
лице, което развива подобна търговска дейност като дружеството-въззивник
е, да се грижи за чистотата на резервоарите,
в които се съхранява горивото и единствено дружеството-въззивник носи
отговорност за качеството на предлаганото
на пазара гориво. Подробни съображения се развиват в представена писмена
защита. Претендират се разноски, съобразно представен списък.
П.ски
окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, както и наведените във
въззивната жалба доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно
правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в
жалбата доводи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-Ч.Б.
е правилно и законосъобразно.
Безспорно
е между страните, че на
02.01.2013г. са сключили договор за
доставка на течно гориво, съгласно който „***“ ЕООД е доставчик, а ЕТ „***“ е купувач на дизелово гориво. Съгласно т. 4
на договора, доставчикът е длъжен да предаде на купувача декларация за съответствие на качеството на течните горива. Съгласно
т.6.3. от договора, купувачът е длъжен да
прегледа стоката при получаването й и ако има възражения, да уведоми
незабавно доставчика.
Пред РС-Ч.Б. са приложени
копия на декларации за съответствие, които не са били оспорени.
РС-Ч.Б. е изискал справка от Български институт по метрология. В нея е отразено,
че нивомерните измервателни системи, които са монтирани на резервоарите и самите резервоари към тях трябва да бъдат защитени чрез метрологични пломби срещу неправомерен достъп и нерегламентирано движение на продукти; не трябва да има техническа
възможност движението на гориво (
доставка и/или продажба) в и от
резрвоарите с монтирана нивомерна измервателна система на обектите за продажба на горива, да не бъде
отчетено от нивомерната измервателна система, колонките и електронната
система с фискална памет. В справката е
уточнено, че движението на продуктите и наличните количества в резервоарите на обекта могат да не бъдат
отчетени от системата на НАП само в случай, че на обекта има
резервоари, които не са свързани
към монтираната нивомерна измервателна
система и/или не са предавани
данни към системата на НАП. Посочено е, че РО-П. на Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“ (ГД МИУ) на
Български институт по метрология
(БИМ) не разполага с информация от 18.02.2013г. за движението на продукти в и от резервоарите
на обекта, собственост на ЕТ „***“.
Установява се от
приложеното КАНД №20/2014
г. по описа на Административен съд-П., че с Решение
№101 от 04.03.2014 г., е оставено в сила Решение №491/27.11.2013г., постановено
по НАХД №372/2013г. по описа на Районен съд-Ч.Б. (което също е приложено). В Решение
№101 от 04.03.2014 г., постановено КАНД №20/2014
г. по описа на Административен съд-П. е прието, че отговорността е обективна и безвиновна, отговорността по
чл. 34, ал.2 ЗЧАВ се ангажира независимо от
наличието или липсата на декларация за съответствие на горивото. Прието
е също, че съгласно заключение на
експертиза, крайните разпространители на течно гориво нямат възможност и технически средства
да извършват контрол за качеството на входящото гориво.
Административен съд-П. приема, че последното не изключва отговорността им за разпространение на
гориво, несъответно на изискванията за
качество, предвид при съмнение за
наличие на такова, няма обективна пречка
да се поиска изследване на проби от съответните компетентни за това органи. Във връзка с
т.нар „мъртви зони“ в цистерните е посочено, че
чл. 18б, ал.5, т.5 ЗЧАВ въвежда задължение за разпространителите да
извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване,
товарене/разтоварване и зареждане, както и да изготвят и изпълняват програма за
техническата им поддръжка за осигуряване спазването на установените изисквания
за качеството на течните горива.
Установява се от
приложеното КАНД №19/2014
г. по описа на Административен съд-П., че с Решение
№99 от 04.03.2014 г., е оставено в сила Решение №491/28.11.2013г., постановено
по НАХД №374/2013г. по описа на Районен съд-Ч.Б. (което също е приложено). В Решение
№99 от 04.03.2014 г., постановено по
КАНД №19/2014 г. по описа на Административен съд-П. е прието, че нарушението е
формално, на просто извършване, а отговорността е обективна, безвиновна.
Посочено е, че ЕТ „***“ извършва
собствено нарушение, като предоставя на пазара течни горива от нефтен произход,
в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал.2 ЗЕВИ. Административен съд-П. е
възприел в мотивите си, че е без значение
за отговорността кой и в какви съдове или цистерни е превозвал горивото, дали същите са
били пропарени и продухани. Посочено е, че крайният разпространител е имал законово изискване да предоставя на пазара гориво за дизелови
двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като последното
не е изпълнено. По отношение на „мъртвите
зони“ е акцентирано, че законодателят е предвидил двумесечен срок, по-дълъг от
този на лицата, пускащи на пазара течни
горива от нефтен произход.
Административен съд –П. е пояснил, че смисълът на по-дългия срок за въвеждане
на изискванията по чл. 47, ал.1 ЗЕВИ по отношение на крайните
разпространители е именно, за да може да
бъдат изчистени тези зони и предоставяното гориво да съответства на
изискванията. Позовал се е и на чл. 18б, ал.5, т.5 ЗЧАВ съобразно който крайните разпространители са длъжни да
извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване,
товарене/разтоварване и зареждане, както и да изготвят и изпълняват програма за
техническата им поддръжка за осигуряване спазването на установените изисквания
за качеството на течните горива.
Предвид така установената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане е
предявен пред Районен съд – Ч.Б. иск с
правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за
сумата от 20 000.00 (двадесет хиляди)
лв. като част от общата сума от 90 000 лв., произтичащи от неточно
изпълнение на договорно задължение по договор за доставка на течно гориво от
02.01.2013г.
Въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество,
съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд- Ч.Б.
е правилно и законосъобразно.
Изложените от РС- Ч.Б. изводи
се подкрепят от събраните по делото доказателства и констатациите и изводите на
съда са напълно аргументирани. Те се споделят изцяло от настоящия състав на
въззивната инстанция. Въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционният съд е изследвал всички релевантни
обстоятелства по делото, както и всички относими наведени от страните доводи.
Окръжен съд-П. счита, че възражението във въззивната
жалба, че по административните дела е
установено по безспорен начин, че дружеството-въззивник е било в обективна невъзможност да въздейства
върху горивото, намиращо се в резервоарите, не следва да се разглежда изолирано
от останалите съображения, възприети от Административен съд –П.. Както бе
цитирано и по-горе във фактическата страна, и по КАНД №20/2014 г. по
описа на Административен съд-П. и по
КАНД №19/2014 г. по
описа на Административен съд-П. е прието, че отговорността е обективна и безвиновна. В мотивите и на
двете съдебни решения е подробно
изложено, че съобразно чл. 18б, ал.5, т.5 ЗЧАВ крайните разпространители са
длъжни да извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване,
товарене/разтоварване и зареждане, както и да изготвят и изпълняват програма за
техническата им поддръжка за осигуряване спазването на установените изисквания
за качеството на течните горива. Възприето е също така, че ЕТ „***“ извършва собствено нарушение, като
предоставя на пазара течни горива от нефтен произход, в нарушение на
разпоредбата на чл. 47, ал.2 ЗЕВИ. Административен съд-П. е възприел в мотивите
си, че е без значение за отговорността
кой и в какви съдове или цистерни е
превозвал горивото, дали същите са били пропарени и продухани. В тази връзка
твърдението във въззивната жалба за
липса на вина за показаното отклонение на разпространяваното гориво е
неоснователно, тъй като отговорността на дружеството-въззивник е била
обективна, а и по този спор вече има
произнасяне по две касационни административни дела, с влезли в сила решения. В настоящото
производство тези въпроси не могат да бъдат пререшавани, тъй като са налице
влезли в сила съдебни актове.
Не са представени никакви
доказателства ЕТ „***“ да е имал някакви
възражения по повод приемане на стоката, нито да е проверил и прегледал стоката. Съобразно сключения
между страните договор, в т. 6.3. купувачът е имал задължение да прегледа стоката при получаването й и ако има възражения, да уведоми незабавно
доставчика. Няма данни да са взети проби за изследване на стоката, както и да
са отправяни уведомления по повод качеството й, съгласно договора. В този
смисъл настоящият въззивен състав счита, че стоката е била одобрена.
Задълженията за представяне
на декларация за съответствие, съгласно сключения договор, са изпълнени.
Представените документи не са били оспорени.
Правилни са съображенията
на РС-Ч.Б., че не се твърди от процесуалния
представител на ищеца в първоинстанционното производство неизпълнение на което
и да е от посочените задължения на доставчика по договора. Това се потвърждава
и от приложените по делото писмени доказателства, а именно – собствеността на
стоката е прехвърлена от доставчика на купувача и е предадена на ЕТ „***“. В
случая няма доказателства за неизпълнение на договорно задължение. Стоката
е приета без забележки. В случая не са налице и останалите предпоставки за
виновно поведение на длъжника и причинна връзка между вредата и неточното изпълнение.
Основателни са възраженията на дружеството-въззивник ЕТ „***“ за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на дружеството-въззиваем
„***“ ЕООД. Настоящият въззивен състав приема, че размерите на
възнаграждението не са съобразени с
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че пред въззивната
инстанция е проведено само едно открито съдебно заседание, както и
с размерите, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Предвид гореизложеното, размерът на
адвокатското възнаграждение на „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. 2, ет. 4, ап. 26 пред
въззивната инстанция следва да бъде редуцирано до размер на 1130
(хиляда сто и тридесет ) лева.
С оглед изхода на правния спор, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ЕТ „***“,
с ЕИК *** със седалище и адрес на управление - гр. Ч.Б., общ. Ч.Б., обл. П.,
ж.к. „***“, бл. 10, вх. „В“, ет. 3, ап. 40, представлявано от М.Г.М. –
управител
следва да бъде осъдено да заплати направените разноски на „***“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. 2,
ет. 4, ап. 26 за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
в размер на 1130 (хиляда сто и тридесет )
лева.
Водим от гореизложеното, П.ски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №184 от 16.05.2019г., постановено по
гр.дело №310/2016г. по описа на Районен съд – Ч.Б., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ЕТ „***“, с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление - гр. Ч.Б., общ. Ч.Б., обл. П., ж.к. „***“, бл. 10, вх. „В“, ет. 3,
ап. 40, представлявано от М.Г.М. – управител да заплати направените разноски на „***“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н „***“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл. 2,
ет. 4, ап. 26 за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1130 (хиляда сто и тридесет )
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.