Р Е
Ш Е Н
И Е
град София, 18.08.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 13 499 по описа
на 2018 година , и за да се произнесе , взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от
Ищецът Н.В.Х. твърди, че с договор за възлагане
на управление от 22.07.2013 г. бил назначен като управител на ответника и
изпълнявал тази длъжност до месец април 2018 г. Твърди се, че мажоритарен
собственик на капитала на ответника било германското дружество „ВБХ Х.“ ГмбХ.
Дружеството било в изключително тежко финансово състояние и в него царял пълен
хаос. Твърди се, че ищецът настоял да бъде извършена детайлна инвентаризация,
която била осъществена в края на 2013 г. и същата констатирала „плачевни
резултати“. Ищецът започнал реформи, създал ред и трудова дисциплина, увеличил
персоналният състав на служители на дружеството като привлякъл служители на
конкурентни дружества, увеличил и броя активни клиенти. Твърди се в исковата
молба, че това повлияло на финансовите резултати като дружеството излязло на
печалба. Изложени са твърдения, че с оглед клауза от договора на ищеца, освен
уговореното месечно възнаграждение същият получавал и годишен бонус, който
зависи от изпълнението му и представлява част от печалбата като условията и се
определят в допълнително споразумение за всяка фискална година. В изпълнение на
тази клауза от договора, ежегодно било сключвано такова допълнително
споразумение. Твърди се, че за фискалната 2017 г. този уговорен бонус възлиза
на сума в размер на 42 510 лв., която сума не му била заплатена от ответника,
въпреки изпратена му нотариална покана. При тези фактически твърдения е
мотивиран правен интерес от предявяване на иска и е сезирал съдът с искане да
бъде осъден ответника да му заплати сумата от 42 510 лв. – дължимо
допълнително възнаграждение за 2017 г. Претендира се законна лихва върху
главницата и сторените по делото разноски.
Ответникът “В.Б.“ ООД, редовно уведомени
оспорва предявеният иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
По делото е предявен и насрещен иск, частична
претенция, приет за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство.
Ищецът по него /ответник по първоначалния иск/ твърди, че на 31.01.2018 г.
ответникът по насрещния иск депозирал 90 дневно предизвестие за прекратяване на
договора за управление, по повод на което било свикано извънредно ОС на
съдружниците. На това ОС било взето единодушно решение управителят Х. да не
бъде освободен от отговорност за дейността му в периода от датата на
назначаването да неговото освобождаване от длъжност. Твърди се в насрещната
искова молба, че причините за това били събрани доказателства, че същият се е
обогатил неоснователно неколкократно със суми на различна стойност, част от
които в общ размер на 131 535, 57 лв. били получени без правно основание в
периода 06.03.2014 г. – 17.01.2017 г. В тази връзка са изложени твърдения, че
за месец февруари 2014 г. неоснователно на ответника по насрещния иск е
начислена сума в размер на 8 000 лв. като „премия“. През месец май 2014 г.
на същия била неоснователно начислена сума в размер на 1 701, 22 лв. като
„други начисления“. През месец юни 2015 г. била начислена и преведена без
основание сума в размер на 35 087, 05 лв. като „бонус“. През месец ноември
2015 г. на същия му била начислена и преведена сума в размер на 4 203, 87
лв. като „премия“, за която липсвало основание. През месец декември 2015 г. му
била начислена и преведена без правно основание сума в размер на 1 542, 11
лв. През месец юли 2016 г. на ответника без основание била начислена и
изплатена сума като „бонус“ в размер на 37 903, 99 лв. През месец октомври
2016 г. на ответника била начислена и изплатена „премия“ в размер на 3 665
лв., за която липсвало основание. През месец ноември 2016 г. на ответника била
начислена и преведена „премия“ в размер на 4 505 лв., за която липсвало
основание. През месец декември 2016 г. на ответника била начислена и преведена
„премия“ в размер на 1 111, 11 лв., за която липсвало основание. През
месец май 2017 г. към изплатеното му трудово възнаграждение била начислена и
изплатена сума в размер на 32 482, 88 лв. като „бонус“, за която липсвало
основание респ. през месец декември 2017 г. му били начислени и изплатени
1 133, 34 лв. като „премия“, отново при липса на основание. Твърди се в
насрещната искова молба, че с оглед липсата на основание за изплащане на тези
суми същите подлежали на възстановяване. Поради което мотивира правен интерес и
иска от съда да осъди ответника да му заплати сума в общ размер от 100 000 лв.
– платена сума без основание, частична претенция, при пълен заявен размер от
131 535, 57 лв., формирана както следва:
сумата от 2 947, 31 лв. – платена без основание на 06.03.2014 г.,
частична претенция, при пълен заявен размер от 8 000 лв., сумата от
1 701, 22 лв. – платена без основание на 05.06.2014 г., сумата от 35 087,
05 лв. – платена без основание на 01.07.2015 г., сумата от 4 203, 87 лв. -
платена без основание на 04.12.2015 г., сумата от 1 542, 11 лв. – платена
без основание на 19.01.2016 г., сумата от 37 903, 99 лв. – платена без
основание на 03.08.2016 г., сумата от 3 665 лв. – платена без основание на
07.11.2016 г., сумата от 4 505 лв. – платена без основание на 07.12.2016
г., сумата от 1 111, 11 лв. – платена без основание на 17.01.2017 г.,
сумата от 6 000 лв. – платена без основание на 06.06.2017 г., частична
претенция, при пълен заявен размер на 32 482, 88 лв., сумата от
1 133, 34 лв. – платена без основание на 17.01.2018 г. Претендира се
законна лихва върху главницата респ. сторените в производството съдебни
разноски.
Ответникът по насрещния иск /ищец по първоначалния/
оспорва същия в писмен отговор, заявен в срока по чл. 131 от ГПК със заявени
подробни възражения.
Първоначалният иск се поддържа в
открито съдебно заседание от адв. Г., който поддържа и заявените възражения
срещу насрещната претенция.
Насрещният иск се поддържа в открито
съдебно заседание от адв. Г. и адв. К., които поддържат и заявените възражения
срещу първоначалния иск.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен протокол от извънредно ОС на „В.Б.“ ООД от
22.07.2013 г. Видно от същия, ОС на дружеството с единодушие е избрало и
назначило за втори управител на дружеството Н.В.Х..
По делото е представен договор за
възлагане на управление, сключен между „В.Б.“ ООД и Н.В.Х., сключен на
22.07.2013 г. Съгласно същия, дружеството е възложило на физическото лице – съконтрахент
да изпълнява длъжността „управител“ на дружеството при условията на договора,
считано от датата на вписването му в ТР срещу получаване на фиксирано брутно
месечно възнаграждение, посочено в чл. 5 ал.1 от договора. В чл. 5 ал.2 от
договора е постигнато съгласие управителят да получава годишен бонус, зависещ
от неговото изпълнение и представляващ част от печалбата. Страните са
уговорили, че условията и положенията на този, съставляващ част от печалбата
бонус се определя в допълнително споразумение за всяка фискална година. В чл. 7
на договора страните са се съгласили, че в случай на временна нетрудоспособност
на управителя дружеството продължава да изплаща пълното възнаграждение за срок
от 3 месеца. Уговорено е и, че в случай, че социалните обезпечения и надбавки,
заместващи възнаграждението в социално осигурителната схема се извършват в този
тримесечен срок, дружеството следва да поеме разликата между социалните
обезпечения и възнаграждението на управителя, посочено в чл. 5 ал.1 от
договора.
Представено по делото е споразумение за бонуси за финансовата 2016 г.
сключено между страните по спора, в което същите са уговорили бонус в размер на
6% от резултата преди облагане с данъци. В текста на споразумението е посочено,
че е сключено с предварително одобрение от „ВБХ Х.“ ГМбх.
Представена е справка за изчисляване на дяла от резултата на дружеството
въз основа на споразумението за бонуси за 2016 г., съгласно която размера на
същия възлиза на сумата 32 482, 88 лв.
Представено е писмо от „ВБХ Х.“
ГмбХ, съгласно което сумата от 32 482, 88 лв. ще се изплати на Н.Х. през
април 2017 г.
Представен по делото е регламент за допълнително възнаграждение, анекс към
договор за управление от 22.07.2013 г., сключен на 13.02.2017 г., съгласно
който допълнителното възнаграждение за 2017 г. обхваща компонентите – участие в
резултата преди облагане с данъци – 7% от сумата и участие в ръста на резултата
преди облагането с данъци през текущата година в сравнение с печалбата от
предходната година – 3% от сумата.
Уговорено е, че изплащането на допълнителното възнаграждение се извършва
в срок от 4 седмици след представяне на резултата на дружеството за текущата
година като предварителни плащания могат да бъдат извършвани веднъж на
тримесечие въз основа на консолидирания резултат от тримесечните отчети.
По делото е представен отчет за приходите и разходите на „В.Б.“ ООД към
31.12.2017 г. респ. счетоводен баланс към същата дата.
Представена е нотариална покана на нотариус 302 – В.Б.с район на действие –
СРС, изпратена от Н.В.Х. с адресат – „В.Б.“ ООД респ. отбелязване за нейното
получаване на 17.08.2018 г. респ. отговор към същата, отправен чрез нотариус 40
– И.Н.с район на действие – СРС, респ. с отбелязване, че е получена от
адресата.
Представено е и предизвестие за прекратяване на договор за управление от
31.01.2018 г. от Н.В.Х..
Представен е и протокол от извънредно ОС на „В.Б.“ ООД, проведено на
19.04.2018 г. Видно от същия, дружеството е освободило управителя Н.Х. като не
оснобождава същия от отговорност за дейността му в периода от датата на
назначаването му до датата на освобождаването му от длъжност.
Представен е и протокол от извънредно ОС на „В.Б.“ ООД от 05.11.2018 г., с
което е взето решение да се предявят искове срещу Н.Х. за получени без решение
на ОС на дружеството суми, под формата на бонуси, недоговорени възнаграждения,
премии, надбавки в размер на 140 252, 31 лв., с който същият се е обогатил
неоснователно в периода 01.12.2013 г. – 28.05.2018 г.
Представена е и справка за фишове за получени възнаграждения в периода м.
12.2013 г. – м. 04.2018 г., ведомост за заплати за месец май 2014 г. и фишове
за заплати.
По делото са представени и споразумение за бонуси за данъчната 2013 г.,
правилници за тантиемите за 2014 г. и 2015 г.
Представено е електронно писмо от А.В., от 25.02.2014 г., съгласно което на
Х. в съответствие с целите за финансовата 2013 г. година следва да получи по
чл.1 т.4 от споразумението бонус в размер на 8 000 лв. бруто за
намаляването на вземанията.
Представено е изчисление на тантиемите за 2014 г., съгласно което общия
тантием за Н.Х. възлиза на сума в размер на 35 087, 05 лв. респ. електронно
писмо от „ВБХ Х.“ АГ, с което е изпратено изчислението на тантиема за 2014 г.
По делото е допусната ССчЕ, изготвена от вещото лице П.Д.. В заключението
си вещото лице е посочило, че съгласно анекс от 04.10.2017 г., уговарящ допълнително
възнаграждение на управителя се състои от два компонента като с оглед ГФО на
дружеството за 2017 г. и вземайки предвид тези компоненти бонуса за 2017 г.
възлиза на сума в размер на 42 510 лв., каквато сума липсва в платежните
ведомости на дружеството и не е изплащана. Вещото лице е посочило, че общият
размер на начислени и изплатени суми на ищеца
за бонуси в периода 06.03.2014 г. – 10.01.2018 г. възлиза на
106 251, 70 лв. бруто респ. 95 626, 52 лв. нето. За същия период
изплатени суми на основание „премия“ възлизат на 23 582, 66 лв. /бруто/ и
21 079 лв. /нето/. Посочено е, че е начислена и изплатена сума в размер на
1 701, 22 лв. /бруто/ или 1 531, 10 лв. /нето/ с основание „други
начисления“. Обективиран е извод за получен бонус в размер на 7 200 лв.
нето или 8 000 лв. бруто за 2013 г. Вещото лице е посочило, че
изчислението на бонуса за 2014 г., съобразно данните, посочени в ГФО за 2014 г.
възлиза в размер на 27 890, 13 лв. като е отбелязало, че е изчислен бонус
в по голям размер от 35 087, 28 лв. бруто респ. 31 578, 35 лв. нетна
получена сума с оглед включване в първи и втори компонент на допълнителна сума
в размер на 21 000 евро. Изчислен от вещото лице, съобразно правилника за
тантиемите през 2014 г. съгласно ГФО за 2015 г. размера на нетния бонус възлиза
на 34 113, 59 лв. Вещото лице е изчислило и размера на бонуса за 2016 г.
съгласно ГФО – същият възлиза на 28 489, 07 лв. като е посочило, че при
определянето му е включена и допълнителна сума като с оглед включване на същата
бонусът възлиза на 32 482, 88 лв. – бруто, сума посочена и в представено
по делото електронно писмо.
Изслушана по делото е и допълнителна ССчЕ, в заключението на която е
посочено, че размерите на бонусите на Х. при съблюдаване само размер на печалба
на дружеството възлизат на 19 871, 23 лв. за 2014 г., 26 012, 54 лв.
за 2015 г. и в размер на 28 489, 07 лв. за 2016 г. респ. на сума в размер
на 33 237, 25 лв. за 2017 г.
При тези ангажирани от страните по делото доказателства настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
По първоначалния иск:
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен
и категоричен начин - договорно правоотношение с
ответника, по силата на което същият се е задължил да заплати процесните по
делото парични суми респ. размера на претенцията си.
От своя страна, ответникът следва да установи факта на
изпълнение т.е. че е изплатил на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца или неговата изискуемост.
Страните не спорят, а и с оглед на представените писмени доказателства – договор
за възлагане на управление от 22.07.2013 г., настоящият съдебен състав приема,
че между страните са възникнали облигационни отношения по повод сключен
договор, разкриващ характерните белези на поръчка по смисъла на чл. 286 от ЗЗД,
по силата на който ответникът е възложил и овластил ищеца да изпълнява
длъжността управител на ответното дружество като ръководи делата му в
съответствие със споразумение за съдружие от 14.12.2012 г. и сключения договор
срещу възнаграждение, уговорено в договора. Размерът на възнаграждението,
съгласно сключения договор възлиза на сумата от 8 000 лв., считано от
01.09.2013 г. /чл. 5 ал.1 от договора/. В чл. 5 ал.2 от договора, страните са
уговорили и допълнително възнаграждение под формата на годишен бонус като
размера на същия възлиза на част от печалбата на дружеството и се определя в
допълнително споразумение за всяка фискална година.
Предмет на заявения иск е допълнителното възнаграждение /годишен бонус/ за
фискалната 2017 г. В изпълнение на уговорката, постигната в чл. 5 ал.2 от
договора е подписан регламент за допълнително възнаграждение, сключен като
анекс към същия /стр.30 и сл./. Съгласно постигнатото съгласие между страните
размерът на бонуса за фискалната 2017 г. е двукомпонентен и възлиза сумарно на
10%, от които 7% се изчисляват върху получения резултат, съгласно директивите
на концерна ВБХ преди данъчно облагане в местната валута, а 3% се изчисляват
върху абсолютният ръст на получения резултат, съгласно директивите на концерна
ВБХ преди облагане с данъци. Съобразно уговореното в сключения регламент и
данните от ГФО за 2017 г. вещото лице по ССчЕ е обективирало извод, че размерът
на бонуса за 2017 г. възлиза на сума в размер на 42 510 лв., която като
аритметично изражение е идентична със сумата, предмет на заявената претенция
респ. за която по делото няма данни да е платена на ищеца.
При
проведено насрещно доказване, ответното дружество е противопоставило множество
възражения, касаещи основателността на ищцовата претенция. Първата група
възражения касаят депозираното ГФО, служещо за основа при определяне на бонуса
за процесната фискална 2017 г. По отношение на същия е заявено
оспорване, че не било изготвено и предадено преди освобождаване на ищеца като
управител. Представеното по делото ГФО за 2017 г. е с отбелязване, че е
изготвено на 01.02.2018 г., дата към която мандатното правоотношение с ищеца,
от което същия черпи права не е прекратено, поради което възражението не може
да бъде споделено от състава на съда. Второто възражение касае обстоятелството,
че ГФО за 2017 г. не е прието от ОС на съдружниците на ответното дружество.
Настоящият съдебен състав не може да сподели и това възражение. С оглед на чл.
2 т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, установяваща публичност на търговския регистър, служебно
известно за настоящия съдебен състав се явява обстоятелството, че годишния
финансов отчет за 2017 г. на ответника е приет на ОС на съдружниците на
26.09.2018 г., на което е възложено на управителя да предприеме действия по
неговото обявяване. Протоколът от ОС, обективиращ тези решения е представен и
по делото /стр. 53/. Същият е изпълнил това задължение като е упълномощил
надлежно адв. К. да заяви обявяването на ГФО пред ТР, което той от своя страна
е сторил със заявление 20180628173556. Обявеният ГФО за 2017 г. е идентичен с
този представен от ищеца. Оспорената достоверност на ГФО от страна на
ответника, след надлежното му приемане от съдружниците респ. оповестяване в ТР,
не може да се противопостави на ищеца, още повече, че не са ангажирани каквито
и да е доказателства, установяващи или поне индикиращи недостоверност на същия.
Ответникът
е противопоставил и възражения, касаещи нищожността на сключеното допълнително
споразумение /именувано регламент/ с оглед липсата на подпис от законния
представител на дружеството респ. липса на решение на ОС на дружеството за
допълнително възнаграждение. Съобразно чл. 15 т.6 от дружествения договор на
ответника, ОС избира и освобождава управителите и определя тяхното
възнаграждение. Нормата съставлява директна рецепция на чл. 137 ал.1 т. 5 от ТЗ.
В изпълнение на дружествения договор и императивната законова разпоредба е
проведено ОС на ответника на 22.7.2013 г., на което е взето решение за
назначаване на ищеца за управител. Видно от протокола на същото /стр. 149/ ОС е
упълномощило съдружника и управител на дружеството А.В.да сключи договор за
възлагане на управление със същия. В изпълнение на това е сключен процесния
мандатен договор, в който са уговорени насрещните права и задължения на
страните и част от който е уговорка за изплащане на допълнително възнаграждение
при сбъдване на определени условия. Последващо одобрение или съгласие с размера
на допълнителното възнаграждение от страна на ОС на ответника като условие в
договора не е поставяно, поради което именно с договора се уреждат отношенията
между страните. Процесният регламент, касаещ бонуса за 2017 г. е сключен именно
в изпълнение на клаузата на чл. 5 ал.2 от договора за поръчка между страните. Възражението
за липса на подпис върху регламента на законния представител на дружеството, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Видно от текста на регламента, съгласието
на ответното дружество е удостоверено с положени два подписа. Оспорване на
същите не е сторено, при доказателствена тежест на ответника, поради което
възражението на същия не може да бъде споделено. Аргумент в тази насока са и
неоспорените твърдения на ищеца в писменото му становище от 09.12.2019 г. /стр.
453 и сл./, досежно обстоятелството, че размерът на допълнителния бонус се е
изчислявал от съдружниците на ответното дружество. Дали тези подписи са
подписите на двамата съдружника в дружеството, съгласно изявлението на ищеца в
коментираното становище, хипотеза при която би се изпълнило изискването на чл.
19 ал.2 от дружествения договор за неформално решение на ОС на дружеството или
обективират изявление с оглед „споразумение за съдружие от 14.12.2012 г.“ ,
което не е представено по делото, но видно от процесния договор за мандат
обвързва страните по същия по арг. на чл.1 от договора за поръчка, израз на
което вероятно е и предварителното одобрение на договорите от страна на
мажоритарния съдружник върху значителна част от представените доказателства, настоящият
съдебен състав не може да гради предположения, но и в двете хипотези положените
подписи под регламента за бонус обвързват ответното дружество.
По
тези съображения настоящият съдебен състав намира заявения първоначален иск за
основателен и доказан по размер и като такъв същият подлежи на уважаване.
По насрещните искове:
Ищецът следва да установи факта, че претендираната сума е
заплатена в претендирания размер на ответника, както и обстоятелството, че
заплащането е станало при начална липса на основание.
В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу
иска или изискуемостта на вземането.
Първият от заявените искове касае сумата от 2 947, 31 лв. – платена без
основание на 06.03.2014 г., частична претенция, при пълен заявен размер от
8 000 лв. С оглед наведените твърдения на насрещните страни, бонусът е
получен с оглед споразумение за бонуси за данъчната 2013 г., сключено на
18.12.2012 г. / стр. 334 в делото/. Съгласно текста на същото управителят има
право на допълнително възнаграждение по четири компонента, два от които, дадени
в процентно изражение от по 6% и два, посочени като аритметично изражение от по
8 000 лв. Споразумението е двустранно подписано от страните по спора респ.
съдържа се отбелязване, че е предварително одобрено от мажоритарния съдружник,
което одобрение е обективирано и с подпис. Представено по делото е и електронно
писмо, изходящо от управителя на ответника /стр. 339/, в което е посочен
конкретния размер на бонуса за 2013 г., а именно сумата от 8 000 лв.,
съгласно т.4 от споразумението. Посочената точка, явяваща се условие за
получаване на бонуса, установява дължимост на същия в случай, че вземанията по
сметки с просрочие в плащанията над 60 дни достигне под 20% от общата сума на
вземанията. Съгласно ССчЕ това условие е изпълнено. Страните не спорят, че
сумата е платена, а при данните по делото, настоящият съдебен състав не може да
обоснове извод, че сумата е платена при липса на основание, поради което така
заявения иск подлежи на отхвърляне.
Вторият от заявените искове касае сумата от 1 701, 22 лв. – платена без
основание на 05.06.2014 г. Във ведомостта за заплати за месец май 2014 г.,
представена от ищеца по насрещния иск сумата е посочена като „други
начисления“. В отговора към насрещната искова молба ответникът е
противопоставил възражение, че плащането касае положен извънреден труд.
Съобразно коментираната вече разпоредба на чл. 137 ал.1 т. 5 от ТЗ размерът на
възнаграждението на управителя на ООД се определя от ОС на дружеството. Липсва
решение на ОС за заплащане на извънреден труд на управителя. Уговорка в подобен
смисъл не се съдържа и в клаузите на сключения договор за управление. Поради
което липсва основание за заплащане на възнаграждение в размер, по-голям от
уговорения. От друга страна, следва да се има предвид, че подобно
възнаграждение за извънреден труд се дължи само при възникнало трудово
правоотношение /или служебно такова по реда на специален закон/ по арг. на чл.
141 от КТ. При правоотношение с източник договор за поръчка довереникът няма
определено работно време, поради което не полага извънреден труд респ.
заплащане на възнаграждение за такъв не му се следва /в този смисъл решение
222/03.05.2016 г. на Първо ТО на ВКС по т.д. 3471/2014 г./. По тези
съображения, този насрещен иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Третият от заявените искове касае сумата от 35 087, 05 лв. – платена без
основание на 01.07.2015 г. С оглед наведените твърдения на насрещните страни,
бонусът е получен с оглед правилник за тантиемите през 2014 г. / стр. 341 в
делото/. Съгласно текста на същото управителят има право на допълнително
възнаграждение по три компонента, дадени в аритметично изражение с приложими
коефициенти към всеки от тях. Правилникът е двустранно подписан от мажоритарния
съдружник и управителя на ищеца по насрещния иск /настоящ ответник/.
Представено е и изчисление на конкретния размер на бонуса, извършено от
мажоритарния съдружник като представител на ищцовото дружество респ.
доказателства, че е доведено до знанието на ответника. Съобразно изчисленията
на мажоритарния собственик, бонусът възлиза на сума в размер на 17 940
евро /35 087, 05 лв. – стр. 351 в делото/. Определената от мажоритарния
съдружник сума е заплатена на сочената в насрещната искова молба дата.
Твърденията за нищожност на правилника с оглед липсата на решение на ОС на
дружеството не могат да бъдат споделени по вече изложени в решението
съображения, които настоящият съдебен състав намира за безпредметно да
преповтаря. Твърденията, че се касае за задължение за трето за спора лице
отново не могат да бъдат споделени. Третото за спора лице се явява мажоритарен
съдружник в дружеството. Вярно е, че дружеството се представлява от управителя,
но дори да се приеме, че е действал от името на търговеца без представителна
власт по арг. на чл. 301 от ТЗ се смята, че търговецът приема действията ако не
се противопостави веднага. В настоящия случай, търговецът /ищец/ се е
противопоставил около 5 години след фактическото изплащане на сумата и то при
наличие на нейното осчетоводяване и данни за довеждане до знанието на
управителя на дружеството за размера на същата с оглед неоспореното електронно
писмо от 29.06.2015 г. / стр. 353 в делото/. Предвид което и този иск като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Четвъртият насрещен иск касае сумата от 4 203, 87 лв. - платена без основание на
04.12.2015 г. Същата фигурира във фиша
за възнаграждение като „премия“. В отговора на ответника са изложени твърдения,
основаващи получената сума с необходимостта да осъществява извънреден и
по-интензивен труд, наложило се поради отпуск по болест. Липсата на правно
основание за заплащане на извънреден труд е предмет на изложени вече
съображения в рамките на настоящото решение, което съдът в решаващия му състав
намира за безпредметно да преповтаря. По повод наведените възражения за положен
по-интензивен труд и при съобразяване условията на договора, сключен от
страните, настоящият съдебен състав намира, че е релевантна разпоредбата на чл.
7 от договора за поръчка, съобразно която в случай на временна
нетрудоспособност на управителя дружеството продължава да му изплаща пълното
възнаграждение, посочено в чл. 5 ал.1 от договора за срок от три месеца. Във
фиша за възнаграждение за месец ноември 2015 г., където е посочена процесната
сума е видно, че управителя е бил временно нетрудоспособен за период от 16 дни,
за който му е начислена сума в размер на 2 584, 23 лв. За период от 5 дни,
в които е осъществявал правата и задълженията си по мандатното правоотношение
му е начислена сума в размер на 1 910, 84 лв. Сборът на тези две суми
възлиза на 4 495, 07 лв. Съобразно цитирания по-горе член от договора му
се следва пълен размер на възнаграждението /8 000 лв. по арг. на чл. 5 ал.1 от
договора/ т.е. дължима е била сума в размер на 3 504, 93 лв., до който
размер сума е налице валидно правно основание за нейното получаване като за
горницата до претендирания размер такова липсва.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че този иск е
основателен до размера на сумата от 990, 14 лв., а за горницата до пълния
предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
Петият заявен иск касае сумата от 1 542, 11 лв. – платена без основание на
19.01.2016 г. Във фиша за възнаграждение за месец декември 2015 г., където е
посочена процесната сума е видно, че управителя е бил временно нетрудоспособен
за период от 2 дни, за които не му е начислена сума. Бил е в платен отпуск за
15 дни, за които му е начислена сума в размер на 5 847, 18 лв. За период от 4 дни, за които е положил труд
му е начислена сума в размер на 1 528, 67 лв. Сборът на тези две суми
възлиза на 7 375, 85 лв. Съобразно цитирания по-горе член от договора му се следва пълен размер на възнаграждението /8 000 лв.
по арг. на чл. 5 ал.1 от договора/ т.е. следвала се е сума в размер на още 624,
15 лв., до който размер сума е налице валидно правно основание за нейното
получаване като за горницата до претендирания размер такова липсва.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че този иск е
основателен до размера на сумата от 917, 96 лв., а за горницата до пълния
предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
Шестият заявен иск касае сумата от 37 903, 99 лв. – платена без основание на
03.08.2016 г. С оглед наведените твърдения на насрещните страни, бонусът е
получен с оглед правилник за тантиемите през 2015 г. / стр. 355 в делото/.
Съгласно текста на същото управителят има право на допълнително възнаграждение
по три компонента, дадени в аритметично изражение с приложими коефициенти към
всеки от тях. Правилникът е двустранно подписано от мажоритарния съдружник и
управителя на ищеца по насрещния иск /настоящ ответник/. Представено е и
изчисление на конкретния размер на бонуса, извършено от управителя на ищцовото
дружество респ. доказателства, че е доведено до знанието на ответника.
Съобразно изчисленията на управителя на ищеца, бонусът възлиза на сума в размер
на 19 380 евро /стр. 351 в делото/. Определената от управителя на ищеца
сума е заплатена на сочената в насрещната искова молба дата. Левовата й
равностойност е идентична на претендираната от ищеца респ. същото е потвърдено
от ССчЕ, а и е лесно установимо при условията на чл. 162 от ГПК. Твърденията за
нищожност на правилника са идентични на предходни заявени такива, поради което
и с оглед изложени вече съображения е безпредметно да бъдат преповтаряни.
Предвид което и този иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Седмият заявен насрещен иск касае сумата от 3 665 лв. – платена без основание
на 07.11.2016 г. Във фиша за възнаграждение за месец октомври 2016 г., където е
посочена процесната сума е видно, че управителя е бил временно нетрудоспособен
за период от 16 дни, за който му е начислена сума в размер на 2 365, 93
лв. За период от 5 дни, за които е положил труд му е начислена сума в размер на
1 910, 84 лв. Сборът на тези две суми възлиза на 4276, 77 лв. Съобразно
цитирания по-горе член от договора му се следва пълен размер на
възнаграждението /8 000 лв. по арг. на чл. 5 ал.1 от договора/ т.е. следвала се
е сума в размер на 3 723,23 лв., която като аритметично изражение дори
надвишава сумата, предмет на ищцовата претенция, поради което за същата е
налице валидно правно основание за нейното получаване, а искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
Осмият заявен иск касае сумата от 4 505 лв. – платена без основание на
07.12.2016 г. Във фиша за възнаграждение за месец ноември 2016 г., където е
посочена процесната сума е видно, че управителят е бил временно нетрудоспособен
за период от 12 дни, за които не му е начислена сума. За период от 10 дни, за
които е положил труд му е начислена сума в размер на 3 647, 97 лв.
Съобразно цитирания по-горе член от договора му се следва пълен размер на
възнаграждението /8 000 лв. по арг. на чл. 7 вр. чл. 5 ал.1 от договора/ т.е.
следвала се е сума в размер на 4 352, 03 лв., до който размер сума е
налице валидно правно основание за нейното получаване като за горницата до
претендирания размер такова липсва.
При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира, че този иск е
основателен до размера на сумата от 152, 97 лв., а за горницата до пълния
предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
Деветият
заявен иск касае сумата от 1 111, 11 лв. – платена без основание на
17.01.2017 г. По отношение на сумата е заявено твърдение в отговора, че се
касае за положен извънреден труд. По вече изложени съображения за
неприложимостта на разпоредбата на чл. 141 от КТ респ. заплащане на извънреден
труд за отношения, възникнали на основание договор за поръчка, настоящият
съдебен състав намира този заявен иск за изцяло основателен.
Десетият заявен иск касае сумата от 6 000 лв. – платена без основание на
06.06.2017 г., частична претенция, при пълен заявен размер на 32 482, 88
лв. С оглед наведените твърдения на насрещните страни, бонусът е получен с
оглед споразумение за бонуси за финансовата 2016 г. / стр. 21 в делото/.
Съгласно текста на същото управителят има право на допълнително възнаграждение в
размер на 6% от резултата преди облагане с данъци. Споразумението е двустранно
подписано респ. отбелязано е предварително одобрение от мажоритарния съдружник.
Представено е и изчисление на конкретния размер на бонуса, извършено от
управителя на ищцовото дружество респ. доказателства, че е доведено до знанието
на ответника. Съобразно изчисленията на управителя на ищеца, бонусът възлиза на
сума в размер на 32 482, 88 лв. /стр. 25 в делото/. Определената на ищеца
сума е заплатена на сочената в насрещната искова молба дата. Твърденията за нищожност
на споразумението са идентични на предходни заявени такива, поради което и с
оглед изложени вече съображения е безпредметно да бъдат преповтаряни. Предвид
което и този иск в заявената му част като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Единадесетият заявен иск касае сумата от 1 133, 34 лв. – платена без основание на
17.01.2018 г. По отношение на сумата е заявено твърдение в отговора, че се
касае за положен извънреден труд. По вече изложени съображения за
неприложимостта на разпоредбата на чл. 141 от КТ респ. заплащане на извънреден
труд за отношения, възникнали на основание договор за поръчка, настоящият
съдебен състав намира този заявен иск за изцяло основателен.
По разноските:
По първоначалния иск:
Ищецът е сторил разноски в размер на 1 700 лв. – ДТ, 400 лв. – депозит за ССчЕ,
5 000 лв. – адвокатско възнаграждение, с оглед депозирания списък по чл.
80 от ГПК. С оглед нормата на чл. 78 ал.1 от ГПК, основателността на заявения
иск респ. представените доказателства за реално изплащане на адвокатското възнаграждение,
сумите, съставляващи сторени разноски са изцяло дължими т.е. на ищеца по
първоначалния иск се следва сума в размер на 7 100 лв. – разноски.
По насрещните
искове:
Ищецът по
насрещните искове е сторил разноски в размер на 4 002, 21 лв. – ДТ, 400
лв. – депозит за ВЛ и сума в размер на 3 840 лв. – адвокатско
възнаграждение, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Глобалният размер
на разноските възлиза на сумата от 8 242, 21 лв. Съобразно нормата на чл. 78
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в тяхната припадаща се част, съобразно
уважената част на претенциите. Припадащата се част от разноските с оглед
уважената част от претенциите възлиза на сума в размер на 495, 09 лв., която се
следва на ищеца по насрещните искове.
Ответникът е
сторил разноски в размер на 200 лв. – депозит за допълнителна ССчЕ и 4 150 лв.
– адвокатско възнаграждение, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК. С оглед
нормата на чл. 78 ал.3 от ГПК на същия се следват разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Припадащата се част от посочените по-горе
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на сумата 4 088,
71 лв.
Водим от гореизложеното съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.Б.“ ООД, ЕИК ******, със
съдебен адрес:*** – АД „Д.и Л.“ да заплати на основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр.
с чл. 286 от ЗЗД на Н.В.Х., ЕГН **********,***, офис 5 – адв. Т.Г. сумата от 42 510 лв. – представляваща дължимо
допълнително възнаграждение, съгласно регламент за допълнително възнаграждение
за фискалната 2017 г. във вр. с чл.5 ал.2 от договор за възлагане на
управление, сключен на 22.07.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 7 100
лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н.В.Х., ЕГН **********,***, офис 5 – адв. Т.Г. да заплати на
основание чл. 211 от ГПК вр. с чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на „В.Б.“ ООД, ЕИК ******,
със съдебен адрес:*** – АД „Д.и Л.“ сумата от 1 701, 22 лв. – платена без основание на 05.06.2014 г., както
и сумата от 990, 14 лв. – платена
без основание на 04.12.2015 г. като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 4 203, 87 лв., както и сумата от 917, 96 лв. – платена без основание на 19.01.2016 г. като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 1 542, 11 лв., както и
сумата от 152, 97 лв. – платена без
основание на 07.12.2016 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 4 505 лв., както и сумата от 1 111, 11 лв. – платена без основание на 17.01.2017 г., както
и сумата от сумата от 1 133, 34
лв. – платена без основание на 17.01.2018, ведно със законна лихва върху
сумите, считано от 27.09.2019 г. до окончателното им изплащане, както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 495, 09 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ заявените искове на „В.Б.“ ООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:*** – АД „Д.и Л.“ с правно основание чл. 211 от ГПК вр. чл. 55 ал.1 пр. 1
от ЗЗД срещу Н.В.Х., ЕГН **********,***, офис 5 – адв. Т.Г. за заплащане на
сумата от 2 947, 31 лв. – платена без основание на 06.03.2014 г., частична
претенция, при пълен заявен размер от 8 000 лв., сумата от 35 087, 05
лв. – платена без основание на 01.07.2015 г., сумата от 37 903, 99 лв. –
платена без основание на 03.08.2016 г., сумата от 3 665 лв. – платена без
основание на 07.11.2016 г., сумата от 6 000 лв. – платена без основание на
06.06.2017 г., частична претенция, при пълен заявен размер на 32 482, 88
лв.
ОСЪЖДА „В.Б.“ ООД, ЕИК ******, със
съдебен адрес:*** – АД „Д.и Л.“ да заплати на основание чл. 79 ал.3 от ГПК на Н.В.Х.,
ЕГН **********,***, офис 5 – адв. Т.Г. сумата от 4 088, 71 лв.
– разноски по насрещните искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия: