Определение по дело №3317/2015 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2017 г.
Съдия: Атанас Василев Славов
Дело: 20153100103317
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2017 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

СЪДИЯ: АТАНАС СЛАВОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3317 по описа за 2015 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 32430/23.11.2016 г., подадена от М.П.П., чрез адв. И.К., с искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските Решение № 1402/14.11.2016 г. по настоящото дело.

В молбата се излага становище, че съдът неправилно е осъдил ищцата да заплати разноски на адвоката, предоставил безплатна адвокатска защита на ответника. Излагат се доводи за недължимост на разноски в ползи на ответника, доколкото такива реално не са били извършени в прозводството. Претендира се да бъде изменено съдебното решение, като бъде отхвърлено искането на ответната страна за присъждане на разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна В.Г.Р., чрез адв. В.К., не изразява становище по молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с предявен от М.П.П. против В.Г.Р. за сумата от 25 302, 79 лв. с правно основание чл.79 от ЗЗД и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

С Решение № 1402/14.11.2016 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил предявения иск и е осъдил ищцата да заплати на адвокат В.К. разноски, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. С оглед изхода от правния спор, съдът е посочил в мотивите на съдебното решение, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответната страна.

Не е спорно между страните, че в хода на производството ответника В.Г.Р. е бил представляван от адвокат В. Тодоров К., съгласно представено по делото пълномощно.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от ответника чрез адв. К., с подадения отговор на искова молба. Към отговора е представен списък по чл. 80 от ГПК, в който се моли да бъде присъдено в полза на ответника адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Приложен е също договор за правна защита и съдействие № ********** от 17.03.2016 г., в който е посочено, че адвокатската защита е осъществена безплатно. В изрична молба към договора за правна защита адвокат К. е изложил съображенията си да предостави безплатна помощ – лиса на финансови средства у ответника, като е формулирал искане за присъждане на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Неоснователни са възраженията на ищцовата страна за липса на основания за присъждане на разноски в полза на ответника, доколкото такива не били извършени по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране отговорността й за разноски, като техният размерът се определя от съда, съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Трайната съдебна практика е ориентирана към присъждане на тези разноски в полза на адвоката, осъществил правната помощ.

По изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32431/23.11.2016 г., подадена от М.П.П., чрез адв. И.К., в която е обективирано искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 1402/14.11.2016 г., постановено по гр. дело № 3645/2012 г. по описа на ВОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: