Решение по дело №12619/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София,  17.06.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета  година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:       Емилия Вукадинова

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело            № 12619     по описа за  2018   година,  съобрази, че:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ДР на КЗ,  обн.ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.)

С исковата молба на Й.С.Г., чрез своя баща и законен представител С.Б.Г., чрез пълномощника си адв.Р.Ц.се твърди, че на 13.10.2013 г. на кръстовище между първокласен път №6 в участък км 145-146 и третокласен път №105 от републиканската пътна мрежа, местност „Хан Столник“ е настъпило ПТП по вина на водачите на л.а. "Фолксваген голф“ с рег. № ********и на лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №********,  които допуснали нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, при което е причинена смъртта на неговата баба Иванка Танева З., пътувала в лек автомобил „Фолкваген Голф“.

По случая било образувано наказателно производство по НОХД № 203/2016 г. по описа на ОС –София, по което с влязла в сила присъда №1/2017 г. водачите на посочените МПС са признати за виновни в това, че на посочената дата, при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта на И.Т.З.и А.И.Т.. Твърди се, че било прието, че доколкото деликтът бил  причинен от двамата водачи и от независимите им действия, то приносът им е 55 % - за водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ и 45 % - за водача на лекия автомобил „Пежо 206“. С исковата молба се твърди, че виновните за настъпилото ПТП водачи попадат в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключени с ответните застрахователни дружества, със срок на действие към датата на ПТП.

С исковата молба се твърди, че ищецът е внук на починалата И.З., която го отглеждала от момента на раждането му и той бил изключително привързан към нея. Към момента на смъртта й, ищецът бил в крехка възраст, когато се формирало отношението му към света и привързаността към близките му. Тя била непрестанно до него, защото живеела в дома им и се грижела за него. Внезапната й смърт и отражението на това събитие върху всички негови близки, довела до негативни преживявания – детето станало тревожно, плачело и пищяло, не могло да приеме липсата на близкия си човек и да възприеме обясненията на родителите си за смъртта. Детето не могло да приеме, че вече няма да види баба си, често изпадало в периоди на мълчание и отказ да споделя, а споменаването й водело до промени в емоционалното му състояние от тревожност, до агресия. Отглеждането му от други лица му причинило стрес, нежелание да общува с тях. Изложеното обуславяло правото ищеца да претендира изплащане на застрахователно обезщетение от ответните дружества в качеството им на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновните водачи, за претърпените болки и страдания от загубата на своята баба.

Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив размер за претърпените вреди.

ИСКАНЕТО (уточнено с молба от 12.10.2018 г.) е да бъдат осъдени ответниците  солидарно да заплатят на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от него в резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.,  ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 13.10.2013 г., до окончателното й изплащане, а при условията на евентуалност – да осъди З. „Б.И.“ АД да заплати сумата от 31 500 лв. и „ДЗИ – ОЗ „ ЕАД да заплати сумата от 38 500 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 13.10.2013 г., до окончателното им  изплащане Претендира присъждане на разноски.

С определение на съда на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на размера на иска, като същият се счита предявен в размер от 25 500 лв. солидарно против двамата ответници, а при евентуалност – разделно, за посочените в молбата (л.111-112) суми.

            Ответникът ДЗИ – ОЗ ЕАД оспорва исковите претенции по основание и размер; оспорва настъпването на вреди за ищеца, поради това че е извън кръга лица, които са материално правно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4/1968 и поради липсата на близка връзка с починалата му родственица по критериите в ТР №1/2016 г., като основание да претендира обезщетение за вреди от нейната смърт. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишен, с оглед критериите по чл.52 от ЗЗД. Оспорва и претенцията за лихва върху сумата за обезщетение като акцесорна, а освен това и на самостоятелно основание като погасена с изтичане на давностния срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД за периода от датата на събитието до три години преди датата на предявяване на исковата молба. С допълнителен отговор „ДЗИ –ОЗ“ ЕАД заявява, че поддържа възраженията си в писмения отговор по иска. Оспорва иска и с доводи, че в случая е приложим и КЗ в изменението от 2018 г., предвиждащо, че отговорността на застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди на пострадали лица, в чиито кръг попада и ищеца, е ограничена да размера на 5000 лв., поради което над този размер искът е неоснователен.

Ответникът  З. „Б.и.“ АД оспорва иска като недоказан и неоснователен.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства приложени и съдържащи есе в НОХД № 203/2016 г. по описа на СОС, НО се установява, че на 13.10.2013 г.  на кръстовище между първокласен път №6 в участък км145-146 и третокласен път №105 от републиканската пътна мрежа, местност „Хан Столник“ е настъпило ПТП. При управлението на лек автомобил „Пежо“, модел 206, с per. № ******** - собственост на „А.Д.И.“ ЕООД, в посока от гр. Бургас към гр. София, водачът му се е движел със скорост 116 км/час, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване със С.Д.С., който от своя страна движейки се по път без предимство, не е пропуснал движещите се по пътя с предимство ППС, по непредпазливост са причинили смъртта на повече от едно лице - на И.Т.З.и на А.И.Т.

С влязла в сила присъда №1/2017 г. по НОХД № 203/2016 г. по описа на ОС –София, изменена с решение №103 по к.дело № 307/2018 г. на ВКС,  II НО водачите на МПС участвали в произшествието са признати за виновни в това, че на 13.10.2013 г. на кръстовището, образувано между първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 145 - ти - 146 - ти - землището на с. Столник, община Елин Пелин и третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа - местността „Хан Столник“, Софийска област: водачът Н.И.И., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо“, модел 206, с peг. № ******** - собственост на „А.Д.И.“ ЕООД, в посока от гр. Бургас към гр. София, е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл. 21 ал. 2 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3 предл. 26 от ППЗДвП, като в зоната на действие на знак В 26 с надпис на него „60“ се е движил със скорост 116 км/час, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване със С.Д.С., е причинил смъртта на повече от едно лице - престъпление по чл.343а, ал.1,б.“г“ вр. с чл.343, ал.3, пр.2, алт.2, б.“б“ пр.1, вр. с ал.1  вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а водачът С.Д.С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per. № ********- негова собственост, в посока от гр. Елин Пелин към с. Столник, е нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно: чл. 50 ал. 1 от ЗДвП и чл. 46 ал. 2 от ППЗДвП, като в зоната на действие на знак Б2, движейки се по път без предимство /третокласен път № 105 от републиканската пътна мрежа/, не е спрял на „стоп - линията“ и не е пропуснал ППС, които се движат по пътя с предимство /по първокласен път № 6 от републиканската пътна мрежа/, като по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Н.И.И., е причинил смъртта на повече от едно лице - на И.Т.З.и на А.И.Т. като пътници в управлявания от него - престъпление по чл.343, ал.3 пр.2, алт.2, б.“б“ пр.1, вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. С решение от  26.07.2018г. ВКС, Второ наказателно отделение по КД № 307/2018г., образувано по обжалване на Решението на САС, НО, 5 с-в по в.н.о.х.д. № 595/2017г. по описа на същия съд са потвърдени осъдителните присъди. Решението е окончателно и присъдите са влезли в сила. В резултат на горните действия от двамата водачи - С.и И.е настъпило ПТП, при което по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване, същите са причинили смъртта на И.Т.З.и още едно лице. С постановените съдебни актове наказателният съд е приел за частично основателни и уважил гражданските искове на пострадалите против деликвентите при съотношение 55 % за водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“, като е приел степента на приноса му за по-висока, и 45 % за водача на лекия автомобил „Пежо 206“.

Безспорно е по делото и се установи от представените препис извлечение от акт за смърт № 0308/14.10.2013 г., удостоверение за наследници №  ГР-3-756/25.10.2013г. Удостоверение за раждане серия ВТШР № 090573/03.12.2019г. и Удостоверение за родствени връзки № РИС 18-УГ01 -6665, че загиналата при ПТП И.Т.З.е  баба по майчина линия на ищеца Й.С.Г., роден на *** г.

От  показанията на разпитаните по делото свидетели В.и свид.Д.се установи, че пострадалата се е грижела за детето Й. от раждането му, до смъртта си – към онзи момент той е бил навършил четиригодишна възраст. Тя живеела в дома на детето и родителите, за да им оказва помощ при отглеждането. От показанията на свид.В.– вуйна на ищеца, се установява, че през делничните дни И.З. се грижела за техните деца в дома им в София, а през събота и неделя изцяло за детето Й.. Родителите на детето работели, а то посещавало детско заведение. От социалния доклад на АСП, Дирекция „СП“ – Слатина и справка за постоянния и настоящ адрес на ищеца се установява, че детето живее с родителите си в гр.********от раждането си, в жилище собственост на майката С.В.. Детето общува свободно в роднински и приятелски кръг, има изградена социална среда. От показанията на свид. Д.се установява, че след смъртта на баба му детето често питало за нея, търсело я и тя му липсвала. След смъртта й детето чувствало празнота и липса на грижата на бабата, за което свидетелства и свид.В.. За изясняване на обстоятелствата относно отражението на смъртта на И.З. при ПТП върху детската психика и специфични проявления на психотравмата, съдът допусна и изслуша съдебно психологическа експертиза с вещо лице детски психолог. Несъмнено е, че детето има спомени за баба си, които са свързани с лични преживявания, както и спомени за трагичното събитие. Към датата на ПТП детето е било навършило 4 годишна възраст. Съдът, предвид събраните по делото гласни доказателства, намира за установено, че детето свободно говори за ПТП и за смъртта на баба си, има спомени свързани с нея, разбира случилото се и осмисля чутото от възрастните членове на семейството му и го пресъздава, осъзнава невъзвратимостта на събитията. Поведението на детето и формирането на спомени свързани с конкретни действия, които са му носили удоволствие е естествено и нормално за възрастта и развитието му. От констатациите в заключението на вещото лице детски психолог се установява, че ищецът има представа за кръга на разширеното си семейство – вуйчо, вуйна, техните деца, приятелски кръг, общува нормално с лица от тези кръгове и има формирани спомени за общи събития. Детето умее да общува с нови хора, поведението му е съобразено със социално приетите норми, има добър речников запас и добри двигателни умения. Показва интерес към учебните предмети математика и изобразително изкуство и увлечение към техника, автомобили, иновации.   

От заключението на вещото лице се изяснява, че в разказите на детето за събитието естествено присъстват и елементи от чутото от възрастните хора в семейната и социалната му среда. Актуалната към момента на изследването от психолога емоционална реакция, проследима посредством наблюдение на невербалната симптоматика, съпровождаща разказа му не позволява обсъждане на тежка непреработена емоционална травма. По делото не се съдържат данни за психическото състояние на детето  преди и след смъртта на бабата по майчина линия, позволяващи на вещото лице категорични изводи относно влошаване на емоционалното и психическо състояние. Също така не може обективно да се говори за повлияване на това състояние от смъртта на баба му поради изтеклия продължителен период от време. С детето не е извършвана психологическа или психотерапевтична работа с цел справяне с последиците от стреса от негативното събитие. Вещото лице е категорично, че към момента не се проявяват психотерапевтични следи, категорично свързани с процесното събитие. 

Към датата на ПТП за отговорността на водачът на л.а. „Пежо“, модел 206, с peг. № ******** е имало валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност”, полица 02112002970179, със срок от 30. 12.2012г. до 30.12.2013г. със З. „Б.И.” АД. Отговорността на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № ********С.Д.С. за вреди, причинени на трети лица е застрахована със застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „ДЗИ - 03” ЕАД с полица № 06113000026249, валидна от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. включително към датата на ПТП.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), предявен пряко срещу застрахователите, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия.

Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК и поради наличието на влязла в сила присъда в наказателния процес следва да се приеме за установено, че водачът И.е извършил престъпление по чл.343а, ал.1,б.“г“ вр. с чл.343, ал.3, пр.2, алт.2, б.“б“ пр.1, вр. с ал.1  вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а водачът С.- престъпление по чл.343, ал.3 пр.2, алт.2, б.“б“ пр.1, вр. с ал.1 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и при независимо съизвършителство по непредпазливост са причинили смъртта на И.З.. Съгласно цитираната разпоредба влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случай, че фактическият състав на деянието включва и наказателната отговорност се определя с оглед настъпването на различни по вид и тежест вреди, то обхваща и нея самата (съставомерност на вредата). Следователно, в тези случаи постановената присъда обвързва гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, и досежно конкретно установения вид вреда, настъпила в резултат на поведение на делинквента (причинна връзка). Това, което е установено като съставомерно поведение с влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд и той не може да установи нещо различно от постановеното в присъдата. Затова съдът намира, че в случая е доказана и причинно-следствената връзка между противоправното поведението на водачите и смъртта на пострадалата. Задължителната сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд обаче е придадена от закона единствено относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства непосредствено в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед на това и като взе предвид, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите, съдът приема, че при съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи, отговаряйки вместо тях по силата на застрахователния договор, отговарят така, както всеки от причинителите отговаря солидарно пред увреденото лице (чл. 53 ЗЗД).

В случая несъмнено се установи настъпването на процесното ПТП по вина на водачите на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована по задължителна застраховка „ГО“. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застрахователните правоотношения са възникнали и съществуващи към датата на конкретното ПТП, поради което застрахователите на деликвентите носят риска при настъпване на застрахователното събитие в пълен обем на отговорността на водача, на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. §22 от ДР на КЗ

Спорният въпрос по делото е дали ищецът е легитимиран да получи обезщетение за вреди от смъртта на своята баба и размера на обезщетението. Съгласно съдебната практика в ППВС № 2/1984 г. кръгът на лицата, имащи право на обезщетение, изчерпателно е посочен от ВС. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. - на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало първо-съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и, второ-  настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Посочено е, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Съобразявайки изложеното, съдът намира, че по настоящето дело не се доказаха обстоятелства, които да характеризират връзката на ищеца с пострадалата З. като особена, дълбока и емоционална и че от смъртта й за него са настъпили морални вреди и страдания, които надхвърлят обичайните и присъщите вреди от такова трагично събитие. Съгласно цитираната съдебна практика, за да се признае правото на обезщетение на лице, извън определения кръг лица търпящи вреди от смъртта на пострадалата, тези елементи следва да са налице кумулативно. Съгласно формираната съдебна практика по сходни случаи, за основателността на претенцията е необходимо да се установи връзка, чието съдържание надхвърля нормалната близост и привързаност между лица, намиращи се в посочената роднинска или друга близка връзка – като определящи са конкретните обстоятелства, каквито според съдилищата могат да бъдат напр. отглеждането на претендиращия обезщетение от лица извън този кръг, а не от родители (поради смърт, отсъствие или др.), силна връзка поради особена близост между някои членове на семейството, било защото отношенията им по съдържанието си  заместват или съвпадат с връзката, която биха имали с рожден родител/дете, било защото са единствени членове на семейството си, било поради обективно отсъстваща връзка с други родственици и др. (вж.  Решение № 26
от 04.06.2019 г. на ВКС, II ТО по т.д.№1505 по описа за 2016 г.; Решение № 251 от 17.01.2019г., на ВКС I ТО, по т.д. № 2470 / 2016 год. и др.), които винаги  обаче следва да се характеризират като изключителни.

            В хода на настоящето производство се установи привързаност и близост между детето – ищец по делото, и баба му по майчина линия, основана на близката роднинска връзка, ниската възраст на детето, зависимостта от чужди грижи и факта, че то е най-малкото внуче на И.З.. Й. обаче е дете, което е родено и израснало в нормално семейство, отглеждан е и от двамата си родители и с всеки от тях има изградена пълноценна връзка родител – дете. Ето защо, като съобрази и свидетелските показания, съдът прави извода, че връзката му с неговата баба не е подобаваща родителска, не е налице заместваща родителската грижа, те не са били единствени членове на семейството и връзката им не може да се охарактеризира като такава извън традиционната за семейните отношения близост между внуци и баби и дядовци. Такъв извод не може да се направи и от факта, че пичиналата е  съжителствала заедно с детето и семейството – факт, който намира обяснение в нуждата на родителите да бъдат подпомагани в грижите за детето, поради трудовата си заетост. От социалния доклад, свидетелките показания и заключението на СПсЕ се установява категорично, че детето е имало нормална семейна среда, както и нормални и обичайни представи за  роднинския си кръг и ролята на лицата в него. Спомените за неговата баба са свързани с приятни занимания и с прояви на естествената грижа и любов, с която тя го е обграждала. С оглед на доказателствата по делото съдът намира, че съдържанието на съществувалите между ищеца (тогава четиригодишен) и починалата му баба житейски отношения, съответства на напълно обичайно нормално и характерно съдържание на отношенията между баба и внуче, установени в традиционни български семейства, така също и са сходни с отношенията между  И.З. и другите й внуци.

От допуснатото и изслушаното заключение на СПсЕ се установи, че детето е преживяло нормални по вид и интензитет негативни усещания в резултат на загубата на близък човек, няма данни за психически изследвания от период, който да е по-близък до събитието, а към момента не се установяват психотравматични среди категорично свързани с процесното събитие.

След преценка на доказателствата съдът приема, че по делото не бе установено, чрез пълно и главно доказване съществуването на изключително трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и неговата баба и за понесени от ищеца сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания от смъртта й. Следователно предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен с решението по делото. Тъй като в случая,  по почин на ищеца, е посочено основание за присъждане на сумите за обезщетение разделно, ако съдът приеме, че не се дължат солидарно, но основанието за отхвърляне на иска изключва произнасянето на съда и по искането за разделно осъждане на ответниците, то съдът намира, че не следва да се произнася по това въведено от ищеца основание. Отрицателното условие, под което е предявен за евентуално разглеждане в настоящето дело не се е сбъднало.

Като последица от изхода на делото, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците разноски по делото. Ответникът „Д. „О.з.“ ЕАД е представляван от юрисконсулт, поради което основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 от ГПК  вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да му бъдат присъдени 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът  З.“Б.и.“ АД е представляван по делото от адв.Ц.(пълномощно л.110 от делото), който е извършвал процесуални действия по делото, включително защита в проведените открити съдебни заседания. Тъй като юрк.Ц.Д.(пълномощно л.109 от делото) и адвокат М.Г. (с пълномощно л.80 от делото) не са осъществили процесуална защита на страната, то не се дължат разноски за възнаграждение на тези процесуални представители. Аргумент в подкрепа на този извод следват и от чл.78, ал.1 от ГПК, предвиждащ присъждане на разноски само за един адвокат. С оглед на изложеното, съдът счита, че не следва да извършва преценка дали са налице доказателства за плащането на адвокатско възнаграждение на други лица, като предпоставка за присъждане на разноски, и да разглежда направеното в този смисъл възражение от ищцовата страна и възражението й по чл.78, ал.5 от ГПК. По делото не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адв.И.Цветков, който е осъществявал процесуалната защита, поради което не се дължи присъждането им - т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/12 на ВКС, ОСГТК.

Водим от горното, съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.С.Г. с ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител С.Б.Г. с ЕГН ********** против З. „Б.И.” АД ЕИК *******и „ДЗИ – О.З.“ ЕАД ЕИК *******иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ, солидарно да заплатят сумата от 25 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Й.С.Г., ЕГН ********** неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговата баба И. Т. З., причинена при ПТП, настъпило на 13.10.2013г., ведно със законната лихва върху същата сума считано от 13.10.2013г. до окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Й.С.Г. с ЕГН **********, чрез своя баща и законен представител С.Б.Г. с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД ЕИК *******сумата от 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС с двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: