Р
Е Ш Е Н И Е
№
17
гр. Разград, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 3 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Разград против Решение № 330 от
04.11.2020 г., постановено по АНД № 20203330200521/2020 г. по описа на Районен
съд – Разград, с което е отменено наказателно постановление № 1873-15-271 от
15.07.2020 г., издадено от директора на Областна дирекция на МВР – Разград. С
отмененото наказателно постановление на К. И. В. от гр. Р. на основание чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. за нарушение на същия текст. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно и се излагат подробни съображения в подкрепа на
касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1
НПК. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното
постановление.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Разградската окръжна прокуратура дава
заключение, че въззивният съд е приложил неправилно материалния закон и решението
следва да бъде отменено.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установените от въззивния съд факти са следните: На К. В. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение с бл.№ 380172 от 04.06.2020 г. за
това, че на 25.04.2020 г. около 17.55 ч. в гр. Разград е посетила градския парк
и е седнала на пейка до ронда, с което е нарушила т. 1, подт. 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването във вр. с чл. 65 ЗЗ. Актът е подписан от
нарушителката с възражението, че се е отбила в парка с цел да нахрани и
преоблече детето си.
Материалите по преписката са били изпратени на Районна прокуратура –
Разград с оглед престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С постановление
от 29.06.2020 г. по преписка вх. № 1873-15-271/2020 г. прокурорът е приел, че
деянието не съставлява престъпление, поради което е отказал да образува
наказателно производство и е изпратил преписката на директора на ОДМВР –
Разград за провеждане на административнонаказателно производство.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление
административнонаказващият орган е приел, че е налице нарушение на забраната,
установена с посочената заповед на министъра на здравеопазването, поради което и
на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ е наложил на В. глоба в размер на 300 лв.
Въззивният съд е приел, че към процесния период са действали забрани за
всички граждани за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, с оглед
съществуващата епидемиологична обстановка. Впоследствие тези забрани са
отпаднали и не са въведени отново, въпреки че епидемиологичната обстановка не
била по-различна, дори била значително по-тежка. Отмяната на тези забрани и
невъвеждането им отново означавала, че са ненужни, била дадена нова оценка на
ситуацията, обуславяща извод за липса на необходимост от тях. Съдът е заключил,
че деянието е маловажно и не се свързва със значителни общественоопасни
последици, поради което е отменил наказателното постановление.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г.,
в сила от 14.03.2020 г.) при възникване
на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната. В изпълнение на това
правомощие с т. I.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, считано от 21.03.2020 г., на територията на Република
България са преустановени посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
В условията на обявено извънредно положение е въведена противоепидемична
мярка, чиято цел е да ограничи разпространението на заразата, застрашаваща
живота и здравето на хората. Тази мярка по правило има временен характер.
Срокът на действието й е бил до издаването на Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г.
на министъра на здравеопазването, с която са въведени друг вид мерки. Но до
отмяната й Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е била валиден общ административен
акт, установяващ забрана за гражданите да посещават изброените обществени места.
При действието на горната заповед К. В. е посетила парка в гр. Разград, с което
е нарушила въведената противоепидемична мярка и правилно на основание чл. 209а,
ал. 1 ЗЗ й е било наложено наказание глоба в минилния размер от 300 лв.
Касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките за приложение
на института по чл. 28 ЗАНН. Неоснователни са съображенията на въззивния съд,
че отпадането на забраната и новата оценка на ситуацията омаловажават
нарушаването на заповедта на министъра. В условията на оперативна
самостоятелност министърът на здравеопазването преценява епидемичния риск,
избира съответните противоепидемични мерки и определя срока на действието им.
Това са обстоятелства, относими към
целесъобразността на административния акт, която съдът не е властен да обсъжда,
още по-малко в рамките на административнонаказателното производство.
От друга страна, преценката за маловажност е дължима самостоятелно за всяко
нарушение при съобразяване на относимите към него конкретни фактически
обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. По делото
не са установени обстоятелства, които да понижават обществена опасност на
деянието. Твърденията на жалбоподателката относно причините за посещението на
парка са противоречиви и недоказани. В АУАН е възразила, че е била в парка с
цел да нахрани и преоблече детето си, което е нелогично предвид времето на
извършване на нарушението – 18 ч. на 25.04.2020 г. Във въззивната жалба е
заявила, че тя и двете й деца трябвало да посетят лекар, но не представя
доказателства за преглед, извършен на същата дата. Нейният баща е дал
показания, че е посетила болницата, за да поставят противоалергична инжекция на
дъщеря й, за което също липсват доказателства.
Предвид изложеното касационната инстанция намира, че решението на въззивния
съд е постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което следва да бъде отменено, а наказателното
постановление – потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ в полза на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.
1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 330 от 04.11.2020 г., постановено по АНД №
20203330200521/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1873-15-271 от 15.07.2020 г., издадено от директора на ОДМВР – Разград, с което
на К. И. В. от гр. Р. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА К. И. В. да заплати на ОДМВР –
Разград за разноски по делото сумата 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/