Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 19.10.2021г
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2778 по описа за 2019г.
и като обсъди:
Предявени искове с правно
снование чл. 26 ал. 1 чл. 55 ал.1
пр.1 ЗЗД
Т.К.Т. ***, в депозирана против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр София
район Средец, бул „България“ № 49
бл 53 Е вх В ИМ моли да бъде постановено
решение , с което да бъде прогласена нищожността на Договор от 24.09.2013г, като в случай на
уважаване на иска бъде осъден ответника да върне на ищеца сумата от 2908,36лв,
представляваща платена без основание възнаградителна лихва и такса револвинг в
периода от 01.01.2015г-01.10.2017г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, или в случай
на отхвърляне на иска да бъдат обявени
за нищожни клаузите даващи право на ответното дружество да получи такса
револвинг в размер на 50лв , както и да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от 800лв платена без основание такса револвинг по договора за периода от
01.0.1.2015г-01.10.2017г, ведно със законната лихва от предявяване на иска.
Твърди, че е страна по договор за потребителски кредит от 24.09.2013г, по
силата на който й е предоставена сумата от 2100лв, при ГЛП от 77,03% за срок от
48 месеца и ГПР от 109,23%. Между страните по договора е постигната
договореност за заплащане на сума на всеки револвинг в размер на 1634,84лв или за срока на договора е
следвало да върне сумата от
6840,81лв. По договора ищцата е
заплатила изцяло дължимата сума от 6840,81лв. Счита, че с договорения лихвен
процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на
уговореното възнаграждение в размер на 4740,81лв. Поради накърняване на
принципа на добри нрави се е стигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съгласие,
тъй като уговорената възнаградителна лихва е явно нееквивалентна на
предоставената услуга. С оглед срока на договора, на практика е уговорена
възнаградителна лихва в размер на 300%. Твърди на следващо място, че е налице
заобикаляне разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК
като с уговорката да се заплаща такса револвинг се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и валута. В чл.5 от ОУ са уредени условията, при които се
предоставят допълнителните услуги под формата на револвинг като правата по
револвинга не стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е
предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта е необходимо да се
подпишат допълнителни споразумения, а това означава че се касае за услуга
предоставяна по силата на договора, която трябва да бъде възмездена. Реално
няма допълнително предоставени услуги, а чрез така уговорената такса се
заобикаля нормата на чл. 19 ал.4 от ЗПК. Прави възражение за
неравноправност на клаузите от раздел VІ
от договора , в които е посочено че ГПР е в размер на 109,23% а действителният
ГПР е в различен размер от посочения, и потребителят е бил въведен в заблуждение
относно стойността на разходите по обслужването на заема. Не е установен механизмът, по който е
изчислен ГПР – какви други разходи освен възнаградителната лихва са включени в
него. Освен това договорът за кредит не
отговаря на изискванията в чл. 10 ал 1 т.7-12 от ЗПК и чл. 12 ал.1 т.7-9 ЗПК,
сред които са точното определяне на възнаградителната лихва и ГПР. Ангажира събиране на доказателства,
претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че
договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и неспзаване нормите на
чл. 11 т.9 и 10 от ЗПК. Твърди, че между страните е сключен договор за кредит
от 25.09.2013г. при посочените от ищцата параметри и с размер на месечната
вноска от 141,97лв. Такса револвинг в сочения от ищцата размер не
съществува в процесния договор за
кредит, нито пък кредиторът е изисквал такава, а сумата която ищцата
твърди да противоречи на законодателството е сума, която потребителят е
дължал на кредитора и би получил под формата на револвинг по сключения вече
договор за кредит. Счита неоснователни и
твърденията действителният ГПР да е в различен размер от посочения,
както и потребителя да е въведен в заблуждение относно разходите които ще прави
по обслужването на заема. Заявява, че предоставил информация по основните
параметри на договора. На следващо място сочи, че разпоредбата на чл. 19 ал.4
от ЗПК е нова е и е неотносима към процесния договор, т е вслучая не е налице
противоречие, заобикаляне или нарушение на същата. Параметрите и условията на
договора за кредит са ясно и точно определени, ищцата е получила преддоговорна
информация под формата на стандартен европейски формуляр. В ЗПК няма законово иизскване в договора да
бъде установяван или посочван механизъм по който е изчислен лихвеният процент ,
нито пък да бъде посочвано какви други разходи освен възнаградителната лихва са
включени в ГПР, и в случая няма такива. Твърди, че в настоящия случай ГПР е
изчислен съгласно изискванията в Приложение № 1 . Оспорва твърдениятта за
неравноправност на клаузите в договора касаещи размера на ГПР поради
невключване на скритата лихва, т е таксата револвинг. Оспорва твърдението възнаградителната лихва
да е в повече от 300% по-висока от стойността на заема, тъй като тя е в размер
на 77,03%. Размерът на възнаградитената лихва е уговорен между страните при
спазване принципа на свободно договаряне, ищцата се е съгласила с тази цена на
кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр
за сравняване на различни предложения, и към момента на сключване на договора.
Оспорва твърдението, че при небанкови институции рискът е по-нисък в сравнение
с този на банките, като твърди че тъкмо напротив - рискът е по-висок, тъй като
те не извършват влогонабиране и финансират със средства които на свой ред са
получили в кредит, който изплащат ведно с лихвите по него. Като неоснователно
намира и възражението за противоречие с добрите нрави, поради прекомерност на
възнаградителната лихва, като счита че тя е различна от законната лихва, чийто
размер е определен по отношение лихвата за забава. Моли в случай че бъде
обявена недействителна клаузата за възнаградителната лихва, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 26 ал.4 от ЗЗД, съгласно която разпоредба недействителната
клауза следва да се замести по право от повелителни правила на закона, т е да
се приеме че се дължи законната лихва за забава. Моли исковете да се отхвърлят, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното: След подадено искане от ищцата, на 25.09.2013г
между ответника - кредитор и ищцата - кредитополучател е сключен договор за револвиращ
заем № **********, по силата на който на кредитополучателя е предоставена
сумата от 2100лв, със срок 48 месеца в
срок до 01.10.2017г, с размер на погасителната вноска - 141,97лв, при посочено общо задължение от 6840,81лв,
ГПР 109,23%, ГЛП 77,03%, и сума на всеки
револвинг 1634,84лв.. На ищцата е бил предоставен стандартен европейски
формуляр/л.32/ в който са посочени параметрите на кредит от 3000в- ГПР
110,94%,ГЛП 77,03%. Представената справка за прилаганите лихвени проценти по кредитни продукти, предлагани от десет финансови институции към 30.04.2011г,
съдът не коментира като неотносима.
Съгласно
заключението на ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно
компетентно и безпризстрастно изготвено, общата
стойност на кредита уговорена между страните е 6840,81лв, размерът на ГПР е
109,23%, в същия е включена единствено възнаградителната лихва. Вещото лице е
констатирало, че неустойка не е
начислявана, начислена е единствено 80,99лв лихва за забава, както и че на 17.02.2017г Т.Т. е извършила последно плащане,
с което е покрила дължимата остатъчна сума по погасителния план. За периода 01.01.2015г-01.10.2017г
няма плащана такса револвинг, а размерът
на усвоената главница е 2100лв, общо платената сума за периода 01.01.2015-01.10.2017г
е 4583,23лв, размерът на платената главница е 1944,87лв и възнаградителна лихва
в
размер на 2908,36лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените
обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, че са предявени
главни искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор
за кредит от 25.09.2013г, и по
чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД – за осъждане
ответника да върне на ищеца сумата от 2908,36 лв, платена
без основание възнаградителна лихва и евентуални – за прогласяване нищожността
на клаузата, даваща право на ответника да получи такса револвинг и осъждане
ответника да върне сумата от 50лв платена такса револвинг. С оглед твърденията
е налице интерес от предявените искове.
Разгледани по същество. Не е
спорно между страните обстоятелството, че на 25.09.2013г между страните е
сключен договор за кредит, по силата на който на ищцата е отпусната сумата от 2100лв,
при посочени ГЛП от 77,03% и ГПР от 109,23%,
а и това се установява от ангажираните и неоспорени писмени доказателства. Не
се спори между страните и по отношение
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави
заемната сума, както и че ищцата е изпълнила задължението си да върне заетата
сума, ведно с начислените лихви и такси. Това се установява и от неоспореното
заключение на ССчЕ. Не се установява от
ангажираните по делото доказателства страните да са договаряли заплащане такса
револвинг, нито пък такава да е плащана. В тази насока е и заключението на
ССчЕ. Ищцата счита, че с договорения
лихвен процент се нарушават добрите нрави. Това възражение е основателно. Договореният лихвен процент е в
размер на 77,03%, същият надвишава трикратния размер на законната лихва и трайната
съдебна практика приема, че противоречи на добрите нрави. Доказателства, че договорът за кредит е щял
да бъде сключен и при друг лихвен процент не се ангажираха от ответника, поради
което съдът намира, че е налице нищожност на целия договор по смисъла на чл. 26
ал.1 пр.3, вр. чл. 4 ЗЗД. Ищцата прави възражение за заобикаляне разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК,
като с уговорката да се заплаща такса револвинг се нарушава изискването ГПР да
не бъде по висок от пет пъти размера назаконната лихва. Както се
посочи по- горе, не се установява страните да сса договаряли заплащане на такса
револвинг. Що с касае до твърдяното противоречие с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, цитираната разпоредба е в сила от 23.07.2014 г./ ДВ, бр. 35 от 2014 г/,
поради което е неприложима към процесния договор. На
следващо място ищцата прави възражение, че
налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143
т.19 ЗПК, поради непосочване действителния размер на ГПР в договора. Това
възражение е неоснователно. По отношение
процесния договор са приложими изискванията на ЗЗП, тъй като е договор,
сключен с потребител. Текстът на чл. 143 ал.1 т. 19 ЗЗП постановява, че неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора. Доказателства действитения
размер на ГПР да е различен от посочания в договора и в предоставената на
ищцата преддоговорна информация не се представиха. Ето защо ппроцесният договор от 25.09.2013г
следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ар.4 ЗЗД.
Не се спори между страните, че ищцата е
заплатила всички дължими суми по договора за кредит, а и това се установява от заключението
на ССчЕ. Сумата от
2908,36лв е платена по нищожна клауза, т е при
липса на основание. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата сумата от 2908,36лв, като
недължимо платена. Поради уважаване на главните искове съдът не дължи
произнасяне по евентуално заявените.
При този изход на делото, направеното
искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата разноски по производството в размер на 555,36лв.
Съобразно
изхода на делото , следва да бъде осъден ответникът да заплати на адв Е.Г.И. ***
№ 2 сумата от 433лв адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата в производството.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор
за револвиращ заем № ********** от 25.09.2013г
между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК175074752, със седалище и адрес
на управление гр София район Средец, бул
„България“ № 49 бл 53 Е и Т.К.Т. ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 26 ал. 1 пр.3 вр.ал.4 ЗЗД
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр
София район Средец, бул „България“ №
49 бл 53 Е да заплати на Т.К.Т. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2908,36(две хиляди деветстотин и
осем лв тридесет и шест ст)лв, платена без основание договорна лихва по Договор за револвиращ заем № ********** от 25.09.2013г,
както и разноски по производството в размер на 555,36(петстотин петдесет и пет
лв тридесет и шест ст)лв
ОСЪЖДА
на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление гр София район Средец, бул „България“ № 49 бл 53 Е да заплати на адв Е.Г.И. *** № 2 сумата от 433(четиристотин тридесет и три)лв
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: