Протокол по дело №1508/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20205220201508
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 260
гр. Пазарджик , 23.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
Секретар:Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201508 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят С. А. С. – редовно призован, се явява лично.
За адм.наказ.орган ДИРЕКЦИЯ ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА -
ПАЗАРДЖИК - редовно призован, се явява юрк.M. Ш., надлежно
упълномощена.
Явява се актосъставителят В. Н. Д. – редовно призован.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
ЮРК. Ш.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
Д А В А Х О Д Н А Д Е Л О Т О
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата. Нямам искания по
доказателствата.
ЮРК. Ш.: Оспорвам жалбата. Жалбата е допустима, но е
неоснователна. Нямам доказателствени искания. Да се приемат приложените
доказателства с АНП и да бъде разпитан актосъставителят.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
административнонаказателната преписка: известие за доставка на НП,
декларация по чл.402 от КТ, протокол за извършена проверка,
оправомощителна заповед на изп.директор на ИА ГИТ.
Сне самоличността на свидетеля, както следва:
В. Н. Д. – на 51 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, с висше образование, без родство с
жалбоподателя.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В. Д.:
СВ. Д.: На 28.05.2020г. заедно с колегата С. Г. и представител на НОИ
Н. Р. отидохме в „К.“ АД във връзка с разследване на трудов инцидент.
Когато влезнахме вътре на територията на предприятието и се наложи да
изчакаме пред административната сграда да дойде човек, който да ни поеме,
забелязах в близост един мотокар и един трактор. Отидох при мотокариста.
Това се оказа г-н С.. Легитимирах се и му дадох да попълни една декларация,
за да му снемем самоличността и го попитах къде се намира свидетелството
му за правоспособност за управление на мотокар. Той заяви, че не го носи в
себе си, а било в шкафчето му, където се преобличал в съблекалнята.
Разясних му, че това свидетелство или копие от него по време на работа
същият трябва да го носи в себе си, за да можем ние като контролен орган да
2
установим при една евентуална проверка дали е правоспособен. В този
момент отнякъде пристигна представител на дружество и ние продължихме с
проверката, за която бяхме отишли - да разследваме инцидента. Някъде 2-3
часа по-късно по трасето вътре, пак на територията на дружеството, отново
забелязах г-н С., който управляваше мотокара. Махнах му да спре и го
попитах дали вече си е взел и носи в себе си документ, удостоверяващ
неговата правоспособност, на който въпрос г-н С. не отговори нищо. Даде газ
на мотокара и изчезна някъде в рамките на предприятието. За това, че същият
по време на работа не носеше удостоверение, с което да докаже своята
правоспособност, по-късно му беше съставен АУАН. Още същия ден, когато
в дружеството изисках и погледнах досието му, видях, че е правоспособен и
имаше документ и аз се убедих в това.
Проверката беше извършена първата около 11 ч. Тогава да сме влезнали
плюс минути 10-15 минути. Времето в този ден не си спомням какво е било.
Май месец не съм бил по къс ръкав със сигурност. Ще Ви излъжа какво точно
е било времето.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Искам да дам обяснения.
Пристъпи се към изслушване обясненията на жалбоподателя:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Точно тогава разбрах и другите мои колеги
също, че трябва да го носим в себе си. Поради естеството на работа всички си
държим в шкафовете тези документи. Като ме спряха и ми казаха и всички си
ги взеха. И на други места съм работил, и в „Русинов“ съм работил. Никога
документът не е бил с мен, той не е удобен за носене лятно време да го сложа
в мен. Стои в шкафа, за да го запазя. След този вече инцидент, като стана и
всички разбрахме, че може пресниман да го носим. До този момент не съм
знаял. Съблекалнята беше на 10 метра от нас. Вторият път, като ме срещна, не
беше след 2-3 часа. Бях закачил на мотокара 2 гуми и ги носех. На връщане да
ги оставя те ме срещнаха и ме питат дали нося документа и аз бях афектиран
тогава, защото не съм глобяван до сега като шофьор и мотокарист и исках да
попитам, ако мотокарът тръгне, това написаното дали ще се скъса. Актът
беше написан още първия път, когато ме спряха. Бригадирът ми се обади
веднага и каза: „ела, хората те чакат, защо си си тръгнал“. Аз се връщах за
документа. Те си бяха тръгнали вече. От тогава насам съм стриктен. Аз бях
3
спрял първия път и тогава дойдоха при мен. Аз бях спрял. Мотокарът беше
изгасен. Те ме попитаха за документа и казах, че е в шкафа. Те ми искаха
документа. Казах им, че е в шкафа.
На жалбоподателя се предяви декларация по чл.402 от КТ, както и
АУАН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Декларацията и този акт сигурно са били
съставени още първия път. Вторият път не съм подписвал аз нищо. Това е
моят подпис. Те ми дадоха на момента да се подпише. Това беше по времето
на първото спиране. Човекът каза на второто спиране, че съм дал газ и съм си
тръгнал. Тогава не съм подписвал нищо. Всичко беше написано първия път.
Пристъпи се към допълнителен разпит на свидетеля Д.:
СВ. Д.: Актът беше съставен няколко дни след установяване на
нарушението. Бях изпращал писмо покана. Господинът дойде в „Инспекцията
по труда“. Там му беше съставен актът.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: С адвоката, с който се посъветвах, каза, че за да
съм виновен за това, трябва да съм предупреждаван, а аз не съм
предупреждаван. Работник се наказва от 50 до 100 лв. Те ми слагат 200 лв.
Това за мен са много пари. Тогава бях на минимална заплата 3-4 месеца.
Затова го обжалвам. Моля, да се отмени глобата като за първо нарушение и не
съм го знаел. Сега вече нося у мен копие. Оригиналът си стои в шкафа.
ЮРК. Ш.: Моля, да оставите без уважение жалбата и да потвърдите
издаденото НП. По безспорен и категоричен начин от писмените и гласни
доказателства се установи нарушение, като на 28.05.2020г. по време на
проверка, извършена в „К.“, е заварен г-н С. да управлява мотокар, като не
4
носил в себе си свиделстео за управление на мотокар. Въпреки че го е
предупредил и му е казал, че е негово задължение това, няколко часа след
предупреждение лицето отново е заварено и отново не го е носил в себе си.
Неоснователно е твърдението за климатичните условия, а именно, че
температурата през м.юли надвишава 35-40 градуса, което не позволява да
носи документи в себе си. Проверката е извършена на 28-ми май, когато е
нелогично да бъдат такива температурите. Дори да са били такива, това не го
освобождава от задължението. Правилно е посочена санкционната норма на
чл.413 ал.1, според която при нарушаване на ЗБУТ се налага глоба от 100 до
500 лв. Смятам, че нарушението е установено по несъмнен начин и НП
съдържа всички задължителни реквизити и е правилно и законосъобразно.
Претендирам юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
законовия срок.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.12 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5