Р Е Ш Е Н И Е
22.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
02.04. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1461 2018
дело № по описа за година.
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."Васил Левски" № 114, етаж Мецанин, е предявило против В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове при условията на кумулативност с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 500.00 лв.-главница, дължима по Договор за кредит № 366156/31.03.2016г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и ответницата, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 80.00 лв.-начислена административна такса за събиране на вземането и 148.10 лв.-такса за гаранция по кредита. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 31.03.2016г., между „Фератум България“ ЕООД като кредитор и В.А.А. като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит с № 366156, съгласно който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 500.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок от 30 дни, ведно с договорената лихва в размер на 16.90 лв.
На същата дата между В.А.А. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 366156, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя. Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 366156, сключен между В.А.А. и „Фератум Банк“ ЕООД, Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция е 148.10 лв.
В.А.А. не е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок-30.04.2016г., поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“ ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
В изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, на ответницата е начислена и административна такса за събиране на вземането в размер на 80.00 лв.
Така задължението на ответницата към Дружеството-Гарант „Фератум Банк" ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния спрямо „Фератум България“ ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № 366156, формирано от усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна такса в общ размер на 596.90 лева, ведно с дължимата такса за гаранция по Договор за гаранция с № 366156 в размер на 148.10 лева, за която длъжникът се е задължил, но не е престирал.
На 1.12.2017г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември 2017 г. от „Фератум Банк“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 597/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, поради противоречието му с императивни разпоредби на ЗПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна страна следното:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане
на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага
доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: че
вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период:
сключването на договора за заем, предаването на сумата по договора, поемането
на задължение от ответницата да върне посочената в договора сума; сключването
на договора за гаранция, основанието и размера на претендираните суми за такси
и разноски.
В случая ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит между ответницата и „Фератум България“ ЕООД е сключен при условията на чл. 6 от Закона за предоставяна на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) чрез изпращане на електронно писмо с линк на посочен в заявлението от кредитоискателя електронен адрес.
Легалната дефиниция на понятието „договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние” се съдържа в чл. 6 ЗПФУР, според който това е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, в закона е предвидено изискване към
доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по
вид и обем информация (чл. 8 – чл. 10 ЗПФУР). За действителността на договорите
за кредит, сключени от разстояние, са предвидени подлежащите на доказване факти
и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяна на кредит
от разстояние (чл. 18 ЗПФУР), като доказателствената тежест е възложена върху
доставчика на услугата, а именно: доставчикът да е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал.
1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако
е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има
право да се откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения,
разменени между страните са отговаряли на изискванията на Закона за електронния
документ и електронния подпис. Изрично е посочено, че за доказване
предоставянето на преддоговорна информация и на електронните изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронния подпис, като специално за изявленията, направени чрез електронна
поща, е предвидено същите да се записват със съгласието на другата страна и да
имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях. Електронният документ се смята от закона за писмен документ. Това
означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма,
независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ. Електронният документ, както и
писменият, може да бъде и неподписан (определение № 249 от 11.04.2011 г. по т.
д. № 892/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о.).
В настоящото производство не се събраха
доказателства за съставянето на електронни документи във връзка с договора
между „Фератум България“ ЕООД и ответницата, нито във връзка със съдържанието
на тези електронни документи, ако такива са съставени. Ищецът не е
представил каквито и да било доказателства относно разменени съобщения,
установяващи сключването на договор за кредит от разстояние. По
делото като писмени доказателства са приети единствено Информация за заявка на
кредит и общи условия, които не носят подписа на ответницата. Не се установява
от събраните по делото доказателства, включително и чрез специални знания, че
между ответницата и посоченото дружество е постигнато съгласие със
съдържанието, посочено в исковата молба. Не се установява също така, че
кредиторът е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил
сроковете по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода,
през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че
електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията
на ЗЕДЕП.
Вън от горното, тъй като договорът за заем за потребление е реален договор – фактическият състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите, поради което в тежест на ищеца в настоящото производство е да установи и факта на предаването на определената в договора паричната сума на ответника.
По силата на договор за заем заемодателят предоставя в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Простото съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а писмена форма е необходима за доказване сключването на договор за заем за суми над 5000,00 лева. Заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, но още и предаване на обещаната сума. Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият състав се завършва след като вещта бъде предадена (в този смисъл: решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., ГК, IV г. о.).
На основание чл.146, ал.2 от ГПК, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно обстоятелството, че на 31.03.2016г., между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и В.А.А. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит с № 366156, съгласно който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 500.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок от 30 дни, ведно с договорената лихва в размер на 16.90 лв., че сумата е реално предоставена на кредитополучателя, че на същата дата между В.А.А. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е сключен Договор за гаранция с № 366156, по силата на който Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Въпреки разпределената доказателствена тежест и изричното указание на съда, че не сочи доказателства за горепосочените обстоятелства, ищецът не е представил такива. От назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява единствено, че претендираните суми са заведени като вземания в счетоводството на ищеца по силата на договор за цесия с „Фератум България“ ЕООД, което обаче не установява наличие на валидно възникнало облигационно отношение между последното дружество и ответницата. Ищецът, въпреки дадените му указания чрез изготвеният доклад по делото, обективиран в определение от 09.10.2018г., не сочи никакви доказателства за наличието на облигационно правоотношение и за реалното предаване на процесната сума на ответника. Следва да се отбележи и че по делото липсват доказателства или твърдения да е съставена разписка, нито предаването на парите е документирано по някакъв друг начин.
При това положение не следва да бъде преценявано наличието
на другите кумулативни предпоставки за уважаване на иска сред които в
конкретния случай са договорите за цесия и надлежното уведомяване на ответника
за сключването им.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, иск по чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца следните суми: 500.00 лв.-главница, дължима по Договор за кредит № 366156/31.03.2016г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и ответницата, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; 80.00 лв.-начислена административна такса за събиране на вземането и 148.10 лв.-такса за гаранция по кредита.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: