Определение по дело №1195/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1100
Дата: 23 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Снежана Душкова
Дело: 20221000601195
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1100
гр. София, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Камен Иванов

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601195 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на глава ХХII от НПК, по
чл.345,вр.чл.341,ал.2,вр.чл.249,ал.3 НПК, по жалба на адв. Р. А.- служебен
защитник на подс.Р. Н. М., срещу протоколно определение от 25.10.2022 год.
на Окръжен съд Видин, постановено на осн.чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК по
НОХД № 77/2022, с което съдът е приел, че на досъдебното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия и е оставил без уважение искането на
защитника да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт, за допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушено право на защита . Посочено е, че внесеният в съда обвинителен
акт не съдържал пълно юридическо и фактическо формулиране на
обвинението, като посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти не били релативни на правната квалификация. Обвинителният акт не
бил съобразен с изискванията на чл.246,ал.2 НПК, като в обстоятелствената
му част не били посочени всички факти-предмет на съдебния процес,поради
което е направено искане за неговата отмяна и връщане на делото на
прокурора.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на материалите
по делото,съобразявайки наведените от служебния защитник доводи намира
жалбата за процесуално допустима, но разгледана по същество за
неоснователна.
За да остави без уважение искането на служебния защитник да прекрати
съдебното производство решаващият съд приел, че не са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, тъй като изготвеният
1
обвинителен акт отговарял на изискванията на чл.246 от НПК и
процесуалните права на М. не били ограничени. Аргументите били свързани
с липсата на нарушение правото на защита, с яснота в обстоятелствената част
на обвинителния акт, с излагане на фактология и конкретика относно
съставомерните признаци на престъпната дейност, за която е повдигнато
обвинението, а именно обстоятелствената част на акта съдържала описание
на всички факти, които обуславяли обективната и субективна страна на
престъпните деяния. По изложените съображения съдът приел, че на
досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения и процесуалните права на Р. М. не били ограничени.
В принципен план, за да изпълни процесуалната си функция
обвинителния акт трябва да съдържа обосновка в нужния и достатъчен обем,
при което прокурорът следва да изложи в пълнота по ясен и непротиворечив
начин обвинителната теза, за да очертае рамките на обвинението. Това се
обуславя и от задължението за съблюдаване основното право на обвиняемия,
който следва да се защити адекватно, ефективно и без съмнение да знае върху
какви факти се основава обвинението. С оглед на обстоятелството, че
обвинителният акт предопределя фактическите рамки на обвинението и
очертава предмета на доказване по делото, на обвиняемия следва да бъдат
предявени всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерните признаци на
деянието. Това още означава, че в обвинителния акт следва да намерят място
всички установени по делото обстоятелства, като при това трябва да бъдат
изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин, за да не бъде
затруднено обвиняемото лице при упражняване на правото си на защита. Това
е необходимо и с оглед изясняване на съответната на твърдените факти
правилна правна квалификация. В обстоятелствената част на акта
задължително следва да намерят отражение всички онези факти и
обстоятелства, които индивидуализират от обективна и субективна страна
престъплението и неговия автор. В заключителната част на обвинителния акт
същите тези обстоятелства следва да намерят своята конкретна аргументация.
Осъществявайки контролните си правомощия, настоящият състав
констатира,че в атакувания обвинителен акт не е налице неяснота и
противоречие в приетата от прокурора фактология относно извършеното
престъпление и същият (ОА) не страда от вменените му пороци изтъкнати в
жалбата на защитника. Срещу Р. Н. М. е бил внесен обвинителен акт за
извършено престъпление по чл.149,ал.5,т.4,вр.ал.2.пр.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1
от НК; чл.149,ал.5,т.4,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК;
чл.149,ал.5,т.4,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК; чл.149,ал.5,т.4,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1
от НК; чл.149,ал.5,т.4,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и обвинителната теза е
била формулирана по начин изискващ цялостното определяне предмета на
доказване от гледна точка на извършеното престъпление.
В конкретния случай не е налице явно несъответствие и противоречие
във фактическата обстановка отразена в обвинителния акт. М. е посочен като
съпричастен и автор на вменената му престъпна дейност по чл.149 от НК и
2
във възприетите от прокурора и описани в обвинителния акт факти се
съдържат данни , във връзка с твърдените блудства,осъществени при
условията на чл.26,ал.1 от НК и представляващи особено тежък случай.
Въззивният състав намира за несъстоятелни твърденията в жалбата
досежно наличието на противоречия и неясноти в изготвения обвинителен
акт, липсата на конкретика и счита,че обвинителният акт в този си вид може
да изиграе своята процесуална функция, тъй като обвиняемият не е лишен от
възможността да узнае обвинението в неговата цялост и пълнота, още повече,
че при първоначалното разглеждане на делото той е поискал разглеждането
му по диференцинираната процедура по глава 27 от НПК, а именно по
чл.371,т.2 от НПК признавайки всички факти. След отмяната на
първоначалната присъда, е бил изготвен нов обвинителен акт, в който
обвинението е било формулирано достатъчно ясно, като недвусмислено се
твърди въз основа на изложеното фактическо обвинение по петте пункта, че
са осъществени според прокуратурата обективните и субективни признаци от
състава на вмененото обвинение. Налице е пълно юридическо и фактическо
формулиране на обвинението, като посочените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти са релативни на правната квалификация. Предвид
изложеното САС намира, че атакувания съдебен акт е правилен и следва да
бъде потвърден, поради което и на основание чл. 345 вр. чл. 341, ал.2 НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд-Видин от
25.10.2022 год. постановено по НОХД 77/2022 год. на основание чл. 248, ал.
1, т. 3 НПК, с което е приел, че на досъдебното производство не са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 248, ал.1,
т. 3 НПК и е оставил без уважение искане на служебния защитник на
подсъдимия Р. М. да прекрати съдебното производство и върне делото на
прокурора.
Делото да се изпрати на Окръжен съд-Видин за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на адв. А. за сведение.


Председател: Членове:




3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4