Р Е Ш Е Н И Е№260051/21.9.2020г.
гр. ЯМБОЛ.21.09.2020..г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .......02.07.2020г........година в състав: Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА.……………….....…...гр.дело N .2682... по описа
за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................
Производството е образувано по молба на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против А. И. А., да бъде установено съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към А.И.А., както следва: 343,39 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 17.08.2018г. - 16.11.2018г., 19,80 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 05.10.2018г. - 27.05.2019г., законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендират за направените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 28.05.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Ямбол за вземанията си към А.И.А.. По входираните документи е образувано ЧГД № ***г. по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е предявил настоящият установителен иск.
Ищецът посочва, че „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ***г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН ***, находящ се в гр. Я. ул. ***.
За А.И.А. е открит клиентски номер *** в качеството на собственик на посочения имот през процесния период, видно от извършена справка в Служба по вписванията гр. Я.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на обекта на А.И.А. за периода 17.08.2018г. - 16.11.2018г. електроенергия на обща стойност 343,39 лв., която до този момент не е заплатена.
Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 19,80 лв. за периода 05.10.2018г. - 27.05.2019г. Законна лихва за забава се дължи по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата е посочен в същата.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл. чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Посочва, че по делото липсват доказателства, от които да може да бъде направен извод, че ответникът е собственик или ползвател на обект с адрес-гр.Я., ул.”*** с посочения ИТН и клиентски номер. Не са представени документи за собственост, нито писмени доказателства-молби, декларации, договор за продажба на електрическа енергия за този обект, подписани от А.И.А.. В параграф 1 т.2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на понятието битов абонат. Според тази правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието „клиент на електрическа енергия"е доразвито в чл.1 т.4 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване"АД, където е посочено, че под клиент следва да се разбира „потребител на електрическа енергия„ който е ФЛ, собственик или ползувател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение”АД съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Потребител за енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1 т.41Б от ДР на Закона за енергетиката е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Според особения представител представената от ищеца „Справка по лице" не доказва собственост.
Оспорва, че фактурираното количество електрическа енергия за периода 17.08.2018 г. до 16.11.2018 г. в действителност е доставено. В хода на производството възраженията се поддържат
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Ямбол се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № № ***г., с която длъжникът А.И.А. е осъден да заплати на кредитора „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД сумата от 343.39лв. – главница, лихва – обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 05.10.2018г. до 27.05.2019г. в размер на 19.80лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.05.2019г., до пълното й изплащане, както и направените по далото разноски в размер на 75.00лв., от които 25.00лв. ДТ и 50.00лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът не е открит, поради което с разпореждане от 16.07.2019г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед. Разпореждането е било връчено на заявителя на 24.07.2019г., като на 26.07.2019г., той е подала настоящият иск в съда в законоустановения срок.
Ищецът е представил справка по лица , извършена с Служба по вписванията – Я. за лицето А.И.А. за периода 01.01.1992г. до 23.07.2019г., според която той е собствени на имот, находящ се в гр.Я., ул.“***. Според представеният препис-извлечение от сметката на ответника с клиентски номер ***, с адрес гр.Я. ул.“*** , същият дължи главница за периода от 17.08.2018г. до 16.11.2018г. в размер на 343,39лв., лихва за периода от 05.10.2018г. до 27.05.2019г. в размер на 19.80лв., като общата дължима сума е 363.19лв., за които са издадени фактура № ***г., № ***г. и № ***г.
За установяване размер на вземанията на ответника, по молба на ищеца по делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза . Според даденото заключение за периода 17.08.2018г. до 16.11.2018г. консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 343.39лв. процесните фактури са осчетоводени редовно, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Стойността на консумираната от обект на ответника ел.енергия и мрежови услуги е формирана и фактурирана вярно и съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови периоди. По процесните фактури няма извършени плащания. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва, изчислено върху задължението по непогасените фактури, за периода от датата, следваща падежа на плащане, до датата, предхождаща подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 27.05.2019г. е общо 19.80лв.
По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение: за процесния период 17.08.2018г. – 16.11.2018г. до процесния обект е доставена ел.енергия в пресметнати по месеци количества, като общото количество е в размер на 1726 kWh, от които 1411 kWh по дневна тарифа и 315 kWh по нощна тарифа. През процесния период консумираната от ответника с адрес гр.Я. ул.“*** ел.енергия се е измервала и регистрирала първоначално от СТИ, като пресметнатите количества ел.енергия са идентични. След замяна на електромера с друг, движение на консумация на ел.енергия не се наблюдава. Електромерът имащ фабричен № *** е еднофазен двутарифен, индукционен марка „А.“ с токови параметри: 10/60А. произведен е през 2007г., като през същата година е преминал първоначална проверка със срок на валидност – 6 години, т.е. до 2013г. Преминал е успешно последваща проверка през 2013г., с което срокът на валидност на проверката се удължава с 6 години, т.е. до 2019г. Монтиран е на клиент А.И.А., притежаващ клиентски номер *** и ИТН:***, на 03.09.2013г. Демонтиран е на 12.11.2018г., поради преминаване на системата към дистанционно отчитане. Електромерът с фабричен номер *** е еднофазен двутарифен статичен малка „АDD“ модел „Prime“ с параметри 230v, 5/80А. Годината му на производство е 2018г. Типа електромер е преминал оценка на съответствието през 2018г. със срок на валидност от 6 години т.е. до 2024г. Електромерът разполага с метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифицирания орган, извършил оценяване на съответствието – ***.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове е с правно осн. чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
В случая ищецът е имал качеството на „краен снабдител” по смисъла на ЗЕ и между него и ответника е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
От представените по делото писмени доказателства, а именно извършена справка от Служба по вписванията, се установи, че ответника е собственик на имот, находящ се в гр.Я. ул.“***. На негово име има открита партида в ищцовото дружество за този обект, която е била валидна към процесния период, т.е има действащ и валиден договор с ищеца, който не е бил прекратяван или променян. По силата на Общите условия ищеца е бил задължен да снабдява с електрическа енергия обекта в гр.Я. на ответника, на който е открит клиентски номер ***. и такъв действително е доставян и съответно отчетен от ищеца, за което са издадени фактури № ***г., № ***г. и № ***г, които редовно са осчетоводена съгл. ЗСчетоводството и приложимите счетоводни стандарти, поради което съдът не споделя възраженията направени от особения представител назначен на ответника, че той не собственик на имота в гр.Я. поради което не дължи доставяванета до обекта ел.енергия, както и че няма писмен договор.
В случая не се спори и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че ищецът е доставял на обект, собственост на ответника, намиращ се в гр.Я. ул.“*** електроенергия. От неоспореното заключение на съдебно счетоводната експертиза безспорно се установи, че за процесния период консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови услуги са в размер на общо 343,39лв., които не са заплатени.
С оглед на това съдът приема, че през процесния период 17.082018г. – 16.11.2018г. ответника е бил задължен по силата на сключения договор, действащ към процесния период, да заплаща доставяната му електрическа енергия. Стойността на ел.енергия не е била заплатена на посочените във фактурите падежи, което е дало основание на ищеца да образува производство по чл.410 ГПК и обуславя допустимостта и основателността на иска за главница в размер на 343,39лв.
В чл.27, ал.1 от ОУ е предвидено, че клиент, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължи на ЕВН ЕС обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Предвид основателността на главното вземане, претенцията за законна лихва, като акцесорна също се явява основателна. Размерът според заключението на ССчЕ, възлиза на сумата от 19,80 лв. , претендирана от ищеца и в заповедното производство.
Съдът дължи произнасяне и по направените в заповедното производство разноски, и с оглед дадените разяснения в ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС същите следва да се присъдят на ищеца, при основателност на претенцията. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 75 лв., от които 25.00 лв. – платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените в настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер общо на 1025 лв.
Воден от горното, ЯРС
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” 37, че А.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № *** г. издадена по ч.гр.д. № *** по описа на ЯРС за 2019г. сумата от 343,39 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 17.08.2018 г. до 16.11.2018 г. , сумата от 19,80 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 05.10.2018г. до 27.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.И.А. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 75.00лв.
ОСЪЖДА А.И.А. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД направените в настоящото производство разноски в размер на 1025лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: