Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – наказателно отделение, в публично съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
С. САВОВ
при секретар Нели Ковачева и прокурор Росица Георгиева, като разгледа докладвано от съдията Румяна Петрова ЧНД № 1370 /2019 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.
Делото е образувано въз основа на
удостоверение за признаване и изпълнение на наказателна присъда № 1029/ 2019 от
12.09.2019 г. по дело № 4061/271/2019, влязла в сила на 08.10.2019 г. на съд
Орадя, Република Румъния.
В съдебно заседание представителят на
ВОП изразява становище, че решението не следва да бъде признато, тъй като
деянието, за което е осъдено лицето не представлява престъпление по българското
наказателно право.
Осъденият В. нередовно призован, не се явява.
Не взема становище по искането.
Назначеният служебен защитник на В.,
адв. С. също претендира да се постанови
отказ за признаване на присъдата на румънския съд.
Съдът, след като се запозна с
депозираното Удостоверение, Наказателната присъда на съда в Орадя и изразените
становища на страните, намира за установено следното:
Осъденото лице В. е роден на ***г. в гр. Каварна, жив. в с.
Слънчево, обл. Варна, неженен, с основно образование.
Постъпило е удостоверение за
признаване и изпълнение на наказателна присъда № 1029/ 2019 от 12.09.2019 г. по
дело № 4061/271/2019, влязло в сила на 08.10.2019 г. на съд Орадя, Република
Румъния, с което на българския гражданин С.Г.В., роден на *** г., е било
наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година, чието изпълнение
е било отложено за срок от две години и са му наложени пробационни мерки за
срок от две години от влизане в сила на решението, а именно – да се представя в
Служба Пробация във Варна, България на датите, фиксирани в нея; Да приема
посещенията на съветника по пробации, назначен за наблюдението му; ДА уведоми
предварително за смяна жилището и за всяко пътуване по- дълго от 5 дни; ДА
съобщава за смяна на работното място; ДА съобщава информация и документи, които
позволяват контрол на доходите му; ДА посещава програма за социална
реинтеграция; ДА полага безплатен общественополезен труд за срок от 60 дни.
Наказанието на В. е наложено за извършено престъпление по чл. 335, ал. 1 от НК на Р Румъния, а именно за това, че на 09.02.2019г. около 23,16 часа е управлявал автомобил марка Мерцедес Бенц, модел Вито 115CDI с регистрационен номер BBI-968, финландски, по национален път DN1, по граничната линия на Румъния с Унгария до ГКПП окр. Бихор без да притежава свидетелство за управление, издадено от румънските власти или от други държави.
С оглед тези обстоятелства, съдът
намери, че не може да удовлетвори искането на сезиращата държава, доколкото
случат попада в обхвата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС. Българският
гражданин В. е осъден за деяние, което не е наказателно наказуемо по българското
законодателство, тъй като представлява административно нарушение. Управлението
на МПС в Р България без притежание на съответното свидетелство за управление,
по пътища отворени за обществено ползване, се санкционира по административен
ред и представлява административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, като се санкционира по чл. 177, ал. 1т.2 от ЗДвП с
административно наказание глоба от 100,00 лв. до 300,00 лв. Наказателната
формулировка по българския наказателен текст на чл. 343в, ал. 2 от НК, имащ
връзка с тези обществени отношения, изисква наличието на допълнителен елемент –
лицето да извършва управление на МПС без СУ на МПС, в едногодишен срок след
като е наказан по административен ред за същото
това нарушение. Така описаното деяние не може да бъде подведено и под
фактическия състав на чл. 343в, ал. 1 и ал. 3 от НК, доколкото субект на същите
са лица, които са придобили право да управляват МПС. На следващо място,
деянието не попада и в изключенията на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС.
Горното според настоящият състав на
съда представлява абсолютна пречка, установена и в чл. 15, ал. 1, т. 6 от
Закона, регламентирана и в чл. 11, §1 б.
"г" от РР 2008/947/ПВР на Съвета на ЕС за признаване на румънското
решение.
Поради горното и на основание чл. 16,
ал. 7, т. 2, вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, съдът
Р
Е Ш И:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ на наказателна присъда № 1029/ 2019 от 12.09.2019г. по дело № 4061/271/2019, влязла в сила на 08.10.2019г. на съд Орадя, Република Румъния, с която на българския гражданин С.Г.В., ЕГН **********, роден на ***г. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е било отложено за срок от две години и са му наложени пробационни мерки за срок от две години от влизане в сила на решението, а именно – да се представя в Служба Пробация във Варна, България на датите, фиксирани в нея за срок от две години; Да приема посещенията на съветника по пробации, назначен за наблюдението му; ДА уведоми предварително за смяна жилището и за всяко пътуване по- дълго от 5 дни; ДА съобщава за смяна на работното място; ДА съобщава информация и документи, които позволяват контрол на доходите му; ДА посещава програма за социална реинтеграция; ДА полага безплатен общественополезен труд за срок от 60 дни.
Решението
подлежи на обжалване и протест в 5 дневен срок пред Апелативен съд Варна.
ДА се уведомят съдът на издаващата държава и Министерството на правосъдието на Република България след влизането на решението в сила.
НА основание чл. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС разноските по производството по признаването и изпълнението на решенията по чл.2т.1 и 3 от същия закон се поемат от Република България като изпълняваща държава и остават за сметка на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.