Решение по дело №2521/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1023
Дата: 30 май 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20195330202521
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1023

 

                                    гр. Пловдив, 30.05.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

                                                                                        

при участието на секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2521/2019г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №418249-F428723, издадено на 13.03.2019г. от Началника на Отдел „Оперативна дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Душ Пазар“ ООД, ЕИК204130630, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Дилянка“ №27-29, представлявано от С.Й.С., ЕГН:********** и Р.И.Р., ЕГН:**********, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят, с жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител - адв. М.Л.-З., атакува наказателното постановление /НП/, като необосновано и незаконосъобразно.  Излага доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрк. А., моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди атакуваното НП, като правилно и законосъобразно.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 14.10.2018г. била извършена оперативна проверка от служители към ТД на НАП - Пловдив, сред които и свидетелят Б.Р.Н. - „***”, на обект – паркинг, стопанисван от „ДУШ ПАЗАР“ ООД с ЕИК204130630, находящ се в гр.Раковски, кв.Секирово. На място било установено въведено и функциониращо фискално устройство /ФУ/ модел DAISY EXPERT -01-KL с № на ФУ DY 389087 и ИН на ФП 36503322, като от лицето З.И.Р., ЕГН:**********, *** в „ДУШ ПАЗАР“ ООД, било изискано да представи кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на чл.26, ал.1, т.1-9 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, но такъв не бил представен. За горните констатации актосъставителят Н. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН с бланков №F428723/23.10.2018г. за извършено нарушение на чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Нарушението било открито на 14.10.2018г. и документирано с ПИП сер. АА № 0203073/14.10.2018г., като било отбелязано, че не води до неотразяване на приходи.

 Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Душ Пазар“ ООД, ЕИК204130630 било наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

 Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства - показанията на актосъставителя Б.Р.Н., в които се установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в АУАН и НП. Съдът намира показанията на свидетеля за логични, вътрешно непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени доказателства.  

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

След преценка на събраните доказателства съдът счита, че не е допуснат съществен порок на административнонаказателния процес, обосноваващ незаконосъобразност на обжалваното НП. В издаденото постановление и в съставения АУАН осъщественото административно нарушение е описано пълно, точно и ясно, в съответствие с установения ред и без да са допуснати процесуални нарушения. Правилно и законосъобразно е установено извършеното административно нарушение, неговият автор и жалбоподателят като лице, което следва да носи административнонаказателна отговорност. Спазени са законноизискуемите процесуални срокове, свързани с възможността да се съставят и издават административни актове, съгласно чл.34 от ЗАНН.

Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и безспорен начин се установява, че жалбоподателят „Душ Пазар“ ООД е осъществил състава на нарушението по чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.35, ал.3 от горепосочената Наредба задължава лицето по чл.3 от същата да съхранява кочан с касови бележки в търговския си обект. Категорично по делото е установено, че дружеството не е съхранявало кочан с касови бележки в търговския си обект, въпреки че в последния е било налично въведено и функциониращо фискално устройство /ФУ/ модел DAISY EXPERT -01-KL с № на ФУ DY 389087 и ИН на ФП 36503322. В подкрепа на този извод са както материалите по делото, и по-конкретно показанията на актосъставителя Н., който потвърждава, че такъв кочан не е бил наличен при проверката на процесната дата и място, така и позицията на самото санкционирано лице, което не отрича осъщественото от негова страна нарушение.

Неоснователно е твърдението за липса на посочена заповед относно материалната компетентност на административнонаказващия орган и в тази връзка – липса на такава. В разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН не съществува задължение за изрично указване номер на заповед или друго основание относно материалната компетентност на административнонаказващия орган, а съгласно чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН - собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, което в случая е сторено. Що се отнася до материалната компетентност, същата беше установено съгласно представената Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.

Не се споделят и аргументите на жалбоподателя, че не било посочено наименованието на нарушения подзаконов нормативен акт, което нарушавало правата му. Тук следва да се има предвид, че изискванията, заложени в ЗАНН не са самоцел. Те целят предоставяне на минимални гаранции за защита на правата на санкционираното лице, като по-слаба по правило страна в административнонаказателното производство, поради което и преценката дали има допуснато нарушение и дали то е съществено, следва да бъде извършена на базата на това дали санкционираното лице е разбрало какво нарушение се твърди да е извършило и за какво бива санкционирано. Настоящият съдебен състав намира, че в случая отговорът на този въпрос е положителен. Този извод се обосновава от доводите, изложени в жалбата, както и от съображенията, изложени в проведеното съдебно заседание от страна на процесуалния представител на дружеството, от които е видно че не е налице неразбиране какво нарушение се твърди да е извършено и за какво е наложена санкцията в размер на 500 лева, в това число и за кой подзаконов нормативен става въпрос. Ето защо според настоящия съдебен състав наведеното в този смисъл възражение, очевидно не се основава на действително неразбиране, а единствено цели обосноваване на извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от дружеството като административно нарушение по чл. 35, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.  Относно препратката към чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, следва да се посочи, че тази разпоредба предвижда издаването на наредба от Министъра на финансите за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба №Н-18/13.12.2006г., за нарушение на която дружеството е санкционирано. Административнонаказващият орган правилно е приложил и санкцията по чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал. 2 от същия член в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. Наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки минимума, предвиден в съответната законова разпоредба.

  Липсват и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. За конкретното административно нарушение и съобразно установените по делото фактически обстоятелства свързани с него не са изводими предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай по смисъла на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, извън това нарушението да е първо по ред, които в съвкупност да обуславят неговата по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид административни нарушения. Касае се за формално деяние, чиято съставомерност не е обусловена от настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на същото, следователно и са ирелевантни, като за осъществяването му е достатъчно да се констатира формално несъответствие с изискванията на визираната по-горе наредба. Отделно от това самият законодател е провел разграничение в наказауемостта и размера на санкциите, в зависимост от това нарушението води ли до неотразяване на приходи, какъвто е и настоящия случай, като по този начин е отчел по-ниската обществена опасност на тази категория нарушения, в сравнение с тази на случаите, при които нарушението е довело до подобен неблагоприятен резултат - неотразени приходи. От друга страна на съобразяване от съда, при тази преценка, подлежат и засегнатите обществени отношения, охранени от нормите на ЗДДС и подзаконовите актове по неговото приложение. Последните са с особена обществена значимост, предвид свързаността им с правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата, от тук и засилената им защита, с повишен контрол и превенция, което законодателят е манифестирал с установените по-високи размери на санкциите в ЗДДС. Ето защо настоящият съдебен състав, намира че с ангажиране на административнонаказателната отговорност на „Душ Пазар“ ООД за констатираното в хода на проверката нарушение не е бил нарушен и принципът на пропорционалността като общ принцип на правото на Европейския съюз, поради което и направените в жалбата възражения в тази насока съдът счита за неоснователни, предвид фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, особено като се има предвид интензитета на този вид административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за защита на фискалната политика на държавата, както и с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.

  При  извършената служебна проверка не се констатираха допуснати в  хода  на  административнонаказателното производство  съществени  нарушения  на  процесуалните  правила,  които  да  налагат  отмяна  на  наказателното  постановление.

 Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН  съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление №418249-F428723, издадено на 13.03.2019г. от Началника на Отдел „Оперативна дейности” - Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Душ Пазар“ ООД, ЕИК204130630, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Дилянка“ №27-29, представлявано от С.Й.С., ЕГН:********** и Р.И.Р., ЕГН:**********, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.35, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ