РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Ямбол, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212300600263 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда № 24/03.06.2021г. по НОХД № 23/2021г. на РС-Елхово въззивникът
подсъдим К. Д. К. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от края на
м.октомври **** г. до **.**.**** г. в с.***** ******, обл. ***** от частен дом, находящ се
на ул. "****** *.*.********" №* чрез използване на техническо средство-метални клещи,
тип керпеден, действайки като извършител, отнел чужда движима вещ -50 м. кабел
рекордоман от електрическото захранване на имота на стойност 55 лв. от владението ма
собствениците -Е. И. К. от гр.***** и М. И. П. от гр.***** ******, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1
НК, поради което и на осн. чл.55, ал.1 НК му е наложено наказание три месеца лишаване от
свобода, с определен на основание чл.57,ал.1, т.3 ЗИНЗС първоначален общ режим на
изтърпяване.
Със същия съдебен акт и на основание чл.304 НПК подсъдимият К.К. е признат за
невиновен и оправдан в рамките на предявената му с обвинението престъпна фактология да
е отнел чужди движими вещи - легла персон и половина с метални таблетки на стойност 60
лв., три дюшека персон и половина на стойност 15 лв., единично легло с метални таблетки
на стойност 15 лв., дюшек за единично легло на стойност 15 лв., кафява готварска печка на
1
дърва с фурна на стойност 60 лв., четири дървени стола на стойност 20 лв. и дървена маса с
квадратен плот на стойност 20 лв., всички на обща стойност 195 лв.
С присъдата, предмет на въззивно обжалване, на осн. чл.68, ал.1 НК е приведено в
изпълнение наложеното на подсъдимия К. с Определение №**/**.**.**** г. по НОХД
№***/**** г. по описа на РС-Елхово наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца,
като на осн. чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС първостепенният съд е определил същото да бъде
изтърпявано при първоначален общ режим.
С атакуваната присъда ЕРС е постановил на осн. чл.53, ал.1, б. "а" НК отнемане в полза
на държавата приложеното по делото веществено доказателство - метални клещи тип
крепеден с разпореждане за унищожаването им след влизане на присъдата в сила.
По отношение на вещественото доказателство по делото- 3 кг нарязан кабел
/проводник/ ЕРС е разпоредил да бъде унищожено като вещ без стойност след влизане на
присъдата в сила.
С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт на осн.чл.189, ал.3 НПК в тежест
на подсъдимия въззивник са възложени направените по делото разноски , от които 117, 60
лв., вносими в приход на държавния бюджет по сметка на ОДМВР-Ямбол и 29, 83 лв.,
вносими в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на ЕРС.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подс. К. Д. К., чрез служебния му
защитник - адвокат М.К. от АК- *****. В сезиращия настоящата инстанция процесуален
документ са релевирани бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, мотивиращи искане към въззивния съд да отмени изцяло оспорената присъда,
като извърши преоценка на фактическите и правни изводи на ЕРС в перспективата на чл.304
НПК, с оглед на което да признае подсъдимия за невиновен по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение заема становище за
безспорна фактическа установеност и несъмнена доказаност на извършеното престъпление
против собствеността, неговото авторство и механизъм, с оглед което пледира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Служебният защитник на подсъдимия адв.М.К. от АК-***** към мотивировъчната
част на първоинстанционния съдебен акт, в който не е било отделено съдебно внимание на
възражението му относно наличието на предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК в
конкретиката на процесния случай. В алтернативност формулира защитни възражения за
неправилно приложение на материалния закон, като настоява въззивният съд след
внимателно обмисляне на процесната фактология да приложи правилно закона в
нормативните хипотези на чл.195, ал.4 НК, евентуално на чл.197, т.3 НК и чл.218б НК.
При предоставеното му право на лична защита подсъдимият заявява солидарност със
съжденията на своя защитник.
2
В своята последна дума К.К. апелира въззивният съд да промени наложеното му
наказание лишаване от свобода с мотива, че е необходимо да се грижи за болните членове
на семейството си.
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.319, ал.1 от НПК,
от легитимирана страна, отговаря на изискванията за редовност по смисъла на чл. 320 от
НПК, предвид което обвързва настоящата инстанция със задължението да даде отговор на
поставените в нея въпроси.
Ямболският окръжен съд, като взе предвид аргументите отразени в сезиращия
документ, заявените в съдебно заседание доводи на страните, след внимателен прочит и
цялостен анализ на доказателствените материали в пределите на своите правомощия, в
съответствие с чл.313 и чл.314 НПК установи следното:
Суверенната доказателствена оценка на относимата към предмета на производството
доказателствена наличност обосновава частични несъответствия с възприетите от
първостепенния съд фактически положения:
Подсъдимият К. Д. К. е роден на **.**.**** г. в гр. ******, обл. *******, ж., с п. о., о.,
с настоящ адрес: с.***** ******, обл. ***** , ул. "****** *********"№**. Към момента на
разглеждане на делото същият живее в общо домакинство със съпругата и сина си, като не
получава доходи по трудово правоотношние, а извлича средства за препитание чрез
отглеждането на животни.
Свидетелите М. И. П. от гр. ***** ****** и Е. И. К. от гр.***** притежават в
съсобственост по силата на наследяването къща с двор в с. ***** ******, обл. ***** ,
находяща се на ул. "****** *.*.********" №*, от която е отнета инкриминираната вещ- 50 м
кабел, съставляващ елемент от съоражение за електрическо захранване на имота.
След смъртта на общия наследодател П. К. имотът бил необитаем, което обстоятелство
било известно на подсъдимия. На неустановен ден в периода м.октомври **** г. -**.**.****
г. подсъдимият, намирайки се във влошено финансово и материално положение и поради
липсата на законови източници на доходи, осигуряващи екзистенциалните потребности на
него и членовете на семейството му, решил да извърши кражба на кабел рекордоман от
електрическото захранване на имота, инсталиран в участък между електрическия стълб и
външната страна на къщата. На неустановим в доказателствата ден във времето от края на м.
октомври **** г. до **.**.**** г. съгл. пределите на измененото по реда на чл.287, ал.1 НПК
обвинение подсъдимият успял да отдели и отнеме простиращия се между къщата и
електрическия стълб електрозахранващ кабел рекородман с дължина 50 м. Същият успял
безпрепятствено да прекъсне фактическата власт на собствениците на вещта и да установяви
собствена фактическа власт, като пренесъл кабела в дома си, където го подложил на
последваща обработка - обгорил обвивката му и го нарязал.
Междувременно след обаждане от страна на кметския наместник на с.***** ****** на
наследниците на имота -Е. К. и М. П., информиращо ги за отнемането на
електрозахранващия кабел на имота, св.М. П. депозирала саморъчно изготвена жалба в РУ-
3
Елхово по пощата на **.**.**** г., постъпила в РУ-Елхово на **.**.**** г.
Проверка по повод изложените в жалбата оплаквания била възложена на Н. П. П. -
****** ПУ-Лесово при РУ-Елхово, в рамките на която на **.**.**** г. установил
подсъдимия К.К. на автогарата в гр. ***** . Последният носел в прозрачен найлонов плик
множество парчета с елипсовидна форма, представляващи червениквава метална нишка, с
остатъчни следи от черна изолация и тегло от 3 кг., които предал с протокол за доброволно
предаване от **.**.**** г. В хода на проведена от св.Н. П. полицейска беседа същият
разяснил съпричастността си към дейност по отнемане на медни проводници, част от
електроснабдяващо съоражение на необитаема къща в с. ***** ******, за обективното
изпълнение на която използвал стълба и клещи тип крепеден, технически способствали за
отстраняване на отнетния електропреносен кабел. В контекста на беседата подсъдимият
оповестил намерението си да продаде отнетите в края на м. октомври **** г. проводници на
пункт за вторични суровини. На същата дата **.**.**** г. с протокол за доброволно
предаване подсъдимият предал на св. Н.П. 1 бр. метални клещи със зелени пластмасови
дръжки, която доброволна дейност е намерила формално отражение в протокол за
доброволно предаване.
В рамките на проведените процесуално-следствени действия по образуваното
досъдебно производство св. старши инспектор Н. П. с протокол за доброволно предаване от
**.**.**** г. е предал за целите на разследването доброволно предоставените от подсъдимия
вещи -нарязан метален проводник и метални клещи тип крпеден.
Назанчена е съдебно-оценителна, експертиза, включваща професионално мотивирана
оценка на пазарната стойност на отнетия електропреносен кабел рекордоман в размер на 55
лв., съизмерима с установената му дължина -50 м.
Съгласно данните от справката за съдимост спрямо подсъдимия К. е въздействано със
средствата на наказателната репресия, като с влязло в сила Определение №***/**.**.**** г.
по НОХД №***/**** г.по описа на ЕРС е одобрено споразумение относно престъпление по
чл.234в, ал.1 НК с наложена наказателна санкция пробация на осн. чл.55, ал.1 т.2, б. "б" НК
и чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК -задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
С Определение №**/**.**.**** г. ЕРС е одобрил споразумение за извършена от подсъдимия
противоправна дейност по чл.339, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК, с наложено наказание от пет
месеца лишаване от свобода при условията на чл.66, ал.1 НК с тригодишен изпитателен
срок.
Изложената фактическа обстановка намира необходимата доказателствена
обезпеченост в гласните доказателствени средства- обясненията на подс. К.К. /в
преобладаващата им част/, показанията на св. М. П. /отчасти/, в т.ч. прочетените по реда на
чл.281, ал.5, вр,ал.1, т.2 НПК от досъдебното производство, показанията на св. В. Д. / в
преобладаващата им част/, в т.ч.прочетените по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.1 НПК
показания от досъдебното производство, показанията на св.Н. П. П., св. К. К. П.,св. Е. И. К.,
4
от предявените по делото веществени доказателства, изготвената стоково- оценъчна
експертиза,както и от приобщените по процесуалния ред на чл.283, ал.1 НПК писмени
доказателствени средства, сред които справка за съдимост на подсъдимия, протокол за
доброволно предаване от **.**.**** г. - 2 бр., протокол за доброволно предаване от
**.**.**** г., протокол за оглед на веществени доказателства от **.**.**** г., ведно с
фотоалбум и др.
Настоящият въззивен състав не констатира съществени недостатъци в процесуалната
дейност на ЕРС, които да налагат корекция посредством отмяна на атакуваната присъда и
връщането на делото за ново разглеждане. В рамките на своята процесуална автономия ЕРС
е положил максимални усилия за цялостното и пълноценно изясняване на фактическите
обстоятелства, като по пътя на постигането на обективната истина е събрал относимите и
възможни доказателства, касаещи лимитираните в чл.102 НПК базисни фактически
положения. В границите на своето произнасяне при мотивирането си ЕРС не е допуснал
необоснованост, необясними противоречия или информационен дефицит относно
обстоятелствата, включени в предмета на доказване, които да предопределят съдебна намеса
във вр.с придържането към процесуалните правила на чл.14, ал.1 чл.107, ал.3 и ал.5 НПК.
Изградените фактическите изводи в първоинстанционната присъда могат да бъдат
споделени в основната им част: относно проведеното пълно доказателствено установяване
на обстоятелствата, касаещи авторството на инкриминираното деяние, относно
конкретизирания приблизителен времеви интервал на неговото осъществяване, относно
предмета на престъпната дейност и изведената по експертен път негова стойност, както и
очертаващата се като безспорна в гласните и писмени доказателства конкретика относно
мястото на извършване на престъплението. По така изброените въпроси мотивите на
проверяваната присъда се основат на фактите, установени чрез валидно събраните и
проверени доказателства.
На първо място, верен и обоснован е изводът относно авторството на извършеното от подс.
К. неправомерно деяние, квалифицирано като кражба. В тази насока в първоинстанционната
присъда се съдържа съпоставителен анализ на заявените в обясненията на подсъдимия
самопризнания с показанията на св. Н. П., В. Д., М. П., К. П., които съобщават
обстоятелства взаимосвързани с характера на противоправния резултат- констатираната
липса на 50 м. електропреносен кабел, времето и начина на установяването й. Съвпадащите
обстоятелства относно момента на узнаване за кражбата от страна на пострадалите
сънаследници Е. К. и М. П. в диапазона между м.октомври **** г.-**.**.****г. посредством
телефонно обаждане от страна на кметския наместник В. Д., е пълноценно изяснено.
Неговото обсъждане е съпътствано от старателно обмисляне и излагане на съдържателни
мотиви относно хронологичния ред в действията по изготвяне и депозиране по пощата на
писмена жалба /**.**.**** г./ за отнетия кабел от страна на св. М. П., който момент е и
обективният предел, служещ за обозначаване момента на довършване на престъплението.
Правилно е използвана процесуалната техника на съпоставка на приобщените от предходна
процесуална фаза показания на св. М. П., със съобщеното от нея в съдебно следствие за
5
отстраняване на времевите и предметните разминавания по пътя на сравнението с
контролните по своя характер показания на нейния съпруг К. П.. Правилно ЕРС е
акцентирал, че съгласно свидетелстването на последния двамата са посетили имота в с.
***** ****** едва през пролетта на **** г. , когато са констатирали допълнително и
множество липсващи мебели в къщата, за отнемането на които законосъобразно
подсъдимият е оправдан от първоинстанционният съд. Средство за проверка на
фактическата истинност на тази информация е и заявеното в показанията на св. Н. П. в
насока, че проверката по случая му е възложена след получена жалба от М. П. по пощата,
респ. същата не е възприела непосредствено липсата на кабела, а е сезирала надлежните
органи след получено обаждане на св. В. Д.. В този смислов ракурс са и показанията на св.
Е. К., че след телефонно уведомяване от страна на кметския наместник за извършената
кражба, обхващаща в материалните си предели единствено електропреносния кабел,
свидетелката е препратила св. Д. към сестра си, която била ангажирана в стопанисването на
наследствения имот. В показанията си св.К. очертава и максимално ранния момент на
извършване на посегателството, със съобщения факт на получено от нея обаждане през
втората половина на **** г. Мотивировъчната част на присъдата относно обсъждането на
доказателствената съвкупност, установява внимателен коментар и оценка за достоверност
на групата гласни доказателствени средства, подкрепящи изцяло обвинителната теза и
потвърждаващите я самопризнания на подсъдимия. Съобразени са съществените страни на
показанията на всяко от разпитаните по делото лица, със съпътстваща аргументация,
показваща извършена преценка за вътрешна и външна съгласуваност на доказателствените
източници и изискуемото се съотнасяне с писмените доказателствени средства- протоколи
за доброволно предаване от **.**.**** г. и от **.**.**** г., протокол за оглед на веществени
доказателства и приложен фотоалбум към него. Дадена е обективна оценка на
констатациите в огледния протокол по отношение предадените доброволно от подсъдимия
парчета метален проводник, който наред с останалите гласни доказателства ЕРС правилно е
приел, че удовлетворява предявените от процесуалния закон императивни изисквания и
осигурява възможност да послужи като доказателствена опора за постановяване на
осъдителна присъда. Закрепените в него констатации съдържат подробно описание на вида
на парчетата меден проводник,общото тегло -3кг, червеникав цвят, с остатъци от черна
изолация, което фактическо описание се намира в логична взаимовръзка с описаните от
подсъдимия етапи на взаимодействието върху отнетата вещ след довършване на кражбата.
По делото не се установяват очевидци на деянието, с оглед възведената от първата
инстанция квалификация, изискваща доказаност на обективния признак - използване на
техническо средство. В доказателствената съвкупност отсъстват, каквито и да било косвени
доказателства, потвърждаващи този момент от самопризнанието на подсъдимия и
конкретизирани в подкрепа на тезата за доказаност на по-тежко наказуемия механизъм на
извършване на инкриминираното престъпление против собствеността. Доколкото
самопризнанията следва да бъдат кредитирани при обективно изследване на цялостното им
логическо съдържание, което в случая не във всички свои части е в кореспондираща връзка
с други доказателствени източници, формулираната от ЕРС правна квалификация подлежи
6
на преоценка.
В този контекст настоящата инстанция установи неспазване от ЕРС на правилата за анализ и
оценка на част от гласните доказателствени средства, за методите на оценяване на които
НПК предвижда строго очертан процесуален ред. Поради това е налице несъвпадение на
позицията на въззивната инстанция относно крайния правен резултат, а именно възприетата
по-тежка квалификация на процесната общественоопасна дейност по чл.195, ал.1, т.4
вр.чл.194, ал. 1 НК. В контекста на изложеното, на първо място следва да се посочи
несъблюдаването на предявения от НПК и констатнанта съдебна практика диференциран
подход към приобщените показания на полицейския служител св. Н. П.. В съдържанието им
следва да бъде обособена онази тяхна част, в която разкриват пряко възприети факти и
обстоятелства от осъществилата се фактическа обстановка, подлежат на правна оценка и се
ползват с контролно значение спрямо достоверността на останалите доказателства, от
частта, в която те пресъздават извънпроцесуалното признание на подсъдимия в хода на
осъществената с него "беседа"и се явяват недопустимо доказателствено средство.
На следващо място, съществен процесуален пропуск в доказателствения анализ на
ЕРС е частичното игнориране на императивната забрана на чл.116, ал.1 НПК. За да приеме,
че подсъдимият е прекъснал отнетия кабел рекордоман с технически способ- метални
клещи, респ. че обвинението в частта на този индивидуализиращ елемент е доказано по
несъмнен и категоричен начин, контролираната инстанция се е позовала единствено на
обясненията на подсъдимия в стадия на съдебното следствие, евентуално на формалната и
житейска логика.
Достоверната значимост на това обстоятелство, ангажиращо наказателната отговорност на
подсъдимия по по-тежко наказуем състав на кражба, не е била предмет на съпоставка и не е
намерила надлежна фактическа подкрепа, в което и да е от останалите валидно събрани
доказателства. Неспазването на установените от законодателя стандарти в чл.116, ал.1 и ал.2
НПК е довело до незаконосъобразен извод за съставомерността на деянието от обективна
страна, което решаващият съд е субсумирал под разпоредбата на чл.195, ал.1, т.4 НК.
Безспорно, законът не въвежда забрана самопризнанията да бъдат поставени в основата на
осъдителна присъда, но наред с тяхната еднопосочност, детайлност и неизменност, се
изисква внимателна проверка и старателна преценка относно фактическата им истинност и
доказаност. С други думи, самопризнанието независимо от неговата рационалност и
основополагаща роля в цялостния доказателствен процес не дерогира императивното
правило на чл.116, ал.1 НПК, то да не бъде единственото доказателствено средство в
подкрепа на обвинението, в т.ч. по отношение на всеки законово дефиниран елемент от
подбраната материалноправна конструкция. Вместо да извърши проверка дали останалите
доказателства и доказателствени средства са в съответствие с обясненията в частта им,
касаещи използването на метални клещи, както го е задължавал чл.116, ал.2 НПК,
районният съд се е доверил изцяло на тези обяснения, на тяхното съобразие с формалната и
аргументативна логика, корелираща не с конкретни преки или косвени факти, а директно с
приетата правна теза. Избраният доказателствен подход, освен че бележи противоречие с
7
обвързващото правило на чл.116 НПК, на практика подценява двойствената природа на
обясненията като доказателствено средство и като средство за защита, от която произтича
отсъствието на задължение подсъдимият да съобщава винаги и само истината под страх от
наказателна отговорност. Освен това използваният метод за оценка на доказателствената
съвкупност чрез акцентиране върху значението на самопризнанията е в разрез със забраната
на чл.14, ал.2 НПК, която изключва предустановеността на силата на което и да е от
доказателствата. Това несъмнено важи и за самопризнанията на подсъдимия. Съдът няма
задължение на всяка цена да им признае пълнота и достоверност, а да бъде критичен към
тяхната доказателствена стойност чрез качествената им съпоставка с останалия
доказателствен материал.
В този аспект въззивният съд намери, че конкретните характеристики на инкриминираното
деяние не дават основание да се приеме за стабилно и несъмнено установен отегчаващият
квалификацията престъпен механизъм, визиран от обективната страна на изпълнителното
деяние в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.4 НК. Тези аргументи водят до извод, че са налице
предпоставките за изменение на първоинстанционната присъда с прилагане на закон за по-
леко наказуемо престъпление, като деянието, извършено от подс. К. бъде преквалифицирано
от такова по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 НК в такова по чл.194, ал.1 НК. За въззивната
инстанция е налице възможност да преквалифицира деянието, тъй като по фактическите
обстоятелства, обосноваващи наказателната отговорност, подсъдимият се е защитавал.
ЯОС счита за незаконосъобразен подхода на ЕРС в допускането на извънпроцесуални
доказателствени източници, какъвто на практика се явява беседата с оглед кредитираните
показания на полицейския служител Н.П.. Става въпрос за онази част от тях, пресъздаваща
информация от проведена с подсъдимия беседа. По този въпрос е формирана еднопосочно
становище в последователно развиваната съдебната практика в Решение № 391/25.10.2013 г.
на ВКС, 3 НО, Решение № 45 от 03.02.2010 г. по НОХД № 712/2009 г., ІІІ НО, Решение №
519 от 18.12.2009 г. по НОХД № 637/2009 г., І НО. В този смисъл е и решението на ЕСПЧ по
делото D. Mitev v. B., Application no. 34779/09. Беседата, която няма собствена
регламентация в НПК, е недопустим способ за събиране на доказателства, затова и
опосредстваната дейност по приобщаване на резултатите от нея в доказателствената
съвкупност чрез провеждане на разпит на съответния оперативен работник е нелегитимен
подход в доказателствената и аналитична дейност на ЕРС. Именно, за да се избегнат
възможни съмнения при осъществяването на правораздаването, законодателят е въвел
изрични правила, целта на които е гарантиране на обективен и справедлив процес, като
съдът не може да неглижира обвързващите правила на процесуалния закон и да постанови
осъдителна присъда, ако доказателствата не са били събрани по установения ред.
Прилагането на този нерегламентиран метод в стадия на съдебното следствие е еднозначно
окачествено в съдебната практика като форма на заобикаляне на закона и е в неразривна
връзка с тежко нарушаване на предвидения от законодателя стандарт за спазване правата на
участниците в наказателния процес. От една страна нарушен е установения в НПК
процесуален ред за доказателствено приобщаване на твърденията по релевантните факти на
8
разпитваното лице. От друга страна, налице е опорочаване на отразените в НПК условия,
гарантиращи правото на защита на привлечения към наказателна отговорност субект в най-
характерното нейно измерение - правото да получава професионално процесуално
съдействие на адвокат, който да го съветва, кои негови фактически действия, в т.ч.
признанията на кои факти до какъв изход на наказателното производство биха могли да
доведат за него. Предвид това, единственият легален начин да бъдат правени самопризнания
в рамките на процеса е чрез даване на обяснения от подсъдимия и спазване на разпоредбата
на чл.115 НПК. Обстоятелството, че при проведения разпит подсъдимият е предоставил
самопризнания, информативно напълно идентични със заложените в оперативните данни от
беседата, не създава процесуално допустима възможност преразказът на тези данни, да бъде
ползван като допълнително доказателствено средство с контролно значение спрямо
самопризнанията на подсъдимото лице. В тази им част коментираните показания
незаконосъобразно са отчетени от първата инстанция като даващи доказателствен принос в
разкриване престъпния механизъм на извършеното съобразно материалноправната
квалификация на чл.195, ал.1,т.4 вр. чл.194, ал.1 НК. Предвид изложеното следва извод, че в
развитието си допуснатото процесуално нарушение, свързано с употребата на резултати от
нерегламентирано процесуално средство /беседа/, е довело до неверни доказателствени
изводи, обусловили неправилно приложение на материалния закон във вр. с приетата по -
тежка квалификация по см. на чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 НК.
Следва да се отчете правното значение на проведения в цит. съдебна практика паралел във
връзка с оценката на процесуалната годност и доказателствена валидност на показанията на
полицейския служител в онази тяхна част, в която те разкриват непосредствено възприети
от него факти и обстоятелства от фактическата реалност. Доказателствено и правно
относими към осъдителните съждения на ЕРС са показанията на Н. П. във вр. с мястото на
срещата му с подс. К.- на автогарата в гр. ******, на **.**.**** г., установените у последния
веществени доказателства - парчета от меден проводник, пренасяни в найлонов плик,
оповестеното пред служителя на реда намерение на подсъдимия да ги предаде на пункт за
вторични суровини и пр. Изброените обстоятелства имат правно ценима корелация с
главния факт, доколкото потвърждават единствено настъпилия в обективната реалност
съставомерен резултат- противозаконното отнемане на предмета на престъплението от
страна на подсъдимия К.. Що се отнася до обективираното в протокол от същата дата
доброволно предаване на 1 бр. метални клещи, съпровождано с обстоятелството за
отправено от подсъдимия изявление за тяхното специално предназначение в изпълнението
на вменената му престъпна проява, същото не намира фактическа мотивираност в други
доказателствени източници. По делото отсъстват показания на свидетели очевидци на
деянието, както и корелативно относима информация, получена чрез провеждане и
прилагане на друг допустим съгл. регламентацията на НПК способ на доказване,
установяващ с необходимия интензитет по косвен път, че посоченото техническо средство е
било приведено в действие при отнемането на процесния кабел рекордоман. Известно е, че
съдебният акт трябва да е не само логически обоснован, но и юридически правилен, респ.
постановен в резултат на съблюдаване на приложимите процесуални норми. В случая
9
заложените в присъдата разсъждения и констатации на съда за вложения в деянието
механизъм са съответни на житейската и формална логика, но не се намират в строго
съответствие с императивно уредените процесуални критерии при събирането и оценката на
доказателствата. Съответно, когато формиращите фундамента на определен фактически
извод съдебни разсъждения сочат на превратно проведена доказателствена дейност или
отразяват мисловна обосновка на конкретна форма на изпълнителното деяние, в съгласие с
обективната логика, но в противоречие с процесуалните правила, несъмнено съдебният акт
се явява опорочен.
В лимитираните фактически положения и съпътстващата ги доказателствена
интерпретация, целяща отстраняване на допуснатите процесуални нарушения от ЕРС,
настоящият състав направи следните правни изводи:
Изложени бяха доводи, обуславящи необходимостта от изменение на
първоинстанционната присъда в хипотезата на чл.334, ал.1 т.3 вр.чл.337, ал.1, т.2 НПК
поради прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В
случая, разпоредбата на чл.194, ал.1 НК е тази, под която според настоящия състав се
субсумира извършеното и която в санкционната си част предвижда наказание "лишаване от
свобода" до осем години без специален минимум, с оглед което изпълнява условията на
закон за по-леко наказуемо престъпление.
Подсъдимият К. Д. К., с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние, попадащо в нормативния регламент на основния състав- чл.194,
ал.1 НК, като на неустановена дата в периода от края на м. октомври **** г. до **.**.**** г.
в с. ***** ******, обл. *****, от частен имот, находящ се на ул "****** *.*.********" №*,
действайки като извършител отнел чужда движима вещ- 50 м. кабел рекордоман от
електрическото захранване на имота на стойност 55 лв. от владението на собствениците му
М. И. П. от гр. ***** ****** и Е. И. К. от гр.***** без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои.
Изяснената конкретика на престъпната деятелност навежда на извод за реализиране на
цялостния фактически състав на престъплението кражба в съответствие с правните
параметри на разпоредбата на чл.194, ал.1 НК. Осъществени са в кумулативност всички
обективни признаци на визираната в материалноправната рамка на чл.194, ал.1 НК
противоправна дейност: деецът е прекъснал чуждата фактическа власт /на владелците/ върху
конкретизираната в доказателствата движима вещ -50 м. кабел рекордоман от съораженията
за електрическо захранване; установена е собствена фактическа власт върху вещта.
Неправомерното и безпрепятствено установяване на собствено владение върху отнетия
предмет имплицитно включва и намерението за своене, доколкото владението дава
възможност на подсъдимия да се разпореди с вещта по свое усмотрение. Поначало
мотивацията за присвояване/ разпореждане с отнетата вещ е без значение, след като са
установени обективните параметри на кражбата, както и субективната представа на дееца за
нейното осъществяване. Но в разискваните доказателстени материали присвоителното
намерение е отчетливо проявено с външно манифестирано желание за разпореждане с
10
отнетния и преработен кабел, посредством декларираното от самия подсъдим намерение в
тази насока. Прекъсването на фактическата власт на владелците е осъществено без тяхно
съгласие. Юридически коректен и професионален е подходът на ЕРС в изследването на
правото на собственост на базата на специалната нормативна уредба, установена в
законовия регламент на чл.117, ал.7 ЗЕ и допълващата я поднормативна рамка в чл.29, ал.1
от Наредба №6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към пренаосната и електроразпределителните електирчески мрежи. В
цитираната законова регламентация е проведено легално разграничение относно
собствеността на електрическите съоръжения ниско напрежение, в съответствие с което
инкриминираният кабел рекордоман 50 м. е собственост на Е. К. и М. П..
От субективна страна подсъдимият К. е действал при форма на вината пряк умисъл.
Интелектуалните му представи са отразявали, че извършва антисоциална дейност,
отнемайки кабел за електрозахранване от частен имот на ул. "****** *.*.********" №* в
с.***** ******, обл.*****, който се намира във владението на друго лице и е чужд.
Осъзнавал е, че пострадалите не са дали съгласие за отнемането на кабела. Насочеността на
волевия момент на умисъла е пряк. Подсъдимият непосредствено е искал настъпването на
общественоопасния резултат. Проявление в обективните находки по делото намира и
специфичният допълнителен субективен признак -намерение за своене на вещта.
Що се отнася до дължимата съдебна аргументация по заявените в алтернативност защитни
възражения за основанията за приложимост на чл.9, ал.2 НК, регулираща хипотезите на
малозначителност и дефинитивната разпоредба на чл.93, т.9 НК, към която препраща
претендираната от защита като относима разпоредба на чл.195, ал.4 НК:
Маловажният случай е оценъчен критерий, като нормативният текст на чл.93, т.9 НК указва
характеристиките, които съществено го разграничават от типичните случаи по основния
състав. Тези характеристики изискват анализ на корелацията на установената фактология на
плоскостта на обществената опасност на деянието - при констатиране на липса или
незначителност на вредните последици, които да увреждат съответните защитени
отношения. В алтернативност, и при наличие на вредоносни последици е допустимо
квалифицирането на случая като маловажен, заключението за което се извежда от
доминиращото значение на смекчаващите обстоятелства относно личността на дееца.
/Решение № 74 от 14.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 332/2019 г., I н. о., НК/ Във вариантите,
относими към двете алтернативи споменатите фактори следва да бъдат интерпретирани не
субективно и произволно, а да обуславят извод за чувствително по-ниска степен на
обществена опасност на изследваната дейност в сравнение с обикновения случай,
характерен за основния състав, предвиден от законодателя. Сред подлежащите на оценка
обективни фактори, доколкото в конкретния казус се касае до резултатно престъпление,
съществено значение има стойността на вещта –непосредствен предмет на посегателство,
която е в размер на 55 лв. с повече от 1/9 под прага на МРЗ, което обстоятелство,
разгледано самостоятелно би обусловило извод за незначителност на вредните последици. С
инкриминираното деяние обаче са засегнати освен правни интереси с имуществен и такива с
11
неимуществен характер, доколкото е повредено електрическо съоръжение, чрез което
оператора на разпределителната мрежа предоставя електроенергия на правоимащите
увредени лица,т.е. засегната е възможността им за свободно потребление на електроенергия.
Това допълнително обстоятелство очертава комплексната обществена значимост на
предмета на посегателство. Настоящата съдебна инстанция не намира, че е изправена пред
възможността да приложи чл.194, ал.3 НК при стриктна преценка на твърдяната от защитата
група смекчаващи обстоятелства относими към персоналния облик на подсъдимия.
Отразените в справката за съдимост предходни осъждания на подсъдимия към момента на
извършване на деянието обосновава преценката за завишена обществена опасност на
личността му. Несъмнено установимите по делото допълнителни смекчаващи фактори като
продължителността на воденото наказателно производство, оказаното от подсъдимия
съдействие за разкриване на обективната истина, неговата напреднала възраст, по характера
и естеството си не могат да се конкурират с предходната съдимост на дееца, а тяхната
правна стойност съдът прецизира при отмерване на справедливото наказание. По
аналогични съображения и по аргумент за по-силното основание не може да се приеме за
правилна претендираната от защитата теза за формална противоправност на
посегателството, чиято обществена опасност е в драстично несъответствие с използвания от
законодателя критерий при криминализиране на съответното престъпление против
собствеността. Приемането на едно деяние за малозначително по см. чл.9, ал.2 НК,
равнозначно на непрестъпно в правен и социален аспект, е допустимо в две хипотези- липса
на обществена опасност поради малозначителност на деянието; наличие на обществена
опасност на деянието, но при явна незначителност, което на практика обуславя отпадане и
на юридическия признак - неговата противоправност. Казаното във вр. с комплексния
характер на засегнатите с извършеното имуществени и неимуществени интереси правят
поведението на подсъдимия обективно и субективно съставомерно по чл.194, ал.1 НК, без
съществени специфики, които да редуцират обществената му опасност по този текст до
степен на неутралност за наказателното право.
По отношение несъстоятелността на защитното възражение за правна релевантност на
фактологията към привилегированите състави на чл.197, т.3 НК и чл.218б НК ЯОС напълно
споделя аргументите на ЕРС, че осъщественото доброволно предаване на кабела в състояние
на същностна трансформация-обгорен и нарязан на парчета метал, не е юридически
еквивалентно с никоя от алтернативните хипотези на връщане или заместване на отнетото
имущество до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
По наказанието:
За изходна база в реализирането на наказателната отговорност служат обективната
обществена опасност на деянието и свойствата на личността сами по себе си и такива,
каквито са изявени в конкретното деяние. Следователно видът и размерът на наказнието
следва да бъде приведен в съответствие с обективните характеристики на самата престъпна
проява и вината на подсъдимия, които определят нивото на обществена опасност и степента
на укоримост на конкретното поведение. Наказателноправният отговор на извършеното
12
следва да осигури мярата на ефиксано въздействие върху подсъдимия като съдейства за
постигането на индивидуална корекция в неговото поведение и реализиране на целите на
наказанието в чл.36 НК.
В хипотезата на чл.54 НК съдебният състав отчете като отегчаващо вината обстоятелсто
обремененото съдебно минало на подсъдимия. В рамките на седем месеца той е осъден за
две престъпления от общ характер по №***/**** г.по описа на ЕРС за престъпление по
чл.234в, ал.1 НК и по НОХД №***/**** г. за престъпление по чл.339, ал.1 НК, като
процесното деяние е извършено в приблизителния порядък на около година след влизане в
сила на последния съдебен акт, и в изпитателния срок, за който е отложено изпълнението на
наложеното му наказание лишаване от свобода. Въпреки това доминиращ по делото е
комплексът смекчаващи отговорността обстоятелства, които са в обем и с правна значимост,
изключваща меродавността и адекватността на наказанието лишаване от свобода като
заслужена за извършеното престъпление репресия и обуславящи прилагането на чл.55,
ал.1,т.2, б. "б" НК. В тази категория основателно е акцентираното от защитата предоставено
съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина чрез депозирането на
цялостни, рационални и изчерпателни самопризнания, които с оглед спецификите на
проведения доказателствен процес /липсата на преки очевидци/ имат особено значима роля
за разкриването на обективната истина. В коментирания аспект е осъщественото доброволно
предаване на вещестевеното доказателство /3 кг метален проводник/, съпътствано от пълни
и максимално точни обяснения, способстващи индивидуализирането на този предмет-
мястото и обекта, от който е извършено отнемането, както и разсяненията за преработката и
намерението за разпореждане с него, последователно и еднопосочно поддържани в
досъдебна и съдебна фаза на наказателния процес. В благоприятна за дееца насока следва да
бъде отчетен и проектираният в деянието стремеж към минимално социално вредящо
поведение с оглед мотивацията му при подбора на предмет на посегателство. А именно, при
пристъпване на правната забрана подсъдимият съзнателно се е насочил към част от
елкетропреносно съоръжение, за която е знаел, че обслужва необитаем имот. Безспорен
смекчаващ отговорността фактор е размера на паричната равностойност на отнетата вещ- 55
лв., която съизмерима с действащите критерии съотносими с размера на МРЗ от 510 лв. по
време на извършване на престъплението, е незначителна.
Смекчаващите отговорността обстоятелства на плоскостта на личността убедително се
свързват, както с напредналата възраст на подсъдимия, така и с информацията в показанията
на св. Н. П. за изключително влошеното материално и финансово положение на подсъдимия
и неговото семейство, както и за болестното състояние на сина на подсъдимия по време на
извършване на общественоопасната проява. В обобщение казаното обуславя извод за
едновременна изключителност и многобройност на смекчаващите отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия. В съобразие с предписанията на чл. 55, ал.1,
т.2, б. "Б" НК въззивната инстанция намира, че оправданата и справедлива наказателно-
правна реакция в социален и правен аспект е нанаказанието "пробация" по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 НК, изразяващо се в двете задължителни пробационни мерки - "задължителна
13
регистрация по настоящ адрес" с явяване и подписване пред пробационен служител два
пъти седмично и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" с
продължителност от 6 ( шест ) месеца. Така определеното наказание би удовлетворило
целите на специална превенция чрез оказване на нужното възпиращо, предупредително и
поправително въздействие върху подсъдимия и би съдействало за създаването на стимули у
същия за бъдещо съобразяване със социалните норми и зачитане на закона.
Индивидуализираното наказание по своята тежест и с оглед конкретиката на случая
предствалява и достатъчна по своя характер правна реакция, която би утвърдила ролята на
правото като сериозен регулатор в общественото съзнание и би подчертала неговия
обвързващ характер спрямо всички граждани.
Поради тези съображения въззивният съд намира, че присъдата на ЕРС следва да бъде
изменена в посочената част, като бъде отменена и в частта относно определения
първоначален режим на изтърпяване на наказанието и относно привеждането в изпълнение
по реда на чл.68, ал.1 НК на наложеното на подсъдимия с Определение №**/**.**.**** г. по
НОХД №***/**** г. по описа на РС-Елхово наказание лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 НПК законосъобразно в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски, в т.ч. сумата за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водeн от горното, Окръжен съд-Ямбол на основание чл.334 т.3 вр.чл.337, т.2 и чл.338 НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №24/03.06.2021 г., постановена по НОХД № 23/ 2021 г. по описа на
Елховски районен съд, Наказателно отделение, 4 състав като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието, в извършването на което е признат за виновен подсъдимия К. Д. К. с установена
по делото самоличност, от такова по чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 НК в престъпление по
чл.194, ал.1 НК.
ИЗМЕНЯ присъда №24/03.06.2021 г., постановена по НОХД № 23/ 2021 г. по описа на
Елховски районен съд, Наказателно отделение, 4 състав В ЧАСТТА относно наложеното на
подсъдимия К. Д. К., с установена по делото самоличност, наказание, като вместо наказание
"лишаване от свобода" за срок от 3 (три) месеца му НАЛАГА наказание "пробация",
изразяваща се в пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с
явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично с продължителност от
6 ( шест) месеца и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" с
продължителност от 6 ( шест) месеца.
ИЗМЕНЯ присъда №24/03.06.2021 г., постановена по НОХД № 23/ 2021 г. по описа на
Елховски районен съд, Наказателно отделение, 4 състав като я ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с
която на основание чл. чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия
К. Д. К. с Определение №**/**.**.**** г. по НОХД №***/**** г. по описа на РС-Елхово
14
наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца.
ИЗМЕНЯ присъда №24/03.06.2021 г., постановена по НОХД № 23/ 2021 г. по описа на
Елховски районен съд, Наказателно отделение, 4 състав като я ОТМЕНЯ в частта, с която е
определен първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода".
ПОТВЪРЖДАВА присъда №24/03.06.2021 г., постановена по НОХД № 23/ 2021 г. по описа
на Елховски районен съд, Наказателно отделение, 4 състав в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15