№ 114
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А в закрито заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100506474 по описа за 2021 година
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, против постановление от
20.04.2021г. на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, по изп.д.№ 20217810400362, с
което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя за намаляване
възложените му разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв.
Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно
предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство
и извършените от процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия,
изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния
изпълнител. Моли съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 200лв., дължима
за образуване на изпълнителното дело, както и да редуцира размера на дължимите
такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят Л.С.Р. счита жалбата за неоснователна, тъй като в молбата за
образуване било посочено налагане запор върху сметките на длъжника в търговски
банки, което представлявало отделно изпълнително действие. Поддържа, че съдът не е
длъжен във всеки случай да намалява адвокатското възнаграждение до минимално
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С размер.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, а по
същество за неоснователност на жалбата, тъй като освен образуването на делото били
извършени и други действия от процесуалния представител на взискателя.
Възнаграждението вече било намалено до сумата 400лв., а продължителността и
правната сложност на делото не би могла да бъде преценена към момента на
1
образуването му.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/,
поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20217810400362 на ЧСИ Г.Д. е образувано по молба
от 08.04.2021г. на Л.С.Р., чрез упълномощен адв. Й.П.-САК, въз основа изпълнителен
лист от 02.04.2021г., издаден по гр.д. № 12179/2020г. по описа на СРС, с който „Т.С.“
ЕАД е осъдена да заплати на Л.С.Р. сумата в общ размер от 96.47лв., представляваща
разноски за заповедно и исково производство. Към молбата е представен договор за
правна защита и съдействие в изпълнителното производство с уговорено
възнаграждение от 837.50лв., в който е удостоверено заплащането на сумата в брой.
На 08.04.2021г. ЧСИ изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника,
едновременно с което на същата дата наложил запор върху банковата му сметка в
„Общинска банка“ АД с изпращане на запорно съобщение.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 12.04.2021г.,
като с нея длъжникът е поканен в двуседмичен срок да заплати задължението по
изпълнителния лист, разноски за адвокат на взискателя от 837.50 лв. и 240.12 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ. На 12.04.2021г. длъжникът наредил от банковата си сметка в
посочената банка сумата от 1174.48 лв. по сметката на ЧСИ покриваща изцяло
задълженията. На 19.04.2021г. длъжникът подал възражение срещу размера на
разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като с
обжалваното постановление от 20.04.2021г. съдебният изпълнител намалил
адвокатския хонорар до сумата от 400лв. и таксите по изпълнението на 187.62лв.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване
на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл.7, ал.2, т.1 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000лв. В
случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез
упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско
възнаграждение в минимално установения размер от 200лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от
Наредбата.
В молбата за образуване е посочено налагането на запор върху вземанията на
длъжника в търговски банки. Доколкото обаче това действие е реквизит на молбата по
чл.426 ГПК, то същото не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното
производство, а следва да се счита като единствено такова. От данните по делото е
видно, че в деня на изпращането на поканата за доброволно изпълнение съдебният
изпълнител наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“
АД с превод от тази банка на парична сума, покриваща задълженията му. Плащането е
осъществено не от банката въз основа запора, а чрез нареждането на сумата от самия
длъжник и то в срока за доброволно изпълнение. Предвид това съдът намира, че в
2
случая дължимата сума не е била събрана принудително. Други изпълнителни способи
не са били предприемани и доколкото с плащането е погасено цялото задължение в
полза на взискателя, освен възнаграждението от 200лв. за образуване на
изпълнителното дело, не се следва такова по чл.10, ал.1, т.2 от наредбата.
Жалбата в частта, касаеща начислената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, посочена в
поканата за доброволно изпълнение, също е основателна. Тази такса е определена на
187.62лв. въз основа сбора от вземането по изпълнителния лист /в размер от 96.47лв./ и
разноски на взискателя за платено адвокатско възнаграждение от 400лв.
База за определяне и начисление на пропорционалната такса по т.26 от тарифата
е паричното вземане по изпълнителния лист, но не и разноските по изпълнението или
други разноски в полза на ЧСИ. Включването и на разноските би довело до нови
разноски за длъжника, което е недопустимо. При съобразяване материалния интерес от
96.47лв. /вземанията по изпълнителния лист/ дължимата пропорционална такса възлиза
на сумата от 10лв. с ДДС.
По изложените аргументи обжалваното постановление на съдебния изпълнител
за разноските е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като адвокатското
възнаграждение на взискателя се намали до сумата 200лв., дължима за действията по
образуване на изпълнителното производство, а пропорционалната такса се намали до
сумата от 10лв. с ДДС.
Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат
разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на
съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване
действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски
предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.*********, постановление от 20.04.2021г. на ЧСИ Г.Д., с
район на действие СГС, по изп.д.№ 20217810400362, с което е оставено без уважение
възражение на жалбоподателя за намаляване възложените му разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата от 400лв. до 200лв. и в частта за таксата към съдебния
изпълнител, вместо което постановява:
НАМАЛЯВА разноските на взискателя Л.С.Р., ЕГН ******* със съдебен адрес
гр.София, ул*******, за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по изп. д. № 20217810400362 по описа на ЧСИ Г.Д., с район на действие СГС, на
сумата от 200лв., както и определената пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ до
сумата 10лв. с ДДС.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4