№ 1980
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100508588 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.Б. срещу Решение 20285884/30.12.2020г. по
гр.д. 8149/2016г. на СРС, 176 с-в, с което е уважен, предявеният срещу жалбоподателя
от А.Ф. иск по чл. 240 ЗЗД за сумата от 6000,00 евро по договор за заем от 17.03.2014г.
Изложени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до
недопускане на доказателствени искания на жалбоподателката. Счита, че липсата на
отговор на исковата молба не е признание на иска и не освобождава ищеца от тежестта
да докаже претенцията си, като не лишава ответника от възможност да оспори иска и
доказателствата. Не била разпределена доказателствената тежест, не било отделено
спорното от безспорното.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на
решението.
СГС след служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е
ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото доказателства СГС намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Предмет на разглеждане са искове с право основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да бъде установено по делото
кумулативното наличие на следните предпоставки: възникнало между страните
валидно облигационно правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието
на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора; предаване
на сумата по договора от ищеца на ответника и настъпила изискуемост на
задължението за връщане на заетата сума.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типично за заема
за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащият го факт, а
именно наличието на валидно сключен договор. За да се приеме, че между страните е
сключен договор за заем, следва да се докаже както обективирането на волеизявление
на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата
на чл. 240 от ЗЗД, е реален и се счита сключен с предаването на предмета му –
заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче
следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на
парична сума, при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да върне
полученото. От друга страна договора за заем е неформален, т. е. не е предвидено
императивно изискване валидността на договора да е обусловена от сключването му в
определена форма за действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и
само в устна форма.
В конкретния случай с исковата молба е представен в заверен от страната препис
Договор от 17.03.2014г. Според чл. 1 от договора ищецът като заемодател се задължил
да предостави на ответница като заемател сумата от 6000,00 евро. Според чл. 1, ал. 2
от договора ответницата се е задължила да върне сумата в сроковете посочени в
договора. В чл. 2 е посочено, че сумата се предава в деня на договора и той служи като
разписка за нейното предаване от заемодателя на заемателя.
Препис от исковата молба и доказателствата е връчен лично на ответницата на
14.11.2019г. видно от върнатият отрязък на съобщението на л. 29 от делото на СРС.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв не е депозиран
по делото.
Пред СРС е проведено производство по възстановяване на срок за отговор на
исковата молба, което е приключило, като искането за възстановяване на срок е
2
оставено без разглеждане и определението на СРС от ОСЗ на 11.06.2020 г. не е
обжалвано.
Съгласно чл. 193 ГПК оспорването на истинността на представен документ
следва да се заяви с отговора на съдопроизводственото действие с което той е
представен по делото- в случая с отговора на исковата молба. Пропускането на този
срок лишава страната от възможността да оспорва истинността на документа и
обвързва съда да приеме, че той е истински.
Неоснователно е оплакването в жалбата срещу недопускането на
направените от ответника в съдебно заседание на СРС от 12.11.2020г. С изтичане
на срока за отговор на исковата молба ответника губи възможност да направи онези
твърдения и възражения, които е могъл да направи в срока по чл. 131 ГПК, освен ако
пропускът се дължи на извинителни причини.
В ОСЗ на 12.11.2020г. процесуален представител на ответника е направил искане
да бъде задължен ищецът да представя Запис на заповед, който бил приложен към
исковата молба, но към исковата молба нито има прилаган такъв запис на заповед,
нито има твърдения за съществуването му.
Направено е искане да се представи оригинала на договора за заем, но с оглед на
въведени твърдения от същото заседание, че между страните през 2013-2014г. имало
различни отношения и били съставени различни документи и с искане да се назначи
експертиза на договора.
Твърденията за съществуващи други отношения между страните във връзка с
които били съставяни различни документи също са преклудирани с изтичане на срока
за отговор на исковата молба съгласно т. 4 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС , а и не е
посочено какви са били тези отношения
Искането за представяне на оригинал и за назначаване на експертиза има смисъл
само ако съответния документ е оспорен от гледна точка на неговата истинност в
предвидения в ГПК срок, или има твърдения за различни отношения оформени
документално при което да се твърди, че части от представения документ всъщност са
от друг документ, а както се посочи по-горе по делото не е депозиран в срок отговор
на исковата молба, до ОСЗ не са правени твърдения за други документи подписвани от
страните и няма оспорване на представения в заверен от страната препис договор,
поради което и искането по чл. 183 има за цел да заобиколи процесуалната преклузия и
правилно е било отхвърлено от СРС. В същото заседание е поискано да се задължава
трето лице да представя документ намиращ се у него по реда на чл. 192 ГПК, като едва
от въззивната жалба с изяснява какъв е този документ- разписка за плащане. Твърдения
за плащане обаче също не заявени пред СРС.
Неоснователно е оплакването и по отношение на доклада по чл. 146 ГПК.
3
Оплакването е, че не била разпределена доказателствената тежест, като се
конкретизира в жалбата, че ВКС приел, че ако не било указано на ищеца какво трябва
да доказва нямало преклузия. Следва да се има предвид, че Въззивникът е ответник по
делото, а не ищец и не може да се позовава на евентуални нарушения на правата на
ищеца.
Отделно с определението по 140 ГПК съдът е указал на ищеца, че следва да
докаже валидно възникнало правоотношение по договор за заем, включително
предаването на заемната сума.
На ответника нищо не е указвано, защото не имало негови твърдения при липса
на отговор на исковата молба.
Както е посочено и в определението по насрочване на настоящото дело
свидетелски показания за съдържанието на договора и за извършвани по него
плащания са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 4-6 ГПК и правилно са оставени
без уважение макар и по причина на преклузия.
С оглед на горното СРС не е допуснал процесуални нарушения, които да
опорочават решението.
С оглед на съдържанието на договора (чл. 2) в който страните са посочили, че той
има силата на разписка СГС приема, че сумата е предадена на ответника със
задължението да я върне в посочения в договора срок 05.04.2014г. Като изходящ от
страната частен документ договора в частта му на чл. 2, удостоверява неизгоден за нея
факт - получаването на сумата със задължения за връщане и доказва основателността
на претенцията.
Няма твърдения и доказателства за връщане на сумата, при което искът се явява
основателен и правилно е бил уважен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора във въззивното дело право на разноски има само
въззиваемия, който претендира 1000,00 лева за адвокатски хонорар-реално платени
видно от договора за правна помощ. Няма възражения по чл. 78, ал. 5 и разноските
следва да се присъдят.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20285884/30.12.2020г. по гр.д. 8149/2016г. на СРС,
176 с-в.
ОСЪЖДА В. Д. Б. с ЕГН ********** да заплати на А. С. Ф. с ЕГН **********
сумата от 1000,00 лева – разноски за адвокатски хонорара във въззивното
4
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5