О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

 

Номер                                             Година 20.03.2017                           Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 499 по описа за 2018 година.

 

            Предявени са искове от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Стара Загора  против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”ЕАД гр.Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД гр.Пловдив.

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи. Следва да бъдат назначени исканите експертизи, които да отговорят на поставените в исковата молба и отговора въпроси. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПРИЕМА като доказателства по делото: решение от 14.10.1991г. по гр.д.№4492/1991г. по описа на СтОС, 3 бр.справка от ТР, Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕР” АД, фактура №********** за месец януари 2013г., платежно нареждане за кредитен превод от 06.02.2013г., фактура №********** за месец януари 2013г., платежно нареждане за кредитен превод от 02.2013г., фактура №********** за месец февруари 2013г., платежно нареждане за кредитен превод от 02.2013г., фактура №**********, платежно нареждане за кредитен превод от 13.03.2013г., фактура №********** за месец март 2013г., платежно нареждане за кредитен превод от 08.04.2013г., фактура №********** за месец март 2013г., платежно нареждане за кредитен превод от 19.04.2013г., фактура №********** за месец април 2013г., платежно нареждане за кредитен превод, фактура №********** за месец април 2013г., платежно нареждане за кредитен превод, фактура №********** за месец май 2013г., платежно нареждане за кредитен превод, фактура №********** за месец юни 2013г., платежно нареждане за кредитен превод от юли 2013г., фактура №********** за месец юли 2013г., платежно нареждане за кредитен превод, фактура №********** за месец юли 2013г., платежно нареждане за кредитен превод, писмо вх.№1201/26.09.2008г., писмо изх.№1784/23.10.2008г., писмо изх.№2013/05.12.2008г., писмо вх.№17/10.01.2009г., заповед №135/12.12.1995г., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис към 16.10.2017г., характеристика на ДМА – Трафопост „Орешник”, протокол обр.16 на Държавна приемателна комисия от 09.08.1995г., разрешение за ползване №261/09.08.1995г., фактура №********** от 18.02.2013г., фактура №********** от 28.02.2013г., фактура №********** от 15.03.2013г., фактура №********** от 31.03.2013г., фактура №********** от 15.04.2013г., фактура №********** от 30.04.2013г., фактура №********** от 15.05.2013г., фактура №********** от 31.05.2013г., фактура №********** от 17.06.2013г., фактура №********** от 30.06.2013г., фактура №********** от 15.07.2013г., фактура №********** от 31.07.2013г., фактура №********** от 15.08.2013г., писмо изх.№ЦУ-2231 от 24.11.2014г., становище от 27.11.2014г., писмо изх.№13871648-1 от 08.12.2014г., заявление вх.№13986043 от 13.12.2014г., писмо изх.№13985893-1 от 29.12.2014г., писмо от 05.01.2014г., писмо изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г., писмо от 30.01.2015г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №238715 от 19.11.2015г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №249661 от 14.01.2016г.

            НАЗНАЧАВА съдебна икономическа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора въпроси. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Михаил Михов, при първоначален депозит за експертизата от 270 лв., вносим от страните по равно /по 90 лева всяка страна/ в тридневен срок от получаване на съобщението и в същия срок да се представи банковото бордеро по делото.

            НАЗНАЧАВА съдебна техническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Димитър Денев Димитров, при първоначален депозит 250 лв., вносим от ищеца в тридневен срок от получаване на съобщението и в същия срок да се представи банковото бордеро по делото.

            СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Стара Загора против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”ЕАД гр.Пловдив и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”ЕАД гр.Пловдив.

Ищецът твърди, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо Ботев" №62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №4492/1991г. по описа на СтОС. Същият осъществявал основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/. Ответникът "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД / бил еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, Лицензия за разпределение на електрическа енергия №140- 07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и осъществявал дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.

Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, със седалище и адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул."Христо Г. Данов" № 37, вписано в TP с ЕИК *********, притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД/със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване" АД. През периода от 01.01.2013г. до 31.07.2013г. ищцовото дружество заплатило на ответното дружество следните суми, представляващи такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ. Тополовград:

-за м. януари 2013г. е заплатена сумата 1128,28 лв. по фактура № **********, както и сумата 1295,95 лв. по фактура № **********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел.разпределителната мрежа;

               -за м. февруари 2013г. е заплатена сумата 1113,94 лв. по фактура № **********, както и сумата 1066,13 лв. по фактура № **********, представляващи начислени от ответника въе фактурите такси за пренос по ел. разпределителиата мрежа; за м. март 2013г. е заплатена сумата 294,70 лв. по фактура № **********, както и сумата 1126,40 лв. по фактура № **********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел.разпределителната мрежа;

               -за м. април 2013г. е заплатена сумата 935,70 лв. по фактура № **********, както и сумата 1 083,15 лв. по фактура № **********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел .разпределителната мрежа;

                -за м. май 2013г. е заплатена сумата 1 002,34 лв. по фактура № **********, както и сумата 1159,13 лв. по фактура № **********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел. разпределители ата мрежа;

                 -за м. юни 2013г. е заплатена сумата 820,11 лв. по фактура № **********, представляваща начислена от ответника във фактурата такса за пренос по ел.разпределителната мрежа;

                -за м. юли 2013г. е заплатена сумата 1 838,95 лв. по фактура № **********, както и сумата 1087,72 лв., по фактура № **********, представляващи начислени от ответника във фактурите такси за пренос по ел.разпределителната мрежа.

По всички посочени фактури ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочените суми били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник". Счита се, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е незаконосъобразно и води до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима за процесния период, в случая чл. 186, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010 г.) съответно чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната. съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която започвал собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията, и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намират ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода". Във връзка с изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от първия ответник /тогава с наименование _иЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от първия ответник писмо, дружеството изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи за следните обекти: Подстанция „Тополовград"-извод „Венеция"/т.е. за електропровод „Венеция"/; Извод „Рила"; Вик-Зимница; ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това от ищцовото дружество било изпратено и следващо Писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично се посочвало желание да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната: ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап, Петко Войвода. На това искане първият ответник изпратил Писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което уведомявал ищеца, че следва да предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Това искане било необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/2 3.10.2008г., дружеството изпратило по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД било собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо от това, първият ответник не изпълнил задълженията си и продължавал за измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Ищецът бил собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството по силата на Заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяла на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г. В случай, че първият ответник бил изпълнил законовите си задължения и уважил искането за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно - заплатена. При това положение за дружеството възниквало правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание. Тъй като всички процесии суми били заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че бъде отхвърлен искът против първия ответник, за ищеца възниквал правен интерес да поиска „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, получени от ищеца, като искът против втория ответник се предявява при условията на евентуалност - ако бъде отхвърлен искът против първия ответник.

Моли се съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 13 952.50 лв. /тринадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 50 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 06.02.2013г. - 13.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.

В случай на евентуалност се моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, сумата 13 952.50 лв. /тринадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и 50 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 06.02.2013г. - 13.08.2013г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Претендират се разноски.

По делото е постъпил отговор от ответниците, с който предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер. Твърди се, че сумите, предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца, като обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължими. Сочи се, че „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни о6щи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г, и влезли в сила на 27.0б.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД било титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г„ отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия ", а според ал. 4 на същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане." По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и чл. 18 от договора при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 06.02.2013 г. да 13.08.2013 г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало месечните фактури, представени към исковата молба и отговора, стойността на част от които съставлявала исковата сума. Действително ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. Разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежи на лицензиране {съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия" {§ 1 т. 22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвало услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Доставената електрическата енергия в процесиите седем фактури била остойностена съгласно действащите в процесния период Решения на КЕВР - решение на ДКЕВР № Ц-17/28.06.2012г. (в сила от 01.07.2012г ), решение на КЕВР №14,-13/05.03.2013 г. и решение №Ц-14/14.03.2013 г. (в сила от 05.03.2013г). Обектите на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на ниво ниско напрежение. Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба. Действително след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско напрежение), ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение. Оспорва се твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката, сочели, че правото на собственост е на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията били подадени от лице с пълномощно, без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства - пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - били представени в цялост едва с писмо изх№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса били за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията били за ел.провод 20 kV АС проводник. 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г.). Ищецът не доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представял запис за трафопостове, поради което и тогава стартирала цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 19.11.2015 г. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца било видно, че те отговарят на изискванията на ОУ или процесиите суми били дължими, тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско напрежение, ползвали електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Оспорва се исковата претенция и по размер. От обстоятелствената част на исковата молба било видно, че ищецът оспорва като недължима платената от него цена за пренос по електроразпределителната мрежа, тъй като същата е изчислена на ниво ниско, а не на ниво средно напрежение. Във връзка с тези твърдения на ищеца се счита, че ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане щяла да бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос. Общите условия на двете дружества - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД били публични и достъпни свободно в Интернет. Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумите по процесните фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна. Твърди се, че искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума за такса пренос по ел.резпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция „Орешник", с ИТН 2939032, за периода 06.02.2013 г. - 13.08.2013 г. , е неоснователен. От една страна сумите били дължими на КРАЙНИЯ СНАБДИТЕЛ на посоченото договорно основание, с оглед обема на предоставените услуги, поради което и връщане не се дължало. От друга страна, сумите били претендирани, а и платени не на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, а на „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД. „ЕВН България Електроразпределение"ЕАД не претендирало, нито получавало процесните суми от ищеца. Поради изложеното, както и поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД, той се явявал неоснователен. Претендират се разноските, направени в настоящото производство.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с главен иск по иск по чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и евентуален по чл. 55 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД против  „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Ищецът следва да докаже положителните факти, които е навел с исковата молба, да докаже, че е обеднял с процесната сума, че е платил тази сума на ответника /съответно на кой/, като във връзка с обедняването му е обогатяването на ответника със същата сума. 

В тежест на ответника /който твърди това/ е да докаже, че процесната сума му се дължи и основанието за това, както и да докаже наведените с отговора си твърдения на положителни факти.

 

 

 

 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 02.05.2018 г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните и вещите лица след внасяне на определения депозит.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: