МОТИВИ
по НОХД № 30 137/09 г. по описа на МРС
Подсъдимият
В. В. Г. е обвинен в това, че на 11.11.2007 г. на път ІІІ 1011, км 0+100
по посока на движение управлявал МПС - лек автомобил “ Фолксваген Голф” с ДК № xxxxxx
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 2.36 на хиляда, установено
по надлежния ред чрез физико – химическа експертиза обективирана в Протокол №
1283/16.11.2007 г. на НТЛ при ОД на МВР М. – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението, пледирайки да му бъде наложено конкретно по вид и размер
наказание.
Подс. Г. не бе намерен на посочения адрес, променил е
същия без да уведоми съда, а след издирване от страна на ОЗ”О. ” – М. не бе
установен. В рамките на досъдебното производство/ ДП/ при повдигане и
предявяване на обвинението за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, подс. Г. се
е признал за виновен и е отказал да дава обяснения.
Защитника на подс. Г., назначен при условията на чл.94,
ал.1, т.8 от НПК пледира за определяне на наказанието при смекчени
отговорността обстоятелства.
Производството се разви при условията и реда на Глава
ХХ НПК – по общия ред, като делото се разгледа в отсъствие на подс. Г. съгласно
чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. Г. е осъждан, но реабилитиран по право. С
Решение влязло в сила на 03.07.2004 г. по НОХД № 311/2003 г. на РС Л. е бил
признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – глоба в размер на 500 лева. От служебно изисканата
от съда справка, а също и от приложената по ДП, е видно, че подс. Г. не се води
на отчет в Сектор “ПП” при ОД на МВР М. като водач на МПС, респ. няма издадено
на подс. Г. СУМПС. Съгласно тези справки, подсъдимия е неправоспособен водач. Наред
с горното, видно от справката приложена по ДП спрямо подсъдимия са налагани
административни наказания по ЗДвП с влезли в сила наказателни постановления. Видно
от приложеното по ДП удостоверение за идентичност / л.30 от ДП/ лицата В. В. Г.
и В. В. П., са едно и също лице.
На 11.11.2007 г. подсъдимия в компанията на познати и
на събор употребил алкохол. Въпреки употребения алкохол и това, че бил
неправоспособен на 11.11.2007 г. около 18.10 часа, подс. Г. управлявал като
водач л. а. “Фолксваген Голф ” с ДК № xxxxxx, на път ІІІ 1011, км 0+100 с
посока на движение с. В. към с. М. , област М.. По това време и час на
дежурство в района били св. В. И. и св. И. И. – мл. авконтрольори при РУ на МВР
М.. Двамата свидетели се опитали да спрат за проверка подсъдимия, но последния
не спрял и продължил посоката си на движение. Това наложило св. В. И. и св. И. И.
да последват подсъдимия и управлявания от него л. а..При настигане на същия, подсъдимия
спрял, но поради употребения алкохол трудно отворил вратата на л. а. и излязъл
от него. Поради факта, че подс. Г. лъхал на алкохол и видимо бил повлиян от
него, св. И. извършил проверка на водача – подс. Г. с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7410” с фабричен № 0008.Заради употребения алкохол на място на
проверката подсъдимия не успял да отчете на дрегера нивото на концентрация на
употребения алкохол и това наложило да бъде отведен в сградата на РУ на МВР в
гр. М.. Първоначално подсъдимия подвел проверяващите полицаи за самоличността
си, представяйки данни за други лица, бил без документ за самоличност, но
впоследствие проверяващите установили самоличността му. След справка било
установено от св. И., че подс. Г. е и неправоспособен водач, респ. не притежава
СУМПС – во. В сградата на РУ на МВР М. подсъдимия отново бил поканен да бъде
проверен с техническото средство. Тогава уреда отчел наличие на алкохол в
издишания въздух от подсъдимия в размер на 2.48 промила на хиляда. С оглед
установеното на подс. Г. бил издаден и талон за медицинско изследване, при
което подсъдимия отишъл в ЦСМП М. и дал кръвна проба. При съставяне на АУАН, СУМПС
не било иззето от подс. Г., защото Т. не било представено. Физико – химическия
анализ на дадената от подс. Г. кръвна проба, извършен с Протокол № 1283/16.11.2007
г. на НТЛ при ОД на МВР М., установил 2.36 процента летливи редуциращи вещества,
изчислени като етилов алкохол.
Страните не спорят по изложените факти и обстоятелства
и затова съда няма да обсъжда в детайли събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК и съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин.
Съдът констатира, че наличието на алкохол е
констатирано по реда на Наредба №30/01 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго силно упойващо вещество – чрез “ Алкотест Дрегер 7410” с
фабричен № 0008 – техническо средство за отчитане концентрация на алкохол, допустимо
за извършване на проверка съгласно цитираната наредба и чрез медицинско
изследване на кръвна проба. Меродавно за установената концентрация на алкохол в
кръвта на подсъдимия, е извършеното физико – химическо изследване на дадената
от Г. кръвна проба, съгласно който се установява, че концентрацията на алкохол
на 11.11.2007 г. у неправоспособния водач Г. е била 2.36 промила на хиляда.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия В. В. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК:
-
на 11.11.2007 г. на път ІІІ 1011, км 0+100 с посока на движение от с. В. , област
М. към с. М. , област М. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка “Фолксваген Голф” с ДК № xxxxxx с концентрация на алкохол в кръвта си над
1.2 на хиляда, а именно 2.36 на хиляда, установено по надлежния ред чрез
медицинско изследване на кръвна проба / Протокол № 1283/16.11.2007 г. на НТЛ
при ОД на МВР М. /.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е осъзнавал, че управлението
на МПС след употреба на алкохол е опасно за самия него и за останалите
участници в движението по пътищата и въпреки това е управлявал л. а, знаейки, че
не притежава и СУМПС, респ. е неправоспособен водач.
Имайки
предвид горното, съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия В. В. Г. по
обвинението за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, и му наложи съответно
наказание - ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК
като отегчаващи отговорността обстоятелства са – подсъдимия в миналото при
условията на чл.78а НК е бил вече освобождаван от наказателна отговорност за
деяние от вида на процесното, неправоспособен водач е, има наложени
административни наказания по ЗДвП, видно от приложената по ДП справка, установената
концентрация на алкохол е много над минимума, опитал се е да подведе органите
на реда за самоличността си, а смекчаващи отговорността обстоятелства са –
признанието на вината и съдействието за разкриване на обективната истина от
страна на подс. Г.. Съдът определи наказанието при средния размер предвиден по
чл.343б, ал.1 от НК, не прилагайки чл.55 НК защото не установи по делото да има
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът
не приложи чл.78а, ал.1 НК, имайки предвид нормата на чл.78а, ал.6 НК.
Съдът
не приложи нормата на чл.343г НК и не лиши подс. Г. от право да
управлява МПС, защото като неправоспособен водач на МПС, Г. не може да бъде
лишен от право, което не притежава.
При определяне вида и размера на наложеното наказание,
съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК и е съответно по смисъла на
чл.35, ал.3 НК, като са отчетени степента обществена опасност на извършеното
деяние и степента обществена опасност на подсъдимия.
По делото не са направени понастоящем разноски, за да
ги присъжда съда в тежест на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 НПК. Съдът не
присъди разноски в тежест на подсъдимия за адвокатско възнаграждение на
служебно назначения защитник. Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. С. за
размера на изплатеното адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще
се произнесе с Определение по смисъла на чл.306, ал.1, т.4 НПК.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: