260121/24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, втори състав на втори
ноември през две хиляди и двадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Георгиева
при секретаря В. Илиева, като разгледа
докладваното от районния съдия АНД № 1973
по описа на ШРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020г.
на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание
чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. Шумен е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.121а, ал.1, т.1а
и ал.8 от КТ във вр. с чл.6, ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и
изпращане на работници и служители в рамките
на предоставяне
на услуги. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Оспорва направените констатации като счита същите за неправилни. Оспорва
нарушението по същество. Счита , че са допуснати скъществени нарушения на
процесуалните правила. Моли да бъдат присъдени направените по делото
разноски. В съдебно заседание за
дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се явява процесуален
представител – адв. Б.Б. от ШАК, който изцяло поддържа жалбата и представя
подробни писмени бележки.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата
като неоснователна, като потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В писмени бележки излага съображенията си за това. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:
ШРС, след
като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
трудов договор № 10/07.10.2019г. Ж.Ю.А., с ЕГН ********** работи на длъжност «общ работник в строителството» в “КАЛЕ 32“
ЕООД, с ЕИК *********, гр. Шумен с работно време 8 часа и основно месечно
трудово възнаграждение 1 880 лева.
На 07.02.2020г. свидетелите М.М.М. и П.В.С.
– гл. инспектори в Дирекция «ИТ» - Шумен, извършили проверка на “КАЛЕ 32“ ЕООД
гр. Шумен, с ЕИК ********* по спазване на трудовото законодателство и по
конкретно по спазване на изискванията за командироване и изпращане на работници в рамките на
предоставяне на услуги. Проверката била извършена като насрещна проверка по
Информационна система на вътрешния пазар /ИСВП/, защото подобна проверка
правели в Кралство Белгия. Дружеството било с предмет на дейност СМР. Заетият
персонал бил от общо 5 лица, между които и Ж.Ю.А., наети с трудови договори като
всичките били командировани в рамките на предоставяне на услуги в Кралство Белгия. Резултатите
от проверката били обективирани в Протокол № ПР2004063 съставен на
12.02.2020г., на която дата е и връчен на управителя на дружеството. Според една от направените при проверката
констатации, съставляваща т.21
от протокола, дружеството в качеството си на работодател, е начислило и
изплатило на общия
работник в строителството Ж.Ю.А., командирован в рамките на предоставяне на
услуги /СМР/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия, брутно трудово възнаграждение за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева
/на база основна месечна заплата 1880
лева/ за отработени 10 дни в размер на 989,47 лева /на база основна месечна
заплата 1 880 лева/, което било по – малко
от минималната ставка за заплащане - 14.590 евро/час, установена за същата
или сходна работа в приемащата
държава. Минималната ставка след
01.10.2019г. за I-ва категория /неквалифициран/ труд на възрастни работници в строителството била в размер на 14.590 евро/час. Тези
констатации били направени от страна на проверяващите след справка в националния уебсайт на Кралство Белгия,
относно минималната ставка и на база
представена от страна на дружеството ведомост за заплати за м. декември
2019г., в която била отразена основна
заплата 1 880 лева, отработени дни 10, заплата за отработените дни 989.47 лева,
сума за получаване 767.81 лева. С протокола на дружеството било дадено
предписание /т.13/ да начисли и изплати остатъка от трудовото възнаграждение за
м. декември 2019г. на общия работник в строителството Ж.Ю.А., командирован в
рамките на предоставяне на услуги на територията на Кралство Белгия, до минималната ставка за заплащане установена
в приемащата държава – 14,590 евро/час. Определен бил срок за изпълнение –
28.02.2020г.
Въз основа на направените констатации при проверката, свидетелите М. и С. приели, че дружеството е нарушило чл.6, ал.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ. На 12.02.2020г. свид. М. М. съставил срещу дружеството АУАН № 27-0000994 в присъствието на управителя Й.М.. При предявяване на АУАН не са отразени обяснения или възражения. Такива не са депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На
26.02.2020г. от страна на дружеството била представена нова ведомост за заплати за м. декември
2020г., в която била отразена
основна заплата 2 462.88 лева, отработени дни 19 и заплата за отработените дни
2 462.88 лева, сума за получаване 1 911.15 лева.
Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414,
ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32“ ЕООД, с ЕИК
********* гр. Шумен била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за
нарушение на чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ, във връзка с чл.6, ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и
служители в рамките
на предоставяне
на услуги.
В хода на съдебното призводство от страна на дружеството е представен РКО № 002/07.01.2020г. за изплатена на Ж.Ю.А. сума в размер на 1
911.15 лева с основание - заплата м.
декември 2019г.
По искане на дружеството – жалбоподател бе
допусната и назначена съдебно счетоводна експертиза. При извършване на
експертизата вещото лице на база на материалите по делото и проверка в
счетовоството на дружеството, е установило, че съгласно преработената ведомост
на дружеството за м. декември 2019г. на Ж.Ю.А. е начислено следното трудово
възнаглраждение – основна заплата 2 462.88 лева, брутно възнаграждение 2 462.88
лева, лични осигуровки 339.38 лева, данъчна основа за ДОД 2123.50 лева, данък 212.35 лева, нетно
възнаграждение в размер на 1 911.15
лева. На ведомостта има положен подпис за получил сумата. Също така въз основа
на предоставени данни от подадена в НАП – Варна Декларация обр.1 за м. декември
2019г., относно Ж.Ю.А. вещото лице е констатирало, че декларацията е била
попадена с редовни данни, без корекции. В нея броя на отработените дни за
месеца са 10 при 19 работни, при 8 часа и 9 дни неплатен отпуск. Осигурителния
доход и брутното трудово възнаграждение посочени в декларацията са в размер на 2 285.73 лева, данъчна
основа за ДОД е в размер на 1 970.76
лева, данъка 197.07 лева и нетно възнаграждение 1 773.68 лева. Отделно на
Ангелов въз основа на РКО № 25/01.12.2019г. са били изплатени 1 250 евро с основание «командировки». Въз основа
на извършената проверка, вещото лице приема за установено, че на лицето Ж.А. за м. декември 2019г. е изплатено нетно
трудово възнаграждение в размер на 1 911.15
лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изготвената съдебно счетоводна експертиза, приета от съда.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, от правна страна следното: В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на представляващ
дружеството-жалбоподател. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. В НП се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН
реквизити. Правилно е квалифицирано
нарушението по чл.121а, ал.1, т.1, б»а»
от КТ. Действително в НП е посочена т.1а, като не е
конкретизирано, че е б.а на т.1, но съдът намира, че не се касае за съществено
нарушение, което да нарушава правото на защита. Също така доколкото в обстоятелствената
част на АУАН и в НП се прави връзка с минималната часова ставка за заплащане става ясно за коя
хипотеза на чл.6, ал.4 от Наредбата става въпрос. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано до степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Разпоредбата на чл.121а, ал.8 от КТ предвижда условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги да се определят с наредба на Министерския съвет. Тези условия и ред са уредени в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В цитираната разпоредба на чл.6, ал.4 от Наредбата е разписано задължение за работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, да начислява и да изплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.
От доказателствата по делото се установява, че
дружеството - жалбоподател е командировало
работника Ж.Ю.А. в рамките на
предоставяне на услуги /СМР/ в гр. Лиеж, Кралство Белгия за срок от 10 дни,
считано 01.12.2019г.,поради което е следвало
да начисли и изплати основно трудово възнаграждение на Ж.А. не по-малко от минималната ставка на
заплащане, установена за същата или сходна работа в приемащата държава, която
според контролните органи е била 14.59 евро на час по данни на официалния
сайт на Кралство Белгия. Контролните
органи, както и наказвацият орган са приели, че дружеството е начислило и изплатило на общия работник в
строителството Ж.Ю.А., брутно
трудово възнаграждение за м. декември
2019г. в размер на 989.47 лева /на база
основна месечна заплата 1880 лева/ за отработени 10 дни, което било по – малко от минималната ставка за заплащане.
Основателни са доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, че нито
в АУАН, нито в НП са посочени
отработените часове. Доколкото е
установено, че се касае за 10 отработени дни, а съгласно сключения трудов договор работното време на
Ангелов е 8 часа, съдът намира, че се касае за положени 80 работни часа труд,
поради което основното му трудово възнаграждение е трябвало да се
равнява на 1 167.20 евро /2 282.84 лева/ за посочения период, съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство
Белгия. Констатациите на
контролните органи за начислено и изплатено на общия работник в строителството Ж.А., брутно трудово възнаграждение за м. декември 2019г. в размер на 989.47 лева
/на база основна месечна заплата 1 880
лева/ за отработени 10 дни, явяващо се
по – малко от минималната ставка за
заплащане, са направени единствено на база първоначално представената при проверката ведомост за заплати за м.декември 2019г., в която е
отразена основна заплата 1 880 лева, отработени дни 10, заплата за отработените
дни 989.47 лева, сума за получаване 767.81 лева. След съставяне на акта,
от страна на дружеството на 26.02.2020г. била представена нова ведомост за заплати за м. декември
2020г., в която е отразена основна
заплата 2 462.88 лева, отработени
дни 19, заплата за отработените дни 2 462.88 лева, сума за получаване 1 911.15
лева. В съдебно заседание е представен и РКО № 002/07.01.2020г. за изплатена на Ж.Ю.А. сума в размер на 1
911.15 лева с основание - заплата м. декември
2019г. Има резон в доводите на
представителя на административнонаказващият орган, че се касае за частни
документи, които може да са антидатирани, т.е. да са били изготвени
впоследствие за целите на административнонаказателното производство. От друга
страна обаче видно от констативно –
съобразителната част на съдебно счетоводната експертиза и приобщения по делото
Протокол Приложение 9 към чл.8 ал.7 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, дружеството в подадената Декларация обр.1 за м. декември 2019г., относно Ж.А. е декларирало отработените дни за месеца 10 /при 19 работни/, при 8 часа, 9
дни неплатен отпуск, осигурителния доход и брутното трудово възнаграждение 2 285.73
лева, данъчна основа за ДОД е в размер на 1 970.76 лева, данъка 197.07 лева и
нетно възнаграждение 1 773.68 лева.
В случая декларация за м. декември 2019г. е била подадена от дружеството-жалбоподател, не е била коригирана, поради което по безспорен начин се установява, че преди извършване на проверката на 07.02.2020г., дружеството е декларирало относно Ж.Ю.А. отработени 10 дни за месец декември 2019г. /при 19 работни/, при 8 часа, 9 дни неплатен отпуск, осигурителния доход и брутното трудово възнаграждение в размер на 2 285.73 лева, нетно възнаграждение 1 773.68 лева. Тези данни няма как да бъдат антидатирани. Размерът на брутното трудово възнаграждение декларирано в НАП се явява с 2.89 лева по – голямо от трудово възнаграждение изчислено в размер на 1167.20 евро /2282.84 лева при курс лев/евро 1.95583/ за посочения период, съобразно минималната ставка за заплащане в Кралство Белгия.
Тежестта на
доказаване на вмененото нарушение е на административнонаказващия орган. Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства не се
доказва по безспорен начин извършеното административно нарушение, обуславящо
възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност на
дружеството по чл.414 ал.1 от КТ, поради което наказателното постановление, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция следва да
бъде отменено.
Предвид
изхода на делото искането на процесуалният представител на административно –
наказващият орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неснователно.
Основателно се явява искането на жалбоподателя
за присъждане направените по делото разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение
в размер на 444.00 лева и 100 лева за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 27-0000994/12.03.2020г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32“ ЕООД, с ЕИК ********* гр. Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за нарушение на чл.121а, ал.1, т.1, б.а и ал.8 от КТ, във връзка с чл.6, ал.4 от НАРЕДБА за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда‘‘ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на “КАЛЕ 32“ ЕООД с ЕИК *********, гр. Шумен сумата от 544.00 /петстотин четидесет и четири/ лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава 12
от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: