Решение по дело №229/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 140
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20214510200229
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Бяла, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Н. ЕСК., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Х. Б. № ., вх..,
ет.. чрез адв. М.К. против Наказателно постановление № 38-0001617 от 16.06.2021г.,
издадено от Директора на РД“АА“ – Русе, в частта, с което на жалбоподателя на основание
чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от
ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във
връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят счита, че в тази част издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно. Не оспорва фактическата обстановка, но счита, че наложеното
наказание следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум, тъй като е явно
несправедливо.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 26.04.2021г., актосъставителят И., инспектор в РД „АА“ - Русе, изпълнявал
служебните си задължения съвместно с И. Д.И. в гр.Б., на отбивка пред районна пътна
служба, на изхода за гр.Попово. Около 13.35ч., било спряно за проверка съчленено ППС с
пет оси – МПС с две оси марка „ДАФ“, категория N3, с рег.№ . .........и прикачено към него
полуремарке с три оси марка „Панав“, категория О4, с рег. № ................, превозващо
пшеница. В хода на проверката и от представената от водача пътно-прехвърлителна
разписка установили, че общата маса на МПС и ППС била 49 970кг., което надвишавало
нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 9 970кг. Актосъставителят поискал от
водача да представи разрешение за претоварването, но такова не било представено. За
извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без възражения. Въз
1
основа на така съставения АУАН, Директора на РД „АА“ - Русе, определен със Заповед №
РД-08-30 от 24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.189, ал.12 от ЗДвП, издал атакуваното НП,
връчено на жалбоподателя лично на 26.07.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия
на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г.; АУАН от 26.04.2021г., Серия А-2020 № 288961; пътна-
прехвърлителна разписка № 24772/26.04.2021г.; пътен лист № 8390350/26.04.2021г.; справка
за нарушител по правно основание на нарушение на името на СТ. Н. ЕСК. от 01.01.2008г. до
11.08.2021г.; АУАН от 05.08.2020, Серия А-2019 № 276728; НП № 38-0001268/11.09.2020г.;
известие за доставяне за връчване на НП по пощата; оригинала на НП № 38-
0001617/16.06.2021г.; известие за доставяне от куриерска фирма SPEEDY; допълнително
споразумение № 40/04.01.2021г. към трудов договор № 222/05.06.2020г. По делото се
събраха гласни доказателства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на
актосъставителя. Съдът приема и кредитира, както писмените, така и гласните
доказателствена, тъй като те са еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и непредубеден от
изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189,
ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган. В жалбата не се спори по фактическата обстановка, а
само и единствено по размера на наказанието, като се акцентира на обстоятелствата, че
жалбоподателят получава минимална работна заплата, не притежава друго имущество, от
което реализира доходи и се касае за първо нарушение.
От представената справка за нарушител се установява, че жалбоподателят е
санкциониран за друго такова нарушение с влязло в сила на 16.12.2020г. наказателно
постановление, с Решение № 260043 от 18.11.2020г. по НАХД № 257/2020г. по описа на
Районен съд – Бяла, служебно известно на настоящият съдебен състав. Макар да е видно, че
деянието е извършено в едногодишния срок от наказването му за същото деяние и
представлява повторно по смисъла на §6,т.33 от ЗДвП за съда няма възможност от
преквалифициране на нарушението и налагане на наказание по приложимата чл.177, ал.5,
пр.2 от ЗДвП. Това следва от забраната за влошаване положението на жалбоподателя при
субсидиарното приложение на чл.337, ал.1, т.2 от НПК , както се сочи в мотивите на т.1 в
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС. Въпреки това,
съдът счита, че това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне размера на
наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за водачите е предвидено
наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в
максималния размер на 3 000лв., без да са изложени съображения за това. От представените
от жалбоподателя писмени доказателства относно реализирания от него доход се установява,
че същият работи по трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер
на 650лв. Представена е и справка за нарушител, от която е видно, че нарушението е
извършено в едногодишния срок от наказването му за същото по вид нарушение. С оглед на
това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до 1
2
500лв., който съдът счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и
поправителна роля по отношение на жалбоподателя и същият занапред да не допуска
подобни нарушения на ЗДвП.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото
разноски, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие възлизат на
сумата от 540лв. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН на претендирания по делото размер на адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, в
случая на наложената глоба. Според чл.7, ал.2, т.2 от наредбата минималния размер на
възнаграждението възлиза на 440лв. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, като същото е приключено единствено с разпит на актосъставител и без
явяване на процесуалния представител на жалбоподателя, поради което възнаграждението
следва да бъде редуцирано до предвидения в наредбата минимален размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.144 от АПК вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно с
изменения размер на наложената глоба – или сумата от 264лв.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 38-0001617 от 16.06.2021г., издадено от Директор на РД „АА“ –
Русе, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във вр. с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП на СТ. Н. ЕСК., ЕГН ********** от гр.С., ул.“Х.
Б.“ № ., вх.., ет.. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лева,
като НАМАЛЯВА размера на глобата на 1500лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище в
гр.София, ул.“Й.В.Гурко“ № 5, да заплати на СТ. Н. ЕСК., ЕГН **********, сумата от
264лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________
3