№ 102
гр. София , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002479 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Техно резиденшъл парк 2“
ЕАД/в несъстоятелност/, ЕИК *********, чрез синдика В. С. срещу решение
№ 1257 от 26.08.2020г., постановено по т.д. № 1910/2018г., по описа на СГС,
т.о., VI-3 състав. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск срещу
"Прайм лизинг" ЕООД, ЕИК *********/с предишно наименование „Ерсте
груп иморент България“ по чл. 26, ал. 1, пр. първо, вр. чл. 152 ЗЗД за
установяване на нищожност по отношение на ответника, че сделката за
продажба на недвижим имот, извършена с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 166/14.07.2011г., т. I, рег.№ 3219, дело
80/2011г. по описа на нотариус 210 от Регистъра на НК, вписан в СВ – София
вх.рег.№ 30021/14.07.2011г., Акт 79, т. LXXV, дело 16217/2011г., по
отношение на недвижим имот, представляващ: Урегулиран Поземлен Имот
(УПИ), находящ се в гр. ***, район *** и представляващ УПИ VI -1415 - за
офиси, магазини, жилища и КО, ателиета, в квартал 8а (осем буква "а"), по
плана на град ***, местност "Задгарова артерия", с площ по скица от 48 922
1
квадратни метра, при граници: път – ул. 202-ра, УПИ V-1183 – за офиси,
жилища, ателиета, магазини и КО, УПИ XVI- 1415- за офиси, жилища,
ателиета, магазини и КО и УПИ XIV-1416 - за офиси, жилища, ателиета,
магазини и КО, коловозно развитие на Централна гара София, ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 96 000 лв., представляваща
разноски по делото, както и да заплати по сметка на СГС сумата от 97 791,50
лева, представялваща дължимата държавна такса по делото.
Въззивникът/ищецът – „Техно резиденшъл парк 2“ ЕАД/в
несъстоятелност/, счита, че първоинстанционното решение е неправилно,
противоречащо на материалния и процесуалния закон. Tвърди, че са
неправилни изводите на съда, че нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ била
диспозитивна и нямало правна пречка третото лице, от което се придобива
актива да бъде същото, на което впоследствие се предава по договора. На
следващо място твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че с процесната сделка не се уговарял начин за удовлетворяване на
кредитора, който е различен от предвидения в закона. Ищецът получил
финансиране от ответника, за да построи една сграда върху поземления имот,
който предварително е отчуждил в полза на последния, за да обезпечи
задължението си по договора за лизинг. Твърди, че първоинстанционният съд
не е обсъдил в пълнота показанията на свидетелката М. Р., която възприела
договора за финансов лизинг като финансиране и представляваното от нея
дружество нямало воля да продаде имота на ответника. Счита, че в
сключеният договор за финансов лизинг преди процесната продажба,
страните изрично са уговорили, че при неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя, лизингодателят ще остане собственик на имота, който
обезпечавал вземанията по лизинговия договор, включително и
придобиването на построената сграда, за което лизингополучателят е
инвестирал 2 000 000 евро. Твърди, че самата сграда била построена с лични
средства на ищеца в размер на 2 000 000 евро, а останалите 55 000 000 евро,
представлявали кредитиране от ответника за нейното изграждане.
Уговорената от страните в договора за финансов лизинг опция на
лизингополучателя, за придобиване собствеността върху лизинговия обект,
била само при условие, че изпълнявал задължението си по договора. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което
2
да уважи предявения иск. Не претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът - "Прайм лизинг" ЕООД, е подал в срок
писмен отговор, чрез адв. П. и адв. С.. Счита, че изложените доводи във
въззивната жалба са бланкетни и необосновани. Излага подробни правни
доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат
съответно разгледани при обсъждане доводите на противната страна. Моли
въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното
решение, като законосъобразно и правилно. Претендира направените
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо
на въззивно обжалване решение на СГС, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената проверка на обжалваното решение, на
основание чл. 269, изр. първо ГПК, се установи, че то е валидно и допустимо
в обжалваната част.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото и страните не спорят, че с ищецът е придобил правото
на собственост върху част от процесния недвижим имот с площ от 24 897
кв.м., чрез вписана на 24.10.2008 година в Търговския регистър, апортна
вноска на стойност от 24 468 000 лева. С решение № 1643 от 21.08.2017 год.,
постановено по т.д. 749/2017г. по описа на СГС е открито производство по
несъстоятелност на „Техно резиденшъл парк 2“ ЕАД. "Прайм лизинг" ЕООД/с
предишно наименование „Ерсте груп иморент България“ и „Техно
резиденшъл парк 2“ ЕАД сключили договор за финансов лизинг № BG-2010-
I-00007 от 24.06.2011 год., в който били уговорени множество отлагателни
условия за влизането му в сила. Видно от т. А, се установява, че договорът за
финансов лизинг е сключен за реализиране на проект - търговски комплекс
върху имота – Строителен хипермаркет „Баухаус“/обекта на лизинга/,
изграждането на който ще се финансира, в следствие на сключения договор. В
чл. 1.5, абзац втори е уговорено правото и задължението на страните за
обратна продажба, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ, която има
характер на съществена клауза от договора. В чл. 2 са уговорени общите
инвестиционни разходи, размерът на лизинговите вноски и начина на тяхното
3
формиране. Страните са уговорили: лизингодателят да придобие правото на
собственост върху терена от лизингополучателя за цена от 5 000 000 евро без
ДДС, да възложи на лизингополучателя от името и за сметка на
лизингодателя да построи обекта за максимална сума от нето 7 500 000 евро
или обща прогнозна стойност от 12 500 000 евро. Страните са уговорили
построеният обект/земя и сграда/ да бъде предоставен за ползване на
лизингополучателя при условията на финансов лизинг. Уговорено е
самоучастие на лизингополучателя в строителството от 2 500 000 евро, които
ще осигури с банков кредит от „Корпоративна търговска банка“ АД. В глава
„Обект на лизинга“ е предвидена възможността, след изтичане срока на
договора или при заявено изрично писмено желание по време на договора от
лизингополучателя, лизингодателят да прехвърли обратно собствеността
върху процесния УПИ, при условията и сроковете по чл. 6. В чл. 7.12 е
уговорено, че до момента на цялостно изпълнение на всички задължения по
договора, обектът на лизинга остава в изключителна собственост на
лизингодателя. В чл. 10 са уговорени условията, при които лизингодателят
има право предсрочно да прекрати договора за лизинг, санкции при
неизпълнение от страна на лизингополучателя, както и хипотеза на обратно
изкупуване в този случай. В чл. 18.1 страните са потвърдили, че към договора
не съществуват устни договорки. Страните по делото не спорят, че всички
отлагателни условия по договора са се сбъднали и същият е породил своето
действие. На 14.07.2011 година, е съставен процесният нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 166/14.07.2011г., т. I, рег.№ 3219, дело
80/2011г. от помощник-нотариус по заместване С. Б., по описа нотариус В. Ч..
В т. 9 е отбелязано, че продажбата се извършва в изпълнение на договор за
финансов лизинг № BG-2010-I-00007 от 24.06.2011 год. По делото няма спор
между страните, че купувачът е заплатил на продавача продажната цена от
5 000 000 евро без ДДС или 6 000 000 евро с ДДС. Със сключено между
страните по делото споразумение от 03.05.2012 година, са уговорени
дължимите към момента суми по договора за лизинг и тяхното изплащане,
съобразно погасителния план. С приемо-предавателен протокол от 28.03.2012
год. страните са удостоверили предаване владението на лизинговия обект. С
нотариална покана, връчена на ищеца на 06.12.2016 година, ответникът е
отправил изявление за предсрочно прекратяване на договора за финансов
лизинг, считано от нейното получаване, поради просрочени задължения на
4
лизингополучателя в общ размер на 565 422,37 лева, на основание чл. 10.1. от
договора. Ответникът е дал срок на ищеца да упражни правото си да изкупи
имота до 13.12.2012г. или да му предаде неговото владение на 14.12.2012г..
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля
посочен от ищеца – Р., която е заемала длъжността изп. директор.
Свидетелката е заявила, че самият договор за финансов лизинг е
финансиране, като задължително условие за стартиране на договора била
уговорката за продажба на имота. Лизингодателят давал пари, имотът бил
негов и като си платиш вноските, имаш право да си придобиеш
собствеността. Това били хронологичните очаквания, като първо намерили
клиента-наемател, осигурили финансиране от ответника/дъщерна фирма на
австрийска банка/, построяват сградата, наемателят плаща наем на
лизингополучателя, с който се погасява лизинговата вноска и след 10 год. си
придобиват собствеността обратно.
Първоинстанционният съд е кредитирал неоспорената от страните
съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице Д. Г.. Вещото лице е
установило в обстоятелствената част на заключението, че цената на
процесния имот от 5 000 000 евро без ДДС е заплатена на 05.08.2011г.
Себестойността на СМР по договор за поръчка от 7 500 000 евро е
осчетоводена от ищеца на 01.04.2012г. Договорът за финансов лизинг е
осчетоводен от ответника съгласно Международните счетоводни стандарти за
финансово отчитане – МСС 17, МСС 2 и МСС 39.
Видно от удостоверение на Столична Община/л. 126/, се установява, че
данъчната оценка на процесния имот е в размер на 1 099 766,60 лева.
Първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че договорът
за финансов лизинг е действителна правна сделка, от която възникват права и
задължения за страните. Обстоятелството, че лизинговата вещ /недвижим
имот/ била придобита от ответника-лизингодател по сключения договор за
продажба с ищеца, който е и лизингополучател, а не друго лице, не
опорочавало сделката. Споделил е правните изводи, изложени в мотивите на
Определение № 1030/20.09.2011 по дело № 1541/2010 на ВКС, ГК, III г.о, че
нормата на чл. 342, ал. 2 ТЗ е диспозитивна и няма правна пречка третото
лице, от което се придобива актива, да бъде същото, на което впоследствие се
5
предава по договора или т.нар. обратен лизинг. Приел, че липсвала и
законова забрана собственикът на една вещ да я продаде на лизингово
дружество, което впоследствие да му я отдаде под лизинг. Всички уговорки
на страните по договора за лизинг имали правно действие, а едно от
условията за влизането му в сила и пораждане на неговото действие е именно
предхождащото придобиване на имота от лизингодателя. По гореизложените
съображения, обосновал извод за неоснователност на иска за установяване
нищожност на процесната сделка.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното:
Неоснователно е твърдението на ищеца, че била нарушена нормата на
чл. 342, ал. 2 ТЗ и имало правна пречка третото лице, от което се придобивал
актива да бъде същото, на което впоследствие се предава по договора.
Финансовият лизинг може да бъде пряк лизинг или обратен лизинг,
което зависи от последователността на сделките, предвидени при
сключването на лизинговия договор. При прекия лизинг вещта - предмет на
отдаване на лизинг, се придобива от трето лице или е собственост на
лизингодателя, а при обратния лизинг се придобива от самия
лизингополучател, след което му се отдава на лизинг. И в двата случаи се
касае за кредитиране на лизингополучателя от лизингодателя и отношенията
между страните по двете разновидности на договора за лизинг, след момента
на придобиване на вещите - предмет на договора за лизинг от
лизингополучателя и предаването им на лизингополучателя за ползване, се
уреждат по един и същи начин. И при двете упоменати разновидности на
договора за лизинг съществува уговорка, по силата на която при
изпълнението на определени условия (изплащане на последната лизингова
вноска на падежа и/или предсрочно изплащане на дължимите лизингови
вноски) и след сключване на допълнителен договор за прехвърляне на
собствеността, лизингополучателят има възможност да придобие правото на
собственост върху лизингованата вещ.
Неосноватетелно е твърдението на синдика, че с процесната сделка се
уговарял начин за удовлетворяване на кредитора, който е различен от
предвидения в закона. Според него това се установявало от показанията на
6
свидетелката - М. Р., която възприела договора за финансов лизинг като
финансиране и представляваното от нея дружество нямало воля да продаде
имота на ответника. Точно обратното се установява от показанията на този
свидетел/л. 514 и л. 515/, че самият договор за финансов лизинг е
финансиране, като задължително условие за стартиране на договора била
уговорката за продажба на имота. Лизингодателят давал пари, имотът бил
негов и като си платиш вноските, имаш право да си придобиеш
собствеността. Още повече, че без изрично съгласие и на насрещната страна,
каквото по делото липсва, не може със свидетелски показания да се
установява различно съдържание на договора, поради забраната на чл. 164, ал.
2 вр. с ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, с изключение на хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК,
която в процесния случай не е налице.
Според настоящия съдебен състав, уговореното от страните
прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот, върху който е
следвало да се построи сградата не представлява обезпечение на вземанията
на лизингодателя. В процесната хипотеза не е предоставен паричен
заем/кредит за закупуване и построяване на лизинговия обект, а е ясно
изразена волята на страните - финансиране построяването на търговски
комплекс, при който собствеността върху терена и сградата е на
лизингодателя, който ще го предостави за ползване на лизингодателя, който
от своя страна ще ползва плодовете от вещта, чрез отдаването й под наем на
трето лице, с получените суми ще погасява лизинговите си вноски и има
право да придобие обратно собствеността. Именно в това се състой разликата
между договора за финансов лизинг и договорите за заем или кредит, като
при всеки един от тях винаги е уговорено финансиране, но при последните
собствеността се придобива от длъжника, а не от лизингодателя.
Законосъобразни и правилни са изводите на първоинстанционния съд,
че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
процесната разпоредителна сделка представлява предварително уговорен
начин за удовлетворяване на кредитора – лизингодател, поради което е
нищожно съглашението за предварително обезпечаване на вземанията по
договора за лизинг чрез прехвърляне правото на собственост. Точно
обратният извод се обосновава от всички събрани и обсъдени по делото
доказателствени средства/писмени доказателства - договор за лизинг, договор
7
за наем и анекс към него и показанията на посочения от ищеца свидетел/, че
целта на процесния договор е типичната за договора за финансов лизинг – чл.
342, ал. 1 ТЗ.
Неоснователни са твърденията на синдика, че в сключеният договор за
финансов лизинг страните изрично са уговорили, че при неизпълнение на
задълженията на лизингополучателя, лизингодателят ще остане собственик на
имота, който обезпечавал вземанията по лизинговия договор. При договор за
финансов лизинг, лизингодателят винаги е собственик на лизингованата вещ
и не възниква задължение да прехвърли правото си на собственост на
лизингополучателят, когато последният не изпълнява задълженията си да
заплаща лизинговите вноски по договора.
Ирелевантни са за това производство и не следва да се обсъждат
твърденията на синдика, че самата сграда била построена с лични средства на
ищеца в размер на 2 000 000 евро, а останалите 55 000 000/има впредвид 5 500
000/ евро, представлявали кредитиране от ответника за нейното изграждане.
Ето защо, уговорената от страните в договора за финансов лизинг опция на
лизингополучателя за придобиване на собствеността върху лизинговия обект,
била само при условие, че изпълнявал задължението си по договора. Предмет
на делото по предявения иск за нищожност е само сделката за терена, в който
е построена сградата, но не и действителността на придобиването от
ответника на правото на собственост върху построената сграда.
Поради отхвърлянето на предявения иск, дължимата държавната такса
за въззивното производство следва да се събере от масата на
несъстоятелността, на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ и по аналогия от закона - чл.
649, изр. второ, пр. последно ТЗ. Съобразно данъчната оценка на имота в
размер на 1 099 766,60 лева, дължимата държавна такса за въззивното
производство е в размер на 5 498,33 лева, на основание чл. 71, ал. 2 ГПК.
Не е предмет на въззивното производство първоинстанционното
решение, в частта, с която масата на несъстоятелността е осъдена да заплати
по сметка на СГС дължима държавна такса в размер на 97 791,50 лева.
Въззиваемият/ответникът е направил разноски за въззивното
производство, за адв. възнаграждение в размер на 96 000 лева с ДДС, което е
8
реално платено по банков път. Следователно тези разноски следва да бъдат
заплатени от масата на несъстоятелността, на основание чл. 620, ал. 7 ТЗ.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е законосъобразно и
правилно, поради което следва да се потвърди от въззивния съд, с
препращане в останалата част към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1257 от 26.08.2020г., постановено по т.д. №
1910/2018г., по описа на СГС, т.о., VI-3 състав.
ОСЪЖДА „Техно резиденшъл парк 2“ ЕАД/в несъстоятелност/, ЕИК
*********, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на
Апелативен съд град София сумата от 5 498,33 /пет хиляди четиристотин
деветдесет и осем лева и 33 стотинки/ лева, представляваща държавна такса
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Техно резиденшъл парк 2“ ЕАД/в несъстоятелност/, ЕИК
********* да заплати да заплати от масата на несъстоятелността на "Прайм
лизинг" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 96 000/деветдесет и шест хиляди/
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9