№ 2404
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20253110100137 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „**“ ООД, ЕИК **, срещу
„Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
частичен осъдителен искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане
на „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД да заплати на „**“
ООД сума в размер на 480 лв. (след допуснато изменение), частичен иск от
общо 591,84 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания по заден ляв калник,
настъпили по собствения му лек автомобил марка „Дачия“, модел „*“, с рег. №
**, причинени в резултат на реализирано на 01.10** г. пътнотранспортно
произшествие в гр. Варна по вина на водача на лек автомобил марка „Дачия“,
модел „**“, с рег. № **, застрахован по договор за гражданска отговорност
при „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 06.01.2025 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът „**“ ООД излага, чрез адв. А., че бил
собственик на л. а. марка „Дачия“, модел „*“, с рег. № **. На 01.10** г., около
18:30 ч., в гр. Варна, ул. „Роза“ №28, настъпило ПТП по вина на водача на л. а.
марка „Дачия“, модел „**“, с рег. № **, който при излизане от паркинг на
кухня „Хепи“ не пропуснал движещият се по ул. „Роза“ №28, посока бул.
„Христо Смирненски“, т. е. по пътя с предимство, л. а. с рег. № ** и го
блъснал. В резултат на произшествието били нанесени материални щети по л.
а. с peг. № **. Двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за
ПТП според който виновен за настъпването на произшествието бил водачът на
л. а. с рег. № **. След уведомление при „Застрахователно акционерно
дружество АРМЕЕЦ“ АД в качеството на застраховател по застрахователна
1
полица на л. а. с peг. № ** била образувана щета №**5/14.11** г. След оглед
на щетите експертите на дружеството описали в опис следната щета: заден
ляв калник. Застрахователното дружество определило обезщетение в размер
на 208,16 лв., което изплатило на пострадалия. Поддържа, че пълният размер
на обезщетението възлизал на 800 лв., а остатъкът - на 591,84 лв. По
изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, с който, чрез юрк.
Дончев, признава предявения частичен иск, но оспорва общия размер на
обезщетението като завишен. Не оспорва, че към датата на настъпване на
ПТП л. а. с peг. № ** е бил застрахован при него, както и че виновен за
настъпване на произшествието бил водачът на застрахования от него
автомобил. Посочва, че 16.12** г. изплатил по банкова сметка на ищеца
обезщетение за вредите в размер на 208,16 лв. Сочи, че на **.2025 г. била
извършена контролна автотехническа експертиза от негови експерти, според
която стойността на ремонта на увреденото МПС към датата на събитието,
изчислена по средни пазарни цени била 496,04 лв. Счита, че от тази
действителна стойност на обезщетението за вреди следвало да се приспадне
размерът на вече платената сума от 208,16 лв., като така дължимият от него
остатък възлизал на 287,88 лв. Оспорва общия размер на обезщетението за
горницата над 287,88 лв. до 591,84 лв. като завишен и неотговарящ на
действителните цени за части, материали, боя и труд към датата на събитието.
По изложените съображения признава частичния иск. Претендира разноски,
като счита, че на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК отговорността за разноските в
производството следвала да се възложи върху ищеца. Релевира възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е прието за безспорно между страните, че л. а. марка „Дачия“,
модел „*“, с рег. № **, е собственост на „**“ ООД, а и същото се установява
от предственото по делото Свидетелство за регистрация – част І.
Обявено за безспорно е, че на 01.10** г. около 18:30 ч., в гр. Варна, ул.
„Роза“ №28, е настъпило застрахователно събитие при следния механизъм:
водачът на л. а. марка „Дачия“, модел „**“, с рег. № **, при излизане от
паркинг на кухня „Хепи“ не пропуснал движещият се по ул. „Роза“ №28,
посока бул. „Христо Смирненски“, т. е. по пътя с предимство, л. а. с рег. № **
и го блъснал. Същото се установява от приобщения към доказателствения
материал Двустранен констативен протокол от 01.10** г. В протокола е
отразено, че по отношение на л. а. с рег. № ** е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество
АРМЕЕЦ“ АД, което е обявено за безспорно между страните по делото, а и се
установява от представената по делото Застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите № BG/11/**/04.10.** г. Видно
от протокола, виновен за настъпването на произшествието бил водачът на л. а.
с рег. № **.
На 14.11** г. представител на на „**“ ООД е депозирал пред
2
застрахователното дружество Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение.
На същата дата са съставени приобщения по делото опис на щетите по
претенция № **5, в който е записано следното настъпило по л. а. с рег. № **
увреждане: заден ляв калник, както и Доклад от 06.12**г. по преписка по щета
№ **5, видно от който застрахователят е изчислил, че дължимото обезщетение
възлиза на 208,16 лв.
Приобщена по делото е и Калкулация - ремонт по щета № **5 от
**.2025 г.
Установява се от платежно нареждане от 16.12** г., че по процесната
щета е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 208,16 лв., което
обстоятелство също е безспорно между страните.
От приетото по делото заключение по съдебно-автотехническа
експертиза, изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че общата стойност на щетите по л.
а. с рег. № ** – заден ляв калник, настъпили в резултат на реализираното ПТП
поотделно и като обща сума към 01.10** г. по пазарни цени на резервни части
от алтернативни доставчици и по пазарни цени за нови оригинални части, и
пазарна цена на труда за отремонтиране на увредените автодейли в поне три
сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в поне три
сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество, към 01.10**
г., е в размер на 688,16 лв.
При изслушването си в о. с. з. вещото лице пояснява, че нормовремената
са съгласно пазарно проучване и нормовремената, на които работят сервизите
при свободен ремонт, а не са обвързани с договори със застрахователни
компании. Нормовремената за боядисване не са обвързани с това дали
автомобилът е металик или не. Нормовремената, което се приема от сервизите
и се фактурира при ускорено сушене при боядисване до три основни детайла,
е час и половина, от три до пет детайла - три часа, и над шест детайла - пет
часа. Пазарната цена базирана на всички сервизи, които извършват
бояджийно-тенекенджийни ремонти на територията на гр. Варна. При
изготвяне на заключението е взета предвид възрастта на автомобила, но при
един бояджийно-тенекенджиен ремонт възрастта на автомобила не прави
ремонта по-лесен, а напротив, възможно е да го усложни.
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявеният частичен осъдителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
С оглед събраните писмени доказателства и обявените на осн. чл. 146,
ал. 1, т .4 ГПК за безспорни факти, съдът приема за доказано, че на
посочените от ищцовото дружество дата, час и място е настъпило
пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм
по вина на водача на автомобил, за който към датата на произшествието е
налице застрахователно правоотношение с ответното дружество, и в резултат
на осъществилото се застрахователно събитие са настъпили изчерпателно
констатираните от застрахователя имуществени вреди.
Наред с горното, по делото е прието за безспорно, че ответникът е
заплатил на ищеца обезщетение по щетата, с което свое действие
застрахователят още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал. 1
3
КЗ е признал извънсъдебно с конклудентни действия, но по несъмнен начин,
всички юридически факти, обуславящи предявяването на спорното
материално право.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални
предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на спорното
материално право, са налице, поради което прекият иск по чл. 432 ГПК срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се явява доказан по
основание.
Спорен по делото е единствено размерът на дължимото от
застрахователя обезщетение.
На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни
цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови
оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество
с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към
инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза, сред които такива притежаващи ISO и такива непритежаващи ISO.
Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата,
без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на
правоимащия.
С оглед горното и при съобразяване на заключението, дадено от вещото
лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, следва да се приеме,
че стойността на ремонта по средно пазарни цени към датата на събитието
възлиза на 688,16 лв. При отчитане на признатия неизгоден факт от страна на
ищеца, обявен за безспорен, следва да се приспадне и заплатената сума от
ответника от 208,16 лв. Така оставащото дължимо застрахователно
обезщетение възлиза на 480 лв.
По изложените съображения частичната искова претенция с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е изцяло основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за присъждане на законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.01.2025
г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 50 лв.
за държавна такса, 150 лв. за депозит за вещо лице по САТЕ и 480 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им.
Представени са също така удостоверение за регистрация по ЗДДС на адв. А. и
доказателства за заплащане на сума в размер на 230 лв. във връзка с
окончателно определеното възнаграждение на вещото лице.
Релевираното от ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно, тъй като размерът на заплатеното адвокатско
възнаграждение е съобразен както с този по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба
№1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа, така и с вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и фактическата и
правна сложност на делото. В тежест на ответното дружество следва да се
възложи сума в общ размер на 910 лв.
4
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**“ №2,
да заплати на „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, кв. „**“, бл. 66, ет. 11, ап. 44, сума в размер на 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева), частичен иск от общо 591,84 лв. (петстотин деветдесет и един
лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждания по заден ляв калник, настъпили по собствения му лек автомобил
марка „Дачия“, модел „*“, с рег. № **, причинени в резултат на реализирано
на 01.10** г. пътнотранспортно произшествие в гр. Варна по вина на водача на
лек автомобил марка „Дачия“, модел „**“, с рег. № **, застрахован по договор
за гражданска отговорност при „Застрахователно акционерно дружество
АРМЕЕЦ“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.01.2025 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, да заплати на „**“ ООД, ЕИК **, сума в размер на 910 лв.
(деветстотин и десет лева), представляваща сторени в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN:
BG 31 UBBS **, открита в „Обединена българска банка“ АД с титуляр адв. Й.
А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5