Р Е Ш Е Н И Е
Номер260024/22.7.2020г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет
и пети юни Две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЕН
ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН
ПОПОВ
Секретар:Н.Николова
Прокурор: Р.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия
А.Попов
ВНОХД
№527 по описа на съда
за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Въззивното
производство е образувано по постъпила жалба от адв.И.А., като защитник на
подс.Н., срещу присъда на ДРС от 13.02.2020г., с която последният е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.354в, ал.1 от НК.
По
същество с въззивната жалба е направено искане за изменение на присъдата, като
се навеждат доводи за маловажност на деянието. Твърди се и неправилност при
преценка на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В
съдебно заседание пред въззивната
инстанция по същество, представителят на ВОП изразява становище за
несъстоятелност на жалбата.
Адв.А., защитник на подсъдимия моли присъдата на ДРС да бъде изменена,
в насока изложението във въззивната жалба. Счита, че в първоинстанционните
мотиви има приети обстоятелства, които не отговарят на обективната истина, или
са плот на грешка. Именно при преценка на тези привнесени обстоятелства според
защитата се стига и до неправилна преценка за правилната квалификация на
деянието и за индивидуализация на наказанието.
Подсъдимият не се възползва от правото
на лична защита, като в последната си дума поддържа подадената жалба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално
допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана
по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд
производството е преминало по реда на съкратено съдебно следствие - чл.371,т.2 от НПК, като подсъдимия е признал обстоятелствата и фактите посочени в
обвинителния акт.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Подс.Н.
*** и не бил осъждан.
На 30.09.2004г., Н.
закупил недвижим имот в с.Изгрев, общ.Суворово, обл.Варна, представляващ дворно
място с изградени в него къща, дам и сайвант. През месец май 2018г. се сдобил
със семена от канабис, които засял в двора си. Полагал грижи за семената, в
резултат на което поникнали 14 бр. растения от рода на конопа-канабис. Н.
изградил оранжерия и поставил лампи, които да осигуряват светлина и топлина на
растенията. Същите към края на м.септември 2018г. достигнали височина 2.10 м.. На
03.10.2018г. в РУ МВР Девня била получена оперативна информация, касаеща
отглеждането на растения от рода на конопа в частен дом в с.Изгрев. Веднага
били предприети ОИМ от които се установило, че имота, в който се намирали растенията
е собственост на подс.Н.. След това били проведени процесуално – следствени
действия в условията на неотложност – претърсване и изземване, при което от
къщата на подсъдимия били иззети 2 бр. издължени лампи с фасунги и ламаринен
щит, 9 бр.издължени лампи с фасунги и конусовидни метални рефлектори висящи от
тавана по протежение на оранжерията, ел.табли - дървена конструкция с размери
150 на 70 см. с три метални шини по нея и бели пластмасови кутии върху тях,
както и зелени растения със специфична миризма – 14 бр. с височина между 1.80м.
до 2.70м.. Пред полицейските служители подс.Н. заявил, че е засял семената
коноп през м.май 2018г. и ги е отглеждал до момента на извършването на
претърсването и изземването – 03.10.2018г.
От всяко едно от
растенията била иззета представителна проба и била изготвена експертна справка.
За да приеме горната фактическа обстановка, която
ВОС също счита за несъмнена, първостепенния съд е сторил задълбочен анализ на
всички относими, допустими доказателства и доказателствени средства, като е
съобразил, че същите са в единство на доказателствената маса с депозираните
пред него самопризнания.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка, съставът на съда е приел, че са събрани доказателства в подкрепа на
възведеното обвинение и е признал подсъдимия за виновен по възведеното
обвинение, а именно, по чл.354в, ал.1 от НК.
Така направените крайни изводи на съда
на база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка се
споделят напълно.
По отношение на оплакванията изложени
в частната жалба от страна на защитата.
ВОС не споделя сторените оплаквания и в частност тези
за неправилно приложение на закона при определяне вида и размера на наложеното наказание.
На първо място по повод на приетото от съда наличие на
оперативна информация за отпочване на наказателното производство.
На л.13 от д.п. е налична докладна записка , видно от
която именно такава информация е инициирала последващите действия. Видно от
мотивите на първостепенния съд, същата не е била ценена като самостоятелно
доказателство и или доказателствено средство. Ценени са били именно резултатите
от последвалите валидни процесуално-следствени действия. В тази връзка и
коментара в пледоарията пред ВОС не намира опора в материалите по делото.
По отношение аргументите, че се касае за
малозначително деяние, което поради това не е и обществено опасно.
Видно е, че ДРС е изложил мотиви по аналогично
пледиране на защитата пред първата инстанция. Макар да не споделя напълно
мотивите на първостепенния съд в тази им част ВОС споделя сторения краен извод.
Действително основателно е възражението на защитата, че по делото липсват
доказателства за системно или предходна подобна деятелност на подсъдимия. Това
обаче само по себе си не изпълва изискванията за приложение института на чл.9
от НК. Правилно ДРС е отчел, че обществената опасност на деянието е висока, с
оглед вида и размера на евентуалните вредни последици за здравето и живота на
гражданите. От друга страна, макар да няма данни за предходна деятелност, прави
впечатление, че подсъдимия Н. е положил доста усилия, с цел отглеждане на
процесните растения. Очевидно не се
касае за елементарни действия или такива предприети от любопитство. Изградена е
била оранжерия, осигурени са всички условия за постигане на крайния целен
резултат, а именно отглеждането на 14 бр.растения от вида Херба Канабис Индика
Сатива.
За да е приложим визирания от защитата институт следва
да се преценят характерът на обекта на посегателство, степента, в която той
може да бъде засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната
възможност, която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на
обекта, характеристиките на дееца, които се отразяват на обществената опасност
на неговата личност и т.н.. Както правилно е констатирал съставът на ДРС в
конкретната хипотеза не е налице нито несъществено засягане на
обекта/охраняваните обществени отношения/, нито се касае за личност с
безупречни характеристични данни случайно или по лекомислие осъществило
формално състав на престъпление по чл.354в,ал.1 от НК.
Сочената от защитата неправилна преценка на отегчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства също не е налице. Обсъдени иотразен са
последните, като буи било недопустимо в производството по съкратено съдебно
следствие с редукция на наказанието да се ценят повторно самопризнанията на
подсъдимия.
По изложените съображения, с
оглед и предвид липсата на служебно
констатирани основания и възможност за отменяне или изменяне на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
ПРИСЪДА присъда на ДРС от 13.02.2020г. по НОХД 428/19г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.