№ 155
гр. София , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20211001000040 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение от 21.10.2020 г. по т.д. № 1533/2019 г., СГС, VI-16 състав е
отхвърлил предявения от „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, иск с
правна квалификация чл. 79, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата 135 000 лева в
обезщетение за имуществените вреди от неизпълнение на договор за продажба на
електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210037456298/15.11.2016 г.,
изразени в пропуснати ползи – неполучен наем за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. по
договор за наем, сключен с трето лице. С решението „Био Агро Продъкшън“ ЕООД е
осъдено да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
2050 лева – разноски за производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от "Био Агро Продъкшън"
ЕООД, с която моли то да бъде отменено и предявеният иск – уважен. Поддържа, че съдът
неправилно приел, че към датата на сключване на Договора за продажба на електрическа
енергия между „Био Агро Продъкшън“ ЕООД и ЧЕЗ Електро от 27.11.2016 г., обектът на
ищеца не бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение
и неправилно приел, че присъединяването на обекта на доверителя ни към мрежата било
осъществено едва на 18.06.2018 г. От тези констатации и тъй като за да възникне
задължение за ЧЕЗ Електро като краен снабдител по смисъла на т.28а, б.”а” от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката да осигури на основание чл.94а, ал.1
от ЗЕ снабдяване с електрическа енергия на обекта краен клиент по смисъла на т.27г от ДР
на ЗЕ, е необходимо обектът да е присъединен към електроразпределителната мрежа на
1
ниво ниско напрежение, съдът неправилно приел, че за периода 27.11.2016 - 18.06.2018 г.
няма виновно неизпълнение на задълженията на ответника ЧЕЗ Електро по Договора за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210037466298 от
15.11.2016 г.
По делото било установено, че обектът и въведен в експлоатация през 80-те
години на XX век като предпоставка и задължително условие за въвеждане на обект в
експлоатация е той да е присъединен към електроразпределителната мрежа. От факта на
въвеждане обекта в експлоатация следвало, че той е присъединен и към
електроразпределителната мрежа. Страните по делото не спорели, че в периода до 2011 г. -
2012 г. обектът бил електроснабден като по делото липсвали доказателства за прекратяване
достъпа на обекта до електроразпределителната мрежа. Заключението на тройната СТЕ,
приета по делото установило, че по отношение на обекта трябвало да се извърши само
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, а не ново присъединяване към
мрежата, доколкото този обект е бил вече присъединен през 80-те години на миналия век и е
бил електроснабден до 2011 г. - 2012 г., когато електрозахранването на обекта е било
временно преустановено поради неплащане на цената от страна на предишния собственик, а
не прекратено. Това се установявало и от Становище изх. № **********/11.11.2016 г. на
ЧЕЗ Разпределение и Фактура № **********/15.11.2016 г., представени с исковата молба и
Декларация за въвод във владение от 15.11.2016 г., касаещи „възстановяване на партида” с
мнение, че за обекта не следва да се сключва договор за присъединяване. Неправилно било
ценено заявление с посочено в него основание чл. 4, ал. 1, т. 11 от Наредба № 6 от 24
февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия
към преносната или към разпределителните електрически мрежи, което ищецът попълнил на
бланка на мрежовия оператор с предварително зададено съдържание, включително в текста
на бланката е заложено препращане към основанията по чл.4, ал.1 от Наредба №
6/24.20.2014 г. С него ищецът искъл да се възстанови снабдяването с електрическа енергия
на обекта му и попълнил документите, изискани от ответника и съобразно указанията на
ответника. От представеното в открито заседание по делото от 11.08.2020 г. писмо на ЧЕЗ
Разпределение с изх. № **********/29.07.2020 г. също се потвърждавало, че достъпът на
обекта до мрежата не е прекратяван. Временното преустановяване на електроснабдяването
/продажбата не електрическа енергия/ на обекта, не означавало, че е прекратен достъпът на
обекта до мрежата.
Жалбоподателят поддържа, че към датата на сключване на Договора за
продажба на електрическа енергия от 15.11.2016 г. не се е налагало ново присъединяване на
обекта. Такова не е осъществено на 18.06.2018 г., а са извършени единствено технически
действия. Според заключението на тройната СТЕ електроснабдяването на обекта е
осъществено като на границата на имота е изградено ново електромерно табло, а
съществуващият захранващ обекта кабел бил разкъсан и свързан към триполюсния
прекъсвач и електромера. Вещите лица пояснили в с.з. на 11.08.2020 г., че свързването е
изпълнено със съществуващия на място кабел от трафопоста, който кабел само е разкъсан и
електромерът е сложен отвън, а по-рано е бил вътре, както и че със същия кабел е
продължено захранването до сутерена, където е главното табло. Тези елементарни
технически действия по своята природа, не представляват ново присъединяване на обекта
към електроразпределителната мрежа. Това техническо свързване на обект не
представлявало ново присъединяване. Съдът не посочил на кое е правното основание да се
приеме, че е налице присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Жалбоподателят поддържа, че за да започне продажбата на електрическа
енергия, не е трябвало да предприеме други действия, освен да сключи е ЧЕЗ Електро
Договор за продажба на електрическа енергия в това число и действия по изграждане на
съоръжения ниско напрежение в своя имот. Такова задължение липсвало в договора от
15.11.2016 г. Становище с изх. № **********/11.11.2016 г. на ЧЕЗ Разпределение не
вменявало задължение на ищеца да изгради съоръжения ниско напрежение в имота, след
2
границата на собственост. За за снабдяването на обекта е електроенергия било необходимо
единствено да съществуват електрическите съоръжения на разпределителната мрежа до
границата на собствеността с имота на потребителя, което не е задължение на потребителя.
Ако тези съоръжения били изградени, дори потребителят да не е изградил електрическите
съоръжения в своя имот, имотът е електроснабден. Дори да се приемело обратното и по
тази причина ЧЕЗ Електро в продължение на 19 месеца да е отказвало да започне
продажбата на електроенергия, то ЧЕЗ Електро не било спазило процедурата по чл.9, ал.2 от
ОУ на ЧЕЗ Електро, тъй като ЧЕЗ Електро не уведомило жалбоподателя за някакви
фактически (технически или други) действия, които да бъдат извършени, както и не
изпратило на ищеца отказ за продажба на електроенергия и конкретни указания към ищеца
какво трябва да извърши той, за да започне продажбата. Жалбоподателят поддържа, че не е
извършвал каквито и да е фактически действия във връзка е електроснабдяването на имота и
независимо от това електроснабдяването е възстановено.
Действието на Договора за продажба на електрическа енергия от 15.11.2016 г.
и Споразумението към него не са поставени в зависимост от срок или условие, както и от
изпълнение от страна на ищеца, ЧЕЗ Разпределение или трето лице на фактически действия
(технически или други) като предпоставка за започване и извършване продажбата на
електрическа енергия. Обстоятелството, че ЧЕЗ Електро не е осигурило своевременно
възстановяване на електроснабдяването поради това, че не е осигурило ЧЕЗ Разпределение
да извърши определени технически действия, както и това, че от своя страна ЧЕЗ
Разпределение не е осигурило неговият подизпълнител „МЕГА EЛ” ЕООД да извърши
своевременно тези действия, не освобождават ЧЕЗ Електро от отговорност към потребителя
за непостигането на дължимия от ЧЕЗ Електро резултат - продажба на електрическа енергия
/електроснабдяване/. Неоснователен бил изводът на съда, че ответникът ЧЕЗ Електро не
носел отговорност към жалбоподателя, тъй като забавянето в електроснабдяването се
дължало на бездействие на друго лице - ЧЕЗ Разпределение. Изтъква, че практиката на ВКС
разглежда енергийното предприятие - краен снабдител и енергийно предприятие - оператор
на електропреносната мрежа като дружества от една икономическа група, която би могла да
се определи като една икономическа единица, осъществяваната от тях доставка, също може
да се разглежда като единна и комплексна. Доставката на електроенергия била услуга от
обществен интерес /чл. 69, чл.94а, ал.2 ЗЕ/ както за българския законодател, така и за
европейския /Директивата 2009/72. Директива 2005/89 относно сигурността на доставките/
Жалбоподателят поддържа, че Договорът за продажба на електрическа енергия
трябва да бъде сключен след като са осъществени необходимите действия за
присъединяване, а не преди това /чл. 23, ал.З от Наредба № 6/24.02.2014 г./. Сключването на
договора за продажба от ЧЕЗ Електро сочи, че ЧЕЗ Електро е приело, че всички условия за
осъществяване на продажбата са налице.
От Удостоверенията, издадени от ЧЕЗ Електро, представени към исковата
молба се установява, че в периода 11.2016 г. - 03.2017 г. ответникът е издавал фактури на
ищеца, както и че е начислявал неустойки върху суми по тези фактури и е получил плащане
по тези неустойки на 02.10.2017 г. и следователно ЧЕЗ Електро е приемало обекта на
доверителя ни за такъв, който е присъединен към мрежата.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно приел, че не е доказана
сигурна възможност за ищеца да получи наемна цена в размер на 135 000 лв. за процесния
период по Договора за наем от 03.01.2017 г., сключен с „Фреш еко маркет” ЕООД. Счита, че
съгласно съдебната практика, за да бъде противопоставен на ответника Договорът за наем от
03.01.2017 г. не е необходимо да има достоверна дата, тъй като ЧЕЗ Електро не е трето лице
3
по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК /тъй като ответникът по делото не черпи права от никоя
от страните по договора за наем/. Поддържа, че в случай, че съдът е на становище, че следва
да бъде доказана датата на сключване на Договорът за наем от 03.01.2017 г., съдът е
следвало да укаже на страните, че това обстоятелство подлежи на доказване, да разпредели
доказателствена тежест относно него и да даде възможност на страните да направят
съответните доказателствени искания. Такива указания липсвали в изготвения по делото
доклад, коието било нарушение на съдопроизводствените правила.
Съдът неправилно приел, че Договор за наем от 03.01.2017 г. бил абсолютно
симулативен и бил съставен за целите на процеса и при липса на направено такова
възражение от ответната страна. Съдът посочил в мотивите, че отдадения под наем имот бил
в състояние, което не отговаря на ползването, за което е нает, но жалбоподателят сочи, че
това се дължи на неизпълнението на задълженията на ЧЕЗ Електро по Договора за продажба
на електрическа енергия от 15.11.2016 г. поради което „Био Агро Продъкшън“ ЕООД не
могло да приведе имота в състояние, съответстващо на уговорения с наемателя начин на
ползване, тъй като имотът е останал без електроснабдяване и към 31.03.2017 г., както и през
целия период след това до разваляне на договора за наем от наемателя.
Съдът неправилно приел, че липсата на такова счетоводно записване на
задължението за заплащане на наемна цена в размер на 27 000 лв. в търговските книги на
наемодателя било индиция за абсолютна симулативност на договора. В периода 03.01.2017
г. - 31.03.2017 г. имотът не е бил електроснабден поради прекомерното забавяне на
ответника да изпълни задълженията си, поради което наемодателят е бил в неизпълнение на
задължението си да осигури ползването на имота в състояние, което отговаря на
договореното ползване /неизпъленение на задължението по чл. 15 от договора за наем/,
поради което наемната цена не била дължима. По същата причина бил неоснователен и
изводът на съда, че връщането на депозита от наемодателя на наемателя не следвало да се
извършва, а следвало депозитът да бъде прихванат срещу насрещно вземане на наемодателя
за наемна цена за периода 03.01.2017 г. - 31.03.2017 г. В действителност, такова насрещно
вземане не съществувало. Констатациите на съдебно-счетоводната експертиза също сочели
наличието на действителен договор за наем. Тройната СТЕ и тройната СОЕ установили, че
жалбоподателят е извършил в имота ремонтни дейности а от събраните доказателсктва се
установявало и предприемани действия по изпълнение на договора за наем както и за
прекратяването му и уреждане на последиците от прекратяването от страна на наемодателя.
Необоснован бил изводът на съда, че договорът противоречал на пазарните
отношения и логика, тъй като била уговорена наемна цена за имота, която била близо до
средната пазарна цена, а наемателят следвало сам да приспособи имота за ползването му
като магазин за хранителни и други стоки, без да се прави отстъпка от средната пазарна
цена.
На 27.04.2018 г. жаолбоподателят получил Нотариална покана per. № 4003,
том 2, № 148 по описа на нотариус В. Г., per. № *** в НК от „Фреш Еко Маркет” ЕООД с
изявление за разваляне на Договора за наем от 03.01.2017 г. поради неизпълнение на
задължението на наемодателя не по-късно от 31.03.2017 г. да осигури електрозахранване на
имота. Съдът не взел предвид поканата поради това, че тя не представлявала цялостен
документ - на стр.9 от Решението. Нотариалната покана от 27.04.2020 г. се състояла от две
страници и била представена по делото в цялост. В случай че по делото се намира само една
от страниците на нотариалната покана, съдът е следвало да укаже на жалбоподателя да
представи липсващата страница
Съдът неоснователно не допуснал разпит на поискания от жалбоподателя с
допълнителната искова молба свидетел Ю. Н. М., ЕГН ********** с адреси за призоваване -
настоящия адрес на свидетеля или адреса на магазин за хранителни стоки „СВА“ - гр. ***, р-
н ***, ж.к. ***, бл.* - партер, тел. **********, който бил търговски директор на „Фреш
4
маркет инвестмънт” ЕООД, ЕИК *********, чрез което оперирала веригата магазини „Еко
маркет” и който е участвал в процеса по сключването и изпълнението на процесния Договор
за наем от 03.01.2017 г., за обстоятелствата по процесния наем и за това кои факти са
обусловили неговото прекратяване, както и за това, че веригата, поради смъртта на
собственика и управител В. П., била прехвърлена и е продължила да оперира като „СВА
маркет”.
Като не осигурил електроснабдяването на имота, ищецът бил в неизпълнение
на основното си задължение по договора за наем, което го лишило от правото да получи
наемните вноски в периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. в общ размер на 135 000 лв. и
пропуснал да получи сигурно увеличение на имуществото си в размер на 135 000 лв. -
размерът на наема за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. по Договора за наем от 03.01.2011
г. с „Фреш Еко Маркет” ЕООД. Причината за това било неизпълнението от страна на
ответника на задълженията си по Договор за продажба на електрическа енергия за стопанска
и обществена дейност № 210037466298 от 15.11.2016 г. Вредата е можело да бъде
предвидена към датата на сключване на договора, тъй като имотът представлява търговски
комплекс и е нормално в случай, че същият не е захранен с електричество, той да не може да
бъде ползван по предназначение, които означава, че собственикът му ще претърпи вреди,
изразяващи се в загубата на печалбата от стопанската му дейност, свързана с търговския
комплекс. Това се подкрепяло от извода на тричленната СОЕ, съгласно която, че отдаването
на процесния имот под наем, при положение че той не е електроснабден, е изключено.
Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД оспорва подадената жалба и моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Оспорва направените доказателствени
искания.
Третото лице помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“
АД не взема становище по делото.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на "Био
Агро Продъкшън" ЕООД, с която е поискало ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД да
бъде осъден да му заплати сумата 135 000 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди от неизпълнение на договор за продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност № 210037456298/15.11.2016 г., изразени в пропуснати
ползи – неполучен наем за периода 03.01.2017 г. - 03.04.2018 г. по договор за наем, сключен
с трето лице. Ищецът поддържа, че на 20.04.2016 г. придобил правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ УПИ II, кв. 14 по кадастралния регулационен план на село
гара Елин Пелин, община Елин Пелин, с площ 2350 кв. м., заедно с построената в имота
търговска сграда на един етаж с мазета, масивна конструкция, със застроена площ от 1124.10
кв. м.. Електрозахранването в сградата било спряно, тъй като в последните години не били
полагани грижи за сградата. След придобиването й, ищецът отправил искане до „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД за електрозахранване. В резултат на това ищецът сключил на
15.11.2016 г. с ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД договор за продажба на електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност № 210037456298/15.11.2016 г., ведно със
споразумение № **********/15.11.2016 г. към същия и заплатил такса за възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия.
5
Разчитайки на възстановяване на електроснабдяването „Био Агро Продъкшън“
ЕООД сключило на 03.01.2017 г. с „Фреш еко маркет“ ЕООД договор за наем, с предмет
предоставяне възмездното ползване на имот и със срок на действие 10 години, като
наемателят се задължил за своя сметка да ремонтира и приведе сградата в годен за
ползването й вид. Договорена била месечна наемна цена от 9000 лева, като от наемателя бил
заплатен и депозит в размер на едномесечния наем. В договора за наем изрично било
посочено, че за обекта е сключен договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД за осигуряване на
електроснабдяването му.
Ответникът не изпълнил поетото с договора за продажба на електрическа
енергия за стопанска и обществена дейност № 210037456298 от 15.11.2016 г. задължение за
захранване на имота с електроенергия, в резултат на което на 27.04.2018 г. договорът за
наем бил развален от „Фреш маркет“ ЕООД.
Електрозахранването било възстановено на 22.06.2018 г. В резултат на
неизпълнението на договора за продажба на електрическа енергия, "Био Агро Продъкшън"
ЕООД, претърпяло вреди, представляващи пропуснатия наем за периода 03.01.2017 г. -
03.04.2018 г., възлизащ на сумата 135000 лева /15 месеца по 9000 лева/, които претендира да
му бъдат репарирани.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не
е налице пасивна материална легитимация като се позовава на реда за присъединяване на
обекти на потребители на ел.енергия след преустановяване на доставката й за няколко
години и при липса на присъединителни съобръжения. Ответникът поддържа, че е краен
снабдител по смисъла на §1, т. 28а, б.„а“ от ДР на ЗЕ и притежава лицензия обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006 г., издадена от ДКЕВР, действаща
на територията на Западна България. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД притежавало
лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия и било
собственик на разпределителната мрежа на съответната обособена територия. Рицензията за
разпределение на ел.енергия се издавала единствено на лице, което притежавало вещни
права върху енергийните обекти посрредством които се осъществява дейността / чл.40 от
ЗЕ/. Задължение на това дружество било изграждането и поддържането на съоръжения за
присъединяване и доставка на ел.енергия и монтиране, поддържане и отчитане на
средствата за търговско измерване /чл.88 и чл.120 от ЗЕ/. В качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа предоставяло достъп до същата, но нямало право да
извършва продажба на електроенергия. С §17, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ дейностите, свързани с
разпределение на електрическа енергия и оперативното управление на разпределителните
мрежи, били отделени юридически и организационно от снабдяването с електрическа
енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31.12.2006 г. и
дружествата краен снабдител и оператор на разпределителна мрежа били отделни правни
субекти. С чл. 88 ЗЕ било регулирано осъществяването на разпределението, а с чл. 39 ЗЕ -
продажбата на електроенергия.
„ЧЕЗ Електро България“ АД поддържа, че присъединяването на обекти на
потребители към електроразпределителната мрежа е уредено в Наредба № 6/2014 г. за
присъединяване на клиенти и производители към електроразпределителната мрежа,
включително и в случаите на присъединяване на обект с прекратен достъп до мрежата /чл.4,
ал.1, т.11/. Ищецът не спори, че процесният обект, функционирал като ресторант е бил
захранван с ел.енергие до 2011 г., след което е прекратен достъпът до мрежата. „Био Агро
Продъкшън“ ЕООД започнало процедурата по чл.4 и чл.5 от Наредба № 6/2014 г. на
17.10.2016 г. като подал заявление за възстановяване снабдяването с електрическа енергия
до ЧЕЗ Разпределение България“ АД /заплатил и съответната такса/. „ЧЕЗ Електро
България“ АД заявява, че няма никакво задължение във връзка с присъединяването и
6
осигуряването на съоръжения за достъп. Във връзка с подаденото заявление за
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия ЧЕЗ Разпределение България“ АД
дало становище за необходимост в трафопост „Биляна“ да се оборудва нов извод, с което
били предписани нови съоръжения /електрически съоръжения ниско напрежение/, едва след
което доставката на електрическа енергия било възможно да започне. Ответникът поддържа,
че няма каквито и да е задължения във връзка с присъединяването и осигуряването на
достъп до мрежата.
Съгласно чл. 23 от Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на клиенти и
производители към електроразпределителната мрежа и Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на двете дружества, доставката започва и договорът за
доставка се счита влязъл в сила и действащ след завършване на изграждането на
предписаните съоръжения, което в случая е станало на 18.06.2018 г.. В ОУ на ответника
било предвидено, че продавачът продава на потребителите ел.енергия в съответствие с
условията, при които е присъединен обектът към разпределителната мрежа /чл.5, ал.1/ и че
продажбата на енергия започва с поставянето под напрежение на електрическите
съоръжения до границата на собственост /чл.8, ал.1/ и при необходимост потребителят
следва да предостави достъп на електроразпределителното предприятие за монтиране на
електрическите съоръжения.
В процесният случай електрическите съоръжения не били поставени под
напрежение от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което и договорът за продажба не
породил своето действие. Евентуално ответникът поддържа, че същият бил прекратен на
19.12.2016 г. с уведомяването на клиента, че съоръженията ще се изграждат за
продължителен период от време. Така между страните не бил налице договор за доставка на
енергия.
Искът представлявал злоупотреба с право и представлявал опит за
придобиване на недължима облага. Към момента, след завършване на съоръженията и
монтирането на средство за търговско измерване, имотът бил изоставен и нефункциониращ
и не съществувала сигурност за получаване на доход от него.
Относно възстановяването на снабдяването ищецът бил информиран от
служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /неколкократно при отправени от него
запитвания/, че е необходимо монтирането на ново електромерно табло за индиректно
мерене и обособяване нов извод в ТП Биляна по създадената партида СПП IC-32-16-16332,
след което ще се монтира електромер. СПП IC-32-16-16332 означавало конкретно обособен
обект с индивидуален номер за проследяване на сроковете и разходите на изграждане на
някакви съоръжения, за които се сключва договор с подизпълнител. Ответникът нямал
задължения за възстановяване на захранването, а и до него не били отправяни запитвания
във връзка с това.
„ЧЕЗ Електро България“ АД поддържа евентуално, че поради липсата на
съоръжения бил в невиновна невъзможност да изпълни договора и не носел отговорност за
неговото неизпълнение.
Ответникът оспорва и настъпването на твърдените вреди. Поддържа, че
Договорът за наем е съставен единствено за нуждите на процеса и антидатиран.
Приложението на чл. 181 ГПК показвало, че датата на договора важала за ответника само в
изрично предвидените случаи, посочени в разпоредбата. Ответникът не бил уведомен за
наличието на договор за наем, нито била открита партида на името на наемателя и
евентуални вреди не били предвидими за ответника. Срокът на претенцията от 3.01.2017 г.
до 03.04.2018 г. обхващал единствено периода на изграждане на съоръженията, които
отношения били изцяло с „ЧЕЗ Електро България“ АД.
7
С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че ответникът е част от
вертикално интегрирано предприятие и за целите на настоящия процес следвало да се
разглежда заедно с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД като единна икономическа единица,
след като дружествата от групата действали като такава в отношенията си с потребителите.
Тази концепция била приета в решение по дело C-19-61 на Съда на ЕИО и решение по дело
C-41/90 на Съда на ЕО. Счита, че Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО
текст от значение за ЕИП, Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
18 януари 2006 година относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на
електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции и Директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, установявали
правила в насока, че предприятия с подобна връзка следва да се разглеждат като
икономическа единица. Счита разпоредбата на §17, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ ирелевантна за
процесния спор, тъй като връзка между двете дружества била очевидна. В преамбюла на
Директива 2009/72/ЕО било посочено, че на операторите на разпределителни системи не
следва да се дава възможност да се възползват от вертикалната си интеграция с оглед на
конкурентното си положение на пазара, особено по отношение на битовите и малките
небитови клиенти. Разглеждането на дружествата тази група като отделни субекти би
довело до възможност за избягване на отговорност от неизпълнение на задължения, след
като ищецът нямал договор с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Ответникът имал
нормативно задължение да доставя електроенергия до потребителите и само в изрично
изброени случаи имал право да откаже, поради което отговарял по иска и на
извъндоговорно основание.
Ищецът поддържа, че договорът е влязъл в сила като разпоредбата на чл. 5 ОУ
не предвиждала правни условия, а технически. В заявлението за проучване на условията за
присъединяване било отбелязано, че се проучват технически условия за присъединяване. На
ищеца било преустановено единствено снабдяването с електроенергия, но не и достъпът до
мрежата, след като била запазена партидата му и и не бил сключен нов договор. Затова и чл.
23 от Наредба № 6 от 2014 г. за присъединяване на клиенти и производители към
електроразпределителната мрежа бил неприложим – обектът на ищеца отдавна бил въведен
в експлоатация.
Доставката на електроенергия била услуга от обществен интерес и не бил
възможен отказ за предоставянето й /Директива 2009/72/ЕО и ЗЕ/. Ответникът бил краен
доставчик и не разполагал с възможност да откаже извършването на доставки и да поставя
каквито и да било правни условия за това.
Ответникът не оспорва, че договорът за наем не е с достоверна дата като се
позовава на обичайната практика да не се вписват тези договори. Между страните по
наемния договор било налице и друго наемно правоотношение, което свидетелствало за
сериозните им търговски отношения.
Ответникът оспорва възражението за липса на предвидимост на вредата, тъй
като непредставянето на договора за наем на ответника се дължало на това, че последният
представлявал търговска тайна. Ответникът бил запознат с обекта на ищеца и могъл да
предвиди процесните вреди от неизпълнението на задължението си доставя електрическа
енергия в обекта.
Ответникът поддържа, че съоръженията в обекта не били компроментирани, а
било нужно единствено да се постави електрическо табло до края на 2016 г., като ищецът не
8
бил уведомен за продължителността на срока за изграждане на съоръженията.
Във връзка с твърдяната извъндоговорна отговорност прави искане за
изменение на иска, като при условията на евентуалност, ако се отхвърли главния иск,
ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума на извъндоговорно основание, тъй
като ответникът имал задължение за осигуряване на доставките като обществена услуга в
качеството му на краен снабдител.
С допълнителния отговор ответникът счита безспорни фактите, че
съоръженията са изграждани през периода от искането - 17.10.2016 г. до 18.06.2018 г., който
период обхваща процесния. Поддържа, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ
Електро България“ АД е следвало да бъдат юридически разделени /соъбразно европейските
норми/ и не представляват една икономическа единица. Също така обектът не се снабдявал
от доставчик от последна инстанция, тъй като бил присъединен на ниво ниско напрежение.
Съгласно ПИККЕ разпределителното дружество било длъжно да доставя, монтира и
поддържа средства за търговско измерване и подлежаща апаратура за регистриране и
предаване на данни. Това били две отделни дружества, собственост на „ЧЕЗ“ АС, Прага,
поради което по доводите на ищеца искът следвало да бъде предявен срещу дружеството-
майка, а не срещу което и да е дъщерно. Единната икономическа единица важала
единствено по отношение на вертикала, а такива отношения между „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД не били налице. Те били свързани по
хоризонтала и не упражнявали контрол едно върху друго. Според практиката на
Европейската комисия, възможно е две предприятия да се разгледат като единна
икономическа единица, но само ако едно било собственик на другото. Двете дружества били
под различни лицензионни режими. Всички задължения във връзка с възстановяването и
подсигуряването на доставка на електроенергия били възложени на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, за което не било необходимо сключването на нарочен писмен договор.
Ответникът се позовава на Правила за условията и реда за предоставяне на
достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, съгласно които следва да
се подаде заявление до разпределителното дружество за проверка на изпълнението на
условията за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа. При осигурен
такъв достъп, всеки клиент има право да избере доставчик по свободно договорени цени.
Счита, че въвеждането на извъндоговорно основание за заплащане на исковата
сума не представлява изменение на иска, а предявяване на нов иск, поради което следвало да
се извърши по общия ред.
Третото лице по делото „ЧЕЗ Разпределение България“ АД оспорва
предявения иск. Твърди, че между дружеството и ищеца не е сключен договор, в който да са
били уговорени срокове за изграждане на съоръженията. Независимо от това дружеството
предприело действия за изграждането им и присъединяване на обекта към мрежата. До
присъединяването на обекта доставката на електроенергия била невъзможна и съответно
ищецът не е придобил качеството потребител на електрическа енергия. По тази причина
сключеният между главните страни договор бил нищожен поради невъзможен предмет,
съответно от евентуалното му неизпълнение не се пораждала никаква отговорност за вреди.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133,
том І, рег. № 447, дело № 80 от 2016 г. на нотариус И. Г. № *** в регистъра на НК, на
9
20.04.2016 г., по силата на който „Био Агро Продъкшън“ ЕООД придобило правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ ІІ, с площ от 2350 кв. м., находящ
се в кв. 14 по кадастралния и регулационен план на село/гара Елин Пелин, заедно с
построената в имота търговска сграда на един етаж, с мазета, масивна конструкция със
застроена площ 1124.10 кв. м., състояща се от ресторант с кухненски помещения, дневен
бар, складови помещения и магазин.
Със заявление № **********/17.10.2016 г. до „ЧЕЗ Разпределение България“
АД „Био Агро Продъкшън“ ЕООД поискало проучване на условията за присъединяване на
обект с прекратен достъп до мрежата с трифазно захранване и мощност от 100 kw. В
искането е посочен клиентски номер на съществуващ обект - 210006075810.
Представена е фактура от 17.10.2016 г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД към „Био Агро Продъкшън“ ЕООД за извършване на проучване за
ел.захранване.
Представена е фактура от 15.11.2016 г., издадена от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД към „Био Агро Продъкшън“ ЕООД за възстановяване на снабдяването с
ел.енергия по желание на потребителя с цена 32.03 лв.
Със становище по повод заявлението, изх. № **********/11.12.2016 г. „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД посочило техническите параметри и изисквания, които
следвало да бъдат изпълнени за присъединяването на обект „Търговска сграда“ в УПИ ІІ-за
ресторант към електрическата мрежа - следвало да се изградят съоръжения ниско
напрежение в имота, след границата на собственост, които оставали в негова собственост, а
разпределителното дружество следвало да монтира и захрани новия електромер. Посочена е
цена на присъединяване. Посочено е, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД въз основа на
сключен договор за продажба на ел.енергия и след заплащане на цена за присъединяването
ще монтира и захрани новия електромер като клиентът трябва да изгради за своя сметка
електрическите съоръжения ниско напрежение, които се намират в неговия имот, след
границата на собственост на електрическите съоръжения, които остават негова собственост
съгласно чл.117, ал.7 от ЗЕ. Ако в срок от една година не е започната процедура по
сключване на договор за продажба на ел.енергия е необходимо да се подаде ново искане за
проучване за присъединяване на обекта.
Представен е договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и
обществена дейност № 210037456298/15.11.2016 г., сключен между „ЧЕЗ Електро България“
АД в качеството на продавач и „Био Агро Продъкшън“ ЕООД, в качеството на купувач, по
силата на който продавач се задължил да продава на ищеца електрическа енергия на местата
за доставка, посочени в споразумение към договора.
Представено е Споразумение № **********/15.11.2016 г. към договора, в
което като мястото на доставка е посочено Елин Пелин, търговски склад с посочен
клиентски номер 210037456298, без отразяване дали се касае за съществуващ, новопостроен
или реконструиран обект.
С възлагателен протокол № 82 към сключен договор № 16-357/10.06.2016 г.
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД възложило на „Мега ел“ ЕООД изпълнението на
монтажни работи в обект: търговска сграда, УПИ ІІ, кв. 14, гара Елин Пелин, със срок на
изпълнение: 30 дни от подписване на протокол за откриване на строителна площадка, като
такъв не е представен по делото.
Видно от потвърждение от 18.06.2018 г., издадено от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, съоръженията за присъединяване по договор за присъединяване №
**********, към посочената дата били изградени и обектът е захранен с електроенергия на
10
18.06.2018 г., което е безспорно между страните.
Представен е договор за наем, сключен на 03.01.2017 г. в гр. София, съгласно
който „Био Агро Продъкшън" ЕООД, в качеството на наемодател предоставя на „Фреш еко
маркет“ ЕООД ползването на описания в нотариален акт № 133/2016 г. УПИ, заедно с
построената в него сграда, който недвижим имот да бъде използван като магазин за
продажба на хранителни или други стоки. Наемателят се е задължил да извърши
необходимите действия за привеждане на имота съобразно изискванията за това. Страните
са се съгласили, че дължимата наемна цена е в размер на 9000 лева без ДДС, платима до 10
число на текущия месец /чл.3 и чл. 4/. При подписване на договора бил заплатен депозит в
размер на 9000 лева в брой, който служел като гаранция за добро изпълнение. Наемателят
имал право на извършва основни ремонти в имота за своя сметка, а извършеното оставало в
собственост на наемодателя, без последният да дължи каквото и да е обезщетение или
възнаграждение за това. С чл.15 от договора "Био Агро Продъкшън" ЕООД се задължило да
осигури фактическото захранване на имота с електроенергия не по-късно от 31.03.2017 г. и е
декларирал, че за имота има сключен договор за продажба на ел.енергия и споразумение
към него. Страните са се съгласили, че договорът влиза в сила от подписването му.
Представена е нотариална покана, с която „Фреш еко маркет“ ЕООД в която е
обективирано изявление за разваляне на договора за наем поради неизпълнение на
задължението на наемодателя да захрани обекта с ел.енергия и за възстановяване на
платения по договора депозит в размер на 9000 лева, заедно със законната лихва от
03.01.2017 г., поради прекратяването на договора за наем чрез неговото разваляне.
По делото в първата инстанция е изслушана едноличната съдебно-техническа
експертиза, която е ценена от първоинстанционния съд единствено в частта изявленията на
експерта в съдебно заседание. Действително вещо лице Й. в отклонение от допуснатите към
експертизата задачи в изготвения по делото доклад, е представило в заключението си
отговори, които не могат да бъдат определени само изводи на експерт в приложение на
специални знания от областта на енергетиката. В съдебно заседание вещото лице е
посочило, че при извършен оглед в обекта не е установило да има електропроводими кабели
в имота. За процесния период в сградата не е имало ток, тъй като не е имало табло, такова е
изградено за частта от обекта, която е с променено предназначение „игрална зала“. В
писменото заключение вещото лице констатира, че обектът е бил електрозахранен – имало е
електроинсталация, електромер и кабел, който е захранвал сградата. Към момента, в който е
придобит от ищеца имотът е бил с преустановено електрозахранване, което е необходимо за
нормалното експлоатиране. За да бъде монтирано средство за търговско измерване е
необходима графична и текстова информация, изготвена от инженер, който да заснеме и
изготви проект на електрическите консуматори в обекта. Схемите се представят в център за
обслужване на клиенти на електроразпределителното дружество с цел проучване на
възможности за възстановяване на електрозахранването. В процесния обект имало монтиран
трифазен електромер /констативен протокол № 1020475/09.07.2018 г. на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, монтиран по заявление № **********/22.06.2018 г. за абонат
клиентски № 210037456298 – „Кмяна на предназначението на част от съществуващ обект
„Ресторант“ в игрална зала“ със застроена площ 98 кв.м.
Изслушана е тричленната съдебно-техническа експертиза, съгласно която при
придобиването на правото на собственост върху недвижимия имот, електрозахранването му
е било преустановено, включително в обекта липсвал електромер /средство за техническо
измерване/ и електрическо табло, които вещите лица посочват, че са били откраднати. При
това положение, не е имало техническа възможност за доставка на електроенергия в обекта.
11
Монтирането на нов електромер и поставянето му под напрежение от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД било обусловено от сключването на договор за продажба на електрическа
енергия с „ЧЕЗ Електро България“ АД, което условие ищецът изпълнил още на 15.11.2016 г..
Според експертите това, което „ЧЕЗ Електро България“ АД е следвало да извърши е
възстановяване на снабдяването с ел.енергия на процесния обект, но третото лице-помагач
бездействало 19 месеца, а изграждането на съоръженията е могло да се извърши в рамките
на 12-15 дни. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че ищецът не е извършил
никакви фактически действия с оглед възстановяването на електроснабдяването.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице П. Д. се установява, че в търговските книги на
„Био Агро Продъкшън“ ЕООД по сметка „Други разчети“ е отразено заплащането на сумата
9000 лева – депозит по договор за наем с дата 03.01.2017 г., получена в брой, срещу
приходен касов ордер № 001/03.01.2017 г. Сумата не е намерила отражение в справки-
декларации и дневници за продажби по ЗДДС. На 02.05.2018 г. била взета операция
/счетоводен запис по сметка „Други разчети“/ за връщане на депозита, който е преведен в
полза на „Фреш Еко Маркет“ ЕООД по банкова сметка. След проверка на счетоводните
книги на ищеца експертът не е установил други счетоводни записвания във връзка със
сключения договор за наем извън даването и връщането на депозита. Проверка в
счетоводството на „Фреш Еко Маркет“ ЕООД вещото лице не е извършило, тъй като
дружеството не е открито на адреса, като не е спорно, че едноличният собственик на
капитала на дружеството и негов управител е починал на 10.07.2019 г..
В първоинстанционното производство е изслушана и съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от вещо лице Д. по въпроса за пазарния наем на процесния недвижим
имот, собственост на "Био Агро Продъкшън" ЕООД. Вещото лице е посочило, че такъв наем
е невъзможно да бъде определен, тъй като не са налице офертни предложения за отдаване
под наем на аналогични недвижими имоти, съответно липсват предложения и за
неелектроснабдени имоти.
Изслушаната тричленната съдебно-оценителна експертиза посочва, че
пазарната наемна цена за електроснабден магазин за периода 03.01.2017 г. – 03.04.2018 г.
възлиза на сумата 134 917 лева. Вещите лица смятат, че имотът не би могъл да се ползва
като склад, каквото е и становището на единичната експертиза, но въпреки това определят
пазарната наемна цена при такова ползване да възлиза за процесния период на сумата 45 201
лева.
Във въззивната инстанция са изслушани свидетелските показания на свидетеля
Ю. Н. М. – изпълнителен директор на „Фреш маркет инвестмънт“ ЕАД в периода 2017 –
2018 г. От показанията се установява, че дружеството е било собственик на фирми, които
стопанисвали магазини за хранителни стоки като свидетелят помагал в оперативната работа.
Имали магазин в град Елин Пелин и собственикът на фирмата сключил договор за наем с
„Био Агро Продъкшън“ ЕООД на сграда на гара Елин Пелин, която искал да направи
магазин. Този магазин не започнал работа. В началото на март започнали ремонтни
дейности, но все още нямало ток. Извършили ремонтните дейности, които не изисквали ток
– смяна на дограма, подова настилка. През това време собственикът на сградата ги уверявал,
че всеки момент ще дойде токът.Липсата на ток започнала да притеснява наемателя, тъй
12
като ремонтът не можел да продължи – това било в началото на април. Тогава – април и
май ремонтът спрял. Докато свидетелят бил на работа – до есента на 2017 г. ток нямало.
Когато той напуснал дружеството ремонтът не бил завършен поради липсата на ток. Не бил
виждал договора за наем, тъй като това не било в неговите заължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за продажба на електрическа енергия.
Съгласно чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл.82 от ЗЗД
обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за
всички преки и непосредствени вреди.
В процесният случай ищецът претендира обезщетение за пропуснати от него
ползи – възможността като собственик на процесния имот да получава гражданските
плодове от него, а именно наемната цена по сключен договор за наем с трето за делото лице.
По делото не се спори и видно от представения писмен договор, между
страните е сключен договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена
дейност, по силата на който ответникът се е задължил да продава на ищеца в място на
доставка – процесния обект, електрическа енергия. Няма спор, че процесния обект се
намира на територия, за която на ищеца е издадена лицензия за краен снабдител, съответно
доставчик от последна инстанция.
Съгласно чл.94, ал.1 редакция към датата на сключване на договора, крайният
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от
друг доставчик. Съгласно ал.2 снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е услуга от
обществен интерес по смисъла на този закон, която се предоставя при условията на
равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 10.
Правоотношението по продажба на електроенергия за битови нужди и
небитови нужди на крайни клиенти е регламентирано от законодателя в специалния Закон за
енергетиката като договорно, при държавно регулирани цени и публично известни общи
условия, предложени от доставчика и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/. Писмената форма не е условие за действителност на договора, но в
случая е налице. Допълнително, не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от
потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и
предложение до доставчика за специални условия /чл.98а, ал.1, ал.4 ЗЕ/. Ищецът е търговец
по смисъла на чл.1, ал.2 от ТЗ и това определя качеството му на небитов клиент по смисъла
на т.33а от ДР на ЗЕ. Ответникът в качеството си на енергийно предприятие – краен
снабдител /§1, т.28а, б.“а“ от ДР на ЗЕ/ е носителят на облигационното задължение по чл.
94а, ал. 1, във вр. чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ за снабдяване с електрическа енергия .
За да започне изпълнението на правоотношението по продажба на
13
електрическа енергия, законът въвежда като условие присъединяването на съответния обект
към електроразпределителната мрежа. Нормата на чл. 94а ал. 1 ЗЕ ангажира крайния
снабдител да осигури снабдяване с електрическа енергия на битови и небитови крайни
клиенти, при условие, че същите са присъединени към електроразпределителната мрежа на
ниво ниско напрежение.
В Решение № 60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Боян Цонев, постановено по реда на чл.290 от ГПК Върховният
касационен съд е пояснил, че задължението на субекта на облигационното задължение по
чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване електрическа енергия
на обект на потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ може да
възникне, само ако обектът е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение в съответната територия. Направено е разграничението, че носител на
облигационното задължение по чл.117, ал.1 от ЗЕ за присъединяване на обекта (имота) към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно
предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на § 1, т. 34а, б. "а" от ДР
на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 34б, б. "а" от ДР
на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако са налице условията по т. 1, т. 2 и т. 3 на
чл. 117, ал. 1 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЕ, енергийното предприятие -
оператор на електроразпределителна мрежа (т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ), е длъжно да
присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната
територия, който отговаря на следните условия: 1) има изградени електрически уредби в
границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна
работа; 2) е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно
разпределителната мрежа; и 3) е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на
електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по
нормативно определена цена за присъединяване. Условията и редът за присъединяване към
електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите за това са
подробно регламентирани в нарочна наредба на ДКЕВР (чл. 117, ал. 3 от ЗЕ), а именно -
Нар. № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., действала до 04.04.2014 г.), респ. - Нар. №
6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.).
Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към
съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния
мрежови оператор. Съгласно ал.6 преносът на електрическа енергия от присъединявания
обект към съответната мрежа и от мрежата към обекта се осъществява след въвеждането в
експлоатация на обекта, включително и на съоръженията за присъединяване, при условията
и по реда на ЗУТ.
Съгласно чл.4, ал.1, т.11 от Наредбата за проучване на условията за
присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа се подава писмено искане до
съответния мрежови оператор по местонахождение на обекта в случаите за присъединяване
на обект с прекратен достъп до мрежата.
По делото е установено, че ищецът е подал до третото лице помагач заявление
за присъединяване към електроразпределителната мрежа при условията на чл. 4, ал. 1, т. 11
НППКЕЕПРЕМ № 6 - за присъединяване на обект с прекратен достъп до мрежата.
Електроразпределителното предприятие в качеството си на мрежови оператор, към чиято
мрежа може да се осъществи присъединяването, издало в съответствие с чл.2, ал.3 вр. чл.12
от Наредбата становище за условията и начина на присъединяване, с което указало на
ищеца, че негово е задължението по изграждане на съоръжения ниско напрежение в имота,
14
след границата на собственост, които да останат в негова собственост, а разпределителното
дружество следвало да монтира и захрани новия електромер в съответствие с чл. 29, ал. 4
НППКЕЕПРЕМ № 6, която разпоредба предвижда електромерните табла да се доставят и
монтират от и за сметка на оператора на разпределителната мрежа, като клиентът заплаща
на предприятието цената на допълнителната секция.
По делото е установено, че необходимите за присъединяването съоръжения са
изградени към 18.06.2018 г. като от този момент съдът намира, че е възникнало
задължението на ответника да изпълнява поетото с договора за продажба на ел.енергия
задължение за нейната доставка Преди този момент, без да е налице възстановен достъп до
разпределителната мрежа на процесния обект, доставянето на електрическа енергия за него
е било технически невъзможно, което се потвърждава от заключението на тричленната
съдебно-техническа експертиза.
По делото не е установено да е налице виновно неизпълнение на договора от
страна на ответника. Самия закон посочва, че до присъединяването на съответния обект към
електропреносната мрежа не следва да се осъществява доставка на ел.енергия. В процесния
период от 03.01.2017 г. до 03.04.2018 г., по отношение на ответника не е възникнало
основанието за изпълнение на задължението по сключения между страните договор за
продажба на ел.енергия. Тук следва да се посочи, че договорът между страните е бил
сключен в изпълнение на закона, който предвижда неговото сключване като едно от
условията за възникване на задължението на електроразпределителното предприятие
/третото лице помагач/ да присъедини процесния обект /чл.117, ал.1, т.3 ЗЕ/.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че по делото не са представени
доказателства за прекратяване на достъпа на обекта до електроразпределителната мрежа.
Съгласно §1 от ДР на ПРАВИЛА за условията и реда за предоставяне на достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи „Достъп” или „Право на достъп до
мрежата” е услуга предоставяна от оператора и позволяваща на Клиента/ Производителя да
използва преносната/разпределителната мрежа при условия на сключен договор с оператора
и/или след приемане на общите му условия. Правото на достъп се получава за определен
обект, присъединен към мрежата, съгласно условията на оператора. С подаденото до
третото лице помагач заявление на 17.10.2016 г. ищецът е поискал присъединяване на обект
с прекратен достъп до мрежата. В отговор и след направено проучване енерго-
разпределителното предприятие му е указало какви технически изисквания следва да бъдат
изпълнени, за да бъде възстановен достъпът /извършено присъединяването към
електрическата мрежа/. Това означава, че към момента на подаване на това заявление
обектът на ищеца не е бил присъединен към електро-разпределителната мрежа.
Заключението на тройната съдебно-техническа експертиза потвърждава този извод. Без
значение за процесния спор е причината поради която достъпът на обекта до
електропреносната мрежа е бил прекратен.
Неотносимо към спора е възражението, че е съществувала партида, която е
следвало да се възстанови, както и клиентски номер тъй като наличието на партида не
означава наличие на достъп до електропреносната мрежа. За да е налице достъп, същият
следва да е технически възможен при спазване на законовите правила. В случай, че обектът
е имал достъп до електропреносната мрежа е било абсолютно безсмислено подаването на
заявление за неговото възстановяване и извършването на каквито и да било технически
действия във връзка с изграждане и монтиране на електрически уреди, способстващи този
достъп. От представеното заявление № **********/22.06.2018 г., подадено от ищеца до
третото лице-помагач се установява, че към 22.06.2018 г. в обекта не е имало монтирано
средство за търговско измерване /електромер/. В подкрепа на това е фактът че договорът
между страните е сключен след посочването в Становището на третото лице помагач от
15
11.11.2016 г. , че новият електромер ще бъде монтиран след изпълнение на предписанията в
него и след сключване на договор за продажба на ел.енергия. Количеството електрическа
енергия се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са
собственост на разпределителното или на преносното предприятие. За да може да бъде
възстановена доставката на ел.енергия в обекта следва да има монтирано средство за
търговско измерване, което се извършва от електгроразпределителното предприятие. Тази
уредба е последователно прокарана от законодателя и с разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29,
ал.5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Съгласно
чл.29, ал.1 Когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора
на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е
изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на
разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Съгласно ал.4
електромерните табла се доставят и монтират от и за сметка на оператора на
разпределителната мрежа. Клиентът заплаща на предприятието цената на допълнителната
секция.
За да бъде въобще осъществена доставката на електрическа енергия до обект
следва да са изпълнени на изискванията на раздел Раздел III от ПРАВИЛА за управление на
електроенергийнатасистема - Технически изисквания за присъединяване на клиенти,
съгласно които изисквания обектът следва да има средство за търговско измерване.
Съгласно чл.62 от тези правила ползването на електропреносната мрежа, което осигурява
доставката на електроенергия, се основава на договор за достъп, сключен между ползвателя
и оператора на електропреносната мрежа. Представената по делото фактура №
**********/15.11.2016 г. съдържа основните права и задължения на страните по сключения
договор – задължението на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да възстанови снабдяването с
ел.енергия и задължението на ищеца да заплати цената. Съгласно чл.64, ал.1 от правилата
всички места на обмен на електрическа енергия между преносната мрежа, ползвателите на
преносната мрежа трябва да са оборудвани със средства за търговско измерване на
електрическата енергия съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Това изискване е
поставено и с Правилата за измерване на количествата електрическа енергия.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият, независимо, че е
попълнил заявление за проучване на условията за присъединяване в действителност е искал
възстановяване на подаването на ел.енергия, тъй като в този случай същият изобщо не би се
обръщал към електроразпределителното предприятие, а направо към ответника по делото.
Същият не би отбелязал в подаденото заявление, че електрозахранването му е било
прекъснато. Представена е комуникация на ищеца с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
която също показва, че ищецът се е нуждаел от услугите, които предлага третото лице
помагач. Ищецът е представил фактура, издадена от ЧЕЗ Разпределение
№**********/17.10.2016 г. към него, от която е видно че ищецът е искал услуга
извъършване проучване на външно ел.захранване, даване на технически указания и издаване
на удостоверение за до 100 kw, за което е заплатена и такса на 15.11.2016 г. от 146.40 лева.
Следователно ищецът е поискал и е бил в процудура по привеждане на съоръженията за
изпълнение на становището на оператора на мрежата. Също и видно от приложената
справка по заявление
Неоснователно е твърдението на въззивника, че енергийното предприятие -
краен снабдител и енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа
16
представляват дружества от една икономическа група, която би могла да се определи като
една икономическа единица и осъществяваната от тях доставка, също може да се разглежда
като единна и комплексна. Към този въпрос е неотносимо обстоятелството, че доставката на
електроенергия е дефинирана като услуга от обществен интерес както о българското /чл. 69,
чл.94а, ал.2 ЗЕ/, така и от европейското законодателство /Директивата 2009/72. Директива
2005/89 относно сигурността на доставките/. „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ
Разпределение България” АД са отделни търговски дружества, които не са „вертикално
интгерирани предприятия“. Тяхната отговорност е различна и е разделна като отговорността
на всяко едно може да бъде ангажирана единствено и само във връзка с
изпълнение/неизпълнение на действия, които са от сферата на лицензионните им
задължения. Това е свързано и със законова забрана лицензиантът, търгуващ с ел. енергия да
извършва действия от лицензионните правомощия на лицензиантът - оператор на мрежа.
Съгласно § 17, изр. 1 от ПЗР на ЗЕ, дейностите, свързани с разпределение на
електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят
юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности
на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., но не по-късно от датата на
влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския
съюз. В следващите текстове от същия § 17 е регламентирано преобразуването на
съответните заварени електроразпределителни дружества (енергийни предприятия) и
издаването на съответните лицензии за извършване на дейността по снабдяване с
електрическа енергия и за разпределение на електрическа енергия на съответните територии
от страната. Законодателното разграничение между дейностите по пренос, по разпределение
и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране е проведено
и в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от ЗЕ, като съгласно чл. 44, ал. 3, на лицата, на които е
издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за
други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е дейността по снабдяване с
електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 43, ал. 4 от ЗЕ).
Дейността на ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение е различна, същите се
управляват от отделни управителни органи, които вземат самостоятелни и независими
решения. Ответникът не оспорва, че те имат т.н. дружество - майка, но това е трети
самостоятелен субект — ЧЕЗ АС, Прага. Понятието за единната икономическа единица е
разработена във връзка с приложението на чл.81 ДЕО /сега чл.101 ДФЕС/ и се прилага и в
приложение на чл. 102 ДФЕС, като понятието е свързано с отношенията по вертикала, а
такива между ответника по иска и третото лице помагач не съществуват. Тук следва да се
има предвид допълнителното условие – да е установено, че предприятието-нарушител да не
е действало независимо при избора си на поведение. Липсва въобще практика на ЕК, която
да счита за една икономическа единица предприятия, чиято дейност е нормативно
регулирана с лицензионни режими от различен порядък.
Въззивния съд намира, че при изложеното становище относно отговорността
на ответника за неизпълнение на задължението за доставка на електрическа енергия изобщо
не следва да бъде разглеждан въпросът дали е налице действителен договор за наем,
сключен за исковия период между ищеца и трето за делото лице. Предвид липсата на
основание за ангажиране на отговорността на ответника за вредите, претендирани от ищеца
на изследване не е необходимо да се подлага дали ищецът въобще е претърпял тези вреди –
дали е дсключил договора за наем и дали във връзка с този договор е пропуснал да
реализира полза.
Въззивният съд намира, че за пълнота на изложението следва да бъде
17
посочено, че не е налице и другия елемент на хипотезата на правната норма, уреждаща
претендираното от ищеца вземане, а именно – вреда под формата на пропусната полза.
Неизпълнението на облигационно /в случая договорно/ задължение е свързано
с възникване на гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за
претърпените от него вреди - неблагоприятните имуществени последици на неизпълнението.
При това разпоредбата на чл.82 от ЗЗД дава възможност на кредитора да претендира
обезщетение както за претърпяна загуба – намаляването на имуществото или влошаването
на имущественото състояние, така и за пропуснатите ползи - пропускът да бъде
осъществено сигурно увеличаване на имуществото. Разпоредбата на чл. 79 ЗЗД
регламентира поправянето на тези вреди като в случая, че престацията е още възможна
/длъжникът е в забава/, кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за
вредите от забавата, а в случай, че изпълнение не е възможно - да иска обезщетение вместо
изпълнение.
Ищецът претендира обезщетение за причинените вреди, които съгласно чл.79
следва да се намират в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението и да са били
предвидими при възникване на правоотношението.
С Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК
на ВКС, Върховният касационен съд изясни, че установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се
намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Пропуснатата полза представлява реална
вреда, и при липса на установена в закона презумпция за нейното настъпване, е необходимо
в процеса да бъде доказана възможността за сигурно увеличаване на имуществото.
За да обоснове настъпването на вреда под формата на пропусната полза,
ищецът е представил сключен с трето лице договор за наем по отношение на процесния
обект.
Ответникът, с отговора на исковата молба е оспорил датата на сключване на
този договор с твърдения, че същият е съставен за целите на настоящия процес.
Договорът за наем представлява частен документ, подписан от лицата, които
са го съставили. Съгласно чл.180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са
ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени
от тези лица. Следователно от представения договор се установява единствено това – че
подписалите го лица са направили посочените в него изявления. В процесния документ е
посочена дата на сключване 03.01.2017 г., но тази дата не е елемент от съдържанието и
затова въпросът за достоверността на датата на всеки един частен документ може да бъде
поставян по отношение на третите лица по чл. 181, ал. 1 ГПК, които са онези, които не са
участвали в съставянето на частния документ. Настоящият състав знае, но не споделя
практиката, обективирана в решение № 235/4.VІ.2010 г. на състав на ІІ-ро г.о., постановено
по гр. дело № 176/2010 г., която ограничава понятието „трети лица” по смисъла на чл.181,
ал. 1 ГПК до онези неучаствали в съставянето на съответния частен документ лица, които
черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото
антидатиране - докато другите неучастващи в документа лица не били трети лица „и спрямо
тях посочената в документа дата важи”. В случая напълно споделя мотивите и доводи,
изложени в Решение № 228/12.04.2019 г. по т.д.№ 596/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.
преценяващи аргументацията на стеснителното тълкуване на понятието „трети лица” /по см.
на чл. 181, ал. 1 ГПК/ като базирана единствено върху представа за целесъобразност и
възможността разбирането на понятието трети лица в неговото обикновено значение да
доведе до големи практически проблеми при доказването. Точният смисъл на законовата
норма изисква установяването в гражданския процес на точния ден, след настъпването на
18
който издаването на съответния частен документ да се счита сигурно и изисква
установяването на настъпването на какъвто и да било друг факт, установяващ по безсъмнен
начин предхождащото го съставяне на документа. Ограничително тълкуване на понятието
„трети лица”, употребено в чл. 181, ал. 1 ГПК, противоречи на закона.
В процесния случай ответникът по иска не черпи права от нито един от
двамата издатели на частния диспозитивен документ „Договор за наем“. Неговото
антидатирането обаче, се явява годно да го увреди.
В обобщение на горното следва, че свидетелски показания за установяване
достоверната дата на предварителния договор за наем са били на общо основание допустими
/при направеното от държавата възражение н тази насока/, но проведеното с тях доказване
във въззивната инстанция се оказва неуспешно. В качеството на свидетел е бил разпитан
изпълнителния директор на дружеството – наемател, който се е занимавал с оперативната
работа на дружеството. От неговите показания се установява, че процесният имот е бил
предоставен на дружеството, в което е работил от страна на ищеца, за да бъде ползван под
наем като магазин. От показанията му не се установява свидетелят да е бил запознат с
писмения наемен договор, представен по делото и следователно не се установява
съставянето на частния диспозитивен документ, означен като „договор за наем” към датата,
посочена в него.
С оглед изложеното по делото не е установено претендираното с исковата
молба вземане. По тази причина съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото правото да му бъдат присъдени разноските в
настоящото производство се поражда за въззиваемия, в приложение на чл.78, ал. 3 вр. ал. 8
ГПК, който претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева,
които следва да се възложат в тежест на "Био Агро Продъкшън" ЕООД
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.10.2020 г. по т.д. № 1533/2019 г., СГС, VI-16
състав като законосъобразно и правилно постановено.
ОСЪЖДА "Био Агро Продъкшън" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2050 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
Председател: _______________________
19
Членове:
1._______________________
2._______________________
20