Р Е
Ш Е Н И Е № 3006
гр. Пловдив, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 20179 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от „НОРД РИВЪР” ЕООД –
гр. Пловдив срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 13901,84
лв., представляваща дължима сума, за начислена с фактура № **********/30.11.2018
г. за начислена електрическа енергия от електромер № ******** за период
29.10.2018 г. – 27.11.2018 г., за обект с ИТН ******, находящ се в село ******,
община ******, обл. *******.
Ищецът твърди, че е
небитов клиент на ответното дружество, в качеството му на снабдител с електрическа
енергия, като има клиентски № ****** и получава доставки на ел. енергия за
стопански обект – сървърно помещение в село ******, общ. ******, обл. *******,
регистриран с ИТН ******. Посочва, че за месец ноември 2018 г. била начислена
за заплащане стойността на електрическа енергия в размер на 13901,84 лв. по
фактура № **********/30.11.2018 г., с падеж 10.12.2018 г. Намира, че не дължи
посочена сума на ответното дружество, като счита, че не това била реално
доставената електрическа енергия в имота. Счита, че СТИ с № ********не измерва
доставената в неговия обект енергия, а в обект на друг потребител. Твърди, че
средството за техническо измерване се намирало извън неговия имот, нямал достъп
до него и същото не било монтирано законосъобразно в негово присъствие; оспорва
техническата му изправност и правилността на свързването му. Посочва, че не е
получавал уведомително писмо от ответното дружество за извършване на
едностранна корекция на сметката или за техническа проверка на състоянието на
електромера или за подмяна на същия. Намира, че задължение на оператора на
електроразпределителната мрежа е да поставя изправни СТИ, преминали
първоначална и последваща проверка. В заключение, поддържа, че начислената сума
в размер на 13901,84 лв. не отговаря на реално потребеното
количество ел. енергия. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД – гр. Пловдив, със становище за неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че сумата от 13901,84 лв. представлявала стойността
на реално консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия в обекта
на потребителя. Твърди, че за процесния период от 29.10.2018 г. до 27.11.2018
г. за консумираната електрическа енергия бил извършен дистанционен регулярен
отчет на електромера, като в следствие на снетите показания, била начислена
процесната сума. Твърди, че монтираното СТИ било годно, преминало всички
метрологични проверки и измервания. Счита, че сумата по процесната фактура била
основателно начислена и дължима от ищеца. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е
сезиран с отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, тъй като не
съответствала на реално потребеното количество
електрическа енергия в обекта, както и поради твърдения за техническа неизправност
и незаконосъобразно монтиране на средството за техническо измерване, което
отчита електрическата енергия в обекта.
При така наведени твърдения, доводи и възражения от всяка от двете страни,
описани подробно по-горе, релевантно за разрешаването на правния спор е дали
между страните по спора е налице валидно облигационно правоотношение по
доставка и консумация на ел. енергия за процесния период; дали начислената
електрическа енергия, чиято стойност се претендира за заплащане е реално
доставена на ищеца в обекта за потребление и дали СТИ, отчитащо ел. енергия е
монтирано законосъобразно и отговаря ли то на законовите изисквания за изправност.
В доказателствена тежест на ответника съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК е
пълното и главно доказване на посочените правнорелевантни
факти.
По
делото не е спорно, доколкото и ищецът излага твърдения в този смисъл, че
ищцовото дружество е небитов клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
като такъв получава доставки на електрическа енергия в обект за потребление,
находящ се в село ******, общ. ****** и е регистрирано с ИТН ******. Това
обстоятелство се подкрепя и от представените от ответника писмени доказателства
- заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар от дата
03.10.2018 г., подадено от „Норд Ривър”
ЕООД – гр. Пловдив, чрез законния представител ****** П. Л.. Заявката касае
процесния обект – цех в село ****** с ИТН ******. Поради това следва изводът,
че за процесния период от 29.10.2018 г. до 27.11.2018 г. ищцовото дружество е
било потребител на електрически услуги по смисъла на §1, т.41б от Допълнителните
разпоредби към Закона за енергетиката. Доколкото ответното дружество има
качеството на краен снабдител с електрическа енергия, то между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия, който е при общи условия съгласно чл.98а ЗЕ.
По делото не е спорно и че отчитането на
доставената електрическа енергия в процесния обект се е осъществявало чрез СТИ
– електромер № ******, който се намира на табло извън процесния имот. За
установяване на факта дали СТИ съответства на законовите изисквания и за
неговата изправност са изслушани заключенията на СТЕ и допълнителната СТЕ. От
основното заключение на вещото лице се установява, че за процесния периода
обектът за потребление с ИТН *******е снабдяван с електрическа енергия, с
изключение на прекъсване на електрозахранването на 20.11.2018 г. от 9,30 часа
до 17,00 часа. Доставеното количество електроенергия за процесния период е в
размер на 65390,970 kWh и съвпада с посоченото във
фактура № **********/ 30.11.2018 г. Електромерът с фабричен номер № ********попада
в групата за периодичност на последващи проверки 4 години, като същият е с
оценено съответствие и отговаря на нормативните изисквания. Електромерът е с
оценено съответствие от 2014 г. и не подлежи на първоначална проверка. На
електромера е извършена последваща (вторична) проверка през 2018 г. в
законоустановения срок за периодичност 4 години. Годността е удостоверена със
знак за годност М18/ 045 02, нанесен върху оловна бомба. Вещото лице е дало
заключение, че процесната фактура остойностява реално доставената в имота на
ищеца електроенергия. Процесният електромер с фабричен № ********се намира в
табло, монтирано в трафопост, собственост на фирма ЕТ „******”, фабрика за
производство на ****** в село ******. Ключът за вратата на трафопоста се
съхранява от собственика му. Трафопостът не фигурира в активите на ЕВН. Електромерът
с фабричен № ********измерва електроенергията в обекта на ищеца с ИТН ******. Електромерът
е монтиран правилно в съответствие с нормативните и технически изисквания. Той
се отчита чрез система за дистанционно отчитане (СДО) ежедневно и по един самоотчет от електромера на всяко първо число на месеца. Вещото
лице дава заключение, че няма основание да се приеме „неизправност на електромера”.
Установеното с констативен протокол № ******/ 29.08.2018 г. въздействие е върху
схемата на измервателната група извън конструкцията на електромера, като
правилната схема е възстановена. След възстановяване на правилната схема и
приключване на проверката, констатацията, че електромер № ********е в годно
техническо състояние съгласно протокол № ******/ 29.08.2018 г. е основателна. Видно
от заключението на допълнителната СТЕ процесният електромер № ********отговаря
на всички технически и нормативни изисквания и може да бъде законно използван в
Република България. Електромерът с фабричен № ********се отчита дистанционно,
посредством модем № ******от СДО на ЕВН. На 15-минутен интервал системата
получава от електромера стойност за мощността на клиента. След 0,00 часа ежедневно
в СДО се отчитат и записват показанията по тарифи на консумираната от клиента
електроенергия. Показанията, отчетени от електромер с фабричен № ********за
фактура № ********** за периода от 29.10.2018 г. до 27.11.2018 г., се отнасят
за потреблението на „Норд Ривър”
ЕООД.
Така
направените от вещото лице изводи се кредитират от съда като обективно и
компетентни дадени съгласно разпоредбата на чл.202 ГПК. Съдът не възприема възражението
на ищцовата страна за неправилност и необоснованост на заключението. Изводите
на вещото лице съответстват със законовата уредба, приложима за случая. Разпоредбите
на Закона за измерванията, както и на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол (по-нататък НСИПМК) разпознават два вида
средства за техническо измерване – едните са от ободрен тип, а другите са с
оценено съответствие. Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, цитирана като приложима за случая от ищеца, предвижда, че
изискванията й се прилагат и за електромери с оценено съответствие, използвани
за битова и търговска употреба и за употреба в леката промишленост – чл.653,
ал.1, т.3 от Наредбата. Поставено е и изискване съгласно чл.665, ал.7 от НСИПМК
всеки електромер за бъде означен съгласно Наредбата за осъществяване
изискванията и оценяване на съответствието на средства за измерване (по-нататък
НОИОССИ). Последната – НОИОССИ, приета с ПМС № 47 от 15.03.2016 г., в сила от
20.04.2016 г. е приета в съответствие с Директива 2014/32/ ЕС на Европейски
парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за хармонизиране на законодателствата на
държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване.
Изискванията по тази наредба следва да са спазени, като електромерите с оценено
съответствие се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено
съответствие със съществените изисквания, определени по НОИОССИ, и подлежат на
последваща проверка –чл.670, ал.3 НСИПМК. В случая, за процесния електромер е
издадена декларация за съответствие (л.78 от делото), като е нанесен и знак за
оценено съответствие от 2014 г. и номер на сертификат за типова проверка. Електромерът
е преминал и последваща (вторична проверка) през 2018 г., поради което по
отношение на него са спазени законовите изисквания и същият е изправно средство
за техническо измерване, което точно е измервало количеството консумирана
електрическа енергия.
На
последно място, следва да се обсъди и доводът на ищеца касателно момента на
поставяне на електромера през месец март 2018 г., както и установеното с
констативен протокол от 29.08.2018 г. неточно отчитане и твърдяната
необходимост електромерът да премине експертиза в БИМ. От данните по делото се
установява – констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство
за търговско измерване № 419494/ 22.03.2018 г., че процесният електромер с
фабричен № ********е поставен в процесния обект за потребление в присъствието
на титуляря на партидата към онзи момент – Д.М.С., което е удостоверено с
подписа на потребителя. В този смисъл са и показанията на свидетеля Д.М.С.,
който заявява, че знае за подмяната на електромера, за което се е подписал в
протокола. От момента на подмяната на 22.03.2018 г. електрическата енергия,
доставяна в процесния обект за потребление се е измервала със СТИ – електромер
с фабричен № ******. При извършена проверка на 29.08.2018 г. на процесния
електромер, за което е съставен констативен протокол № ****** е констатирано
следното състояние: шунтирани токови вериги в
междинния клеморед за вторична комутация, монтиран в
таблото преди електромера, вследствие на което не се отчита цялата консумирана
електроенергия. Така описаното състояние се потвърждава и от показанията на разпитания
по делото свидетел П.А., който е извършил проверката и направил описаните
констатации. Служителите на електроразпределителното дружество са отстранили
неизправността и са възстановили правилната схема на свързване. Средството за
техническо измерване не е демонтирано при проверката и не е дадено за
експертиза – в този смисъл показанията на свидетеля А.. При така направените
констатации при проверката на 29.08.2018 г., не е било и необходимо демонтирането
на СТИ и предаването му за експертиза, поради което и неоснователни са доводите
на ищеца в обратния смисъл. Разпоредбата на чл.47, ал.5 ПИКЕЕ регламентира
задължение СТИ да се демонтира и да се постави в безшевен чувал, когато при
проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на СТИ с нормативните, нарушения в целостта и/или функционалността
на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент. Настоящият
случай не попада сред изброените, доколкото констатациите, удостоверени в
протокола от 29.08.2018 г., са такива, че не водят до засягане целостта на
процесното СТИ, което да налага от своя страна извършването на експертиза.
Затова и макар да е извършена проверка и да е констатирано неточно и непълно
измерване, след отстраняването на неизправността, СТИ е възстановило точното и
пълно измерване на доставяната електрическа енергия, потребена от титуляря на
партидата по време на процесния период, а именно – ищецът.
По така
изложените съображения съдът приема, че ответникът доказа да са налице
предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота на ищеца, като
нейният размер се установи, както и от заключението на СТЕ, така и от
заключението на ССчЕ, съгласно което стойността на
доставената електрическа енергия в имота за периода от 29.10.2018 г. до 27.11.2018
г. възлиза на сумата от 13901,84 лв., за която е издадена процесната фактура. Затова
ищецът има задължението да заплати последната, поради което предявеният
отрицателен установителен иск за признаване за установена на нейната
недължимост ще се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание
чл.78, ал.3 ГПК има ответникът. Доказаха се да са сторени разноски в размер на общо
582,40 лв., от които – 302,40 лв. – депозит за СТЕ, 100 лв. – депозит ССчЕ, 120 лв. – депозит за допълнителна СТЕ, 60 лв. –
депозит за свидетели. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради
което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лв. Затова общата
сума за разноски, която следва да се присъди в полза на ответника е 882,40 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НОРД РИВЪР” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Белите брези, ул. „Царево село”
№ 3 срещу „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
13901,84 лв., представляваща дължима
сума, за начислена с фактура № **********/30.11.2018 г. електрическа енергия за
електромер № ********за период 29.10.2018 г. – 27.11.2018 г., за обект с ИТН ******,
находящ се в село ******, община ******, обл. *******.
ОСЪЖДА „НОРД
РИВЪР” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Белите брези, ул. „Царево село” № 3 на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумата от общо 882,40 лв. (осемстотин осемдесет и два
лева и четиридесет стотинки) – съдебно-деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.