РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300501810 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от О. С. Х. с ЕГН **********, представляван от
особения си представител адв. К. А. С., АК-****, с адрес на кантората: гр. *****, против
Решение № 261381/29.04.2021 год., постановено по гр.д. № 7495/2020 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, II бр.с., в частта с която се разрешава на майката С. Д. М., ЕГН
********** да упълномощава други лица, които да придружават малолетното й дете М. О.
Х., ЕГН **********, по време на пътувания зад граница, при напускане на Република
България и завръщане в нея, за периода до навършване на пълнолетие от детето, без
съгласието на бащата О. С. Х. с ЕГН **********. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и необосновано, постановено при използване на доказателства, които нямат
отношение към разглеждания казус. Ирелевантни за спора се твърди да са сведенията за
„груби нарушения на правата на жените“; приложеното като доказателство решение на
шведски съд, касаещо деяния на О.С., както и хипотетичното поведение на бащата. Като
недостатъчен мотив за даването на разрешение за пътуване на детето, се сочи
обстоятелството, че майката работи в гр. *****. Необоснован бил и изводът за
дезинтересиране на бащата от детето, тъй като се твърди, че самият той не е заявявал това, а
не го е показвал и с постъпките си. С решението на районния съд на майката се делегирали
права, които не следвало да се делегират на трети лица. Ето защо се иска отмяна на
постановеното решение в тази част. Претендират се и разноски .
1
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, чрез адв. С., с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради съображения, подробно изложени в
отговора. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана,
като в полза на въззиваемата се присъдят направените разноски пред втората инстанция в
размер на платения адвокатски хонорар.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана страна в производството, поради което
същата е допустима.
В изпълнение на чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Предвид горните констатации, на основание чл. 269, изр. второ от ГПК следва да се
пристъпи към проверка на правилността на решението, по наведените във въззивната жалба
оплаквания. Следва да се съобрази, че съгласно приетото разрешение в Тълкувателно
решение № 1/2013 год., постановено по Тълкувателно дело № 1/2013 год., въззивната
инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца. Последното условие е налице в настоящия случай, тъй като се касае до
интересите на малолетно дете.
За формиране на преценката си по същество съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Районният съд е сезиран с молба по чл. 127а от СК, подадена от С. Д. М., ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. О. Х.,
ЕГН **********. Поискано е да бъде постановено решение, заместващо съгласието на
бащата на детето, О. С. Х. с ЕГН **********, за това на малолетното дете М. О. Х. с ЕГН
********** да бъде издаден международен паспорт и същото да може да влиза и напуска
Република България единствено със съгласието на майката като негов законен представител.
Като причини за отправяне на искането се сочат неустановеното местонахождение на
бащата, липсата на контакти между него и детето, незаинтересованост, както и
потенциалната опасност бащата да окаже вредно въздействие върху детето. Съгласно,
приложено към молбата Решение от 17.06.2015 год., по дело № Т 459-14 на съда на *****,
майката е назначена за единствен попечител на М.Х., като същата трайно пребивавала в Ш..
Сочи се, че бащата е ***** за срок от две години, като след освобождаването си не е
осъществил контакт с детето. Последният известен адрес на О.Х. е бил в България, а към
настоящия момент бащата е с неизвестен адрес. Твърди се, че е налице потенциална
опасност от упражняване на насилие от бащата спрямо детето в бъдеще. Липсата на
решение, заместващо съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето
и разрешение същото да пътува извън Република България, се твърди да предпоставя
ограничение на конституционното право на придвижване на малолетното дете. С петитума
на молбата е поискано в решението да бъде отбелязано, че майката може да упълномощава
и други лица с право да придружават детето при неговите пътувания.
2
С постъпилия отговор на исковата молба, депозиран от особения представител на
ответника адв. К.С., се заявява становище за неоснователност на заведения иск.
По делото са представени писмени доказателства с превод от шведски език. С
единият документ се установява назначение на постоянна работа на С.М., на длъжност
помощник-медицинска сестра, с отбелязана дата на влизане в сила 01.01.2020 год. Другият
документ изброява дължими данъци от М., както и декларирани приходи през 2020 год.,
получени за 2019 год. Приобщен е и социален доклад, изготвен от Агенцията за социално
подпомагане, Дирекция ****. Последният е изготвен на база проведен телефонен разговор с
майката на детето. От разговора става ясно, че тя и синът й трайно живеят в Ш., където е
роден М.-А.. Детето посещава училище в Ш. и има двойно гражданско – шведско и
българско, като не знае български език. Бащата не поддържат връзка с детето, откакто
същото е навършило година и три месеца. М.-А. не познава баща си, а майката сама полага
грижи за него. Мотивът на майката за завеждане на делото е, детето да получи разрешение
за издаване на международен паспорт, за да може да опознае България, да научи български,
както и да посещава свободно роднините си по майчина линия в България. Допълва, че
поради това, че бащата на детето е с неизвестно местонахождение и не се интересува от сина
си, детето е ограничено в правото си да опознае България. Социалния работник не е
осъществил контакт с бащата на детето на адрес: гр. *****. По повод проучване за
евентуалния адрес, на който пребивава бащата е получена информация от НАП, съгласно
която към дата 19.01.2021 год. ответникът О.Х. няма регистрирани трудови договори,
подадена годишна данъчна декларация или декларирани МПС-та.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че е в интерес
на детето, да бъде издаден задграничен паспорт. За да достигне до този извод е съобразил
представеното решение на съд в Ш., с което се предписва бащата при никакви обстоятелства
да няма контакт с детето, както и дезаинтересоваността на бащата от детето. Изложил е
съображения, че пребиваването на детето в чужбина би обогатило познанията му и
представите му за света, както и душевността му. С решението на съда се разрешава на
малолетното дете М. О. Х., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
С. Д. М., ЕГН **********, да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата О. С. Х., ЕГН **********, както и се разрешава
същото да пътува с майка си или с упълномощено от нея лице зад граница, като напуска
Република България и се завръща в нея за периода до навършване на пълнолетие от детето,
без да е необходимо съгласието на бащата. По отношение позволението майката да
упълномощава други лица, които да придружават детето по време на пътуванията му, от
районният съд не са изложени мотиви.
По същество:
Съгласно чл. 127а, ал. 2 от СК, при разногласия между родителите относно
пътуването на децата им в чужбина, споровете се разрешават от районния съд по настоящия
адрес на детето. Подробни разяснения по този въпрос са дадени в Тълкувателно решение №
3
1/03.07.2017 год. по т.д. № 1/2016 год., ОСГК, ВКС. В същото е посочено, че съдът в този
случай действа като спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на
която дейност прави преценка по целесъобразност. Възприет е общият принцип, че
интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай,
съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на
задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.
Спорният въпрос пред настоящата инстанция се свежда до това в интерес на детето
ли е да бъде дадено разрешение, майката да упълномощава неограничен кръг от лица, които
да изпълняват делегираните й правомощия да придружава детето при пътуванията му и
създава ли едно такова позволение риск за детето при излизането му извън страната.
Преценката по този въпрос в огромна степен зависи от качествата на лицето, което
ще придружава детето. В настоящият случай, макар да е направено съответното искане,
лицата не са конкретизирани, като в течение на първоинстанционното производство не са
събрани каквито и да е доказателства, които да послужат за извършване на преценка за
техните качества. Макар въззиваемата страна да е възразила, че става въпрос за бабата и
дядото на детето, тези нейни твърдения влизат в противоречие със заявеното от адв. С. в
откритото съдебно заседание по делото, че молителката няма други роднини в Република
България, освен баща, живеещ в отдалечено населено място. Дори да се допусне, че има
известна конкретизация на лицата, които потенциално ще бъдат упълномощени, то липсват
каквито и да е доказателства относно личностните характеристики на същите, което се явява
условие за преценка годността им да придружат детето при пътуванията му в други
държави. В този смисъл, към предмета на настоящото производство са ирелевантни
възраженията на въззиваемата страна относно формираните изводи на първата инстанция за
поведението на бащата – последните касаят дадените разрешения за издаване на лични
документи и за пътува на детето в чужбина, а в тази част решението на районния съд не се
обжалва /предвид направеното уточнение в откритото съдебно заседание/.
С оглед на изложеното, поради липсата на яснота по отношение на лицата, които
потенциално ще бъдат определени за придружители на детето, както и за техните личностни
характеристики, съдът намира въззивната жалба е основателна и като такава същата следва
да бъде уважена.
Ето защо решението в обжалваната част следва да бъде отменено, като вместо това
да се остави без уважение молбата на С. Д. М., ЕГН **********, с която се иска да се
разреши на последната да упълномощава други лица, които да придружават малолетното й
дете М. О. Х., ЕГН **********, по време на пътувания зад граница, при напускане на
Република България и завръщане в нея, за периода до навършване на пълнолетие от детето,
без съгласието на бащата О. С. Х. с ЕГН **********
Мотивиран от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261381/29.04.2021 год., постановено по гр.д. № 7495/2020 год.
по описа на Районен съд – Пловдив, II бр.с. в частта, с която се разрешава на майката С.
Д. М., ЕГН ********** да упълномощава други лица, които да придружават малолетното
й дете М. О. Х., ЕГН **********, по време на пътувания зад граница, при напускане на
Република България и завръщане в нея, за периода до навършване на пълнолетие от детето,
без съгласието на бащата О. С. Х. с ЕГН **********, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. М., ЕГН **********, с която се иска
да се разреши на последната да упълномощава други лица, които да придружават
малолетното й дете М. О. Х., ЕГН **********, по време на пътувания зад граница, при
напускане на Република България и завръщане в нея, за периода до навършване на
пълнолетие от детето, без съгласието на бащата О. С. Х. с ЕГН **********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5