Мотиви по нохд № 13 по описа на ПпРС за 2019 година
Подсъдимият
М.В.К. *** е предаден на съд
по обвинение за това, че „в периода 11.05.2018 г.-31.12.2018 г., след като е бил осъден с решение по гр.дело
№705/2017 г. на РС-П., влязло в сила на 11.05.2018 г. да издържа свой низходящ
– малолетното си дете И. М.В. /роден на *** г./, съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от
две месечни вноски - 8 /осем/ месечни
вноски за периода м.май-м.декември 2018 г. на обща стойност 1074.92 лв“. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на проведеното
разпоредително заседание, упълномощеният от подс. К. защитник адв.В.С.
*** прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Съдът
прие, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което с определение по чл.248,ал.5,т.4 от НПК
внесе делото за разглеждане именно по този диференциран процесуален ред. В хода
на проведеното съкратено съдебно следствие подс.К. се
признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Същото е и становището на защитника му, който намира, че са налице всички
обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие. Претендира се за налагане на наказание пробация с включване на двете
задължителни пробационни мерки в минимален размер на 6 месеца.
Представителят на
Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание пробация с
включени само задължителните две пробационни мерки в минимален размер.
Предвид характера на
производството, с определение постановено по реда на чл.372, ал.4, вр.с чл.371,
т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание на подсъдимия М.К. се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва
същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства,
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.В.К. ***,
бил със средно образование, автомеханик по професия, неженен, неосъждан
/реабилитиран по право и давност/. От съвместното съжителство на подсъдимия със
св.К. Д., на 03.02.2016 г. било родено дете И. М.В., което било припознато от
бащата, но последния не се интересувал от него и не плащал издръжка. Поради
това св.Д. завела иск по СК за заплащане на месечна издръжка, по който било
образувано гр.д.№ 705/2017 г. на ПпРС. Със съдебно решение от 19.04.2018 г.
било постановено подс.К.
да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 140 лв. Решението не било
обжалвано и влязло в законна сила на 11.05.2018 г.
Подсъдимият разполагал с
доходи, но в периода от месец май 2018 г. до м. декември 2018 г. не заплатил
нито една дължима месечна вноска. В същият период работел в „Ч. А.“ООД и „А.
Б.“ООД гр.Б. със заплата около 600 лв. По жалба на св.Д. до РП П., на
16.11.2018 г. било образувано ДП № 557/2018 г. по описа на РУП П., в хода на
което била назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението по която
/л.32/ в.л. Д.П. изчислило общ размер на неплатените вноски 1074.92 лв., които
не са заплатени и до настоящия момент.
Така възприетата
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з.
доказателства, посредством приложените по ДП № 557/2018 г. по описа на РУП П.
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на св. Д. и заключението
на вещото лице Д.П., приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие
обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти от страна
на подс.К. в с.з., одобрено от съда по реда на
чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа
страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин,че подсъдимия
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183,ал.1 НК, за което е предаден на съд.
Това престъпление е от
вида „продължени” престъпления и се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се
явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
За да е съставомерно едно деяние по чл.183,ал.1 НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по
силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не
по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. В настоящият случай се установиха всички тези елементи: от
обективна страна подсъдимият, след като е бил осъден да изплаща издръжка за
малолетното си дете И. не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски /а именно 8 вноски по
140 лв./, е осъществил състава на престъплението, субсумирано
от правната норма на чл.183,ал.1 НК. От субективна страна, същият е извършил
деянието си с пряк умисъл, обективиран изцяло в действията му тъй като
безспорно е знаел, че системно не изпълнява своето задължение по изплащане на
издръжката, с което нарушава влязлото на 11.05.2018 г. в законна сила съдебно
решение по гр.дело № 705/2017 г. на ПпРС..Съзнавал е и общественоопасния
характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на
общественоопасните последици. Причините за консумирането на престъплението се
коренят в ниската му правна култура, в незачитане на установения правов ред в страната,
в неуважението към обществото, в липсата на самосъзнание, както и не на
последно място във временната липса на средства за препитание.
При индивидуализацията на
наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373,ал.2 от НПК,
съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено съгласно
правилата на чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда
две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по
ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен с
оглед възможността за определяне на друг вид наказание, различен от ЛОС, за
което обаче е необходимо съдът да
констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство.
В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в
хипотезата на чл.58а,ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито
многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство,което
да го мотивира да приложи чл.55,ал.1,т.2,б.”б” от НК. Като смекчаващи вината
обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни, както и
направените от него пълни самопризнания, които в случая няма пречка да бъдат
отчетени като смекчаващи обстоятелства, тъй като следва се отчете, че
„…съставляват елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като
отегчаващи вината обстоятелство следва да бъдат отчетени високият размер на
причинените имуществени вреди и дългият период на системно неизпълнение на
съдебното решение на ПпРС.
Наказанията,
предвидени от законодателя в санкционната част на нормата по чл.183,ал.1 НК са
алтернативни – ЛОС до 1 г.
или пробация, при което и отчитайки
липсата на предпоставките по чл.55 НК/и по арг. от
чл.57,ал.1 НК/, съдът на основание чл.54 НК, с оглед постигането на целите на
генералната и индивидуалната превенция, съобразно чл. 36 от НК му наложи
наказание пробация. Отчитайки всички установени обстоятелства във връзка с
обществената опасност на деянието и дееца съдът прие, че от една страна,
предвид съдържанието на задължителните пробационни мерки /по чл.42а,ал.2,т.1 и
т.2 НК/, целите на индивидуалната превенция биха се постигнали и само с тяхното
прилагане, като така определеното ще бъде адекватна форма на наказателна
репресия, напълно съответстваща на извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него. Ето защо и изхождайки от императивната разпоредба на чл.
42а,ал.3 НК, съдът определи на подсъдимия диференциран размер на всяка пробационна мярка, като прие, че задължителната регистрация
по настоящ адрес и задължителните периодични срещи с пробационен
служител следва да бъдат с продължителност
от 8 месеца, при периодичност на първата мярка два пъти седмично. Съдът се
произнесе и по въпроса за направените по делото разноски като осъди подсъдимия
да заплати сумата 35.19 лв. за изготвеното в ДП заключение на в.л. – в полза на
ОД МВР Т.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: